Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Дата

12.02.2018

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Шестнадесети януари				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело	530			по описа за		2017	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Н.В.Г. ***  обжалвал в срок наказателно постановление № 16-0300-001197 / 24.11.2016 г.  на Началник група при РУ-Мездра към  ОДМВР-Враца , с което на основание чл. чл.174 ал.3  ЗДвП  е санкциониран с  наложени кумулативно административни наказания  глоба в размер на 2000/две хиляди /  лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за нарушение на чл.174 ал.3  ЗДвП .

Жалбата е подадена в бланкетен вид като се твърди незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна . Твърди се , че нарушението не е извършено.

В с.з жалбоподателят се явява лично и с адв.Р. от АК-София . Твърди се  нарушена процедура по използване на техническото средство установяващо употреба на алкохол и се представят методически указания за работата му .Сочи се неправилна квалификация на деянието с неправилно приложение на санкционната норма уреждаща едновременно състав на нарушение и съответна на него санкция ,което според защитата е незаконосъобразно .Изтъква се  нарушено право на защита поради посочване на свидетел , който не е разпитван .

              Ответника по жалбата не взима становище по същата ,като с писмото изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на атакуваното НП .

Събрани са писмени доказателства. Снети са и показания и от  очевидците на нарушенията  явяващи се и проверяващи служители на МВР - свидетелите Г.Г.  /актосъставител/ и В.В. /очевидец на нарушението /.Приложени са докладни записки и писмени сведения от длъжности лица във връзка с нарушението

 РС - Мездра, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,приема за установено следното от фактическа страна :

               АУАН серия Г с  бл. № *********/06.08.15 г. е съставен срещу  Н.В.Г. *** , за това , че на 08.11.2016 г.около 04,30 часа в гр.Мездра  по ул.“Св.Кирил и Методий“ с ул.“П.Р.Славейков“  управлява собственият си автомобил „Фолксфаген голф“ с рег.№ СВ6361АТ  , като водача отказва да изпълни разпореждане на контролен орган  да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARDN 0014 за употреба на алкохол и на водача е издаден  талон за медицинско изследване № 0167221,  но същия отказва да даде проба, което било отразено в него.Нарушението било квалифицирано по чл.174 ал.3 ЗДвП

Въз основа на така съставеният АУАН АНО издал атакуваното НП , с което на основание  чл.174 ал.3  ЗДвП  на  Г.     били  наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца и били отнети и 12 контролни точки ,без посочване правно основание за тях .

        Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е не основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невинен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Също така следва ангажиращата санкционна норма от наказващият орган следва също да съответства на правната квалификация на деянието при взаимовръзка между него и последващата кореспондираща санкция.  Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

 Освен това при съставяне на АУАН следва стриктно да бъде спазена разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а именно съставянето  да бъде извършено в присъствие на свидетели /т.е. повече от един свидетел/ участвали при установяване или извършване на нарушението,като подпис следва да положи поне един от тях –чл.43 ал.1 ЗАНН  . Нещо повече – съдебната практика е категорична, че при липса на такива свидетели /множествено число на свидетел/ е достатъчно АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел , но той следва да е очевидец на нарушението,като също следва да подпише АУАН и копие в този вид се връчи на жалбоподателя съгласно чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН.

Отчитайки правният анализ на доказателствата по делото и предвид изложената  в резюме правна обща теория за разглеждани и анализ на административни дела ,този съдебен състав при РС-Мездра при извършената служебна проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН намира следното от правна страна :

Правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство. АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН . Съставен е от компетентен орган, в чиято насока изводът на съда за това се подкрепя от заповед рег.№ 8121з-748/ 24.06.2015 г. на  Министъра на  вътрешните работи, където в т. 1.3. право да съставят АУАН имат младши контрольорите в   ОД МВР и техните териториални звена, какъвто се явява актосъставителя Г. . Съгласно т.2.14  от същата заповед право да издават НП за нарушения на ЗДвП имат началниците на групи РУ при ОДМВР на обслужваната от тях територия , в случая общ.Мездра,което несъмнено води до извод , че  че наказващия орган в лицето на началник началник група в  РУП-Мездра   притежава такава делегирана компетентност по силата на чл. 189  ал.12 ЗДвП.    Правната квалификация на нарушението  е правилна и съответства на текстово описание. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и  очевидеца на нарушението В.  . Подписан е от актосъставителя  и свидетеля В.  , като нарушителя  е отказал подпис, което е удостоверено от св. В.  с отделно основание  по реда на чл. 43 ал.2 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, което съдът не третира като съществено процесуално нарушение .  Съдебната практика е категорична , че свидетел по АУАН може да бъде и едно лице, стига той  да е очевидец на нарушението заедно с актосъставителя, като АУАН следва да носи подпис поне  от един свидетел – арг. от чл. 43   ал.1 ЗАНН, като в случая и тези разпоредби са спазени. В този смисъл са и  Решение №272/10.01.2011 г.  на АС-Враца по  к.н.а.х.д. № 870/2010 г. и Решение  от 12.03.09 година на  АС-Враца по к.н.а.х.д. №5/2009 година.

Издаденото въз основа на  така съставения АУАН  обжалвано  НП има задължителните форма,съдържание и реквизити. Точно  е   посочено правното основание  ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя  . Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци и носи всички необходими реквизити по чл.57 ЗАНН. Същото е обосновано и подробно в неговият диспозитив  е описано извършеното нарушение, съответстващо на правната му квалификация ,както и основанието ангажиращо административно наказателната отговорност. Нормата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП / действаща с редакцията към момента на нарушението / съдържа в себе си хипотезис , диспозиция и санкция, като текстовото описание се подвежда под тази правна норма и касае отказ на водач на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол и друго упойващо вещество с техническо средство или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му,поради което тази норма определя едновременно състав на нарушение и дължима за него санкция  .  В диспозитива на НП не се твърди , че водачът е отказал проверка за употреба на упойващо вещество , като непосредствено след пълното текстово изписване на нарушението е цитирана правната норма според квалификацията на чл.174 ал.3 ЗДвП във всички хипотези, но отделно от това в описателната част на НП нарушението е сведено до необходимата конкретика от към обективното му проявление .   Ето защо всички възражения на  жалбоподателя и неговият процесуален представител   за не законосъобразност по правна квалификация и относима за нея  санкционна норма  се явяват  неоснователни .

При тези доводи,  съдът намира АУАН и НП  за законосъобразни, поради което следващия етап на съдебната проверка включва преценка  за правилност на тези актове.

В този смисъл фактическата обстановка на нарушението   съответства на събраните доказателства , поради което съдът не следва да я преповтаря , като я приема за несъмнено установена.По същество  нарушението  не се оспорва , като обжалването е в насока нарушена процедура по извършване проба на употреба за алкохол . Възражението е неоснователно , тъй като предмет на доказване   не е  установена употреба на алкохол от водач на  МПС и респ. законосъобразност на дължимата процедура , а изобщо отказ  водача да бъде изпробван  по какъвто и да е начин.  В този смисъл са показанията на свидетелите установили нарушението – полицейските служители Г. и В..  Те сочат, че  на 08.11.2016 г. около 04,30 ч. на кръстовище в гр. Мездра спрели за проверка автомобил „Фолксваген Голф“ с №  СВ 6361 АТ с водач  Н.Г.. При проверка на документите установили от него дъх на алкохол, при което Г. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство.  Издаден му бил и талон за кръвно медицинско изследване , но лицето не изпълнило предписанието. Св. Г. конкретизира, че завел до патрулиня автомобил водача Г., извадил техническото средство „Алкотест Дрегер“ и подал запечатан  накрайник , който следва да се постави на уреда и през него да се извършва вдухване.  В този момент водача  Г. не  пожелала да  разпечати накрайника и да го постави на уреда ,като отказа го  демонстрирал както устно, така и чрез конклодентни  действия. В тази насока са и показанията на св. В., който разяснил в същото време последствията на отказ за изпробване употреба на алкохол.  При тези факти  несъмнено е налице такъв отказ , тъй като водача демонстрирал нежелание за изпробване отказал същото  , поради което   и не били извършвани последващи действия съобразно методиката на тестване ,което означава  обективна невъзможност да бъдат нарушени процедури по установяване тази употреба  при липса на действия поставящи нейното начало точно поради  заявения отказ. Показанията на всички разпитани свидетели са логични , последователни и взаимно допълващи се , поради което съдът ги кредитира като правдоподобни и съответстващи на реално настъпилите събития ,което се потвърждава и от отразеното в АУАН и издаденият медицински талон  . В тази насока са и писмените сведения  от полицаите  Г. и В.  от 23.11.2016 г. приложени към преписката, както и докладна записка на полицейски инспектор Николай Стефанов.

Защитата в пледоарията сочи нарушено право на защита  като наказващия орган не е снел показания от  свидетел посочен  във възражението срещу АУАН, приложено на л.9 под №300000-6386/15.11.2016 г. Съдът не установява такова нарушение , тъй като с издаването на НП наказващия орган  е преценил възраженията  и по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН е издал НП.Пред съда  също  не се прави искане за разпит на този свидетел, като обстоятелствата по делото  съдът намира за изяснени въз основа на показанията на проверяващите полицейски служители , съставения на място АУАН  и писмените сведения от тях.

При тези доводи  доказателствената маса по несъмнен начин установява извършено от Г. нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП ,което сочи , че водач на МПС се санкционира при условия на кумулативни фиксирани наказания ако откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващо вещество ИЛИ не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му   . При  граматическото тълкуване на тази разпоредба предвид  употребата на съюза “или” , който се прилага при действия , които взаимно се изключват или заменят , се налага правния извод, че  двете  хипотези  на изпълнително деяние  са в условия на алтернативност, а не кумулативно уредени.  Предвид това за да се приеме , че е нарушение на този текст от закона е достатъчно да бъде осъществен състава на които и да било от двете  изпълнителни деяния - фактически отказ от проверка с техническо средство за употреба  на алкохол или не  изпълнение на предписание   за медицинско изследване / Решение №176/25.10.12 година на АС- Враца по к.н.а.х.д. № 385/2012 г, Решение № 376/02.11.2015 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д №417/ 15 г.  , Решение №101/31.03.2016 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д № 63/16. В случая и двете изпълнителни деяния са реализирани ,  което не води до две отделни нарушения, но  извежда  несъмнена доказаност  на всяка от изискуемите изпълнителни деяния по чл. 174 ал.3 ЗДвП, поради което не се споделят доводите на защитата свързани с неясно  описание на нарушението и ограничено право на защита , още повече, че в случая се касае   за  отказ от получаване и на талон за медицинско изследване ,което означава , че при противоправно поведение  е недопустимо да се черпят права   и да се  извеждат доводи  свързани с  обективни причини  ограничаващи “доброволно” даване на кръв за медицинско изследване. Факта на отказ за получаване на талон в тази насока сам по себе си  осъществява    алтернативност на изпълнително деяние по чл. 174 ал.3 ЗДвП, още повече, че по делото липсват доказателства  жалбоподателя да е преосмислил  своето поведение и да  е  предоставил кръв за изследване в строго определен часови диапазон ,пък дори и след това , отразен в талона за медицинско изследване , тъй като конкретиката в тази насока е посочена  нормативно в цитираната наредба № 30 /2001 г. за установяване употреба на алкохол /действаща към момента на деянието/. В случая  при реализирането и на двете алтернативни изпълнителни деяние на едно и също нарушение  именно при горните доводи не следва да се налагат две отделни наказания, като това обстоятелство би имало значение като отегчаващо при определяне размерът на наказанието , но в случая изследването на този въпрос е правно ирелевантен  предвид фиксираният им размер . 

За нарушението по чл. 174  ал. 3   ЗДвП законът предвижда  две кумулативно фиксирани санкции, а именно глоба от 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. При наличие на  точно установени  наказания , съдът не разполага с възможност за преценка тяхното намаляване или увеличаване съобразно  забраната по чл. 27 ал.5 ЗАНН.

При тези доводи НП   следва да бъде потвърдено, като с наложеното наказание  ще бъдат постигнати  целите на чл. 12 ЗАНН свързани с предупреждение  и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително  върху останалите граждани т.е. ще бъдат изпълнени  целите на  личната , генералната и специална превенция.

По отношение отнемането на контролни точки , то това отнемане по своята правна същност не представлява административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН .Отнемането на контролни  точки не фигурира сред принудителните   административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което се налага извод за различната им правна същност, т.е. това отнемане не е  санкция която подлежи на самостоятелно обжалване, а е действие с контролно отчетен  характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция . Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 3 ал.1  от  Наредба № Із2539/12 г.  на МВР. Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение.

Мотивиран  при горните доводи  и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, РС-Мездра в  този съдебен състав

 

 

                                                 Р  Е  Ш  И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 16-0300-001197 / 24.11.2016 г.  на Началник група при РУ-Мездра към  ОДМВР-Враца , с което  Н.В.Г. *** на основание чл.174 ал.3  ЗДвП е санкциониран  с  наложени кумулативно административни наказания  глоба в размер на 2000 /две хиляди / лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за нарушение на чл.174 ал.3  ЗДвП .

            Решението подлежи на обжалване по реда на чл.211 АПК чрез РС-Мездра  пред АС-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: