Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 17
декември, 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 17.11.2020 г. /седемнадесети ноември,
две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 951 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, е предявил срещу ответника С.З.В. с ЕГН ********** и
адрес: ***, искова молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
300,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
**********/08.10.2015г. и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Препис от
исковата молба ведно с приложенията е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно
заседание, проведено на 17.11.2020 г., ответникът не се явява и не се представлява. Ищецът
„Кредитреформ България“ ЕООД не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по делото. С исковата молба са представени писмени доказателства,
поради което не е налице хипотезата на чл. 238, ал. 3 от ГПК за прекратяване на
делото. Съдът констатира, че не е налице и нито една от хипотезите на чл. 238,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
Видно
от приложения договор за кредит №
**********/08.10.2015г. е, че въз основа
на същия, „4финанс“ ЕООД се задължило да предостави на С.З.В. сума в заем,
равняваща се на 300,00 лв. Съгласно заявката и условията по договора кредитът е
отпуснат чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД на 08.10.2015г. за срок от
30 дни с падежна дата 07.11.2015г. По делото са представени Общи условия за
договора за кредит на дружеството-кредитор, в които подробно е описана
процедурата по предоставяне на сумите, сключване на договорите и т.н. Съдът
констатира от приложената разписка за извършено плащане № 2000000090676634, че
въз основа на нареждане от „4финанс“ ЕООД на С.З.В. била преведена сума в
размер на 300,00 лв. чрез „Изипей“ АД на 08.10.2015г. Видно е от представения
договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., че „4финанс“ ЕООД
прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД свои вземания, произтичащи от
сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1 към договора, в
което под № 3219 фигурира вземането срещу ответника по описания по-горе
договор. По делото е представено пълномощно от 23.11.2018 г., по силата на
което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания, предмет на договора за цесия от 23.12.2018 г. за
сключването на последния. Съдът констатира от писмо с изх.№ 9162 от 23.11.2018
г., че е изготвено уведомление от „4Финанс“ до ответника, че „Кредитреформ България“ ЕООД е новият му
кредитор съгласно сключения договор за прехвърляне на вземания. Видно от
приложено известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД писмото е върнато с
отметка „непотърсено“ на 08.01.2019г. Уведомлението е било изпратено на адреса
на ответника, посочен в договора за кредит.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр.чл. 240 вр. чл. 99 ЗЗД. Ищецът се позовава на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на
заемателя по същия. В случая не се спори, а и се доказа, че на 08.10.2015 г.
между „4финанс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за предоставяне на кредит,
по силата на който на последния била преведена сума в общ размер на 300,00 лева
на 08.10.2015г. Ответникът обаче не изпълнил задължението си за връщане на
сумата до 07.11.2015 г., както било уговорено между страните. Фактът, че сумата
е получена от ответника и че не е върната не се оспорва от ответника, който не
е дал отговор на исковата молба и не се явява по делото, за да изложи
възражения по иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. При този вид договори цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането
преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване
на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение.
Доказа се по делото, че „4финаснс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД са сключили
валиден договор за прехвърляне на вземания,
между които и вземането срещу ответника по процесния договор за кредит.
Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената
цесия. Последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия
преди депозиране на исковата молба, видно от известие за доставяне, като
писмовата пратка е върната като непотърсена на 08.01.2019г. Но след като към
приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова уведомление, съдът е
длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска. Видно от съобщение на съда на л. 30 по делото е, че
ответникът лично е получил на 02.08.2020г. исковата молба ведно с приложенията,
от което следва, че е получил лично и уведомлението за извършената цесия.
Доказа
се, че ищцовото дружество е придобило чрез сключения договор от 23.11.2018 г.
вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит. Съобразно приетото
по-горе, следва да се счита, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД на 02.08.2020 г. с получаване на уведомлението на цедента,
приложено към исковата молба на цесионера и спрямо същия прехвърлянето има
действие именно от тази дата. С исковата молба
цесионерът - кредитор е представил и самото уведомление, изходящо от цедента,
съставляващо уведомление за прехвърляне на вземания до длъжника. Настоящият
състав напълно споделя дадения в решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12/2009
год. на ІІ т.о. на ВКС отговор в посочения смисъл: уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал.3 ГПК.
Дължимата
от ответника главница по договора за заем възлиза на 300,00 лв. като не се събраха доказателства да е налице плащане
на суми от страна на същия. Тоест ответникът не е изпълнил задължението си по
договора за кредит да върне заетата му сума, който факт същият не е оспорил
нито в срока за отговор на исковата молба, нито след това.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр.чл. 240 вр. чл. 99 ЗЗД се явява основателен, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
**********/08.10.2015г. Дължи се от ответника и обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД. считано от предявяване на иска – 17.07.2020 г. до
окончателното изплащане на дълга.
По отношение на разноските:
Предвид изхода
от спора на ищеца се дължат по делото разноски, доколкото искът е изцяло уважен.
Разноските надлежно се претендират.
Същите включват внесената държавна такса в размер на 50,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна
дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство и
материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца
– юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв. При определяне на минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът съобрази, че производството е протекло само в
едно открито съдебно заседание като по същото представител на ищцовото
дружество не се е явил. Не е провеждано и оспорване в производството от страна
на ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.З.В. с
ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Р.Х.В., сумата от 300,00
лв. /триста лева/, представляваща главница по Договор за кредит **********/08.10.2015г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.З.В. с
ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“№10, представлявано от управителя Р.Х.В., направените по
делото разноски в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, от които 50,00 лева
за платена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: