РЕШЕНИЕ
№ 27/12.3.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 486/2017 г. по
описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Пристанище Варна” ЕАД гр.
Варна, представлявано от П. И. С., чрез процесуален представител против
Наказателно постановление № 17-050/30.03.2017 г. издадено от Главен Директор на
ГД”Инспекция за държавен технически надзор” при ДАМТН, с което на въззивника за нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от Наредба за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под
налягане е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
200 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Навежда
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на задължителни реквизити в обжалвания акт и в неспазване на преклузивния срок, визиран в чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Счита,
че допуснатото нарушение представлява маловажен случай, като навежда подробни
доводи за това, поради което наказващия орган не е следвало да му налага
санкция, а да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В с.з., жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя писмено становище по
същество, в което поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител, представя писмено становище,
с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП -
Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2016 г. свидетелите К.Г.К.
и Д.Н.Д. – инспектори при РО ИДТН Североизточна България извършили проверка за
състоянието на уредите с повишена опасност в пристанищен терминал „Варна –
Запад” на „Пристанище Варна”ЕАД гр. Варна. При проверката било констатирано, че
в обекта е монтиран и се експлоатира съд работещ под налягане с рег. № 862 ПС
149, представляващ съоръжение с повишена опасност с ползвател „Пристанище
Варна”ЕАД. Към него бил монтиран манометър за отчитане на налягането без
идентификационен номер, с обхват 0-16 bar,
производител AUSTA, клас на точност 2, 5, който бил без знак за метрологичен
контрол. При проверката съоръжението е било в работен режим, тъй като
манометъра отчитал 8 bar.
За така извършената проверка на
04.08.2016 г. бил съставен констативен протокол, подписан от двамата
проверяващи.
Запознавайки се с него,
Началника на РО ИДТН Североизточна България приел, че въззивникът
е допуснал нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от Наредба за устройството,
безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане и на
28.09.2016 г. изпратил покана по смисъла на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН за явяване в
офис на отдела на 10.10.2016 г. за съставяне на АУАН. На посочената дата срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение по чл. 193 ал. 2
т. 1 от горецитираната Наредба в присъствието на
лицето Николай Г. Христов. Срещу така съставения АУАН постъпило писмено
възражение от въззивника, което АНО приел за
неоснователно, поради което и издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които
установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират
никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 58 ал. 2 от Закона
за техническите изисквания към продуктите.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Спазени и са и сроковете, регламентирани в
закона, вкл. и този по чл. 34 ал. 3 о ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на
10.10.2016 г., а НП е съставено на 30.03.2017 г., като ирелевантно
в тази връзка е обстоятелството кога то е получено, респ. връчено на въззивника. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма.
Следва
да се отбележи, че по делото липсват данни за надлежна представителна власт на
лицето, в чието присъствие е съставен АУАН да представлява въззивника
в административно – наказателни производства, образувани срещу него. Въпреки
това, наличните по делото доказателства сочат, че нарушителя
е имал възможност своевременно да се запознае с АУАН, т.е. с нарушението, за
което се ангажира отговорността му и да упражни в пълен обем правото си на
защита, като оспори конкретни факти и обстоятелства и направи твърденията си за
тях и ангажира доказателства. След като на нарушителят е предоставена
възможност да се запознае с АУАН, уведомен е за правото да депозира такива в
3-дневния срок, което право той е упражнил в срок следва да се приеме, че правото
му на защита не е било накърнено по никакъв начин.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Анализът
на така визираната фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че въззивникът е допуснал визираното в АУАН и НП нарушение.
Описания в тях съд работи под налягане и с оглед разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП
представлява съоръжение с повишена опасност. Същият е съоръжение под налягане
по смисъла на чл. 2 т. 1 от Наредбата за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане. Съгласно разпоредбата на чл. 193
ал. 1 от НУБЕТСТН, манометрите на съоръженията под налягане трябва да са
преминали метрологичен контрол по реда на Закона
за измерванията и да
имат валидни знаци, удостоверяващи, че им е извършена първоначална или последваща проверка. В ал. 2 т. 1 на същата разпоредба е
въведено задължение на ползвателя на съоръжение под налягане да не допускат
експлоатацията им, когато манометърът, по който се контролира налягането в тях,
няма поставени такива знаци. В настоящия случай е безспорно установено, че при
извършената в стопанисвания от жалбоподателя обект проверка манометърът, по
който се е контролирало налягането на експлоатирания съд, описан в НП, е нямал
поставен знак, удостоверяващ валидна към датата на експлоатацията първоначална
или последваща проверка.
Въпреки
това, след като взе предвид всички събрани по делото доказателства, едно от
които е Заявление № 00918-441/10.08.2016 г. за първоначална проверка на
средствата за измерване, подадено от въззивника до РО
на ГД МИУ – Варна, съдът счете, че нарушителят действително е направил
необходимото, за да отстрани констатираното от контролните органи нарушение и
то непосредствено след установяването му и изложеното в жалбата твърдение в тази
насока не е безпочвено, отговаря на действителността, а и не е оспорено от АНО.
При така изложените доказателства пред настоящата инстанция и доколкото
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, съдът счете, че
процесният случай се отличава със значително по - ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Видно е, че
нарушителят е реагирал своевременно и е отстранил нарушението без от същото да
са настъпили някакви вредни последици. При тези съображения съдът счете, че административнонаказателната му отговорност не следва да
бъде ангажирана, а наказателното постановление отменено поради наличие на
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Допълнителен аргумент за това съдът намира и в липсата на каквито и да било
други санкции, налагани на въззивника за допуснати
нарушения от подобен характер.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
17-050/30.03.2017 г. издадено от Главен Директор на ГД”Инспекция
за държавен технически надзор” при ДАМТН, с което на „Пристанище Варна” ЕАД гр.
Варна, представлявано от П. И. С. за нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от Наредба
за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения
под налягане е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: