МОТИВИ към
присъда № 196/16.06.2020г. по НОХД № 131/20г. по описа на РС – Разград
Постъпил е обвинителен акт срещу Г.Х.С. ЕГН ********** за това, че за времето от 01.01.2014 г. до
30.11.2019 г. в гр. Р.,
след като е осъден с Решение № 120/05.01.2012 г. постановено по брачно дело №
134/2011 г. по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила на 05.01.2012 г.,
да издържа свой низходящ - малолетното си дете Ф. Г. Х., роден на ***
год., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60.00 лева, впоследствие
увеличена на 180.00 лева с Решение № 218/08.05.2019 г. постановено по
гражданско дело № 422/2019 г. по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила
на 23.05.2019 г., чрез неговата майка и законен представител Ш. Ф. М. от гр. Р., съзнателно
не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на 72 месечни вноски на обща стойност 5 370.00 лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството по
искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на
чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
начин и пледира на подсъдимия С., да бъде наложено наказание пробация за срок
от една година, което да включва задължителните пробационни мерки, както и
поправителен труд.
Защитата на подсъдимата
пледира в унисон с държавното обвинение, като намира така предложеното от
Прокурора наказание за справедливо и съответно на извършеното престъпление.
Подсъдимият Г.Х.С. признава изцяло фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, признава
вината си, моли за минимално наказание, изразява съгласие с предложеното от
Прокурора наказание.
Съдът, като прецени
признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Х.С. е роден на *** ***, български гражданин, с
начално образование, разведен, работи като монтажник във фирма ***, осъждан,
ЕГН **********.
Съдът
на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата
обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Подс. Г.Х.С. и св. Ш.
Ф. М. са бивши съпрузи. От съвместното им съжителство имат едно дете -
малолетния Ф. Г. Х. - роден на *** г.
С решение №
120/05.01.2012 г. постановено по брачно дело № 134/2011 г. по описа на Районен
съд - гр. Разград, влязло в сила на 05.01.2012 г., бракът между съпрузите бил
прекратен. Родителските права спрямо малолетното дете били предоставени на
майката св. Ш. М.. Със същото съдебно решение подс. Г. С. бил осъден да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 60,00 лева, чрез неговата майка и
законен представител, считано от 01.12.2011 г.
С решение № 218/08.05.2019
г. постановено по гражданско дело № 422/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Разград, влязло в сила на 23.05.2019г., размерът на ежемесечната издръжка,
която подс. Г. С. бил осъден да заплаща на детето си бил изменен от 60.00 лева
на 180.00 лева, считано от 28.02.2019 г.
Независимо от
влезлите в сила съдебни решения, подс. Г. С. за времето от 01.01.2014 г. до
30.11.2019 г. изобщо не плащал месечната издръжка на детето си. Същият почти не
се интересувал от отглеждането и възпитанието му, не полагал грижи за него, не
му е купувал вещи от първа необходимост, като например дрехи или
обувки, тетрадки и други учебни пособия.
От приложените по
делото официални справки от различни институции, се установява, че подс. Г. С.
през инкриминирания период, на 10.10.2014 г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот е закупил вилна сграда - еднофамилна,
находяща се в гр. Р., местността **. На 10.06.2016 г. върху сградата е наложена
възбрана по изпълнително дело № 7/2016 г. по описа на СИС- Разград, с кредитор
Ф. Г. Х., със законен представител св. Ш. М. (негова майка); не е регистриран в
базата данни на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград и за периода от
01.07.2013 г. до 16.08.2019 г. не е подавал заявления-декларации и не е
получавал социални помощи; бил е собственик на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ** за периода от
26.04.2016 г. до 02.05.2017 г.; няма
регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Разград; не фигурира в информационните
системи на Областна дирекция „Земеделие”- гр. Разград като собственик на
земеделски земи и гори; не е получавал парично обезщетение за безработица. Видно
от заключението на съдебно-икономическа експертиза, за периода от 01.01.2014 г.
до 30.11.2019 г. подс. Г.Х.С., дължи суми за издръжка на детето си в размер на
5 190.00 лева.
Подс. Г. С. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Г. С.,
което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка
на подсъдимия, показанията на св. Ш. М.; от Удостоверение за раждане на дете;
Решение № 120/05.01.2012 г. постановено по брачно дело № 134/2011 г. по описа на
Районен съд - гр. Разград; Решение № 218/08.05.2019 г. постановено по
гражданско дело № 422/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Разград; официални
справки от НАП, АВп., ДСП - Разград.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Г.Х.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.
Обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
От обективна страна,
за времето от 01.01.2014
г. до 30.11.2019 г. в гр. Разград, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на визираното престъпление чрез бездействието си, а именно като не е изпълнил
задължението си за заплащане на издръжка на малолетното си дете. Същото
произтича от влязлото в сила съдебно решение, с което именно е осъден да
издържа свой низходящ и второ такова, с което е изменен размера на месечната
издръжка. Подс. Г. С. съзнателно не е изпълнявал задължението си, тъй като е
имал обективна възможност да стори това, защото е реализирал доходи, придобивал
е недвижима собственост и се е разпореждал с движими вещи. Размерът на неизпълненото задължение е повече
от две месечни вноски, а именно 72 месечни вноски на обща стойност 5 370.00 лв.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, защото подс. Г. С. е имал формирани
представи за всички обективни съставомерни признаци на престъплението -
съзнавал е, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно
издръжка на детето си, че не е изпълнил това си задължение в размер на повече
от две месечни вноски и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, а именно, че лишава от средства за задоволяване на
ежедневните нужди на детето и е искал настъпването на тези последици, изводимо
от бездействието му.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация.
Съдът
не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице
основанията за това. В този смисъл, дългият период от време, през който е
осъществявано деянието, значителният размер на задължението за издръжка, дължим
от подсъдимия, при наличие на обективна възможност за изпълнение на
задължението. Именно поради последно изложените обстоятелства, съдът намира
като подходящо, справедливо и съответно на извършеното деяние, наказанието
пробация. Това е така, защото налагането на наказание лишаване от свобода,
изтърпяването, на което следва да бъде отложено за изпитателен срок, не би
осъществило целите по чл. 36 от НК. Докато обратно изпълнението на наказанието
пробация, би оказало своето въздействие върху подсъдимия, да преосмисли и да
преоцени поведението си до момента, за да стигне до вътрешното убеждение, че не
само съгласно влязлото в сила съдебно решение дължи да заплаща месечна сума за
издръжка на детето си, но и по силата на моралния си дълг.
Съдът определи на подс. Г. С.
задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2,т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от дванадесет месеца; и по чл. 42а,
ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от дванадесет месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок от една година в размер на 100 часа годишно
По
разноските :
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.Х.С. ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград
сумата 67.20 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ :