№ 146
гр. гр. Добрич, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500376 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№2664321/о5.05.2021г. от Т. К. СТ. с ЕГН ********** гр.Д. , Д. ИЛ. Ч. с ЕГН **********
гр.Д., М. ИЛ. К. с ЕГН ********** ЕГН ********** гр.С. и Д. ИЛ. Д. с ЕГН *** гр.С., чрез
упълномощения адвокат Ю.М. от АК-Добрич, срещу решение №260302/12.04.2021г.,
допълнено в частта на разноските с определение №260949/12.05.2021г. по гр.д.
№1223/2020г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от тях срещу Община Добрич,
ул.“България“№12 , представлявана от Кмет Й.Т.Й., иск за установяване по отношение на
страните , че Община Добрич не е собственик на недвижим имот в гр.Д., представляващ
поземлен имот с идентификатор ***, кв.918 с площ 1217 кв.м в ид.части от поземлен имот
целият с площ 2392 кв.м / по скица 2393 кв.м/ по Акт за общинска собственост №3544 от
18.05.2007г. , вписан под №22 , том VII от 28.05.2007г. на СВ Добрич.
Намират решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон, с доводи, свеждащи се до липса на доказване от страна на ответника по
отрицателния установителен иск –община Добрич, осъществяването на придобивното
основание по пар.42 от ПЗР на ЗОС, което предпоставяло спорната част от имота с
идентификатор *** по КККР да е била държавна собственост, въпреки което, при
разместване и на доказателствената тежест, съдът приел, че оспореният АОС от 2007г. има
правораждащо действие, че придобивната давност е неприложима предвид мораториумът
върху давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост.
Излагат се и твърдения по факти от предмета на повдигнатия спор относно обстоятелството
1
дали процесния имот е станал общинска собственост, и се анализират. Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от Община
Добрич, ответник по иска по чл.124 от ГПК. Становището си за неоснователност на жалбата
обосновава с твърдения, изложени и в отговора на исковата молба- че с одобряването на
ПУП през 2004г. имотът на ищците бил увеличил площта си с 1217кв.м, част от зоната за
озеленяване, която била с неизвестен собственик, предвидена за обществено обслужване,
т.е. била държавна на основание на чл.6 от ЗС, в редакцията му към 1955г. След
включването на тази част в регулация през 2004г., на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС станала общинска собственост. Преобразуването настъпвало по силата на закона и не
били нужди други правни действия. Не било необходимо да има АДС за да се приеме, че
имотът е държавен, тъй като самият акт не създавал права. Процесната част от имота не би
могла да се придобие по давност от ищците заради съществуващите в годините забрани с
оглед правния и статут . Иска потвърждаване на решението
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия
на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата.
При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Предмет на гр. Д. №1223/2020г. на РС-Добрич е предявения от съпрузите И.Д.С. и Т. К.
СТ. срещу Община Добрич отрицателен установителен иск за установяване , че ответникът
не е собственик на недвижим имот в гр.Д., представляващ дворно място с площ 1217 кв.м, в
ид.част от поземлен имот , целият с площ 2392 кв.м / по скица 2393 кв.м/ с идентификатор
***. Заявено е и искане за прогласяване недействителността на акт за общинска частна
собственост № 3544/18.05.2007г. като издаден неправилно и без валидно правно основание.
По заявеното искане за прогласяване недействителността на акт за общинска частна
собственост № 3544/18.05.2007г. районният съд не се е произнесъл с диспозитив и същото
като инцидентен установителен иск не е в предмета на настоящото производство. За
пълнота следва да се отбележи и, че принципно действителност на административния акт
подлежи на проверка от гражданския съд по реда на чл.17, ал.2 ГПК, като своите
констатации съдът излага в мотивите на решението си, а не с изричен диспозитив, за което е
компетентен само административен съд. Недопустим е инцидентен установителен иск,
както и е недопустимо произнасяне на граждански съд в диспозитива на решението,
формиращо сила на пресъдено нещо по отношение действителността на административните
актове.
2
Поради настъпила в хода на производството смърт на ищеца И.Д.С./удостоверение л.122 от
делото на ДРС/, починал на 15.10.2020г./исковата молба е подадена на 16.06.2020г./, на
основание чл. 227 ГПК са конституира като ищци неговите наследници, децата му Д. ИЛ. Ч.
с ЕГН ********** , М. ИЛ. К. с ЕГН ********** и Д. ИЛ. Д. с ЕГН ***, наред със съпругата
му Т. К. СТ., страна-ищец към този момент.
Твърди се от ищците, че бащата на първоначалния ищец И.Д.С. - Д.С.М., получил по
наследство поземлен имот с пл.№16, кв.4 по плана на с.Р. от 1955г., който бил с площ от
4520кв.м. За този имот по плана от 1955г. били отредени парцел VII с площ от 1 100кв.м. и
парцел VIII с площ от 1150кв.м. През 1964г. бащата на първоначалния ищец се снабдил с
констативен нотариален акт само за парцели VII и VIII с обща площ 2250кв.м. Независимо
от това продължил да владее целия имот с площ от 4520кв.м. Поземленият имот с пл.№16,
кв.4 съгласно действащия регулационен план бил идентичен с УПИ ХVIII-15 с площ от
2393кв.м. и УПИ ХIХ-14 с площ от 2127кв.м. в кв.918. През 1972г. Д.С.М. прехвърлил на
И.Д.С. дворно място с площ от 1175кв.м., представляващо имот с пл.№16, парцел VIII по
плана от 1955г. Реално, независимо от посочената в нотариалния акт от 1972г. площ, И.Д.С.
получил от баща си и владеел целия имот сега с идентификатор *** с площ от 2393кв.м.,
както преди него са го владели неговите баща и дядо. През 1994г. наследниците на Д.С.М.
подали молба –декларация до Община Добрич за извършване на обстоятелствена проверка
за разликата между имота описан в констативния нотариален акт от 1964г. и целия имот с
пл.№16, кв.4 по плана от 1955г. Община Добрич им издала удостоверение с изх.№94-Д-
197/05.05.1994г., че имотът не е общинска собственост. Процедурата но издаване на
констативен нотариален акт не била довършена. През 2004г. първоначалния ищец И.Д.С.
решил да се снабди с констативен нотариален акт за разликата между имота, описан в
нотариалния акт от 1972г. и УПИ ХVIII-15 в кв.918. На искането за издаване на
удостоверение, че имотът не е общинска собственост, получил на 28.01.2005г. отговор от
Община Добрич, че дворно място от 1221кв.м. в идеална част от УПИ ХVIII-15 в кв.918 е
общинска собственост, без да е цитиран акт за това. Две години по-късно Община Добричка
издала акт за общинска собственост №3544/18.05.2007г., след повече от 50години, през
които целият имот е продължавал да бъде владян и ползван от праводателите на ищеца и от
самия него без прекъсване. Ищецът отправил и молба за деактуване на процесната идеална
част от дворното място, което му било отказано. Липсвало основание за издаване АОС,
имотът никога не е бил собственост на държавата и според издаденото от Областен
управител удостоверение изх.№ДжС-26-156/07.05.2019г.
Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът Община град Добрич е оспорила иска
с търдения, че с нотариален акт за покупко-продажба №121, т.1, з.№245/1972г. на ДРС
ищецът И.Д.С. се легитимира като собственик на дворно място от 1175кв.м., което закупил
от баща си Д.С.М.. Неверни били твърденията, че владеел имот с площ от 2250кв.м., тъй
като такъв имот не бил съществувал. Праводателят му Д.С.М. бил признат за собственик
през 1964г. на дворно място от 2250кв.м., което било включено в парцели VII и VIII с пл.
№16, кв.4. На 04.07.1964г. с нот.акт №184, т.2, д.№681 Д.С.М. продал на Ж.М.С. дворно
3
място от 1100кв.м. На 18.02.1972г. с нот.акт №121, т.1, дело.№245/1972г. на ДРС Д.С.М.
продал на И.Д.С. дворно място от 1175кв.м и с тази сделка окончателно се разпоредил с
правото си на собственост върху имотите в с.Р.. Оспорва ищецът да е владял от 1955г.
дворно място с площ от 2393кв.м. самостоятелно и чрез своите праводатели, тъй като такъв
имот не бил съществувал. С изменението на плана от 1989г. имотът на И.Д.С. бил увеличил
плащта си с приобщаването на 1217.70кв.м. от земи, държавна собственост с
предназначение по РП „за охранително озеленяване“. Приобщените земи били държавна
собственост, тъй като имотът от който са приобщени не е имал собственик, бил ничий.
Съобразно действащата към 1955г. норма на чл.6 от ЗС/отм./, държавни били имотите, които
нямат друг собственик. Като държавна собственост, по силата на Закона за общинската
собственост, имотът преминал в патримониума на общината за което бил съставен акт за
общинска собственост. Така на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС земя с площ от
1217.70кв.м. в ид.част от дворното място била общинска собственост. Кадастралният план и
планът за регулация и застрояване бил приет с решение №14-6/26.05.2004г. от ОбС-
гр.Добрич. Имотът , в който ищецът имал съсобственост , получил нов идинтификатор ***,
съответно УПИ ХVIII-15 в кв.918. Ищецът не бил придобил по давност 1217.70кв.м. в
идеална част от същия имот поради наличие на нормативни ограничения за това.
Придобивна давност за имота могла да тече само за периода 22.10.1996г.-31.05.2006г.
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават
основание за квалифициране на претенцията на ищците като такава по 124 ал.1 от ГПК.
Правният си интерес от съдебното отричане на правата на общината ищците обосновават с
наличието на АОС №3544/18.05.2007г., за 1217.70кв.м. в ид.части от ПИ с идентификатор
*** по КККР, който според ищците не отразява действителното правно положение, защото
И.Д.С. е собственик на актуваните от ответната община идеални части по наследство и по
давност. Винаги има правен интерес от отрицателен установителен иск при конкуренция на
твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Ответникът не оспорва качеството на И.Д.С. на наследник на Д.С.М., починал на
11.11.1987г.. Така и удостоверение за наследници с изх. №867/28.02.1995г., издадено от
Община град Добрич/л.15 от делото на ДРС/, според което починалият е оставил законни
наследници четирима низходящи-дъщери А. М.а Е. и Р. М.а С., синове Ж.М.С. и И.Д.С.. Не
е спорно и, че Д.С.М. е син на починалия през ***г. С.М.В., косвени данни за което се
извлича от представените по делото от ищците две декларации от 1952г. По данни от
същите, лицата, определящи се като наследници на С.М.В. декларират, че признават техния
„брат и сънаследник“ Д.С.М. за пълен собственик по отношение на оставен им в наследство
от С.М.В. имот - застроено с една къща за живее дворно място от 3 000кв.м. в с.Р., при
съседи С.М.С., И.М.Г., улица и ниви, както и, че са съгласни да получи разрешение за
строеж, да разполага с имота, като те нямат претенции към имота.
Привлеченото от районния съд вещо лице- инж.Костадин Батанов, по приетата съдебно-
техническа експертиза е констатирало наличието на данни процесният ПИ с идентификатор
*** по КККР да е образуван от имот с площ от 4520кв.м с пл.№16, кв.4 по първия КРП на
4
с.Р. от 1955. Съществуващият имот с пл.№16 с площ от 4520кв.м. е бил урегулиран в УПИ
VII-16 , кв.4 с площ 1100 кв.м. и в УПИ VIII-16 , кв.4 с площ 1150 кв.м. Останалата площ от
2270 кв.м. е била изключена от регулация и включена в зона за озеленяване/“охранително
озеленяване“/. В разписният лист към плана като собственик на двата парцела е вписан
Д./М./С.М.. При действието на плана от 1955г., по данни от нот.акт №184 , том II, дело №
681/1964г., с договор за покупко - продажба от 04.07.1964г., сключен със същия нотариален
акт, Д.С.М. продава на сина си Ж.М.С. собствено дворно място от 1100 кв.м в с.Р. ,
Толбухинско, включено в парцел VII , пл.№ 16, кв.4 по плана на селото. Преди това, на
03.07.1964г., с констативен нотариален акт №87, том IIе, дело №669/1964г.е удостоверено,
че Д.С.М. „владее повече от 20години, по наследство“ „една къща, обор и дворно място с
пространство 2250кв.м.“, „имот, находящ се в чертите на с.Р.“, включен в парцели VII и VIII
с пл.№16 в кв.4 по плана на с. Р.. При действието на плана от 1955г., с нот.акт №121, т.1,
дело.№245/1972г. на ДРС Д.С.М. продава на сина си И.Д.С. „къща с две стаи, кухня и салон,
и дворно място с площ от 1175кв.м., имот с пл.№16, парцел VIII , кв.4 по плана на с.Р., като
си запазва правото на ползване на „стаята, разположена на запад в къщата“.
Експертът проследява хронологично измененията в регулационното отреждане за имота с
пл.№16, кв.4 и констатира, че в последващите планове се запазва положението от
първоначалното урегулиране през 1955г. като част от имота остава извън регулационните
граници на селото. Така при последващият КРП на с.Р., одобрен със заповед
№133/04.02.1973г., от имота с площ от 4419кв.м. в УПИ VI-34, кв.1 е включена площ от
1083кв.м., в УПИ V-33, кв.1 е включена площ от 1269кв.м., а останалата площ от 2067кв.м.е
останала извън регулационните граници, за озеленяване. В разписният лист към плана за
собственик на имот с пл.№33 е вписан Д.С.М., получил УПИ V. За имот с пл.№34 като
собственик е вписан Ж.М.С., получил УПИ VI в кв.1.
По плана от 1980г. общата площ на имота е 4518кв.м. От него в УПИ УПИ ХVIII-34 е
включена площ от 1112кв.м., а в УПИ ХIХ-33, кв.1 е включена площ от 1289кв.м. Площта от
2117кв.м. е извън регулация. При последващия план от 1989г. от общата площ на имота
4368кв.м. в УПИ Х-34, кв.2 е включена площ от 1055кв.м., в УПИ ХI-33, кв.2 е включена
площ от 1264кв.м., а останалата площ от 2049кв.м. е изключена.
По действащите за имота ПУП-ПРЗ от 2004г. и КККР от 2005г. целия имот е в границите на
селищната територия, т.е. в площта на новообразуваните имоти е включена площта от
имота, останала извън границите на населеното място, определени с регулационните
планове, която площ до 2004г. е била изключена за извънселищно озеленяване. Според
ПУП-ПРЗ от 2004г. от имота са образувани УПИ XIX -14 , кв.918 с площ 2127 кв.м и УПИ
XVIII-15 кв.918 с площ 2393 кв.м. При последващата КККР на гр.Добрич , одобрена със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на АГКК са образувани имот 72624.601.14 с площ 2127
кв.м и имот № *** с площ 2393 кв.м. При изслушването му в съдебно заседание, проведено
на 12.03.2021г. вещото лице е обяснило и, че не е констатирало наличието на планове за
залесяване/озеленяване/, няма данни за проведени озеленителни мероприятия. Крайната
граница на имота е останала извън селищната територия до 2004г. Имотите в дълбочина в
5
северна посока се развиват в плана от 2004г.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Д.а М.а, М.К. С.,
С.А. С., са непротиворечиви, че имотът е бил на Д.С.М.. И трите свидетелки имат преки
впечатления назад във времето и твърдят имота в пълния си обем винаги да е бил ограден от
всички страни и обработван от Д.С.М. и двамата му сина. Св.Е. Д.а М.а живее в съседство от
1940г, М.К. С. от 1969г., св. С.А. С. от 1966г. И трите познават Д.С.М. и синовете му, знаят
да е имал и две дъщери. Дворът му бил около 4 или 5 декара. Когато Ж. се оженил, дядо Д.
разделил двора на двамата си сина, поравно им го разделил. Празното място дал на Ж., той
си построил къща там. И. останал при родителите си. Имота на И. бил към 2 декара. Имотът
на Ж. също бил не по-малко от 2 декара, към 1966г. той бил построил в него къщата си.
Винаги са си работили имотите в граници, които не били променяни.
Събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в АЧОС
№3544/18.05.2007г. констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно
основание по пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Съгласно нормата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОбС застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините според предвижданията на действащите към датата на влизане на закона
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Следователно, в хипотезата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС общината придобива
правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала
такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.
Извод за право на собственост на държавата върху актуваната идеална част от процесния
имот не може да бъде обоснован. Съвкупният анализа на събраните по делото доказателства
обосновават извод имот с пл.№16, в кв.4 по плана на селото от 1955г., от който е образуван
процесния, да е имал собственик- Д.С.М., правото на собственост който придобил по
наследство от баща си С.М.В., починал ***г. и давност в частта на наследствените права на
останалите наследници, респ. не е бил ничий, както твърди ответникът. Част от имота не е
била урегулирана в дворищно регулационен парцел нито при действието на
ЗПИНМ/отменен с влезлия в сила на 1.06.1973 г. ЗТСУ /, нито при действието на ЗТСУ/
отменен с влезлия в сила на 31.03.2001г. ЗУТ/и след това до 2004 година. Върху частта от
него, останала извън строителните граници на селото и включена в зона, предназначена за
„охранителна зеленина“, никога не е било проведено предвиденото извънселищно
озеленяване, няма данни по какъвто и да е друг начин в който и да е момент държавата да е
установила фактическа власт върху тази неурегулирана част от имота, нито евентуално
върху тази част да е осъществявано кооперативно земеползване и след колективизацията да
не е било възможно да продължи упражняването на правото на собственост върху имота в
пълен обем. Имотът с пл.№16, в кв.4 по плана от 1955г. е бил във владението на Д.С.М. и
синовете му и ползван от тях в имотните му граници от преди урегулирането му през 1955г.,
т.е. включително с частта, останала извън строителните граници на селото, включена
допълнително в границите на населеното място с регулационния план от 2004г. Според
6
вещото лице обстоятелствата относно имота по плана от 1955г се повтарят в последващите
планове до 2004г. с промяна единствено на пл.№ на имота и образуваните от него УПИ.
Понастоящем неурегулирана част от имота е включена отчасти в УПИ XIX -14 , кв.918 с
площ 2127 кв.м и УПИ XVIII-15 кв.918 с площ 2393 кв.м., отредени за жилищно застрояване.
По одобрената през 2005 г. кадастрална карта на селото УПИ XIX -14 , кв.918 с площ
2127кв.м. съответства на имот с идентификатор 72624.601.14, а УПИ XVIII-15 кв.918 с площ
2393 кв.м. на имот с идентификатор № ***.
След като не е установено осъществяването на предвиденото в закона основание по пар. 42
от ПЗР на ЗИД на ЗОбС за придобиване на собствеността върху процесната идеална част от
имот с идентификатор № ***/актът за общинска собственост е надлежно опроверган/,
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи, респ.
обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното.
Отговорност за разноски следва да се преразпредели, като право на съдебни разноски при
този изход от спора има само ищцовата страна. Освен доказателства за внесената държавна
такса за първоинстанционното производство от 131лева и 65.50лева за въззивното
обжалване, ищците са стори и разходи за адвокатско възнаграждение, като ищцата М. ИЛ.
К. е удостоверила плащането от свое име и за своя сметка на 500лева адвокатско
възнаграждение/договор на л.121 от делото на ДРС/, а останалите общо 500лева/договор на
л.120 от делото на ДРС/. За въззивното производство същите не са удостоверили реалното
извършване на разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260302/12.04.2021г. по гр.д.№1223/2020г.на РС-Добрич и
допълващото го в частта на разноските определение №260949/12.05.2021г. , като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. К. СТ. с ЕГН ********** гр.Д. , Д.
ИЛ. Ч. с ЕГН ********** гр.Д., М. ИЛ. К. с ЕГН ********** от гр.С. и Д. ИЛ. Д. с ЕГН
*** гр.С., и Община град Добрич, ул.“България“№12 , представлявана от Кмет Й.Т.Й., че
Община град Добрич не е собственик на 1217 кв.м в ид.части от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, кв.Р., целият с площ от 2393 кв.м, за които
идеални части е издаден Акт за общинска частна собственост №3544/18.05.2007г., вписан
под №22 , том VII от 28.05.2007г. на СВ- Добрич.
ОСЪЖДА Община град Добрич, ул.“България“№12 , представлявана от Кмет Й.Т.Й., да
заплати на М. ИЛ. К. с ЕГН ********** от гр.С., съдебно –деловодни разноски в размер на
500лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното правоизводство.
ОСЪЖДА Община град Добрич, ул.“България“№12 , представлявана от Кмет Й.Т.Й., да
заплати на Т. К. СТ. с ЕГН ********** гр.Д. , Д. ИЛ. Ч. с ЕГН ********** гр.Д., и Д. ИЛ. Д.
7
с ЕГН *** гр.С., съдебно –деловодни разноски в размер на 500лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община град Добрич, ул.“България“№12 , представлявана от Кмет Й.Т.Й., да
заплати на Т. К. СТ. с ЕГН ********** гр.Д. , Д. ИЛ. Ч. с ЕГН ********** гр.Д., М. ИЛ. К. с
ЕГН ********** от гр.С., съдебно –деловодни разноски в размер на 131лева държавна такса
за първоинстанционното производство и 65.50лева държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8