МОТИВИ към Присъда № 260000 от
25.08.2020 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 689
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия И.Б.Й. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния
кодекс, за това, че на 04.01.2020 г. в град Хасково, отнел чужди движими вещи -
12 броя шоколади , марка „Милка“ на обща стойност 50.40 лв. от владението на Д.Г.Г. от гр.Хасково - продавач-консултант, собственост на „БЕСТ-ХАСКОВО“
ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Р.Е.Х.от гр.Хасково, без нейно съгласие
с намерение да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и направените
от подсъдимия самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена, а
обвинителната теза - издържана. Предлага
съдът да признае
за виновен в извършване на престъплението, като акцентира на въпроса за индивидуализация
на наказанието и счита, че следвало на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с оглед степента
на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед процесуалния ред, по който
протичало производството, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които подробно аргументира в аспекта на приложението на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наказанието „лишаване от свобода“
следвало да се изтърпи при първоначален строг режим. Изразява становище и
относно разноските.
Защитникът на подсъдимия И.Б.Й. *** –
адв. К.Р. *** пледира при произнасянето на присъдата
да се акцентира на основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по
който се разглежда делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия,
а именно за вида и размера на наказанието. Счита, че в случая безспорен бил
фактът на обременено съдебно минало на неговия подзащитен
от една страна, но от друга страна същият проявявал критично отношение към
извършеното, оказал и съдействие в хода на разследването. Обосновава извод за наличие
на „многобройни, изключителни смекчаващи вината обстоятелства“ и като последица
- до приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при определяне
размера на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият
И.Б.Й. *** разбира
обвинението и в рамките на
допуснатото предварително изслушване признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, станало основание
за насрочване и протичане на производството по делото в съдебна фаза по диференцираната
процедура по Глава 27 НПК. В рамките на съдебното
следствие признава
и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума иска налагане на
минимално наказание, за да се грижи за децата си.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Б.Й. е роден
на *** ***, същият е български гражданин, без образование, неженен, безработен,
с постоянен и адрес за призоваване - гр.Хасково, ********, към момента изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Стара Загора.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 255, издадена от
Районен съд – Чирпан на 31.03.2020 г., подсъдимият И.Б.Й. е многократно осъждан,
като последните му осъждания, от значение при определяне на квалификацията на
деянието са както следва: с Присъда № 46/22.07.2015 г. по НОХД № 589/2015 г. по
описа на Районен съд - Хасково, в сила от 06.08.2015 г. му е наложено наказание
„лишаване от свобода“за срок от 1 година и 4 месеца за престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, което е изтърпял на
02.08.2017 г.; с Присъда № 67/19.10.2015 г. по НОХД № 887/2015 г. по описа на Районен
съд - Хасково, в сила от 03.11.2015 г. е осъден на „лишаване от свобода“ - 1 година
и 6 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, като наказанието е изтърпяно на
02.08.2017 г. С определение от 04.12.2015 г. по ЧНД № 1092/2015 г. по описа на Районен
съд - Хасково, в сила от 21.12.2015 г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание измежду
наложените по НОХД № 1500/2011 г., НОХД № 317/2012 г. и НОХД № 413/2012 г.- и трите
по описа на Районен съд - Хасково, а именно най-тежкото от тях - наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение така определеното общо и най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което да се изтърпи ефективно при първоначален
„строг“ режим. Изтърпял е наказанието на 07.04.2016 г. На основание чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК, е определено едно общо наказание
измежду наложените му по НОХД № 589/2015 г., НОХД № 887/2015 г. и двете по описа
на Районен съд-гр.Хасково, а именно най- - наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Изтърпял
наказанието на 02.08.2017 г. Подсъдимият е осъждан и с Присъда № 50/16.05.2018 г.
по НОХД № 510/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, в сила от 31.05.2018 г.,
с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ и б. „б“ от НК, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Изтърпял
наказанието на 20.09.2019 г. За подсъдимия са събрани характеристични данни,
като според отразеното в справката лицето И.Б.Й. има множество регистрирани
криминални прояви и заявителски материали. Според
отразеното в приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият не притежава недвижимо и движимо имущество и не
реализира доходи от трудовоправни и други законоворегламентирани източници, семейството му се състои
от него самия и три ненавършили пълнолетие деца.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че Р.Е.Х.,
разпитан в качеството на свидетел, бил собственик и управител на „Бест-Хасково“ ЕООД с ЕИК:*********, като дружеството стопанисвало
магазин за хранителни стоки „***“, находящ се в гр.Хасково,
********
На 04.01.2020 г. на работа в магазина,
втора смяна от 15:00 часа до 20:00 часа, била свид. Д.Г.Г., на длъжност продавач-консултант. Било около 18:30 -
18:35 часа, в магазина имало малко клиенти. Касата на магазина се намирала до входната
врата на магазина, респ. до изхода на магазина. До магазина имало помещение - склад,
свързано с врата с магазина, в което помещение в този момент се намирал собственикът
на магазина - свид. Р.Е.Х.. В този склад се намирал монитор,
свързан с охранителните камери в магазина, даващ видеонаблюдение
в реално време от магазина. По това време около 18:35 часа в магазина влязъл подс. И.Б.Й., а свид. Д.Г.подреждала
шоколадови изделия на рафт в магазина, а на касата на магазина нямало служител.
Подсъдимият И.Й. нямал пари, бил гладен и влезнал в магазина с единствената цел
да открадне хранителни продукти. Поради външния си вид (неугледен, с брада), още
с влизането си в магазина, той привлякъл вниманието на свид.
Р.Х., който започнал да го наблюдава на монитора в склада до магазина. След кратко
оглеждане в магазина, подс. И.Й. се насочил към рафта
със шоколади, взел 12 броя шоколади с марка „Милка“, с цял лешник от 300 грама всеки,
сложил ги под якето си и бързо тръгнал да напуска магазина. Виждайки това, свид. Р.Х. излязълл от склада и тръгнал да гони подс.
И.Й., който в този момент излизал през вратата на магазина. Извън магазина, свид. Р.Х. гонил около 15 метра, но не могъл да го достигне
и се отказал. При гонитбата от подс. И.Й. изпаднали 2 бр. шоколада, които свид. Р.Х. взел и впоследствие бракувал поради негодността им
за консумация. Впоследствие подал жалба в полицията, станала повод за настоящето
наказателно производство.
След деянието, част от откраднатите шоколади
подс. И.Й. консумирал, а останалите-продал.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността на стойността на 12 броя шоколади, марка „Милка“ с цял лешник от
300 грама всеки, е общо 50.40 лв. А от заключението на вещото лице по
назначената и изготвена в хода на разследването видео-техническа експертиза се установява
идентификация на лицето по заснетите записи в магазина и идентичност с подс. И.Й., по време и място на извършване на престъплението.
Гореизложената
фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства;
от заключението на вещото лица по назначената съдебно - оценителна експертиза
и това на вещото лице лице по назначената и изготвена в хода на разследването видео-техническа
експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на
371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият И.Б.Й. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1 б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение
е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
04.01.2020 г. в град Хасково, отнел чужди движими вещи - 12 броя шоколади , марка
„Милка“ на обща стойност 50.40 лв. от владението на Д.Г.Г.
от град Хасково - продавач-консултант, собственост на „БЕСТ-ХАСКОВО“ ЕООД с ЕИК:
*********, представлявано от Р.Е.Х.от гр.Хасково, без нейно съгласие с намерение
да ги присвои.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства,
което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването
и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.
Налице е и квалифициращият
признак “опасен рецидив” по смисъла
на чл.29, ал.1, от НК, тъй като деянието,
извършено от подсъдимия за посочения
период от време е довършено преди да изтече
срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след
като се установяват следните осъждания, релевантни за
преценката: с Присъда №46/22.07.2015 г. по НОХД №589/2015 г. по описа
на Районен съд - Хасково, в сила от 06.08.2015 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“за срок от 1 година и 4 месеца за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което е изтърпял
на 02.08.2017 г.; с Присъда № 67/19.10.2015 г. по НОХД № 887/2015 г. по описа на
Районен съд - Хасково, в сила от 03.11.2015 г., с която е осъден на „лишаване от
свобода“ - 1 година и 6 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, като наказанието е изтърпяно
на 02.08.2017 г., а с определение от 04.12.2015 г. по ЧНД № 1092/2015 г. по описа
на Районен съд - Хасково, в сила от 21.12.2015 г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание измежду
наложените по НОХД 1500/2011 г., НОХД № 317/2012 г. и НОХД № 413/2012 г.- и трите
по описа на Районен съд - Хасково, а именно най-тежкото от тях - наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение така определеното общо и най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което да се изтърпи ефективно при първоначален
„строг“ режим, съответно на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД
№589/2015 г., НОХД № 887/2015 г., и двете по описа на Районен съд - Хасково, а именно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи
при първоначален „строг“ режим и с Присъда № 50/16.05.2018 г. по НОХД № 510/2018
г. по описа на Районен съд - Хасково, в сила от 31.05.2018 г., с която му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ и б. „б“ от НК, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е
привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело и попадащи в срока по чл.
30 от НК по аргумент от противното, обосновават наличието и на двете хипотези,
при които деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на
опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от Наказателния
кодекс, поради което и правната квалификация на престъплението, предложена от
прокурора в обвинителния акт е дадена в съответствие с установените факти и при
правилно приложение на материалния закон.
От
субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс.
И.Б.Й. умишлено,
при пряк умисъл, т.е съзнавал
е, че с действията
си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди
вещи,
предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предмета на престъплението с цел лично употребяване
и последващото
разпореждане с част от тези вещи и
извличане по този начин на
материална облага.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
която действително е ниска, доколкото е значително под размера на
минималната работна заплата за страната, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е с изключително
обременено съдебно
минало и лоши характеристични данни. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение, не са за
пренебрегване и данните за социалното му и семейно положение – същият се грижи
за деца, ненавършили пълнолетие и материално състояние, както и изразеното
съжаление за стореното.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието
за подсъдимия И.Б.Й. следва да
бъде определено при условията на
чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК под
законоустановения специален
минимум и
малко над общия. Налице са материалноправните
предпоставки за това, с оглед изброените
по - горе смекчаващи вината обстоятелства, които могат да бъдат прието като многобройни по смисъла на цитираната
норма и предполагат анализ възможен ли е по – благоприятен
за него подход
с индивидуализация по чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, съгласно
изискването по чл. 58а, ал.
4 НК. Въпрос, чийто отговор е положителен. По този начин, предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде наложено
за срок от
4 месеца, на
основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1,
т. 1 от НК. Същото в този
му вид е справедливо и обосновано, от гледна точка
целите, визирани в чл. 36 от
НК, като няма никакво съмнение и необходимост от подробна аргументация на тезата за
допустимост единствено на ефективно изтърпяване
на това наказание
при първоначален „строг” режим.
С оглед
обстоятелството че подсъдимият И.Б.Й. бе признат
за виновен в извършване на престъплението,
за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест на основание
чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат и разноските по делото,
като същият бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 293.59 лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а в полза на РС – Хасково
– сумата в размер на 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.