№ 281
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500275 по описа за 2022 година
С решение №***0011 от 17.02.2022 г. по гр.д. №5866/2020 г. ПлРС е:
ОСЪДИЛ на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Д. АЛ. В. с ЕГН:
********** да заплати на ЗД „***“АД-гр. С. с ЕИК: *** сумата от 163.40
лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета №***/*** г. и ликвидационни разноски в размер
на 15.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ –
19.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. АЛ. В. с ЕГН: **********
да заплати на ЗД „***“АД-гр. С. с ЕИК: *** сторените деловодни разноски в
размер на: 50.00 лева за държавна такса, 15.00 лева за депозит за разпит на
свидетел, 350.00 лева депозит за особен представител и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д. АЛ. В. с ЕГН: **********
да заплати на ПлРС деловодни разноски в размер на 15.00 лева – депозит за
разпит на свидетел.
Недоволен от решението е останал особеният представител на
ответника Д. АЛ. В. – адв. И.Н. и е подал въззивна жалба срещу него, в която
се моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
1
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Адв. Н. сочи, че на първо място не е верен извода в обжалваното
решение, че не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между Д. АЛ. В. и ЗД „***“АД-гр. С.. Моли да бъде
отчетено, че съответната застрахователна полица не е ангажирана като
доказателство.
Адв. Н. сочи, че протокола за ПТП е съставен на 30.03.2018 г. в 20.30
часа, като в него е посочено, че ПТП е настъпило в 20.00 часа. Протокола е
подписан от Д. АЛ. В. и в него не е отразено да е напускал
местопроизшествието или да е канен да даде проба за алкохол и да е отказал
такава проверка. В протокола не е отразено на мястото да е имало свидетели
на ПТП, а по делото е допуснат разпита на такъв свидетел.
На следващо място – според адв. Н. не е установена вината на Д. АЛ. В.,
тъй като по делото липсва съответно влязло в сила наказателно
постановление.
В жалбата се твърди, че материалната щета се състои в охлузване на
предната броня, като в искането за оценка тази щета не е конкретизирана.
Твърди се също, че няма доказателства сумата от 163.40 лв. да е изплатена на
пострадалото при ПТП лице, както и че не е ясно какво означава
„ликвидационни разноски“.
Препис от въззивната жалба е връчен на 01.04.2022 г. на ЗД „***“АД и
на 05.04.2022 г. по пощата е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Въззиваемият сочи, че наличието на застрахователна полица може да
бъде установено чрез справка в Гаранционен фонд.
Въззиваемият твърди, че ПТП е станало в 20.00 часа, след което Д. АЛ.
В. е напуснал мястото. Протокола за ПТП е съставен по-късно – в 20.30 часа ,
след като е бил издирен Д. АЛ. В.. Моли да бъде отчетено, че последният е
подписал протокола без възражения относно механизма на ПТП, отразен в
него. Твърди, че мястото на ПТП е посетено от мл. автоконтрольор М.Н.,
което посещение било отбелязяно точно под схемата на ПТП. Твърди също,
че съгласно справка от Сектор ПП на ОД на МВР-П., наказателното
постановление е влязло в сила. Уточнява, че сигнала за ПТП е подаден
именно от разпитания по делото свидетел.
Въззиваемият претендира направените разноски.
С определение №566 от 14.04.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 09.06.2022 г. особеният представител на Д. АЛ. В. – адв. Н. е
пледирал за уважаване на жалбата.
В о.с.з. на 09.06.2022 г. не се е явил процесуален представител на
въззиваемия, но в становище от 30.05.2022 г. се моли да бъде потвърдено
2
обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от протокол за ПТП №1693623 от 30.03.2018 г., той е съставен
на същата дата в 20.30 часа от мл. автоконтрольор М.Н. относно ПТП,
станало на 30.03.2018 г. в 20.00 часа в гр. П., ул. „***“ №***. В протокола има
схема на ПТП, под която се намира следния текст: „посетено на място да/не“.
Зачертана е опцията „не“. От протокола не става ясно къде точно е съставен.
В протокола е описана следната фактическа обстановка: „автомобил
*** с рег. № ***, управляван от Д. АЛ. В. – участник 1 по време на движение
на заден ход не се е подсигурил и удря паркиралия от лявата страна
автомобил *** с рег. № ЕН 0391 КВ – собственост на Е.М.Б. – участник 2,
като допуска ПТП с материални щети и напуска мястото“. Протокола с
това именно съдържание е подписан от Д. АЛ. В. като „участник 1“ при
съставянето му в 20.30 часа – без възражения. От протокола не става ясно как
е издирен Д. АЛ. В. половин част след ПТП, за да подпише протокола. В него
не е отразено по чий сигнал са реагирали органите на МВР, нито пък в
присъствието на кои свидетели е съставен акта за ПТП.
В о.с.з. на 10.09.2021 г. като свидетел е разпитан Е.М.Б. , който
твърди, че на 30.03.2018 г. хората от блока му се обадили, че автомобила му е
ударен от друг автомобил, чийто водач избягал. Те били записали номера на
този автомобил. Като отишъл да види щетите, другият водач се върнал и
казал, че не е останал, защото е бързал. Писали протокол. Е.М.Б. заявява, че
той не е викал полиция. От там му се обадили за случая.
В о.с.з. на 23.11.2021 г. е разпитан като свидетел и актосъставителят
М.П.Н.. Той твърди, че не си спомня подробности за случая, но вероятно е
подаден сигнал на телефон 112 и по номера на автомобила е установен
виновния водач, с който е проведен разговор.
Видно от справка на Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112-М., на 30.03.2018 г. в 20.00.57 часа е регистрирано обаждане на
лице, представило се като М.М.. Последният е разпитан в о.с.з. на 17.01.2022
г. и потвърждава, че той е подал сигнал на телефон 112 за това, че на ул.
„***“ в гр. П., където живее, минал автомобил *** и „жулнал“ паркиран
автомобил, след което „запрашил“ – не останал на местопроизшествието.
Полицията дошла там и след 30 минути намерили извършителя – бил „един
циганин, който взел да се извинява“.
В акт за установяване на административно нарушение №*** от
30.03.2018 г. /за краткост АУАН/ е посочена същата фактическа обстановка
като описана в акта за ПТП от с.д. с допълнението, че „като участник в ПТП,
при което няма съгласие между участниците, Д. АЛ. В. го напуска без да
уведоми съответната служба за контрол на МВР“.
Видно от наказателно постановление №*** от 11.04.2018 г. на
3
Сектор ПП на ОД на МВР-П., и в него е възпроизведена същата фактическа
обстановка като тази в АУАН, въз основа на която е прието, че Д. АЛ. В. е
нарушил чл.40, ал.2 от ЗДП – като не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности при движение на заден ход и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДП – като при наличие на разногласие относно обстоятелствата за ПТП го
напуснал, не уведомил службата за контрол и не изпълнил указанията . За
тези нарушения му е наложена глоба и е лишен от право да управлява МПС.
Видно от докладна записка от 21.11.2018 г., Д. АЛ. В. не е открит на адрес:
гр. П., ул. *** №*** /посочен в АУАН/. Проведен е телефонен разговор, при
който лицето е заявило, че се намира в Германия, но не е посочило адрес там.
Приложен е чл.58, ал.2 от ЗАНН и това е отбелязано на 23.11.2018 г. върху
наказателното постановление, което означава, че то се счита връчено на тази
дата. Няма данни да е обжалвано в указания срок, поради което следва да се
счита, че е влязло в сила на 01.12.2018 г.
Видно от проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, автомобил с рег. № *** е имал активна такава за периода от
21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., съгласно полица №BG/02/***. Във вр. с тази
полица е образувана щета №***/*** г. на ЗД „***“АД и тя е посочена във
всички документи по щетата: опис на щета, искане за оценка на щети;
калкулация на щета и доклад по щета. Видно от тези документи, пострадала
при ПТП е предната броня на автомобила ***, което налага подмяна на
облицовката с отвори за фарове за мъгла, която е остойностена на 148.40 лв.
/в т.ч. материали и труд/. Видно от платежно нареждане за кредитен
превод, на 09.07.2018 г. сумата от 148.40 лв. е изплатена на собственика на
пострадалия автомобил *** – Е.М.Б..
Съгласно чл.500, ал.1, т.1, предл.5 от КЗ, застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Разноските са конкретизирани в исковата молба – в размер на 15 лв.
Правилно при така установената фактическа обстановка, ПлРС е
приел, че е надлежно установена фактическата обстановка, при което е
настъпило процесното ПТП, както и вината на Д. АЛ. В. за същото.
Безспорно се установи, че виновният водач е напуснал мястото на
настъпване на ПТП без да уведоми органите на полицията, с което се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Според въззивния съд, органите на полицията не са длъжни по-късно –
когато са издирили виновния водач да го канят да даде проба за проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Правилно в обжалваното решение е прието също, че към момента на
ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на управлявания от Д. АЛ. В. автомобил, сключена със ЗД
„***“АД. Въззивната инстанция споделя и извода, че щетата по
4
пострадалия автомобил е надлежно установена, описана и остойностена, във
вр. с които дейности са направени разноски и че следващото се обезщетение е
изплатено на Е.М.Б..
Всичко по-горе изложено дава основание да се приеме, че правилно
предявеният иск по чл.500, ал.1, т.1, предл.5 от КЗ е уважен като
основателен и доказан за общата сума от 163.40 лв. /148.40 лв. + 15 лв./ и
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
Д. АЛ. В. следва да заплати в полза на П.ски Окръжен съд сумата от 25 лв.,
явяваща се ДТ за въззивно обжалване, от плащането на която неговият особен
представител е бил освободен. Д. АЛ. В. следва да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ЗД „***“АД и сумата от 250 лв., явяваща се
разноски за възнаграждение на особения представител /150 лв./ и юриск.
възнаграждение /100 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №***0011 от 17.02.2022 г. по гр.д. №5866/2020 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. АЛ. В., с ЕГН:
********** да заплати на ЗД „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** сумата от 250 лв.,
явяваща се разноски за възнаграждение на особения представител /150 лв./ и
юриск. възнаграждение /100 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д. АЛ. В., с ЕГН:
********** да заплати в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 25 лв.,
явяваща се ДТ за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5