О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
гр. Плевен, 18.08.2021 г.
Административен съд - Плевен, четвърти състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело № 577/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Делото е образувано по жалба на „ИМПУЛС 2012“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Б.Г.А.,
чрез адв. Т.Ц., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №11096/31.05.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата подробно са описани фактите и се сочат
основанията за незаконосъобразност на заповедта. Моли се последната да бъде
отменена. Сочи се, че във връзка с несъответствие на приложимото национално
право е налице преюдициално запитване от Административен съд Благоевград –
определение № 152/02.05.2021г., по което запитване е образувано дело С-97/21 на
Съда на Европейския съюз /СЕС/, което дело е висящо. Иска се спиране на
настоящето съдебно производство и съдът да се присъедини към дело С-97/2021 на СЕС,
като се поставят още въпроси към вече поставените. Алтернативно, с оглед
правилното решаване на делото, при преценка, че не са налице основания за
отправяне на допълнителни въпроси, се моли да бъде спряно настоящето съдебно
производство до произнасяне от СЕС по дело С-97/21.
С определение № 960/15.07.2021г. на дружеството е
указано да заплати държавна такса, както и да представи доказателства за
образуваното дело С-97/21, като указанията са изпълнени в срок.
С разпореждане №2894/15.07.2021г. препис от жалбата е
изпратен на ответника за становище по искането за спиране в 7-дневен срок. В
указания срок е постъпило становище от юрк.М., с което се възразява срещу
искането и се моли делото да се насрочи за разглеждане.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, настоящият състав намира от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателства е видно, че
заповедта за налагане на ПАМ е издадена за това, че при извършена проверка на
23.05.2021 г. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – спортна
зала „Титан“, находяща се в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №12, стопанисван и
експлоатиран от дружеството е установено, че не за всяка извършена покупка,
заплатена в брой, се издава фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното и
работещо в обекта фискално устройство. Заповедта е издадена на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС. С нея е наредено запечатване на
търговския обект - спортна зала „Титан“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“ №12, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
За установеното е съставен и АУАН, като по делото няма
данни към момента да е издадено наказателно постановление.
По дело С-97/21 на СЕС се иска постановяване на решение
по следните въпроси:
1. Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в
главното производство, по силата на която могат да се кумулират административно
производство за прилагане на принудителна административна мярка и
административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за
едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на
продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата?
1.1. При утвърдителен отговор,
следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 52, параграф
1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по
силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане
на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство
за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо
се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ
за продажбата, при положение че не установява същевременно задължение за
компетентните за провеждане на двете производства органи и за съдилищата да
следят за ефективно прилагане на принципа на пропорционалност с оглед на общата
тежест на кумулираните мерки спрямо тежестта на конкретното нарушение?
2. Ако приложимостта на член 50 и член 52, параграф 1 от
Хартата не бъде потвърдена в настоящия случай, следва ли член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 49, параграф 3 от Хартата на основните
права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба като тази на член 186, алинея 1 от ЗДДС, която за едно деяние
спрямо същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на
стоки чрез издаване на документ за продажбата, предвижда, наред с налагането на
имуществена санкция по член 185, алинея 2 от ЗДДС, прилагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни?
3. Следва ли член 47, параграф 1 от Хартата на основните
права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, въведени от
националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, като предварителното изпълнение на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни в
защита на презюмиран публичен интерес, спрямо което защитата пред съд е сведена
до преценка за насрещен съпоставим частен интерес.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Формулираните в жалбата допълнителни въпроси, които се
иска да се поставят пред СЕС, всъщност се съдържат във вече зададените, предмет
на делото пред СЕС, поради което поставянето им е безпредметно.
Нормата на чл.229 ал.1
т.4 от ГПК изисква наличие на преюдициална връзка между две дела,
решението на първото от които да има значение за правилното решение на спора по
делото, по което производството се спира. В случая поставените в преюдициалното
запитване въпроси, по които е образувано дело №
С-97/21 на СЕС са свързани с едновременното налагане на ПАМ и
привличането към административнонаказателна отговорност за неиздаване на ФКБ,
какъвто е и случаят по настоящето дело.
Отговорите на въпросите по дело № С-97/21
на СЕС са от значение за правилното решаване на спора по настоящето дело.
Казусите по двете дела са аналогични и отговорите на поставените въпроси в
преюдициалното запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на член 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, във връзка с Хартата на основните
права на Европейския съюз ще разрешат въпроса дали в настоящето производството следва
да се приложи или не националната правна уредба. Налични са предпоставките на чл.229 ал.1
т.4 от ГПК, доколкото са налице данни за висящ пред друг съд спор с
преюдициално значение.
Следва да се посочи, че при сезиране на СЕС с
преюдициално запитване, отговорите по което засягат приложимата по друго дело
правна уредба, е налице практика на ВАС, съгласно която се постановява спиране
– в този смисъл Определение № 8430 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6257/2021 г., Определение № 3233 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2021
г., Определение № 8877 от 27.07.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 6421/2021 г.
Водим от горното и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по административно дело № 577/2021 г. по описа на Административен съд
Плевен до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21.
Определението подлежи на обжалване, чрез Административен
съд Плевен, пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: /п/