Присъда по дело №2691/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 20.04.2022г. по НОХД № 2691/2021г. по описа на
Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Б. Т. СТ., за престъпление от общ
характер по чл.195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 27.09.2020 г. в гр.
Варна, от лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 29 44 ВХ, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот - счупен прозорец на предна дясна врата,
отнел чужди движими вещи - перфоратор „Райдер" в куфар с 3 бр. свредла на обща стойност
162 лв. от владението и собствеността на СТ. П. К., без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против
подс. С. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да се кредитира изцяло
заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП счита, че всички
доказателства събрани по делото сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е
възведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената
вреда, както и данните за личността на подсъдимият С., пледира те да бъдат признати за
виновен, като за извършеното от него деяние да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” при условията на чл.55 ал.1 от НК.
Подсъдимият С. не участва в производството лично, представляват се от процесуален
представител. Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимите, тъй като след получаване
на книжата той е заявил изричното си желание делото да протече в негово отсъствие.
Предвид факта, че отсъствието му не пречи за разкриване на обективната истина и той
лично е изразил съгласие за това, съдебното производство премина в негово отсъствие.
В хода на съдебното производство защитника на подс.С. счита, че има достатъчно
доказателства клиента му да е участвал в деянието и пледира за налагане на минимално
наказание с приложението на чл. 55 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна
следното:С
Свид. К. управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № В 29 44 ВХ. На 25.09.2020 г.
около 20:00 ч. паркирал автомобила си в близост до № 14 на ул.„Христина Хранова" в гр.
Варна. Заключил го посредством дистанционно управление и се прибрал в дома си, като на
следващия ден не ползвал автомобила.
На 27.09.2020 г. около 00:30 ч. обв. С. се движел пеш по ул. „Христина Хранова" в гр.
Варна, като носел със себе си стъклена бутилка от бира „Каменица". До № 14 забелязал
паркирания от свид. К. лек автомобил. По неустановен начин подс. С. успял да счупил
стъклото на предна дясна врата на автомобила и от вътрешната страна го отключил. Влязъл
в купето и оставил бутилката, която носел зад предна дясна седалка. След като успял да
отвори и багажното отделение от там взел намиращите се вътре вещи - куфар, съдържащ
перфоратор „Райдер" с 3 бр. свредла. Продължил пеш, минавайки покрай жилищната
кооперация намираща се малко по-надолу, като носел куфара в ръка и се насочил към
заложна къща в която да продаде отнетите вещи. След като стигнал до заложна къща
„Корект груп", намираща се на ул. „Дубровник" № 2 в гр. Варна влязъл вътре с цел да
заложи току що отнетите вещи. П о това време на работа бил свид. х., който бил и управител
на заложната къща. Пред него подс. С. изявил желание да заложи перфоратора, като свид. х.
1

му предложил сумата от 40 лв. за което съставил в 01:26 ч. заложен билет №
23005/27.09.2020 г. Изрично потвърдил, че веща е негова.
На 27.09.2020 г. около 13:50 ч. свид. К. отишъл при автомобила за да го ползва.
Тогава установил, че стъклото на предна дясна врата е счупено, в автомобила е проникнато,
и от багажното отделение липсвал куфар, съдържащ перфоратор „Райдер" с 3 бр. свредла,
негова собственост. За случая подал сигнал във Второ РУ - Варна, като на място
пристигнала дежурна група, бил извършен оглед на местопроизшествие, като със съставения
протокол за първото действие по разследването било образувано досъдебно производство.
По същото свид. К. бил разпитан в качеството на пострадал, като предал с доброволно
предаване и стъклена бутилка от бира „Каменица", която бил намерил в купето на
автомобила, зад предна дясна седалка. Междувременно прегледал записите от
охранителните камери на близката кооперация на които забелязал, че в 00:38 ч. на
27.09.2020 г. било заснето непознато за него лице, високо около 180 см, около 35 г., с
нормално телосложение, което носело в ръка куфара в който се намирал перфоратора. Свид.
К. предал запис от охранителните камери с протокол за доброволно предаване от 30.09.2020
г.
На 05.10.2020 г. около 09:00 ч. свид. К. отишъл да спортува в района на „Парк-
паметник на българо-съветската дружба". Там на пейка в началото на стълбите, забелязал да
стои мъж, който разпознал като лицето, което видял на записите да носи куфара с
перфоратора му. Свид. К. го загледал, което направило впечатление на подс. С. и той
запитал защо го гледа. Тогава свид. К. му отговорил, че има запис на който той е записан
как е откраднал куфара с перфоратор от автомобила му. Като чул това подс. С. се
притеснил, признал пред него, че именно той е извършил кражбата от автомобила, като
посочил, че е заложил веща в заложна къща „Корект груп", намираща се на ул. „Дубровник"
№ 2 в гр. Варна. Извинил се за стореното и заявил, че бил употребил алкохол когато го е
извършил. Двамата посетили заложна къща „Корект груп" от където потвърдили, че подс. С.
е заложил перфоратора. Свид. К. уведомил органите на Второ РУ - Варна, като на място
пристигнали служители от управлението. Свид. х. с протокол за доброволно предаване
предоставил куфар, съдържащ перфоратор „Райдер" с 3 бр. свредла и екземпляр от заложен
билет № 23005/27.09.2020 г.
На 08.10.2020 г. бил извършен оглед на ВД на предадения куфар, съдържащ
перфоратор „Райдер" с 3 бр. свредла. След изготвяне на огледа, на основание чл. 111, ал. 2
от НПК, инкриминираната вещ е върната на свид. К. с разписка от 09.10.2020 г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебнопсихиатрична експертиза от заключението на която е видно, че подс. Б. Т. СТ. не
страда от психично разстройство. Към момента на извършване на деянието е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на осв.
му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях. Може да участва в наказателния процес и да се защитава сам.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза. От заключението и е видно, че след извършения
преглед на предоставения за изследване видеофайл не се установило лице съвпадащо по
външни анатомични признаци с лицето предоставено като сравнителен материал от Б.С..
Наблюдаващият прокурор лично и непосредствено се запознал със съдържанието на записа,
като установил, че същия приключва в 00:29 ч. на 27.09.2020 г, а свид. К. е посочил, че е
наблюдавал лицето в 00:38 ч. Това наложило допълнителен разпит на свид. К. при който му
2

бил предявен записа. Същият посочил, че файла не е записан докрай поради техническа
причина при свалянето му от твърдия диск, не може да предостави нов, но отново
потвърдил, че в 00:38 ч. на него е наблюдавал подс. Б.С..
Видно от заключението на изготвената поделото съдебно-оценителна експертиза,
стойността на инкриминираната вещ е 162 лева.
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените експертизи по делото като
дадени обективно, компетентни и пълни и неоспорени от страните.
Подс. Б. Т. СТ., ЕГН **********, роден на 08.08.1986 г. в гр. Исперих, обл. Разград,
българско гражданство, средно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - от показанията на св. С.К. и Веселин х. дадени в хода на
съдебното следствие, свидетелство за съдимост, ескпертизи и други, които са
последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду
си, така и с писмените доказателства по ДП № 1149/2020г. на 2 РУП - Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- жалба, постановления на ВРП, справка за
съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви , взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като
същите се подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото. Основния факт които
следва да бъде изяснен безпротиворечиво е подсъдимия автор ли е на деянието за което му
евъзведено обвинение. По отношение на първия факт безспорно се установява посредством
записите от охранителните камери пренасянето от подс.С. на отнетата вещ. След като
посетел заложната къща малко след отнемане на веща именно подс.С. е потвърдил, че
перферотора е негов, че искал да го продаде. Това безспорно доказва, че той с действията си
е желаел да се разпореди с веща обект на кражба и да се възползва от получените за нея
парични средства. Той доброволно е завел пострадалия до заложната къща в която е оставил
отнетата вещ. Веща предадена от него в заложната къща безспорно е тази отнета от свид.К.
и същата е заложена непосредствено след отнемането и.
Работещитя в заложната къща свид.х. категорично сочи подсъдимият като лицето
представило инкриминираната вещ за продажба. Той свидетелства за проведения разговор
при продажбата на веща, получаването на паричната сума за това и в последствие
разпознава двамата подсъдими.
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, те са последователни и
кореспондират със всички други доказателства по делото.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене трябва да
съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за
противозаконно присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не
изпълнява състава на престъплението кражба. Намерението за противозаконно присвояване
изисква наличието на дейност, насочена към определена последица, поради което е
изключено осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това намерението
на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да
стане единствено чрез анализ на фактите. В случая намерението за своене на вещта само у
подсъдимият се доказва с действията му, което се дефинира като намерение на дееца за
дълготрайно във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи,
ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира
отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които
упражнява собственика. В конкретния случай вещта е отнета от подсъдимия С., след което
той, предприема придвижване в друга посока с цел отдалечаване. Именно поради това съда,
счете, че е осъществен състава на престъплението кражба.
3

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. Б. Т. СТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 27.09.2020 г. в
гр. Варна, от лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 29 44 ВХ, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот - счупен прозорец на предна дясна врата,
отнел чужди движими вещи - перфоратор „Райдер" в куфар с 3 бр. свредла на обща стойност
162 лв. от владението и собствеността на СТ. П. К., без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите чрез
действие–отваряне на чанта и вземане на лаптоп, след което са установили фактическата
власт върху веща отнета от свид.Цоловска. С това е реализирал вредоносния резултат, с
който престъплението е довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият е действал при
форма на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда
собственост, както и че предприема действия с цел да се лиши собственика им от
фактическата власт, като при това е предвиждал и пряко е целял установяването на тяхно
владение върху нея.
От субективна страна деянието е извършено с предварително сформиран пряко
насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т.е.
желали са неговото извършване, като и са предвиждали настъпването на съставомерните
последици и са искали тяхното настъпване.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2
от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно
незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на
малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.195 ал.1 т.3 от НК. Престъплението за което деецът е подведен под
наказателна отговорност се намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с
обществените отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на малозначителност или явна незначителност, особено като се има предвид характерът на
този вид престъпление.
От събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимте деяние
е породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, които не
са възстановени, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че
обществената му опасност не е явно незначителна.
Съдът не намери основание за прилагане на разпоредбата на чл.197 от НК по
отношение на подсъдимия, т.к намалената наказателна отговорност при кражбата намира
приложение само когато отнетата вещ бъде върната или заместена от дееца или с негово
активно съдействие, а не когато това е станало от други лица. В конкретният случай
отнетите вещи, независимо от приобщаването им като веществено доказателство с протокол
за доброволно предаване, били намерени и върнати на пострадалия от органите на
полицията, поради което не може да бъде възприет довода, че е налице възстановяване на
4

отнетото имущество изцяло от подсъдимия и е осъществен състава на престъплението по
чл. 197 от НК.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със
събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна подс. С. за виновен в
извършването на престъплението по което му възведено обвинение.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подс.С.,
както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент. Няма данни
той да е извършвала други противоправни деяния, поради което и същият не е лице с
утвърдени престъпни навици. Тези обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито
многобройни, за да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. На следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието, която е висока, както с оглед начина на извършването му, така и съобразно
нанесената щета.
Поради това, като взе предвид всички обстоятелства, при които е извършено
деянието, пострадалите от него лица, високата степен на обществена опасност на
престъплението по чл.195 ал.1 от НК и невисоката степен на обществена опасност на
подс.С., съдът определи на подсъдимият наказание при условията на чл.54 от НК. При
определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице баланс на смекчаващите
отговорността обстоятелства и наложи на подс.С. наказание под средния размер предвиден
в закона, а именно 1 година „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съдът
намира, че не е налице законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за
постигане на целите на наказанието, не е необходимо определеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно. Поради това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът счете, че така определеното като вид и
размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че
продължителността на изпитателния срок, която е съответна на тежестта на
престъплението, ще мотивира подс.С. да се въздържа от извършването на противоправни
прояви. Поради това и съдът не приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати направените по
делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и в полза на Районен съд Варна и
на РС Варна.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	91
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110202691
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юли 2021 г.

Присъда по дело №2691/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите