№ 17998
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110125064 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу И. Д. Х., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 23, находящ се в гр. С...................., с абонатен № 335591, като ответницата има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в
забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе
размер. Сочи, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите
в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
признаване за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които е издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68992/2023 г. по описа на СРС, 48
състав: 3533,15 лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023 г. до окончателното
изплащане; 823,19 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 09.11.2023 г. върху
главницата за топлинна енергия; 27,98 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023 г. до окончателното изплащане; 11,87 лв. - мораторна лихва за
периода 16.12.2020 г. - 09.11.2023 г. върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия. Претендира разноски.
Ответницата И. Д. Х. с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, заявява, че не
оспорва исковете по основание и размер и изразява готовност за сключване на извънсъдебно
споразумение с ищеца. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер в полза на ищеца, което изразява готовност да заплати след постановяване на
решението.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и потвърждава, че признава
изцяло задълженията по основание и размер съгласно изложеното в отговора на исковата
молба.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете за главница за топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към процесния период, е
престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в
претендираното количество и на посочената стойност, и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела
задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа.
С оглед становищата на страните, с доклада по делото, приет за окончателен на
2
основание чл. 146 ГПК съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) през исковия период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е
забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторни лихви в размер на исковите суми.
В случая ответницата е признала исковата претенция по основание и размер,
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответницата има право да
се разпорежда с него. Предвид становищата на страните съдът приема, че помежду им не са
спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявените искове.
Доколкото ответната страна признава изцяло предявените искове, а ищецът, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание е отправил изрично искане за
постановяване на решение при признание на исковете, то съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на
исковете. С оглед на правилото на чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не дължи да излага
допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран.
Предвид на гореизложеното, исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
Ответницата, макар да признава съдебно предявените вземания, с поведението си е
дала повод за повдигнатия пред съда спор и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Това е така, тъй като
процесните задължения не са заплатени, включително в хода на заповедното производство –
ч. гр. д. № 68992/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, ответницата е депозирала възражение с
вх. № 72398/05.03.2024 г. срещу заповед № 2179 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 18.01.2024 г., поради което не са налице кумулативно дадените предпоставки
на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването й от отговорност за съдебните разноски. Ищецът
доказва сторени разноски за държавна такса в размер от 87,92 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв. за заповедното производство, и за държавна такса в
размер от 87,92 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лв. за исковото
производство, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител на ищеца действия в хода на производството, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., или
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 275,84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, срещу И. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. С...................., установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответницата И. Д. Х., ЕГН ********** дължи на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3533,15 лв. – главница за стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 14.12.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 823,19 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 09.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 27,98
лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата от 11,87 лв. - мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 09.11.2023 г.
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, начислени
за топлоснабден имот: апартамент № 23, находящ се в гр. С...................., с абонатен №
335591, и за които суми е издадена заповед № 2179 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 18.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68992/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С...................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 137,92 лв. - разноски по ч. гр. д. № 68992/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав и сумата от общо 137,92 лв. - разноски по исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4