№ 184
гр. Варна, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600312 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 270 от
НПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия Б. АТ. М. - адв. П.В. /АК-Варна/ срещу протоколно
определение от 24.08.2021г, постановено в открито съдебно заседание по
НОХД № 424/21г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от " Задържане под
стража " в по-лека.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното определение по съображения за наличие на ново
обстоятелство – влошено здравословно състояние на майката на подс. и
необходимостта той да полага грижи за нея. Според защитата проверявания
съд е неглижирал това обстоятелство и е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт. Молбата до настоящата инстанция е за
изменение на мярката в по-лека.
Настоящият състав на Апелативен съд Варна, след като взе предвид
доводите изложени в частната жалба и атакуваното определение на ВОС,
материалите по делото и стадия на наказателното производство, при който се
1
разглежда обсъжданата жалба и като съобрази процесуалните разпоредби,
уреждащи производството в хипотезата на чл. 270 от НПК за изменение на
мярка за неотклонение, взета по отношение на лице, предадено на съд, след
като извърши собствена проверка и анализ на доказателствата по делото,
намира, че първостепенния съдебен акт следва да бъде потвърден по следните
съображения:
С определение на ОС-Варна от 24.08.2021г., постановено в открито
съдебно заседание по НОХД № 424/21г. по описа на същия съд, в процедура
по чл. 270, ал.1 от НПК е оставена без уважение молбата на подсъдимия Б.
АТ. М. за изменение на мярката му за процесуална принуда от "Задържане
под стража" в по-лека /включително и в "Домашен Арест"/ с аргументи, на
първо място, за извършено тежко умишлено деяние в условията на опасен
рецидив /повдигнатото обвинение по чл. 199, ал.1, т.4 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода между 5 и 15 години/, което пък
обуславя реалната опасност подс. да извърши противоправно деяние, ако
бъде освободен.
На второ място, първостепенният съд е съобразил, че спрямо подс.М. на
ДП е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ /с такава мярка е бил
внесен в съда ОА/, но след множество опити да бъде призован на посочения
адрес, в т.ч. и чрез оставянето на съобщение да се яви в съда за получаване на
книжата, същият не е сторил това. В тази връзка правилно ВОС е счел, че М.
се е отклонил от посочения адрес, нарушавайки МНО „Подписка“, ergo - че
взетата мярка за процесуална принуда не може да осъществи целите й.
Изложеното като цяло резонно е дало основание в проведеното
разпоредително заседание на 07.06.2021г. поради не добро процесуално
поведение да измени мярката за неотклонение в „Задържане под стража“.
В контекста на разпоредбата на чл. 270, ал.1 изр.2 НПК, както за
първостепенния съд, така и за контролиращата въззивна инстанция е налице
задължение да изследва всички нови обстоятелства от значение за преценката
на законността на задържането и да изложи аргументи относно
основателността, респ. неоснователността на подадената нова молба. В
актуалната фаза на процеса, законови критерии за адекватната обезпечителна
провеждането на наказателното производство мярка за неотклонение, са
2
актуалността на обоснованото предположение за извършване на деянието,
вменено на подс., и опасността от укриване или извършване на престъпление
и в тази връзка относимите към тях фактически обстоятелства. С оглед
измененията на НПК /в сила от 05.11.2017 г./, доказателствата по делото по
съществото на обвинението вече могат да бъдат обсъждани и преценявани от
решаващия съд в тази фаза на процеса, което е основание за ревизиращия съд
да прецени, че и към момента събраната доказателствена съвкупност в
достатъчна степен налага извод за обоснованост на предположението, че
подс.М. е извършител на деянието, за което е предаден на съд. В настоящият
казус като нови обстоятелства не могат да се оценят твърденията за влошено
здравословно състояние на родителя на подс., в частност на майка му,
доколкото в представения амбулаторен лист /л.183-184 от НОХД 424/21г. на
ВОС/ е посочено, че същата страда от хипертония и тревожност, като за
последното си състояние от 2 години приема успокоително (Лексотан). С
други думи, здравословното състояние на майката на подс. не е претърпяло
скорошна съществена промяна от 2 години насам, самата тя е заявила при
снемането на анамнезата, че използва успокоителни медикаменти от 2г.
Отделен е и въпросът за целта на съставянето на този амб. лист - само 4 дни
преди датата на съдебното заседание в производство по чл.270 от НПК. Ето
защо твърденията за внезапно влошаване на здравословното й състояние не
може да се квалифицира като възникнало ново обстоятелство, налагащо
изменение на МНО в по-лека.
Съвкупната преценка на фактическите данни, касаещи законността на
задържането на подсъдимия, наложиха на въззивния съд извода, че на
настоящия етап от провеждане на наказателното производство, не са налице
процесуалните предпоставки за промяна на така определената му мярка.
Задържането му се основава на реална опасност от извършване на
престъпления при по-лека мярка за неотклонение - от материалите по делото
се установява, че подс има 18 предходни осъждания. Както многократно е
имал повод да коментира в свои решения Върховният касационен съд на
Република България, основната насока за извеждането на наличието на реална
опасност е установяването на съдебно минало с множество осъждания
/последните осъждания на подс. са от края на 2010г./, за тежки престъпления,
за множество престъпления от един и същи вид, които обосновават
3
определена престъпна упоритост. Не без коментар и анализ следва да остане
факта, че подс. е извършил инкриминираните деяния, за които е задържан,
след като е изтърпявал множество предхождащи ефективни присъди, което
пък категорично води до извод, че предишните пенитенциарни третирания не
са имали необходимия превъзпитателен ефект и не са довели до безусловна
промяна в личността и нагласите на осъдения, напротив те бележат извод за
пълно незачитане и несъобразяване с обществените порядки.
Предвид изложените съображения, определението на ВОС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, с оглед на
което и на основание чл. 270 ал. 4 и чл. 345 ал.1 от НПК настоящият състав на
АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.08.2021г,
постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 424/21г. на ВОС, с
което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Б. АТ. М. за изменение
на мярката му за неотклонение от " Задържане под стража " в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4