Решение по дело №3710/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1962/31.10.2019г.          Година 2019        Град Варна

    

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На четиринадесети октомври       Година две хиляди и деветнадесета

 

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3710  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                  

        

                   Р  Е  Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ  НП № 03-009677/04.04.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  "А.Р.И." ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1700 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1700 лева  на 1500  лева . 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ "А.Р.И." ЕООД против Наказателно постановление № 03-009677/04.04.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1700 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.    

 

С жалбата се оспорват фактическите констатации и изводите на АНО в НП. Сочи се че нарушението не е доказано. С тези аргументи се моли за отмяна на НП. Алтернативно се моли за намаляване на наложената с НП санкция или за приложение на чл.28 от  ЗАНН.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се иска  произнасяне на съда съобразно изложените с жалбата аргументи. Допълнително се навеждат и такива, свързани с характера на сключения консултантски договор и отликата му от трудовия договор.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

 С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

 На 14.03.2018 год., по повод подаден сигнал, служители на Д „ИТ“- Варна, св. Д. и св. И.,  извършили проверка в офис на „А.Р.И." ЕООД, ***, стопанисвано от въззивното дружество.

На място служителите на ДИТ установили лица, които полагали труд, като всяко от тях, всяко от които имало обособено работно място с компютър. Някои от лицата провеждали разговори по телефон, по предварително зададен ред. Едно от тези лица бил С. И. С..

Проверката се извършила в присъствие на управителката на дружеството. На заварените там лица били раздадени декларации, които те собственоръчно попълнили, като им била предоставена помощ от управителката.

В своята декларация С. И. С. вписала, че работи за въззивното дружество с работно място на ул."Цар Симеон I"№ 30 – офис недвижими имоти. Посочила още, че работното му време е от 10.30ч. до 13.30ч.  както и че има договорка с работодателя за 0,70 лв. на оглед ; 2лв. консултация по време на оглед и 0,10 лева на консултация по телефона. С. вписал още, че е на обучение, както и отбелязал, че няма сключен трудов или граждански договор.

Предвид установеното, на управителя на дружеството била връчена призовка да представи документи в Д“ИТ“-Варна.

На 28.03.2018г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, за това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето С. И. С. да престира труд  с определено работно време от 10.30 до 13.30 часа, с определено работно място-обекта на проверката- офис, находящ се в гр.Варна, ул."Цар Симеон I"№ 30, ет.6, стопанисван от „А.Р.И." ЕООД, да изпълнява трудови функции,  без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. На нарушението била дадена правна квалификация по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като било прието, че е извършено на 14.03.2018г. офис ул."Цар Симеон I"№ 30, ет.6, стопанисван от „А.Р.И." ЕООД. АУАН бил предявен и връчен на управляващия ЕООД , което го подписало без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не постъпили писмени възражения.

   На 04.04.2018г. административнонаказващият орган финализирал административнонаказателната преписка, издавайки НП №03-009677, като изцяло е възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя. На  „А.Р.И." ЕООД било наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1700лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

 Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., депозирани в съдебно заседание, АУАН,  консултантски договор, идентификационна карта, констативен протокол, сигнал, извадки от книга за инструктаж и др.

 

 Съдът напълно кредитира показанията на св. Д., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

  

 Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Твърденията в жалбата, че директора на Дирекция „ИТ” Варна не е подписал НП, поради което същото е нищожно, са абсолютно голословни. Видно от приложените по преписката материали, подписът положен в НП, съответства на този съдържащ се в другите документи, изхождащи от директора на Дирекция „ИТ” Варна.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента на съставянето му е работила на длъжността началник отдел в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени обществено опасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархична зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Освен това при трудовия договор целият материален и технически ресурс се осигурява от работодателя, докато при гражданския договор, респективно консултантският такъв като негова разновидност изпълнителят  ползвал лични ресурси.

 Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „А.Р.И." ЕООД и лицето С. И. С., тъй като на 14.03.2018 г. последния е престирал работната си сила за посоченото по-горе ЕООД, като видно от приложения по делото констативен протокол и от показанията на св.Д. и св. И., С. С. е изпълнявал функциите на определена длъжност- агент недвижими имоти, работел е на обособено работно място в обекта, с конкретно оборудване, работно време и трудово възнаграждение-уговорена сделна ставка. Видно от декларираното от самия С. С. в попълнената от него декларация, той е декларирал параметри на установено трудово правоотношение, при установено работно място, работно време  и при определено трудово възнаграждение, зависещо от броя на проведените разговори, консултации и огледи. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на консултантски договор, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.

От всички събрани по делото доказателства е видно, че на „А.Р.И." ЕООД с не е използвало възможността да сключи с лицето  посочено по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 14.03.2018 г. е допуснало С. С. да престира труд в полза на дружеството,  без за възникналото трудово правоотношение, с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1808954/28.03.2018г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №№ПР1808954/28.03.2018г.  , за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивното дружество и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

На последно място по възразеното, че лице С. И. С. с ЕГН ********** не съществува, съдът счита за нужно да отбележи, че по отношение на лицето С. И. С. надлежно е обективирано провеждането на начален инструктаж, поради което и съдът приема, че именно лице с имена С. И. С. е престирало труд в обекта. Посоченото грешно ЕГН в декларацията от заетото лице не променя горния извод.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                  

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: