№ 14403
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20231110168661 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 358452/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от /************** срещу А. М. М., с която се претендират
следните суми: 200 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №
OL00068998/19.10.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното
плащане; 26.73 лв. – лихва за забава за периода от 04.11.2022 г. до 12.12.2023 г.; 91.71 лв. –
разходи за ползване на човешки ресурси по чл. 26, ал. 4 от договора.
Разгледано по същество, искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главница и мораторна лихва се претендират и разходи за ползване на
човешки ресурси по чл. 26, ал. 4 от договора.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че претендираните разходи за
ползване на човешки ресурси по чл. 26, ал. 4 от договора не попадат в приложното поле на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Срещу претендираната сума не се дължи никакво поведение, поради
което това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи.
Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
1
на забавата. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди
второ обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
След като клаузата за разходи за ползване на човешки ресурси по чл. 26, ал. 4 от
договора е нищожна, вземането, произтичащо от нея, не може да се отнесе към категорията
на безспорните вземания, поради което не може да бъде защитено по реда на заповедното
производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част
подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 358452/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от /************** срещу А. М. М. – в частта, с която се
претендира сумата от 91.71 лв. – разходи за ползване на човешки ресурси по чл. 26, ал. 4 от
Договор за кредит № OL00068998/19.10.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2