Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, касационен състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор
А. А.** при Окръжна прокуратура-П., като разгледа докладваното от съдия Слава Г.
КАНД № 108 по описа за 2023 година на Административен съд-Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Г.К., с ЕГН: **********
*** срещу Решение № 197 от 19.05.2023 година, постановено по АНД № 533 по описа
за 2023 година на Районен съд-П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1158-002482 от 15.08.2022 година, издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –П.**, с което на И.Г.К., с ЕГН: **********
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 (седемстотин)
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
(три) месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
Закона за движение по пътищата ( ЗДвП).
Касаторът счита, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. По същество излага довод, че използваното
техническо средство за заснемане на нарушението е автоматизирано техническо
средство № 561, което представлява мобилна система за видеоконтрол, но липсват
доказателства, че същото е било предварително позиционирано и трайно поставено
на пътя, съобразно изискванията на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП. По тази
причина счита, че с този вид техническо средство не може да бъде установено и
заснето нарушение по правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното
моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение на Районен съд-
Перник бъде отменено, респективно да се отмени
и потвърденото наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година
касаторът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР- П.**, редовно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура- П.** дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага съдебният акт като правилен да остане в сила.
Административен съд – Перник като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверката в пределите на чл. 218, ал. 1
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като при
постановяването му съдът се е съобразил както с материалноправните, така и с
процесуалноправните разпоредби на закона. Аргументите на настоящият касационен
състав за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия АД № 121911 от 28.06.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.Г.К., за това, че на 22.04.2022
година в 13:18 часа в община П.**, на път Първи клас № 1-6 след пътен възел
„Хумни дол“ в посока към град Р.** управлява лек автомобил рег. № **, собственост Б.Г.В.**, с ЕГН: **********,
като в района на км. 80+400 се движи със скорост 137 км/ч при максимално
разрешена скорост от 80 км/ час въведена с пътен знак В26 за населено място.
Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 с № 11743D0 с фиксирана дата, част и регистрационен номер в снимков
материал № 0461917, с който водача е запознат. След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата скорост е
133 км, а установеното превишение е 53 км. Деянието е квалифицирано като
виновно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен на нарушителя на 15.07.2022
година, който го е подписал без възражение /лист 8 от АНД № 533/2023/.
Срещу АУАН в законоустановения за това срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН нарушителят не е депозирал възражение.
Констатациите, обективирани в АУАН, са възприети и
възпроизведени и в Наказателно постановление № 22-1158-002482 от 15.08.2022
година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- П.**, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено на И.Г.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** административно наказание „глоба“ в размер на
700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е връчено на 28.01.2023 година /лист 7 от АНД № 533/2022/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-
П.**, който с Решение № 197 от 19.05.2023 година, постановено по АНД № 533 по
описа за 2023 година на съда го е потвърдил изцяло. За да постанови този
резултат решаващият съд, след сбиране, преценка и анализ на доказателствата,
приобщени по делото е приел, че проведеното административнонаказателно
производство е водено съобразно правилата, предвидени в закона и че по
безспорен начин е доказано твърдяното административно нарушение, осъществено от
страна на настоящия касационен жалбоподател. Предвид това е приел, че при квалифициране
на деянието от страна на административнонаказващият орган същото е правилно
квалифицирано и в съответствие с това е
наложено предвиденото в закона административно наказание. С тези мотиви
районният съд е приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на лицето на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установената от Районен съд- П.** фактическа обстановка, която
напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Напълно се споделят правните изводи на решаващия
първоинстанционен състав за процесуална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство. С оглед на това съдът не се солидизира
с доводите, обективирани в депозираната касационна жалба. Оспореното
наказателно постановление е издадено за нарушение по Закона за движение по
пътищата, което е установено с техническо средство от одобрен тип и технически
годно за експлоатация, предвид издаденото за него Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, издадено от изпълнителния директор на
Български институт по метрология и извършените контролни проверки.
Споделят се и изводите на районния съд и за правилно
приложен в производството материален закон що се отнася до разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП към
безспорно установеното от обективна и субективна страна деяние с автор- настоящият
касатор. По делото, основано в
доказателствата, в това число депозирана в хода на административнонаказателното
производство декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от страна на Б.Г.В.**,
явяващ се собственик на процесния автомобил и декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП подписана от настоящият касатор по безспорен начин е установено
авторството на извършеното нарушение, изразяващо се в това, че на 22.04.2022
година в 13:18 часа в община П.**, на път Първи клас № 1-6 след пътен възел „**“
в посока към град Р.** управлява лек автомобил ** с рег. № ** като в района на
км. 80+400 касаторът се движи със скорост 137 км/ч при максимално разрешена
скорост от 80 км/ час въведена с пътен знак В26 за населено място.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд касателно
вида и размера на наложеното административно наказание за извършеното в
настоящият случай административно нарушение превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място. Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП предвижда, че при превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място водачът се наказва за превишаване над 50 км/ч с глоба в размер
на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца. В настоящият случай се установява, че превишаването на максимално
разрешената скорост от 80 км/ч за населено място е превишена с 53 км. /след
коректно приспаднат толеранс/. С оглед
на това правилно е определено и индивидуализирано административното наказание.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав
приема, че оспореното наказателно постановление е издадено за нарушение на
ЗДвП, което е установено по надлежен ред. Налице е извършено съставомерно
деяние по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, във вр. с чл.21, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДвП, наказано с относимо към него административно наказание.
Не намират опора твърденията в касационната жалба
касателно липса на доказателства за годността на средството за измерване.
Първоинстанционния съд е събрал относимите доказателства, в т.ч. удостоверение
за одобрен тип средство за измерване на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM
S1, с № 11743D0, протокол за първоначална проверка и протокол за периодична проверка от
11.02.2022г., с валидност от една година. Въз основа на тези доказателства
решаващия съд правилно е приел, че нарушението е установено и заснето с годно
за използване техническо средство.
Без основание са и доводите на
касатора, че заснемането е извършено от АТС, представляваща мобилна система за
видеоконтрол, за която липсвала информация да е предварително
позиционирана с оглед на което това
техническо средство не може да заснема нарушения по ЗДвП. От доказателствата по
делото е видно, че процесното нарушение е установено и заснето с АТС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с каквито АТС именно съгласно чл.
189, ал. 4 във вр. с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, могат да се
установяват и заснемат нарушения на ЗДвП, технически изправна и годна да бъде
използвана за установяване и на нарушения на скоростния режим по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Позоваването в жалбата на Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 година на ВАС, по тълкувателно дело № 1/2013 г., касателно
начините за установяване с АТС на нарушения на ЗДвП, към настоящия момент е без
основание. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г.) в закона е регламентирано използването на "автоматизирани
технически средства или системи" за установяване на нарушения на ЗДвП,
както стационарни, така и мобилни, изхождайки от § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, с което
законодателно разрешение са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора
тълкувателен акт.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в
процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Относно разноските:
При
този изход на спора ответната страна има право на разноски. Ответникът по касация не претендира разноски поради
което и не се дължи произнасяне.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 19.05.2023 година,
постановено по АНД № 533 по описа за 2023 година на Районен съд- П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/ /П/