РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Русе , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков
Милена Пейчева
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600105 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260029/01.10.2020г., произнесена по НОХД № 544/2018г
на Русенския районен съд е постановено следното:
Подсъдимият Д. А. С. е признат за:
ВИНОВЕН, че в периода от м. януари 2011г. до 24.03.2015 г., в гр. Р., в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. А. М. от гр.Р.- че ще
спечели Обществена поръчка на О.– Р., за събаряне на „К., при изпълнението
на която ще спечелят сумата от 700 000 лв. и Обществена поръчка на О. – Р.,
за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която
ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това причинил имотна вреда
в размер на 160 000 лева, представляваща големи размери, поради което на
основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
НЕВИНОВЕН в това в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в
гр. Р., с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у
А. М. Т. от гр.Русе- че ще спечелят Обществена поръчка на Община– Р. за
събаряне на „К.“ АД, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700
000 лв. и че ще спечелят Обществена поръчка на О., за нарязване на 344
вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата
от 42 000 000,00 лв., като с това да му е причинил имотна вреда в размер на
1683,00 лв. и 3000 евро с левова равностойност 5850,00 лв., както и да е
причинил имотна вреда на Н. А. М. от гр.Русе, за сумата над 160000 лева до
177 450,00 лева, поради което на основание чл.304 от НПК го оправдава по
обвинението в тази му част.
ВИНОВЕН в това, че в периода от 04.07.2014 г. до 06.02.2015г. в гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти,
съзнателно се ползвал от неистински официални документи:
- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Р., на която е
придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“
ЕАД – клон Русе;
- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Об. на която е придаден вид, че
подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на О.
- справка от 10.11.2014г. за наличност по сметка на Т.– клон Русе, на
която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Р.;
- Декларация от 06.02.2015г., за това, че Д. А. С. е участник в търг с
тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена
вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на О.в, като
от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
поради което на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е
определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2014 г. в гр. Р.съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – Договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен
между Д. А. С. и О., с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и
почистване на К. АД, на който е придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“
2
в него е изпълнен от кмета на Об.като от него за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316 вр.
чл. 309 ал.1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК са ГРУПИРАНИ така
наложените наказания на Д. А. С. по настоящата присъда и наказанието му
наложено по НОХД № 1964 / 2018 г., по описа на Районен съд – Русе, като му
е НАЛОЖЕНО най-тежкото от тях – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.25, ал.4 от НК отлага за изпитателен срок
от ПЕТ ГОДИНИ.
Подсъдимият Д.С. е ОСЪДЕН да заплати на Н. А. М. сумата 160 000
лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на деликта- 24.03.2015 г., до окончателното
заплащане на сумата, както и 5930 лв. за разноски за повереник.
ОТХВЪРЛЕН е предявения срещу подсъдимия Д.С. граждански иск от
Н.М. за размера над 160 000 лв. до 177 450 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЕН е изцяло предявения срещу подсъдимия Д.С. граждански
иск от А.М. Такарчъ за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият Д.С. е ОСЪДЕН да заплати и направените по делото
разноски.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са ОТНЕТИ в полза на държавата
веществените доказателства по делото: 1 бр. механичен печат с надпис „О.“, 1
бр. пинсета, 1 бр. кутийка с набор от букви, увити в хартиен плик, за които е
постановено след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като
вещи без стойност.
Против присъдата на РРС е подаден протест от РРП и допълнения към
него, с доводи за неправилност и необоснованост на присъдата в частите, в
която подсъдимият е признат за невинен и е оправдан за част от обвинението.
Иска се отмяна на присъдата в тези й части, признаване на подсъдимия за
3
виновен и неговото осъждане. Развиват се доводи и за явна несправедливост
на наказанието в частта, в която е постановено отлагане на изтърпяването на
наказанието за престъплението и общото наказание по чл.25,вр. чл.23 НК по
реда на чл.66 ал.1 от НК, като се иска отмяна на института на условното
осъждане и ефективното изтърпяване на наказанието при първоначален общ
режим. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и
исканията.
Против присъдата на РРС е подадена въззивна жалба от подс.Д.С. и
допълнения към нея. Развиват се доводи за неправилност, необоснованост на
присъдата, постановяването й при нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на осъдителните
части на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен по всички
обвинения. Алтернативно се иска намаляване на наказанието, наложено в
осъдителните части на присъдата и групираното общо такова. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Против присъдата на РРС е подадена въззивна жалба от адв.В.В. от
РАК, повереник на частния обвинител и граждански ищец Н. А. М. и
допълнения към нея. Иска се отмяна на оправдателната част на присъдата;
ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия; уважаване изцяло на
предявения гр.иск. Претендират се и направените разноски. Излагат се
съображения за липса на мотиви относно оправдателната част на присъдата.
Неправилност на съдебния акт досежно това, че съдът не е уважил гр.иск в
пълния размер от 177 450 лева /а го е уважил до 160 000 лева и отхвърлил в
останалата част/, както и за липса на изложени мотиви за това. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Против присъдата на РРС е подадена въззивна жалба от адв.В.В. от
РАК, поверник на частния обвинител и граждански ищец А. М. Т.. Иска се
отмяна на оправдателната част на присъдата досежно този пострадал;
признаване на подсъдимия за виновен, определяне на съответно наказание
при ефективно изтърпяване. Иска се предявеният граждански иск от
пострадалия Т. да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени и
направените по делото разноски. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на доводите и исканията.
4
Постъпило е и възражение от адв.В.В. от РАК, в качеството му на
повереник на частните обвинители и граждански ищци Н.М. и А.Т., по
отношение на въззивната жалба, подадена от подсъдимия С.. В него се сочи,
че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, като се подържат подадените от двамата частни обвинители и
граждански ищци въззивни жалби.
Представителят на РОП поддържа подадения протест и допълненията
към него. Счита жалбите на частните обвинители и граждански ищци за
основателни, а жалбата на подсъдимия за неоснователна. Изразява
становище , че присъдата следва да бъде отменена в нейните оправдателни
части, подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, за което е
предаден на съд изцяло, като му бъде определено наказание лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно. Да бъдат уважени предявените
граждански искове изцяло.
Частните обвинители и граждански ищци Н.М. и Алпер Такарчъ не се
явяват лично и не вземат становище. Повереникът им адв. В.В. от РАК
подържа подадените въззивни жалби, счита че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по обвинението изцяло, като му бъде определено
наказание в по-висок размер при ефективно изтърпяване. Предявените
граждански искове да бъдат уважени в пълен размер. Предлага присъдата да
бъде изменена в посочените части, по посочения начин.
Подсъдимият Д.С. и упълномощеният му защитник адв.П.П. от РАК
поддържат въззивната жалба и допълненията към нея. Твърдят, че
обвинението за измама е недоказано, а престъплението по чл.316, вр.чл.308,
вр.чл.26 ал.1 от НК е несъставомерно и искат подсъдимият да бъде изцяло
оправдан, като бъде отхвърлен гражданския иск. Считат протеста за
неоснователен, жалбите на двамата частни обвинители и и граждански ищци
също за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Алтернативно изразяват становище, че присъдата на РРС следва да бъде
потвърдена. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и
исканията.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
5
намира следното:
Протестът е неоснователен. Неоснователни са въззивните жалби на
частните обвинители и граждански ищци. Неоснователна е и жалбата на
подсъдимия.
Районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелката Н. А. М. е майка на свидетеля А. М. Т.. До края на 2014
г. тя живеела и работела предимно в Турция. Синът бил съученик
с подсъдимия Д.С., като св.Н.М. също познавал подсъдимия. През 2011 г.
двамата започнали често да се виждат.
На неустановена дата от Б.св. Т. провел разговор с майка си в Т..
Обяснил , че подсъдимият му предложил да участват в организиран от
Община- Р.търг за закупуването на Корабостроителница Русе. След
събарянето от продажбата на металните отпадъци щели да спечелят около
700 000 лева. Казал , че подсъдимият имал познат в О. който се казвал Г. И.
и който щял да уреди спечелването на търга. За целта трябвало да се дават
пари на С., който да ги внася където трябва и да предава част от тях на И. за
подкупи. Св.Н.М. се съгласила да изпраща на сина си парични средства от Т.
в Б.. Така в периода от 2011г. до края на 2014 г. предоставила на А.Т. общо
около 12 600 лева и 5 900 турски лири.
На 10.08.2011г. св.А.Т. изтеглил кредит от на У.в размер на 3000 евро.
Поръчител по договора станал св. Й. К. По договора били направени само две
погасителни вноски и поради неизпълнението му, срещу Т. били предприети
изпълнителни действия.
На 27.08.2011 г. св.Т. получил стоков кредит от БНП Париба, чрез който
закупил от ТЕХНОМАРКЕТ преносим компютър „MSI“ и телевизор
„TOSHIBA“ в общ размер на 1259,30 лв. По този договор била направена само
една вноска от 51,60 лева. С оглед неизпълнение на поетите по договора
задължения, по ЧГД № 2150/2013 г., по описа на РС-Р. срещу него бил
издаден изпълнителен лист.
Впоследствие подсъдимият С. казал на св.М., че имало още един търг от
О. който бил за продажбата на 344 вагони на БДЖ, от което можело да се
спечелят около 42 000 000 лева. За тази цел на различни дати св.Н.М. дала
лично на подсъдимия следните суми: 40 000 лева, 30 000 лева, 40 000 лева, 20
000 лева, 20 000 лева и 10 000 лева. За част от тези суми подсъдимият
собственоръчно изготвил разписки, а именно: Разписка от 05.02.2015г., че е
получил в заем от Н.М. сумата от 130 000 лева и Разписка от 24.03.2015г., че
е получил от нея 10 000 лева.
6
За да убеди св.М., че търговете са реални подсъдимият представил
Договор за поръчка от 26.05.2014г., сключен между Д. А. С. и О., с предмет:
на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на К.АД, на който е
придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на О.;
Справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Р., на която е придаден
вид, че е издадена от служител на ТБ „Р.; Справка от 10.11.2014г. за
наличност по сметка на ТБ„Р., на която е придаден вид, че е издадена от
служител на ТБ „Р. – клон Русе и Декларация от 06.02.2015г., за това, че Д. А.
С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на
която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от
К. на О. Р.– П. П. Стоилов. Без подсъдимия да знае, св.М. изготвила копия на
тези документи.
В този период, при един от контактите си с подсъдимия, св.М.
споделила със С., че не достига стаж за пенсиониране в Т. и че можели да
признаят за такъв, положен труд в България като домакиня. Няколко дни по-
късно подсъдимият предоставил Служебна бележка от О., че в периода от
09.03.1996г. до 09.09.1996г. живяла в гр.Русе, била домакиня и гледала
болната си майка, на която бил придаден вид, че подписа положен в долния
десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.. Тъй като св.М. се
усъмнила в истинността на бележката, тя не я използвала.
След като се усъмнила, че е въведена в заблуждение, св.М. извършила
проверка в О. където установила, че от Общината не се организират
горепосочените търгове. Тогава на 04.09.2015г. тя подала жалба в полицията.
В хода на разследваното са извършени претърсване в жилището на
подсъдимия и в жилище, ползвано от негови роднини, при които са намерени
и иззети множество документи. Св.А.Т. е предоставил личния си преносим
компютър. Назначени са техническа експертиза на този компютър.
Техническа експертиза и на преносим компютър Асиси, иззет от подсъдимия.
Почеркова експертиза, изследвала подписите и печатите в редица документи,
свързани с Община-Русе. Почеркова експертиза изследвала разписките от
2015г.за сумите дадени от св.М. на подсъдимия. Почеркова експертиза на 3
броя бележки предоставени от св.М.. В хода съдебното следствие са
назначени две почеркови експертизи, изследвали посочените в тях документи
и една техническа експертиза изследвала договора за поръчка от 26.05.2014г.
По делото са разпитани редица свидетели, събрани са множество писмени
доказателства, приложени са и веществени такива. Събрани са всички
необходими и относими към предмета на доказване доказателства.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
писмените и гласни доказателства и доказателствени средства по делото и на
заключенията на приетите експертизи.
Спорните по делото въпроси са свързани с това извършил ли е измама
7
подсъдимия по отношение на св.Н.М. и по отношение на св.А.Т. или не. Има
ли св.А.Т. качеството на пострадал от това престъпление или не. Какъв е
размера на имотната вреда- по отношение на св.М. и по отношение на Т., в
случай, че е налице измама по отношение на двамата свидетели. Извършени
ли са от подсъдимия посочите в обвинителния акт документи престъпления
или не.
По делото няма спор относно самоличността на подсъдимия и тази на
свидетелите Н.М. и А.Т.. Няма спор относно това, че те са се познавали преди
инкриминираните събития.
Относно подсъдимия по делото няма спор, че той е семеен има едно
дете, което е установено от копието на удостоверение за сключен граждански
брак между подсъдимия и Ю. И. А.и копие на удостоверение за раждане на
26.02.2007г. на детето им М. Д. С..
От копието на удостоверение от ДПБ – Б. е видно, че на подсъдимия е
поставена диагноза „П.я“. От копията на приложените по делото епикризи се
установява влошеното му здравословно състояние. От копието на личностна
характеристика от ЕТ “Е.“ се установяват добри характеристични данни за
подсъдимия. От копията на медицинските документи свързани със
здравословното състояние на детето му е видно, че то страда от крипторхизъм
и епилепсия.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, следното: С Решение
№ 525/2013г. по НАХД № 439/13 на РРС,в сила от 18.06.2013г., на
подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС, за причиняване на средна
телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС; Със
Споразумение № 322/20.12.2018г. по НОХД № 1964/2018г. на РРС, в сила от
20.12.2018г., за извършен на 21.03.2018г. опит за квалифицирана кражба в
големи размери му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, изтърпяването на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от пет години.
Наказание глоба няма характера на осъждане, по смисъла на НПК, а
споразумението по НОХД № 1964/2018г е за престъпление извършено след
инкриминираните деяния, като това споразумение е влязло в сила също след
инкриминираните деяния, поради което към момента на деянията, предмет на
настоящето дело, подсъдимият е неосъждан.
По делото няма спор относно предоставената от подсъдимия на
св.Н..М. служебна бележка от О., която да й послужи пред турските власти за
пенсиониране, че полагала труд като домакиня и гледала болната си майка,
която тя не я използвала. В тази насока са както показанията на св. М., така и
представената от нея служебна бележка, както и справката от О.., че такава
служебна бележка не е издавана.
8
Няма спор кога какви кредити е теглил св.Т., какви договори е сключвал
и какви суми е погасявал по тях. Видно от справката на БНП
ПАРИБА с приложените към нея копие от договор за потребителски паричен
кредит от 27.08.2011г. и издадена фактура от ТЕХНОМАРКЕТ се установява
по категоричен начин, че св.Т. е сключил договор за кредит за закупуването
на преносим компютър „MSI“ и телевизор „TOSHIBA“ в общ размер на 1
259,30 лв. и получил тези вещи. По този договор била направена само една
вноска от 51,60 лева, поради което по ЧГД № 2150/2013 г., по описа на РС-
Русе бил издаден изпълнителен лист срещу Т., но до момента няма направени
вноски.
От справката на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК с приложени копия от
договор за потребителски кредит от 10.08.2011г. и книжа свързани с
предприетите от страна на банката действия срещу длъжника е видно, че
св.Т. действително е получил кредит в размер на 3000 евро. Поръчител по
договора бил свид.Й.Ш. К.. Във връзка с изпълнение на задълженията по
договора постъпили само две погасителни вноски. Поради неизпълнението на
поетите задължения срещу Т. били предприети съответните изпълнителни
действия.
Няма спор кога, от къде и какви документи и вещи са били иззети, както
и кои институции какви документи и справки са представили:
Видно от протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот
на адрес: гр.Р. ул.“С., ведно с прилежащите към него помещения ползвани от
Р.и М. иззети вещи, които впоследствие са били предмет на оглед
удостоверен, чрез протоколи от 19.02.2016г., 08.03.2016г. и 10.03.2016 г. От
тях се установява, че наред сред всички иззети вещи, са намерени следните
вещи:
- ксерокопие на лична карта, преснимана двустранно, на името на Д. А.
С., с №*********, изд. на 1604.2014г. от МВР – Русе;
- копие на договор за покупко-продажба на МПС БМВ 318И, с рег.№
**** с продавачи Н. Ф. М., Х.Е. М. и купувач Д. А. С.;
- застрахователно уведомление от З.Д с изх.№344/17.10.2012г. до Д.С.;
- оригинален екземпляр на Застрахователна полица №
23112001873780/02.08.2012г., издадена в полза на Н. М., за лек
автомобил БМВ 318И, с рег.№ **** Копие на Застрахователна полица №
23112001873780/02.08.2012г., издадена в полза на Н.М., за лек
автомобил БМВ ****; Акт №457996/01.05.2013г. за установяване на
административно нарушение;
- погасителен план на Потребителски кредит – Приложение към договор
№ 3098 от 10.08.2011г., А. М. Т., приложение 1 – 4 листа;
9
- договор № 114, за включване в пакетна програма Унико Лайт и
издаване и използване на дебитна банкова платежна карта в национална
валута към пакетна програма, сключен на 08.08.2011г. между
„Уникредит Булбанк” АД и А. М. Т.;
- бланка „Потвърждение” до „Уникредит Булбанк” АД;
- договор за банков потребителски кредит на физическо лице /по закона
за потребителския кредит/ № 3098, сключен на 10.08.2011г. между
„Уникредит Булбанк” АД и А. М. Т. - 3 листа;
- искане за ползване на Булбанк Онлайн за физически лица от А. М. Т. ;
- договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн” №676,
сключен на 09.08.2011г. между „Уникредит Булбанк” АД и А. М. Т. – 3
листа;
- платежно нареждане от дата 10.08.2011г., с наредител А.М.Т., за
сумата от осемдесет и осем лева;
- справка за номер на банкова сметка, издадена от Уникредит Булбанк
на А. М. Т. – 2 листа;
- копие на заповед №8, за освобождаване от длъжност от дата
01.12.2011г. по договор №6 от дата 13.01.2011г. на А. М. Т. ;
- допълнително споразумение към трудов договор №6 от 13.01.2011г. с
работодател Наташа Димова и работник А. М. Т. ;
- декларация за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-
344 вагони с участник Д. А. С., от дата 6.2.2015г. ,с положени в дясната
страна подпис и печат с надпис „О.
- договор за поръчка от дата 26.05.2014г., сключен между О. и Д. А. С. –
3 листа;
- копие на Декларация за участие в търг с тайно наддаване за продажба
на БДЖ-344 вагони с участник Д. А. С., от дата 6.2.2015г. ,с положени в
дясната страна подпис и печат с надпис „О.”;
- 2 броя копия на справка-наличност по сметка, издадена от Р.от дата
10.11.2014г.;
- 1 бр. механичен печат, черен на цвят в горната си част и бял на цвят в
долната, с надпис „trodat printy 46040_typo”, с оттиск с надпис „Община Русе
Кмет”;
- 1 брой пластмасова пинсета;
- 1 брой синя на цвят, пластмасова капачка;
10
- 1 брой пластмасова кутийка, с надпис в предната и част „trodat typo
6005”. В кутийката имало множество заготовки на букви от кирилица – в
голям и малък формат, както и арабски цифри – голям и малък формат.
Видно от протокол за претърсване от 28.01.2016г. в същия имот, в
помещенията ползвани от Д.С. са намерени и иззети вещи, които са били
предмет на оглед на веществени доказателства от 09.03.2016 г. и от 10.03.2016
г., както следва:
- 1 бр. оригинален екземпляр на Свидетелство за регистрация Част 1, с
№ *********, издаден за лек автомобил БМВ 318, с рег.№ **** на името на
Нермидин Фаидин М.;
- 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС – Част 2, с № *********, за
лек автомобил „БМВ 318”, с рег.№ ****името на Нермидин Фаидин М. ;
- 1 бр. преносим компютър, черен на цвят с надпис на латиница
„ASUS”, със стикер на гърба на компютъра с надписи в средата „ASUS”,
Inspiring Innovation.Persistent Perfection„ и идентификационен номер в горния
ляв ъгъл на стикера, както следва: ”MB VER:X55VD”, „D1NOCX052363027”,
„CHECK NUMBER:8163”, „X55VD-SX209”.
От приемо-предавателни протоколи от 14.07.2017г.-2 бр. и от 24.08.
2017г. за връщането на иззети при претърсванията вещи е видно, че всички
ирелевантни за делото вещи били върнати на Д.и М.С..
От копието на договор за поръчка от 26.05.2014 г. между Д.С. и О. е
видно, че между двете страни е сключен договор, по силата на който С. се
задължава на 18.12.2014г. да започне събаряне и почистване на К.
От копие на справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Р. е
видно, че удостоверява наличност по сметка № ********** BGN към
04.07.2014г. в размер на 29 854 лева.
От копие на справка от 10.11.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Р.“ е
видно, че удостоверява наличност по сметка № ********** BGN към
10.11.2014 г. в размер на 109 854 лева.
От копието на декларация от 06.02.2015г. от Кмета на О. е видно, че
удостоверява участието на подсъдимия в търг с тайно наддаване за продажба
на 344 вагона на БДЖ;
От справката от О. е видно, че договор за поръчка от 26.04.2014 г.
между О. и подсъдимия не е сключван; същата не е собственик на К.; в О. а
служител с имена Георги Илиев; не е издавана служебна бележка от
08.07.2014г. на Н.М. и декларацията от 06.02.2015г. за участие на подсъдимия
в търг с тайно наддаване за продажба на вагони не е заверявана с печат на
Общината и подпис от кмета. От приложените от О. клетвени декларации се
11
установява, че П. С. е встъпил в длъжност кмет на О. – на 30.10.2011г. и на
09.11.2015 г.
От платежните ведомости преведени от турски на български език се
установяват изплатени на Н.М. парични възнаграждения по трудово
отношение, от което наред с твърдението , че част от средствата, които е
давала на подсъдимия са от заем получен от нейна приятелка е видно, че тя е
имала финансовата възможност да предостави на подсъдимия посочените от
нея суми.
Видно от справката на Агенция по вписванията с приложено
удостоверение към нея в Търговския регистър е регистриран като едноличен
търговец „Р. С.а– Д.“, представляван от Р. М.. С.. От справката от ТД на НАП
В.– О. Р. е видно, че подсъдимият има задължения за осигуровки по Закона за
здравното осигуряване. Справката от О. Д. „М. показва декларирано от
подсъдимия недвижимо имущество земя и жилище на адрес гр.Р., № ** в
съсобственост с М. С. и Ю.С.. и на лек автомобил „Уно“.
От справката от А. е видно, че за периода 01.01. 2010г.- 31.12.2015г. не
са открити данни за декларирани парични средства при влизане в страната ни
от Н.А..
От приложените по делото копия от изпълнително дело срещу
подсъдимия, се установява, че е образувано поради неизпълнение на
задълженията му към РАЙФАЙЗЕНБАНК по договор за кредит от 25.09.2008
г. В хода разследването въз основа на искане от органите на полицията е
извършена проверка относно съответствието на имот на адрес гр.Р. ** със
ЗУТ. Видно от справката от М. гр.Р.липсва информация за постъпили
дарения от подсъдимия. От справката на ОДМВР – Ш. се изяснява, че лек
автомобил „**** е регистриран на името на Н. Ф. М. от Р., обл.Ш..
От справката на ОББ и извлеченията от същата банка се установяват
налични в банката сметки на името на Н.М. и парични средства по тях.
От справките на РАЙФАЙЗЕНБАНК се изяснява, че подсъдимия е имал
в тази банка открити сметки, които впоследствие са закрити, както и че по тях
няма постъпили суми в размер, който би довел до извод, че са относими към
предмета на делото. От разпечатката от сайта на БНБ се установява курса на
валутата валиден към 01.06.2012г., 19.07.2012г. и 10.12.2013г.
От изисканите от районния съд справки, копия от договор и извлечения
от РАЙФАЙЗЕНБАНК е видно, че титуляр на посочената сметка в
представените от подсъдимия на Н.М. справки за наличност от 04.07.2014г. и
10.11.2014г. не е Д.С., както и че в тази сметка не е имало в наличност такива
парични средства. Освен това се установява, че справките не са издадени от
служители на банката и не отговарят на въведената от нея форма за подобни
справки.
12
Категорично е установено, от приобщените копия и оригинали на
разписки от 05.02.2015г. и от 24.3.2015г., че подсъдимият е получил от Н. А.
М., съответно 130 000 лева и 10 000 лева.
От приетите по делото експертизи са категорично установени
конкретните, подробно описани във всяко едно от техните заключения
обстоятелства, а именно:
От изготвената на ДП почеркова експертиза се установява, че в
изследваните копията на разписки, ръкописно изписаните текстове и
подписите под датата положени в долния десен ъгъл са изпълнени от
подсъдимия Д.С..
От оригиналите им е видно, че разписката от 05.02.2015 г. е съставена
от отделни компоненти залепени върху един лист формат А4. Във връзка с
това обстоятелство свид.М. разяснява, че по невнимание скъсала тази
разписка, а впоследствие отделните части били залепени върху друг лист.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебна почеркова експертиза се установява, че ръкописните текстове и
подписа в десния ъгъл на всяка от тях са изпълнени от подсъдимия; подписът
в долния ляв ъгъл за името на Н.М. не е изпълнен от С.; отделните хартиени
компоненти на разписката от 05.02.2015г. представляват части от един
документ, съединени посредством залепяне и са изпълнени с едно и също
пишещо средство; разписката от 24.03.2015 г. също е изпълнена с едно и също
пишещо средство, както и че са налице добавки в последните две букви на
имената и подписа на долния ляв ъгъл на разписката от 05.02.2015г.
изразяваща се в добавяне на допълнителни щрихи и повтаряне на буквите, т.е.
в подписа на Н.М..
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза /т.2А, л.36-39 от ДП) се установява,
следното:
- подписа положен върху кръгъл отпечатък от печат на О.К., в цветно
ксерокопие на Служебна бележка издадена на 08.07.2014 г. от О.и народен
съвет- Русе, не е идентичен с подписа на Пламен Стоилов, изпълняващ
длъжността кмет на Община Русе към тази дата. Авторът на този подпис не е
установен;
- подписа положен в реквизита „Подпис и печат“ на Декларация от
6.2.2015г.за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344 вагони
с участник Д. А. С., не е идентичен с подписа на П. С., изпълняващ
длъжността кмет на О. към тази дата. Автора на този подпис не е установен;
- подписа положен за „доверител“ на Договор за поръчка от
26.05.2014г., сключен между О.- Р. и Д. А. С., не бил годен за изследване;
13
- отпечатъците от кръгъл печат положени в Служебна бележка издадена
на 08.07.2014 г. от Общински народен съвет- Русе и Декларация от дата
6.2.2015г. за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344
вагони с участник Д. А. С., са идентични със сравнителните образци
отпечатъци снети по време на изследването от представеният кръгъл мокър
печат, иззет с протокол за претърсване на 28.01.2016г. от адрес гр. Р.
ул.“С./видно от цитираните по горе протоколи за претърсване и изземване и
извършените огледи на веществени доказателства печатът е намерен в
помещенията обитавани от посочените лица/;
- отпечатъкът от кръгъл печат положен за „доверител“ на Договор за
поръчка от 26.05.2014г., сключен между О. и Д. А. С., не е годен за
сравнително изследване;
- отпечатъците от печати снети по време на изследването от
представения кръгъл мокър печат, иззет с протокол за претърсване на
28.01.2016г. от адрес гр. Р., не са идентични с представените сравнителни
образци от действителния печат на Кмета на Община Русе, предоставени с
протокол за сравнителен материал от 17.12.2015г.
От назначената в хода на съдебното производство
почеркова експертиза на Договор за поръчка от 26.05.2014 г. между подс.С.
и О. се установява, че подписът за „довереник“ е изпълнен от подс.С. и не са
установени признаци на интервенция върху ксерокопията на договора.
От назначената от съда техническа експертиза на същия договор се
установява, че в частта на положения подпис и печат за „доверител“ са
налице манипулация чрез редактиране на цифровото със софтуер за
обработка на цифрови изображения и последващ печат на манипулирания
файл или директна манипулация на документа на хартиен носител, с добавяне
на отрязано парче хартия с предварително сканиран подпис и печат и
преснимане с фотокопирна техника, като са променени настройките за
контраст и яркост на изображението, с цел да се заличат контурите на
добавения атрибут.
В хода на досъдебното производство е била изготвена техническа
експертиза на предоставеният от пострадалия А.Т. преносим компютър
марка „HP” модел “Pavilion dv 6700” със сериен номер CNF809341R, чрез
която била извлечена информация съдържаща се в множество аудио и видео
файлове записани на монтираният в него хард диск, която представлява
записани от него разговори с подс. С., както и сканирано копие на служебната
бележка относно стажа на Н.М. от гр.Русе като домакиня. Същите били
записани на 1 бр. оптичен носител, съдържанието на които били пресъздадени
чрез техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза, от иззетия от подсъдимия преносим компютър марка „Asus”,
14
модел “X55VD”, със сериен номер D1NOCX052363027, е извлечена
информация съдържаща се в монтираният в него хард диск. Установено било,
че на компютъра е инсталиран интернет комуникатор Skype 7.6, който е
ползван с потребител “barzaka427”, “mensan.ford” и “shenol_1993”.
Установено е, че с потребител “barzaka427” на 24.03.2015г. е бил проведен
разговор относно пътнически вагони, тръжна цена и стъпки за наддаване,
записан на 1 бр. оптичен носител.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената почеркова експертиза, ръкописният текст в копия 3 бр. бележки
разположени върху бял лист формат А4, предадени от пострадалата Н.М., са
изпълнени от Д. А. С.. От същите е видно, че на тях са изписани различни
указания във връзка с поддържаните пред нея версии за провеждане на
обществени поръчки.
Видно от заключението на техническа експертиза от досъдебното
производство с обект множество СИМ карти, от същите не е извлечена
информация, която да допринесе за разкриването на обективната истина по
делото.
При правилно установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд, законосъобразно и правилно е съобразил
обективните данни, съдържащи се в посочените документи, кредитирал е с
доверие заключенията на посочените експертизи, които са обективни,
компетентни и мотивирани. Изхождайки от тези обективни факти, съдът е
анализирал гласните доказателства и е дал вяра на тези свидетелки показания
и тази част от обясненията на подсъдимия, доколкото кореспондират с
отразеното в писмените доказателства и заключенията на експертите.
Законосъобразно и правилно е дадена вяра на показанията на
свидетелите Н.М., Р.А.в- полицейски инспектор, извършил проверка във
връзка с подадения от Н.М. сигнал. Показанията на тези свидетели са
обективни, последователни и логични, кореспондират с горепосочените
писмени доказателства и експертните заключения.
Обсъдени са показанията на свидетелите .........................................., всеки
от които заявява обстоятелствата, които са му известни за инкриминираните
събития и за лицата, които познава. Тези гласни доказателства са кредитирани
с доверие само доколкото кореспондират с писмените доказателства и
експертните заключения. Частично е дадена вяра на показанията на св.А.Т. и
на обясненията на подсъдимия С., само доколкото кореспондират с
горепосочените обективни данни, съдържащи се в писмените доказателства и
в експертните заключения. Първата инстанция е изложила убедителни мотиви
защо не кредитира конкретни показания на посочените свидетели и
обясненията на подсъдимия.
От показанията на свид.А. се установява, че в качеството си на
15
полицейски инспектор, той е извършил проверка във връзка с подадения от
Н.М. сигнал. Същият пресъздава възприетите от него факти, въз основа на
обясненията на Т. и М. и експертно изследваните на част от предоставените
му документи - договор за поръчка за събаряне и почистване на К.,
декларация за участие в търг с тайно наддаване и служебна бележка от
08.07.2014г. от О.. В хода на проверката не е снел обяснения от подсъдимия,
за да не бъдат евентуално укрити документи и други доказателства преди да
бъдат предприети надлежните процесуални действия по разследването. Тези
гласни доказателства са обективни, последователни и логичин, поради което
правилно са кредитирани с доверие.
От показанията на св.Н.М., дадени в хода на съдебното следствие и на
29.12.2015г. на ДП пред съдия /т.2,л. 86 от ДП/ и приобщени по предвидения
в НПК ред, се установява, че действително е изпращала горепосочените
конкретни суми на сина си св.А.Т., а впоследствие след като се завърнала
през 2015г. в Б. предоставила лично на подсъдимия за закупуването на
вагоните, последователно 40 000 лева, 30 000 лева, 40 000 лева, 20 000 лева,
20 000 лева и 10 000 лева. За част от тези суми подсъдимият изготвил два
броя разписки, както и че представил договор за поръчка за събаряне и
почистване на Корабостроителница Русе, декларация за участие в търг с
тайно наддаване и 2 бр. справки за наличност по сметка в Райфайзенбанк. На
тези документи тя направила копия, без знанието на подсъдимия, които
впоследствие предала в полицията. След като се усъмнила, че е въведена в
заблуждение, извършила проверка в Община Русе и установила неверността
на твърденията му, след което подала жалба до ОДМВР Русе.
От платежните ведомости преведени от турски на български език се
установяват изплатени на Н.М. парични възнаграждения по трудово
отношение, от което наред с твърдението , че част от средствата, които е
давала на подсъдимия са от заем получен от нейна приятелка се установява
категорично, че тя е имала финансовата възможност да предостави
на подсъдимия посочените от нея суми.
Св.Н.М. заявява и, че подсъдимият предоставил и служебна бележка
от О., която да послужи пред турските власти за пенсиониране, че полагала
труд като домакиня и гледала болната си майка, но тя не я използвала.
Свид.Т. твърди, че подсъдимият му предложил да участва в търг
организиран от О. за закупуването на Корабостроителница Русе, като след
събарянето от продажбата на металните отпадъци, ще се спечелят 700 000
лева. Т. следвало да набавя парични средства, а подсъдимият да ги внася
където е необходимо, като част от тях да се предават на лицето Г.И. от О.а, за
да послужат като подкупи. Впоследствие при същата схема подсъдимият
предложил да закупят 344 вагона на БДЖ, от които щели да спечелят 42 000
000 лева. Св.Т. сочи, че за целта и за закупуването на автомобил по повод на
тази дейност дал на подсъдимия на няколко пъти различни суми в общ размер
16
на 12 600 лева, 3000 евро от кредит, взети на лизинг телевизор и преносим
компютър, които подсъдимият заложил или продал, както и левовата
равностойност на 5 900 турски лири. Парите в лева и турски лири били
осигурени от майка му – св.Н.М., която по това време се намирала в Т..
Подсъдимият отрича твърденията на св.А.Т. и св.Н.М.. Сочи, че Т.
искал да спечели от нелегален внос на цигари в страната, средствата за които
щял да набави от майка си, като представи пред нея версията за К.. Заявява,
че Т. играел на хазартни автомати и взел назаем пари от други лица, които не
върнал. Твърди, че и идеята закупуването на вагоните всъщност е на Т., с цел
да мотивира майка си да дава пари, както и че намерените и иззети при
претърсванията вещи имащи отношение към делото са предоставени от св.Т..
От показанията на свид.К., както и от приложеното по делото копие от
договор за потребителски кредит се установява, че същият действително е
поръчител по договора за кредит в размер на 3000 евро, който Т. сключил
10.08.2011г. с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК. Твърди, че се познавал с А.Т. и по
негова молба се съгласил да му стане поръчител. По това време работил като
заварчик в К.. Сочи, че Т. го запознал с подсъдимия С..
Свид. Ч. твърди, че един ден докато бил на гости при подсъдимия
дошъл Т., който обявил идеята си за внос на цигари в България, а след това
говорил, че ще търси пари от негов роднина, който работел в
Корабостроителницата. Тогава чрез профила на С. и представяйки се за него,
Т. общувал с майка си, за да иска пари.
Свид. М.Т.Й. сочи, че е предоставил на Т. заем от 20 000 лева, които
изтеглил с кредити и които Т. все още не му върнал. Твърди, че Т. играел на
хазартни автомати и залагал около 2000-3000 лева. Действително от справка
от „Е. с приложен договор за кредит от 12.02.2015г. е видно, че на М. Т. е
отпуснат кредит в размер на 10 000 лева, който не е погасен. От справката от
Б. се установява, че на 20.02.2015г. на М.Й. е отпуснат кредит, а на
26.02.2015г. е предоставен стоков кредит за покупка от ТЕХНОПОЛИС,
които не са погасени.
От показанията на св.Г.Х.се установя, че Т. действително правел залози
на автомати за хазарт и е искал от свид.Й. да му даде 20 000 лева, за да внесе
в България цигари.
От показанията на св.Д.К. се установява, че той е придружавал
свид.М.Й.до дома на Т., за да го търси относно невърнат заем.
Свидетелят С. М. и баща му – св.И.И., твърдят, че чрез преводи от Т. до
България, св.М. е предоставил на Т. около 40 000 евро, които не били
върнати. От своя страна св.Т. твърди, че всъщност това са преводи, с които М.
възстановил предоставен му от Т. заем. В тази връзка по делото е приложен
оригинал и копия от договори между С. М. и А.Т. от 03.07.2011г. и
17
07.10.2011г., пощенски плик от 30.06.2011 г. с подател С. А. /С. И. М./ до
А.Т., два броя листи на копия от лице и гръб от български и турски документ
за самоличност на същия, преведени от турски на български език копия от
постановление за прекратяване от турската прокуратура по повод извършена
проверка по жалба на С. А. срещу А.Т. за невърната сума от 40 000 евро,
както и платежни документи за извършени преводи от М. към Т..
От назначената в хода на съдебното следствие съдебна-графологична
експертиза на договорите между С. М. и Т. се установява, че подписите са
изпълнени от М., както и че подписите на договора от 03.07.2011г. – оригинал
и копие на договора от 07.10.2011 г. са изпълнени от Т.; на копието от
03.07.2011 г. подписът не е изпълнен от Т.; както и че копието на договора от
03.07.2011г. не е идентичен с оригинала.
С оглед изложеното първата инстанция законосъобразно е приела, че от
съдържанието на оригинала на договора от 03.07.2011г. между С. М. и А.Т. се
установява, че М. към тази дата е издължил на Т. 50 000 лева, а от копието на
договор от 07.10.2011 г. между двамата – че е издължил 10 000 лева. От
представените от бащата на св. М. в хода на съдебното следствие копия от
преводи се установява, че всичките, които са до А.Т., са от преди и до датата
на изготвянето на цитираните договори, поради което правилно съдът не е
кредитирал с доверие показанията на св.М. и св.И. и е приел, че тези преводи
касаят действително погасяване на задължение на М. към Т.. От справките за
актуалното състояние на трудовите договори на А.Т. и осигуряването по КСО
е видно, че същият бил в трудови правоотношения в следните периоди:
04.09.2008г.-01.03.2010г. в „Е.“ ***, 13.01.2011г.-01.12.2011г. в „Е.***и
01.09.2016г.- 10.08.2018г. в „Е.***.
Наред с изложеното според твърденията на подсъдимия, свидетелят Т.
разполагал с устройство за промяна на гласа при телефонни разговори, които
провеждал с майка си, представяйки се за мнимото лице уреждащо сделките.
В тази връзка свид.Т. признава за наличието му, но отрича да го е използвал
така, както подсъдимия твърди.
Съвкупният анализ на горепосочените доказателства налага извода, че
св.Т. няма качеството на пострадал от престъплението измама , тъй като
няма безспорни и категорични доказателства, които да установяват, че той е
бил въведен в заблуждение от подсъдимия относно подробно посочените в
обвинителния акт обстоятелства, както и че му е причинена имотна вреда в
размер на 1683 лева и 3000 евро, с левова равностойност 5850 лева.
От доказателствата е категорично установено, че св.Т. е изтеглил кредит
в размер на 3000 евро, взел е на лизинг компютър и телевизор, за което е
получил стоков кредит в посочения по-горе размер, както и че е получавал
пари от майка си. Същевременно няма никакви гласни и писмени
доказателства, че той е предоставил на подсъдимия посочените суми. Няма и
18
категорични доказателства, че тези суми са били предназначени за
недействителните търгове, за да може да се направи извода, че подсъдимият е
въвел св.Т. в заблуждение и да му е причинил имотна вреда. В тази насока по
делото са налице са твърденията на св.Т., като липсват други доказателства, в
подкрепа на неговата версия.
По делото са приложени две разписки от подсъдимия за получени суми
в общ размер на 140 000 лева, но не от св.Т., а от свид.М.. Тези разписки са от
2015г., след като свид.М. се е завърнала в България. Вярно е, че една част
парите, които св.Т. сочи, че е предоставил на подсъдимия са изразходвани за
закупуването на лек автомобил „БМВ“, но няма данни, тези пари да са дадени
за участие в търговете, тъй като те са за закупуването на това превозно
средство, което действително е закупено.
Съвкупният анализ на посочените доказателства налага извода за
наличието на неуредени финансови отношения между Т. и свидетелите К. и
Й. налице са гласни доказателства и за увлечението на св.Т. към хазарт, в
резултат на което той е правил залози на стойност от 2000 лева- 3000 лева.
Тези факти, наред с това, че св.Т. е заинтересован от изхода на делото, поради
което и пристрастен, правилно са преценени от първоинстанционния съд като
аргументи, които разколебават достоверността на показанията на св.Т.,
поради което не им е дадена вяра като обективни и достоверни, досежно
обстоятелствата, че той е измамен от подсъдимия.
С оглед изложеното доводите в протеста и във въззивната жалба на
св.Т. и неговия повереник са неоснователни, а присъдата в тази й част е
законосъобразна, правилна и достатъчно мотивирана.
Законосъобразни и правилни са и съображенията, изложени от
районния съд във връзка с осъдителната част на присъдата за извършено
престъпление измама от подсъдимия по отношение на пострадалата
св.Н.М., както относно престъплението, така и относно размера на
причинената на същата имотна вреда.
Съвкупният анализ на кредитираните от съда доказателства доказва по
категоричен начин, че пред св.Н.М. са били поддържани неверни версии за
организирани от О. търгове за продажба на Корабостроителница Русе и 344
вагона. В резултат на заблудата , тя лично е дала на подсъдимия посочените
от нея суми. По отношение на последната сума, съдът правилно е съобразил,
че на 23.03.2015г. тя е изтеглила 9 490 лева, а на следващия ден подсъдимия е
подписал разписка за 10 000 лв.,което налага извода, че св.М. е предала на
подсъдимия 10 000 лв. Така в резултат на сбора от 40 000 лева, 30 000 лева,
40 000 лева, 20 000 лева, 20 000 лева и 10 000 лева, общият размер на
предадените на подсъдимия пари възлиза на 160 000 лева. Съдът дава вяра на
показанията на св.М. относно въвеждането й в заблуждение от страна на
подсъдимия и относно дадените му суми в общ размер на 160 000 лева, тъй
19
като те се подкрепят от изложените по-горе писмени доказателства.
За частта от 140 000 лева подсъдимият лично е изготвил описаните два
броя разписки. Като изготвянето им не се отрича и от самия подсъдим. С тази
разлика, че подсъдимият твърди, че това е станало по молбата на св.Т., с
обещанието, че впоследствие ще бъдат скъсани. Действително едната
разписка е била скъсана и залепена върху друг лист, за което свидетелката М.
твърди, че е станало по невнимание. По делото липсват други доказателства,
от които да се установи по категоричен начин причината за скъсването на
едната от разписките и понастоящем този това не може да бъде изяснено.
Относно този факт, настоящата инстанция намира, че следва да бъде дадена
вяра на показанията на св.М., а не на тези на подсъдимия, тъй като,
показанията на св.М. като цяло са достоверни и кореспондиращи с останалите
писмени и гласни доказателства; обясненията на подсъдимия имат двуяка
роля, поради което той не е длъжен да говори истината; а показанията на св.Т.
са като цяло недостоверни, предвид изложеното по-горе. Аргумент в
подкрепа на това е факта, че е скъсана само едната от разписките, което
противоречи на твърденията на подсъдимия, че е трябвало да бъдат скъсани и
двете разписки.
С огледи изложеното са неоснователни възраженията на подсъдимия и
неговия защитник, че неправилно е признат за виновен в извършеното
престъпление измама. Неоснователни са исканията за отмяна на присъдата в
нейната осъдителна част и признаването на подсъдимия за невинен за
престъплението измама. Неоснователни са възраженията на обвинението и
тези на частните обвинители и граждански ищци, за неправилност на
присъда в нейните оправдателни части и исканията за осъждане на
подсъдимия по отношение на св.Т. и за сумата над 160 000 лева по
отношение на пострадалата М..
Относно извършените от подсъдимия документи престъпления по
делото са налице безспорни и категорични доказателства, съдържащи се в
приложените по делото писмени доказателства, в експертните заключения, в
показанията на кредитираните с доверие свидетели. От тях категорично се
установява, че :
- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка в Р. не е издадена от
служител на банката;
- справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка в Р. не е издадена от
служител на банката;
- служебна бележка от 08.07.2014 г. на О. е, на която е придаден вид, че
подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе -
Пламен Пасев Стоилов, не е изготвена от лице от общината, нито е подписана
от Пламен Стоилов;
20
- декларация от 06.02.2015г., че Д. А. С. е участник в търг с тайно
наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че
подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от К.е – П.С., също не е
изготвена от кмета на Об.;
- договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.С. и О., с
предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на К., също не е
подписан от кмета на О.е – П..
Посочените документи са неистински, на тях е придаден вид, че са
издадени и подписани от посочените в тях лица. Първите три документа са
официални такива, а договорът е частен документ. Всички тези неистински
документи са ползвани от подсъдимия, като не е доказано по безспорен
начин, че той ги е изготвил.
С оглед изложеното са неоснователни възраженията на подсъдимия и
неговия защитник за неправилност на присъдата досежно документните
престъпления и искането за постановяване на оправдателна присъда за тези
престъпления.
Първоинстанционния съд подробно е обсъдил обективната и субективна
страна на всяко едно от престъпленията, които е приел, че са извършеин от
подсъдимия и е изложил съображения, които настоящата инстанция изцяло
споделя. Правилно е приложен материалния закон, относно квалификацията
на деянията. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, нито в
хода на предварителното производство, нито в съдебното следствие. При така
доказаната фактическа обстановка изводите
на районния съд са
правилни и законосъобразни.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, тъй като в периода от м. януари 2011г. до 24.03.2015г., в гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н.М. от гр.Р. - че ще спечели
Обществена поръчка на О., за събаряне на „К.Д, при изпълнението на която
ще спечелят сумата от 700 000 лв. и Обществена поръчка на О. за нарязване
на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят
сумата от 42 000 000,00 лв., като с това причинил имотна вреда в размер на
160 000 лева, представляваща големи размери.
Престъплението е продължавано, осъществено с две отделин едяния,
тъй като след въвеждането на Н.М. в заблуждение, че ще спечели Обществена
поръчка на О., за събаряне на „К., при изпълнението на която ще спечели
21
сумата от 700 000 лв. подсъдимият я въвел и в заблуждение и, че ще спечели
и Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона
собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42
000 000,00 лв.
Всяко от деянията осъществява поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Имотната вреда в размер на 160 000 лева покрива квалифиицраищя
признак „големи размери“, тъй като 24.03.2015г. минималната работна
заплата за Република България, определена с ПМС № 419/17.12.2014 г. е била
360 лева и стойността на причинената на М. имотна вреда, надвишаваща
стойността на 70 минимални работни заплати.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно при пряк
умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и искал настъпването им. Налице е и
користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага, което се
потвърждава от неговите конкретни действия.
Подсъдимият не е осъществил горепосоченото престъпление измама по
отношение на пострадалата М. за сумата 160 000 лева до 177 450 лева, поради
което правилно е признат за невинен и оправдан в тази част на обвинението.
Подсъдимият не е извършил горепосоченото престъпление по отношение на
св.А.Т., тъй като не е доказано, че свидетелят е дал посочената в обвинението
сума пари на подсъдимия, както и че това е именно във връзка с посочените
две обществени поръчки.
С оглед изложеното подсъдимият законосъобразно и правилно е
признат за невиновен, затова че в периода от м. януари 2011 г.
до 24.03.2015 г., в гр. Р. с цел да набави за себе си имотна облага да е
възбудил заблуждение у А.Т. от гр.Р. - че ще спечелят Обществена поръчка
на О., за събаряне на „К., при изпълнението на която ще спечелят сумата от
700 000 лв. и че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за
нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще
спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това да му е причинил имотна
вреда в размер на 1683,00 лв. и 3000 евро с левова равностойност 5850,00 лв.,
както и да е причинил имотна вреда на Н.М., за сумата над 160 000 лева до
177 450,00 лева, поради което на основание чл.304 от НПК, съдът го е
оправдал по обвинението в тази му част.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в периода от 04.07.2014г. до 06.02.2015г. в гр. Русе, в условията на
22
продължавано престъпление- на четири пъти, съзнателно се ползвал от
неистински официални документи:
- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк
България“ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от
служител на ТБ„Р-;
- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе,
на която е придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен
от Кмета на О-
– справка от 10.11.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Р-, на която е
придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“
ЕАД – клон Русе;
- декларация от 06.02.2015г., за това, че Д.А.С. е участник в търг с тайно
наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че
подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на О- като от него
за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Посочените документи са представени пред Н.М.. По своята същност те
са неистински официални документи, тъй като им е бил придаден вид, че са
изпълнени по установеният ред и форма от служители, действащи в
качеството си на длъжностни лица в кръга на службата си.
За съставянето им от подсъдимия не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като по делото не са налице доказателства за това.
Престъплението е продължавано, извършено на четири пъти, тъй като
всяко от деянията осъществява поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
От субективна страна подсъдимият е извършил прстъплението с пряк
умисъл. Знаел е, че документите са неистински, че не са издадени по
установеният ред и форма от служителите посочеин в тях, които да са
действали в качеството си на длъжностни лица в кръга на службата си.
Съзнавал е, че се касае за неистински официални документи, съзнавал е че ги
ползва-представяйки ги на пострадалата, но воден от своите користни цели е
извършил престъплението.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, тъй като на 26.05.2014
г. в гр.Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Договор
за поръчка от 26.05.2014г., сключен между Д. А. С. и О- с предмет: на
18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на К., на който е придаден
23
вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на О., като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Посоченият договор е представен пред Н.М.. По своята същност той е
неистински частен документ, тъй като не попада в обхвата на определението
за официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
За съставянето им не може да се търси наказателна отговорност, тъй
като по делото не са налице доказателства за това.
От субективна страна подсъдимият е извършил прстъплението с пряк
умисъл. Знаел е, че договорът за поръчка е неистински, че не е изготвен и
подписан от посоченото в него лице. Съзнавал е, че се касае за неистински
частен документ, съзнавал е че го ползва-представяйки го на пострадалата, но
воден от своите користни цели е извършил престъплението.
За всяко едно от престъпленията, съдът е определил наказание на
подсъдимия след задълбочен анализ на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както следва:
За престъплението по чл.210 ал.1 т.5,вр.чл.209 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от
НК са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства: дадените от
подсъдимия обяснения по делото, с които частично съдейства за установяване
на обективната истина; чистото му съдебно минало; влошеното му
здравословно състояние и влошеното здравословно състояние на детето му;
изминалият значителен период от време от датата на престъплението до
момента; поведение на пострадалата, която се е опитвала да участва в
обществени поръчки чрез предоставянето на средства за подкупи на
съответните отговорни лица. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е
съобразен големият размер на причинената имотна вреда на пострадалата М.,
която сума не е възстановена.
Настоящият състав намира, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено това, че измамата е извършена с две
отдени деяния, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на
престъплението по текста на чл.210 ал.1 от НК. В същото време този факт не
оказва влияние върху крайни извод на първата инстанция, тъй като
наказанието е индивидуализирано значително над минимума предвиден в
текста на чл.210 ал.1 от НК.
За посоченото престъпление в текста на чл.210 ал.1 т.5 от НК е
24
предвидено наказание от една до осем години лишаване от свобода. С оглед
изложеното наказанието е определено по реда на чл.54 от НК и правилно е
отмерено между минимума и средата на предвиденото в текста, в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То съответства на тежестта на
извършеното конкретно престъпление, на личността на подсъдимия и се явява
справедливо.
За престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК са
отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства: дадените от
подсъдимия обяснения по делото, с които частично съдейства за установяване
на обективната истина; чистото му съдебно минало; влошеното му
здравословно състояние и това на детето му; изминалият значителен период
от време от датата на престъплението до момента. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства са взети предвид: осъществяването на четири
отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, всяко
едно от които е достатъчно за съставомерността на деянието по посочения
текст; както и преследваната користна цел от подсъдимия.
За посоченото престъпление в текста на чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК е
предвидено наказание до три години лишаване от свобода. С оглед
изложеното наказанието е определено по реда на чл.54 от НК е правилно е
отмерено между минимума и средата на предвиденото в текста в размер на
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То
съответства на тежестта на извършеното конкретно престъпление, на
личността на подсъдимия и се явява справедливо.
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, съдът е отчел,
като смекчаващи отговорността обстоятелства: дадените от подсъдимия по
делото, с които частично съдейства за установяване на обективната истина;
чистото му съдебно минало; влошеното му здравословно състояние и такова
на детето му; изминалия значителен период от време от датата на
престъплението до момента. Отегчаващо отговорността обстоятелства се
явява користната цел при извършване на престъплението.
За посоченото престъпление в текста на чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК е
предвидено наказание до две години лишаване от свобода. С оглед
изложеното наказанието е определено по реда на чл.54 от НК и правилно е
отмерено съдът между минимума и средата на предвиденото в текста, а
именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То съответства на
тежестта на извършеното конкретно престъпление, на личността на
подсъдимия и се явява справедливо.
С оглед изложеното не са налице основания за завишаване на
наказанията, наложени на подсъдимия за всяко едно от посочените
25
престъпления, извършени от него, поради което са неоснователни
възраженията на представителя на обвинението и на частните обвинители и
граждански ищци и техния повереник за явна несправедливост на наложените
наказания.
Предвид наличието на посочените отегчаващи отговорността
обстоятелства за всяко едно от посочените престъпления, не са налице
предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените
смекчаващи се явява изключително такова. Поради това не са налице
основания за определяне на наказанието под предвидения минимум /за
измамата/, нито за замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко
такова /за документните престъпления, за които не предвиден законов
минимум/. С оглед изложеното са неоснователни възраженията на
подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наложените
наказания.
Законосъобразно и правилно, при наличието на законовите
предпоставки за това, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК. Правилно съдът е ГРУПИРАЛ така
наложените отделни наказания на подсъдимия по настоящата присъда, с
наказанието наложено му по НОХД № 1964 /2018 г., по описа на Районен съд
– Русе, като му наложил едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно
ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвид здравословното състояние на подсъдимия, на неговото дете и
чистото съдебно минало на С. към момента на извършване на деянията, съдът
е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното общо наказание за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ като е преценил, че за поправянето му не
е наложително да го търпи ефективно.
Настоящият състав намира мотивите на първата инстанция за
приложението на чл.66 ал.1 от НК и отлагането на определеното общо
наказание за максималния предвиден в закона изпитателен срок за
законосъобразни и правилни. Освен посочените от първата инстанция
аргументи, свързани с личността на подсъдимия и неговото влошено
здравословно състояние, следва да се съобрази и това, че от довършването на
престъпленията по настоящата присъда до момента са изминали повече от 5
години, като част от отделните деяния, включени в състава на
продължаваните престъпления са изминали 10 години. Това сочи на едно
изключително закъсняло правосъдие, което не може да мотивира
ефективното изтърпяване на наложеното след толкова продължителен период
от време наказание.
С оглед изложеното са неоснователни възраженията на представителя
на обвинението и на частните обвинители и граждански ищци и техния
26
повереник, за явна несправедливост на наказанието, досежно приложението
на института на условното осъждане и искането им за ефективно изтърпяване
на това наказание.
Настоящият състав споделя съображенията на първата инстанция във
връзка с произнасянето по предявените граждански искове и намира, че
възраженията на частните обвинители и граждански ищци и техния
повереник и на представителя на обвинението са неоснователни.
По отношение на предявения граждански иск от А.Т..
С оглед оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.210 ал.1 от
НК в частта му да е въвел в заблуждение А.Т. и с това да му е причинил
имотна вреда, отпадат предпоставките за ангажиране на гражданската му
отговорност по отношение на този граждански за нанесени имуществени
вреди, претърпени вследствие на извършеното деяние. За да бъде уважен
следва да бъде налице деликт, какъвто е престъплението, като това е част от
фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД. Липсата
на противоправно деяние води до липса на елемент от фактическия състав и
обуславя невъзможността да бъде ангажирана гражданската отговорност на
подсъдимия, поради което съдът законосъобразно и правилно е отхвърлил в
цялост предявения от Т. граждански иск за претърпени имуществени вреди
като неоснователен.
По отношение на предявения граждански иск от Н.М..
По делото безспорно се установени причинно-следствената връзка
между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат от престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, представляващ имуществена вреда за пострадалата М.. Налице са
всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия. С оглед изложеноот първата инстнация
закоонсъабрзони правилно е уважила частин грагдансикя иск и е присъдила
обезщетението, което следва да заплати подсъдмия на пострадалаат за
причинените имуществени вреди е в размер на 160 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на деликта – 24.03.2015 г., до окончателното
заплащане на сумата, както и 5930 лв. за разноски за представлявалия я
повереник.
Предявения срещу подсъдимия граждански иск за размера над 160 000
лв. до предявеният размер от 177 450 лв., правилно е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, тъй като подсъдимият е признат за невинен и
оправдан за тази сума.
С оглед изложеното не са допуснати нарушения във връзка с
произнасянето по гражданските искове, като възраженията на гражданските
ищци и техния повереник са неоснователни.
27
Закоонсъабрано иправилоне приложена разопредбата на чл.53 от НК,
като на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на Държавата
веществените доказателства – 1 бр. механичен печат с надпис „Община
Русе“, „Кмет“, 1 бр. пинсета, 1 бр. кутийка с набор от букви, увити в хартиен
плик. Правилно е постановено след влизане на присъдата в сила те да бъдат
унищожени, като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото законосъобразно и правилно подсъдимият е
осъден да заплати и направените по делото разноски.
Предвид горното присъдата е законосъобразна и правилна,не са налице
основания за нейната отмяна или изменение и същата следва да бъде оставена
в сила във всичките й части.
Мотивиран така и на осн.чл.336 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260029/01.10.2020г. на
Русенсикя районен съд, постановена по НОХД № 544/18 на РРС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28