О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
25.10.2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. ПАВЕЛ
ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.Ч.Д.№4102/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба от адв.А.М. - САК - пълномощник на обвиняемия А.Н.К. против Определение от 25.07.2019г. по НЧД№8300/2019г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което е отменено Постановление от 12.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11231/2018 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр.№28814/2018 г. по описа на СРП.
В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното определение
да е неправилно и необосновано. Според защитника, в хода на разследването е събран целия обем
доказателства, установили всички релевантни факти, довели до законосъобразни
правни изводи за приложение на чл.15 от НК. Не се споделя извода на първия съд, че
скоростта, с която се е движил водача, независимо че е превишена, е
несъобразена. На база на богата съдебна практика на ВКС се обосновава липсата
на причинна връзка между скоростта на движение на обвиняемия и съставомерния
резултат, в каквато насока е и заключението по АвТЕ. Според защитата изключена е възможността неправилно пресичащият пешеходец в случая да се яви предвидимо за К.
препятствие, при все
че се е движил в крайна лява /най-бързата пътна лента/ и на разрешен за него
зелен сигнал на светофара. Игнорира се извода на районния
съд, че опасната зона се определя само от скоростта на автомобила, като
според пълномощника едновременно с нея значение има и
момента на появата на пешеходеца като препятствие на
пътя, което не е взето предвид в атакуваното определение. Набляга се на факта,
че според установеното по делото, детето е започнало да пресича на забранен за него сигнал на
светофара в разстояние по-малко от опасната зона, което при липсата и на видимост
и ниския му ръст, изключва виновно поведение от страна на К.. Отчита се
виждането на вещите лица в АВтЕ, че ударът между л.а. на обвиняемия и пострадалия М.е бил непредотравратим и при
скорост от 40км/ч, поради което и дори да приемем нарушение правилата за
движние от страна на К., причинната връзка с настъпилия противоправен резултат
е изключена. С оглед изложеното, се моли за отмяна акта на СРС и
постановяване на такъв, с който да бъде споделена тезата на СРП за прекратяване
на наказателното производство.
По въззивното дело е постъпило становище по жалбата от адв.Л.С., пълномощник на Ю.М. - родител и
законен представител на пострадалия - Н.М., в което напротив определението на СРС се приема за правилно и законосъобразно. Акцентира се на силно
субективния подход при анализа на събраните по делото
доказателствените източници
в жалбата. Като смущаващи се оценяват липсата на самокритичност от водача и заинтересованост за процеса на
възстановяване детето, който продължава и понастоящем. Поради това и като се поддържат всички
становища на пострадалите в хода на досъдебното производство, се моли за
потвърждаване определението на първата инстанция.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената жалба,
становището по нея и прецени материалите по делото, констатира следното:
Жалбата, с която
е сезиран въззивния съд е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от
надлежно легитимиран субект – пълномощник на привлеченото към наказателна
отговорност лице, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
Досъдебното производство, както е приел и СРС, е образувано по реда на
чл.212, ал.3 от НПК с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от
15.06.2018г. и е водено за престъпление чл.343, ал.3, вр. ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК на прокурор от СРП.
С постановление от 12.02.2019г. А.Н.К. е привлечен в качеството му на
обвиняем за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел обстоятелства,
изградени на база на всички годни за позоваване доказателства, доказателствени
средства и способи за проверката им, налични по делото. Настоящият съдебен
състав намира, че СРС правилно е установил стеклите се събития, които не се
оспорват и от която и да било от страните, поради което и доколкото въззивната
инстанция напълно се солидаризира с възпроизведената в определението на СРС
фактическа картина, не намира за нужно да я преповтаря.
С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав приема от правна страна следното:
Въззивният съд, извършвайки
самостоятелен правен анализ на събраните по делото доказателства, счита, че
като резултат определението на СРС е правилно и законосъобразно. Първият съд е
изложил подробни аргументи в подкрепа на извода си защо не се солидаризира с
доводите на СРП, като се е съобразил с тълкуването на закона и релевантната
съдебна практика, поради което е правилно е приел, че се налага връщане на
делото за продължаване на разследването.
Спор в настоящия случай има относно
това представлява ли поведението на водача К. случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, налице ли е причинна връзка между движението от негова страна,
вкл. с превишена скорост и настъпилия противоправен резултат, иницииран
посредством неправилно пресичане от страна на пешеходеца Н.М.на забранен от
него червен сигнал на светофарната уредба.
С оспорваното постановление, прокурорът
на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното
производство, поради липса на извършено престъпения от общ характер, базирайки
в основни линии изводите си на липса на субективно отношение от страна на
водача към настъпилия противоправен резултат, непредвидимост на събитието и
поради това явно основание за приложение института на „случайното деяние“ в настоящата
пътна ситуация.
В мотивите на първия съд е приет обективния факт /вж. заключението на авто-техническата експертиза, че скоростта на л.а. на К. в момента на удара е 61 км/ч/ при максимално разрешена за населените места
скорост от 50 км/ч. Според СРС, управлявайки превозното средство с тази
превишена скорост, обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последното безспорно е факт, но в случая според СГС следва да бъде
преценено дали тази превишена скорост стои в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, при все, че според АВтЕ, ПТП е било непредотвратимо и
при по-ниска скорост, вкл. и при разрешената за градски условия. Конкретното
нарушение на норма от ЗДвП може да бъде вменено във вина само ако стои в
причинна връзка с настъпилия резултат, независимо от обстоятелството, че е
допуснато от водача.
От друга страна, напълно споделяема е тезата на СРС, че с
поведението си К. е нарушил друга правна норма,
задължаваща го „при избиране скоростта на движението водачите да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост“. Това е нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП /неправилно СРС е посочил чл.20, ал.1 от ЗДвП след като е цитирал
съдържанието на чл.20, ал.2 от с.з./. Според този съдебен състав в настоящия случай причината за станалото
произшествие е това, че обвиняемият не е съобразил скоростта си на движение в конкретния пътен
участък – и в частност с атмосферните
условия,
с характера и
интензивността на движението и с движението и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Несъобразяването
с тази разпоредба е довело до непредотвартимост на удара, последващия сблъсък,
в резултат на което на пострадалия М.са причинени увреждания от посочения в
съдебно-медицинската експертиза вид и характер.
Не може да не се сподели и извода на СРС, базиран на
събраните по делото доказателства, че асфалтовата настилка в случая е била мокра, което е налагало повишено
внимание от страна на водачите. На следващо място, неоспорими са и фактите,
наведени от свидетелите, че в съседна
пътна лента се е движел друг автомобил, ограничава видимостта към част от
платното за движение на К., че автомобилът е
наближавал кръстовище и пешеходна пътека,
означена със
съответна пътна маркировка, съответно спирка на масовия градски транспорт, разположена непосредствено след
кръстовището.
Под
“характер на движението“ най-общо
се имат предвид всички обстоятелства, които имат значение за фактори, които
влияят върху безопасността, или не, на движението /р.№147/09.04.2014г. по н.д.
№356/2014г. на ВКС, ІІІ н.о./. Че движението
по пътното платно преди настъпване на произшествието е било натоварено, не се оспорва от когото и да
било. Касае се за фактори от
такова естество, които трябва да наведат у водача представи в насока намаляване
на скоростта с оглед предотвратяване на неблагоприятен пътен инцидент /ТР№28 от
28.11.1984г. по н.д. №10/1984г., ОСНК на ВС/. Тези отрицателни обстоятелства не
следва да бъдат взети предвид изолирано, тъй като в случая се съчетават и с
други такива – възможността
за наличието на пешеходци, предвид наближаването на
пешеходна пътека, интензивно движение, намалена
видимост напред и встрани, изкочилия възрастен пешеходец.
Положителен е и отговора на въпроса дали в
случая пресичането на пешеходец в конкретния участък е „предвидимо препятствие”
по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Несъмнено изведено от теорията и практиката е,
че наличието на пешеходна
пътека, сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на
пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека, водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. Отделно от това в случая следва да се отчетат посочените по-горе фактори – мокра настилка,
трудна видимост вдясно, много превозни средства, спирка на градския транспорт, неравилно
преминаващ пешеходец преди непълнолетния такъв. И в сравнително новото ТР №2 от 22.12.2016г. по тълк. д.
№ 2/2016г., ОСНК на ВКС е прието, че в субективното
право на пресичане на пешеходеца трябва да бъде сведено до преминаване
по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или
липсата на такова в тези случаи. Правото на пешеходеца е абсолютно, само когато е реализирано в
унисон със законовото задължение да е по пешеходна пътека, на разрешен
светлинен сигнал, в случаите, когато има такива, тъй като са с приоритет /чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП/. ЗДвП регламентира общи правила за поведение при определяне
на скоростта, дистанцията, преминаване на ППС
през различни пътни участъци и т.н като е заострил вниманието чрез създаване на по-засилени
гаранции за най-уязвимите участници в движението – пешеходците, съответстващо
на задължението на водачите да подходят към
пешеходната пътека с намалена скорост и повишено внимание съобразно зоната си
на видимост.
Несъобразяването с правилото, указано в нормата на
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – да избере
съобразена с атмосферните
условия, с характера и
интензивността на движението скорост преди ПТП, както и при липсата на данни по
делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е
лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че
с поведението си обективно
обвиняемият стоил в причинна с настъпилата телесна повреда на пострадалия М./р.154-00-ІІ,
р.№533/2000г. от 31.01.2001г. по н.д.№397/2000г., І н.о./.
В този смисъл, следва да бъде установено след връщане на делото на СРП според
настоящия съд със съответните способи за проверка на
доказателства – експертиза каква е минимално допустимата скорост, с която обвиняемият е следвало да управлява МПС, която в случая
безспорно е следвало да бъде по-ниска от разрешената, за да бъде съобразена. Според настоящия
съдебен състав, разрешената
за градски условия скорост, а тази на обвиняемия не е била такава, не е достатъчно условие, за да е
съобразена. ЗДвП, а и съдебната практика приемат за съобразена само тази
скорост, която е в обратнопропорционална насоченост спрямо броя на
отрицателните фактори, изброени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и която в крайна сметка
дава обективна възможност водачът да реагира своевременно на препятствие, за
чието съществуване може да изведе логични представи на база на реалната пътна
ситуация.
Въпреки установеното обстоятелство, че М.е попаднал в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, този съдебен състав прие, че
законосъобразно първият съд е анализирал поведението на обвиняемия К. на плоскостта на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – с оглед забраната за
движение с несъобразена скорост /р.№414
от 15.02.2016г. по н.д. № 1389/2015г. на ВКС, II н.о./.
Въпросът със сериозното съпричиняване на резултата от страна
на пешеходеца стои на дневен ред, доколкото същият е пресичал на неразрешен червен сигнал на
светофарната уредба, респ. при разрешен зелен за ППС, но според въззивния съд е налице и ответно нарушаване правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП от страна на обвиняемия К.. Неправомерното поведение на пешеходеца би изключило възможността за квалифициране деянието на К. по квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от НК „на пешеходна пътека“. Това сериозно
съпричиняване на неблагоприятния резултат, разбира се, има наказателно-правно
значение при определяне спаведлив размер на наказанието на подсъдимата като
смекчаващо вината обстоятелство /т.1 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г./.
В процесния казус обективирането на чл.15 от НК е
несъстоятелно, доколкото, въпреки че ПТП е настъпило в границите на опасната
зона, обвиняемият К. е имал неправомерно поведение, нарушавайки
правилата за движение, свързани със скоростта. При това положение той самият се е поставил в
състояние на невъзможност да избегне удара. Известно
е /ТР№28 от 28.11.1984г. по н.д. №10/1984г., ОСНК на ВС/, че чл.15 от НК намира приложение при всички пътни
ситуации, както правилно разсъждават прокурора и защитата на обвиняемия, но само когато водачът не е
допуснал нарушения за правилата за движение, стоящи в причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат
/вж. отново №147/09.04.2014г. по н.д.№356/2014г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№479 от
01.12.08г. на ВКС по к.н.д.№448/08г., І н.о. и др./.
Фактологията на настоящия случай обаче със
сигурност сочи на наличие на неблагоприятни фактори на пътната обстановка,
които е следвало да повишат вниманието на К. с оглед потенциалната възможност за възникване на
конкретни рискове и обективно предвидими опасности. Обвиняемият в случая е имал
задължение да наблюдава пътя всеобхватно – не само напред по повод
движението му напред, но и в дясно и като съобрази възможните неблагоприятни внезапни препятствия,
резултат вкл. и на нечие чуждо неправомерно поведение, което за съжаление е
пренебрегнал в разглеждания казус.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че изводите й обуславят оставяне на подадената жалба без уважение и респективно потвърждаване определението на
СРС като правилно и
обосновано.
Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.8 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.07.2019г. по НЧД№8300/2019г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което е отменено Постановление от 12.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №11231/2018г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр.№28814/2018 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от настоящето Определение
да се изпрати на СРП, на обвиняемия А.Н.К. чрез адв.А.М. - САК и на адв.Л.С., пълномощник на Ю.М. - родител и законен представител
на пострадалия - Н.М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ:1......................................
2.....................................