О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
16038/5.12.2019г.
Гр.Варна,05.12.2019 год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ в закрито
заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13 011 по описа за 2019 г. на
ВРС, ХLII – ри състав, за да се произнесе взе предвид следно:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена
под регистрационен вх.номер № 13011/2019
год.от ищцовата страна „П.К.Б.“, ЕИК *********, против Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***/с визиран адрес за контакт -
ул.Топола № 9, с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415
, ал.1 ГПК и цена на иска общо
1 172,55 лева . Исковата молба е приета за редовна и допустима от
настоящия състав, след уточнението направено с писмена молба с вх.№
67 851/19.09.2019 год., поради което с Разпореждане №
41 505/20.09.2019г. е разпоредено да се връчи
препис на ответника. Видно от материалите и по исковото и по заповедното
производството ответникът не може да бъде открит на регистрираните адреси и от
последно изготвената по исковото производство справка за действащи трудови
договори на ответника се констатира,че всички трудови договори които Е.Г.И. е
имала - са прекратени.Залепени са уведомления по реда на чл. 47 ГПК както на
вписания настоящ така и на вписания в НБДН постоянен адрес на ответницата
.Предявеният по делото иск е заведен по реда на чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86,ал.1 ГПК и съгласно уточнителната молба от 19.09.2019
г. ищцовата страна със СПН да бъде прието за
установено съществуването в нейна полза и против ответника на паричното вземане
за което е било водено заповедно производство и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3611 /09.05.2019
г. по ч.гр.д. №6069/ 2019 г. по описа на РС Варна, ХХI- ви състав против солидарния длъжник Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***–в качеството й на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № **********/22.02.2012 г.,прекратен на 1.10.2013 г. за
сумата от 549,81 лева главница, 662,74 лева договорно възнаграждение за
периода от 18.04.2012 г. до 1.10.2013 г., сумата от 565,45 лв. –неустойка дължима при прекратяване на 1.10.2013г. на договора
за потребителски кредит.
Видно от уточнителната молба от дата 19.09.2019
г. ищцовата страна поддържа предявения иск за сумата от общо 1 172,55 лева сбора
от главница от 549,81 лв. и 662,74 лева договорно възнаграждение,
като оттегля искането си
заявено със заявлението за сумата от 565,45
лв. –неустойка.Т.е. налага се извод,че искът е с цена от 549,81 лева за
главното вземане и 662,74 лева за акцесорното.
При така изложеното по
–горе,настоящият исков съд с Определение № 14453/5.11.2019г. е приел, че за иска в частта касаеща неустойката от 565,45 лева следва да приложи
нормата на чл.232 ГПК, т.к. това не е било сторено до 5.11.2019 г.
При така посочените два материални
интереса,при предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно осн.
чл.422 ГПК – съдържащи шест отделни искания, съдът е пресметнал,че общия сбор
на материалния интерес е равен на 549,81 лв. + 662,74 лв.= 1 172,55 лв./така
както е посочен и от ищцовата страна /.
С оглед горното, при наличие на
предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК съдът е взел решение за предоставяне на
правна помощ на ответницата чрез назначаване на особен представител на
ответницата на разноски на ищеца, като е определил депозита съгласно чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба 1/2004
г.,по двата предявени иска като общо
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. – 301,21 лева (триста и един лева и двадесет и една стотинки ).
В самото Определение от 5.11.2019
г.съдът е вписал,че взима
РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,по предявените по настоящото исковото
производство от ищцовата страна „П.К.Б.“, ЕИК *********,, обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК,вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД, с обща цена от общо 1 172,55 лева,
чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 13 011/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІІ –ри състав, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК ; определя ДЕПОЗИТ в размер на общо 301,21 лева (триста и един лева и двадесет и една стотинки ) ВНОСИМ от ищцовата страна по сметка
на РС Варна за назначаване на ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на ответника в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от получаване на преписа от
Определението.
Със същото
Определение е указано на ищцовото дружество,че
при неизпълнение на дадените указания в ПЪЛНОТА И В СРОК исковата молба ще бъде
ВЪРНАТА и ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПРЕКРАТЕНО на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Видно от
материалите по делото на дата 19.11.2019
г. ищцовата страна е получила преписа на Определението
от 5.11.2019 г., но не е предприела никакви действия по изпълнение на дадените
указания за внасяне на депозит за особен представител .
С оглед горното и поради неизпълнение на дадените указания в срок (а и до момента),съдът
счита,че следва да приложи разпоредбата на чл. 129 , ал. 3 ГПК касателно поддържаните искове а спрямо иска който е
оттеглен нормата на чл. 232 ГПК .
По отношение на приложимостта
на нормата на чл.129, ал.3 ГПК ,в хипотеза в която ищецът не внесе депозит за
особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК ,неизпълнението на това
задължение се приравнява на нередовност на исковата молба ,в който смисъл е
съдебната практика както на ВКС, така и на ОС Варна / Определение №
211/1.4.2013г. на ВКС постановено по ч.гр.д. 11/2013 г. по описа на Четвърто
Г.О.,ГК, докладвано от съдията Светла Цачева, както и Решение от 20.11.2019г. по въззивно гражданско дело 1514/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Варна)
Прекратявайки производството по
предявения положителен специален установителен иск
исковият съд, съгласно задължителната съдебна практика ( обективирана
в ТР № 4/2013 г.- т.13 –та ) следва да обезсили издадената в полза на заявителя
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като приложи разпоредбата на чл. 415 ,ал.5 ГПК спрямо длъжника Е.И. / ответник в исковото производство /.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба, заведена във ВРС под регистрационен входящ номер №
13011/2019 год. от ищцовата страна „П.К.Б.“, ЕИК *********, против Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***/с
визиран адрес за контакт - ул.Топола № 9, с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415 , ал.1 ГПК В
ЧАСТТА за сумата от общо
1 172,55 лева сбор от главница от
549,81 лв. и 662,74 лева договорно възнаграждение, като ПРЕКРАТЯВА образуваното по сезиращата ВРС молба производството по гр.д. № 13 011/2019 г. по описа на
ВРС, ХLII
–ри състав, на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 13 011/2019 г. по описа на ВРС ХLII
–ри състав в ЧАСТТА в
която е оттеглено искането, заявено със
заявлението за сумата от 565,45 лв.
–неустойка, на основание чл. 232 ГПК .
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 3611/9.5.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6069/2019г., по описа на ВРС
за 2019г., XXI състав, В ЧАСТТА в която длъжникът
Е.Г.И., ЕГН ********** *** е разпоредено да
заплатИ в условията на солидарност
на кредитор „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** : сумата
от 549,81 (петстотин четиридесет и
девет лева и 81 ст.) лева представляваща незаплатена главница по падежирали вноски, дължими за периода
18.04.2012г.-01.10.2013г., по договор за потребителски кредит №
**********/22.02.2012г., прекратен на 01.10.2013г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране заявлението в съда – 18.04.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата
от 622,74 (шестстотин двадесет и два
лева и 74 ст.) лева – договорно възнаграждение за периода 18.04.2012г.-01.10.2013г., по
договор за потребителски кредит №**********/01.10.2013г., с краен срок на
изпълнение на задължението по договора -17.03.2016г., прекратен на
01.10.2013г., сумата от 565,45 (петстотин шейсет и пет лева и 45
ст.) лева – неустойка дължима при прекратяване на 01.10.2013г. на договора
за потребителски кредит № **********/22.02.2012г., ведно със законната лихва
считано от депозиране заявлението в съда – 18.04.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 84,76 (осемдесет и четири лева и 76 ст.) лева от които 34,76 лева заплатена по заповедното
производство държавна такса и 50 лева
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 415 , ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от ищцовата страна в едноседмичен срок,считано
от получаване на преписа с Частна жалба пред Окръжен съд Варна .
ПРЕПИС от Определението да се връчи
на ищцовата страна .
ПРЕПИС от същия акт да се изпрати за
връчване на настоящ и постоянен адрес на отв. И.
ведно с образец на уведомление по чл. 47 ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: