№ 133
гр. Монтана, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100236 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на А.К.. от гр. Л. срещу Застрахователно дружество „О. “ АД гр. С., с която е
предявен осъдителен частичен иск с цена 26 000 лева от общо 40 000 лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди , претърпени от ПТП, с основание договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законна лихва от 19.10.2020г..
Твърди се в исковата молба, че на 25.09.2020г., около 14:10 часа, на път III - 133, км
61.000 И.П., при управление на микробус „ХХХ", с ДК № *** виновно нарушил правилата
за движение по пътищата, предизвикал ПТП , при което са причинени телесни повреди на
А.К.. - пътник в лек автомобил „ХХХ" с рег. № ***. Като механизъм на произшествието се
твърди следното : Водачът на автомобил „ХХХ " предприел маневра ляв завой за навлизане
в крайпътен имот, без да се увери, че пътят е свободен, при което блъснал в предна дясна
част, предприелият изпреварване лек автомобил „ХХХ". Вследствие на описаното ПТП
ищцата е получила увреждане - Фрактура с дислокация на трета метатарзална кост вдясно.
Непосредствено след произшествието е закарана до МБАЛ „С.” ЕООД гр. Л. от водач на
друг автомобил, преминаващ през мястото на инцидента. Пострадалата била прегледана, но
вероятно поради факта, че било петък следобяд (25.09.2020г.), й било обяснено да се
прибере у дома си и да приема обезболяващи и в понеделник (28.09.2020г.) да отиде пак в
болницата, за да бъде хоспитализирана. Изпитвала нетърпими болки. На 28.09.2020г.
постъпила на лечение в болницата в гр. Л.. Имала оток и хематом в областта на дясното
стъпало и десния глезен и изпитвала много силни болки в контузените места. Придвижвала
се с инвалиден стол. Извършена била оперативна интервенция на фрактурата на дясното
1
стъпало - кръвна репозиция и фиксация с К-игла. Поставена била гипсова имобилизация.
Лечението на пострадалата продължило в домашни условия. Движенията й били много
ограничени и болезнени. Придвижвала се с две патерици в дома си, с големи усилия.
Битовото й обслужване било силно затруднено. На 18.11.2020г. работодателят й прекратил
трудовото й правоотношение. През ноември 2020г. пострадалата била отново
хоспитализирана и претърпяла нова операция, при която били отстранени поставените
остеосинтезни средства. Продължително време се придвижвала с помощни средства.Все още
не е напълно възстановена, като провежда рехабилитационни процедури, продължава да
изпитва болки в десния крак и затруднения при ходене. Има оток и ограничение на обема на
движенията в областта на травмата. Има видимо изкривяване в областта на дясното ходило
на ищцата, което й създава неудобство и притеснение. Ответникът е уведомен от ищцата за
настъпилото застрахователното събитие на 19.10.2020г.. След продължителна
кореспонденция ответникът е определил обезщетение от 3 500 лева за причинените на
ищцата неимуществени вреди, което е получила . Твърди се , че така определения размер на
обезщетението е крайно занижен и не удовлетворява ищцата. Твърди се, че считано от
датата на уведомлението - 19.10.2020г. ответникът дължи законна лихва на пострадалата на
основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъдите ответното дружество като
застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност" по полица №
ВС/23/119002792979, валидна от 03.10.2019г. до 02.10.2020г., за микробус: марка „ХХХ",
модел „." с ДК № *** да заплати на ищцата сумата 26000 лева , частичен иск от 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със
законна лихва, считано от 19.10.2020г. и разноските по делото.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло като неоснователен за целия размер на
сумата. Оспорва описания в ИМ механизъм на ПТП и твърденията за изключителна вина на
водача на микробуса марка ХХХ за настъпване на процесното ПТП . Твърди, че вина за
настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „ХХХ - Р. Т. Г. , тъй не е съобразил поведението
си с пътната обстановка като предприел изпреварване на място и в момент, в който не е
имал право, шофирал е с превишена и несъобразена скорост, поради което не е успял спре
своевременно или да заобиколи т. а. марка “ХХХ”, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП. Оспорва твърденията за причинените телесни увреждания на ищеца по
обем, характер и интензитет. Твърди, че не са налице убедителни доказателства, от които да
е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от
25.09.2020г. - пострадалата отива на преглед в МБАЛ "С." ЕООД, без да бъде
хоспитализирана, като са й предписали болкоуспокояващи . Едва три дни по - късно ищцата
посещава същото болнично заведение с твърдяната травма. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради това че не е била с
поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП, поради което тялото й свободно
се е движело из купето на автомобила, удряло се е в твърди предмети, в резултат на което са
възникнали твърдените увреждания. Оспорва акцесорната претенция за лихва относно
2
размера и началния момент по аргумент за неоснователност на главния иск, както и с
твърдения, че ЗАД „О." АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията
както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди, предвид договорния
характер на отговорността му. Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка
по отношение микробус ХХХ , като се твърди изплащане на ищцата на сумата 3517.40 лева
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди по заявена от нея претенция за
плащане , която сума напълно покрива претърпените вреди.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебно - медицинска и автотехническа експертизи /СМЕ и САТЕ/ . След преценка на
доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 25.09.2020г. ищцата като пътник
в лек автомобил „ХХХ" с рег. № ***, управляван от Р.Г. е претърпяла ПТП, като вина за
настъпването му има водачът на товарен автомобил „ХХХ", с ДК № *** И.П., който
предприел маневра ляв завой за навлизане в крайпътен имот, без да се увери, че пътят е
свободен, при което блъснал в предна дясна част, предприелият изпреварване лек автомобил
„ХХХ". По повод произшествието е образувано ДП № 1016/2020г. на РУ на МВР Л. с
повдигнато обвинение на И.П. за извършено престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“ от НК ,
прекратено с влязло в сила постановление от 15.02.2021г. на РП Л. на основание
чл.342,ал.2,т.2 от НК по искане на пострадалата.
В резултат на инцидента ищцата като пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил е получила счупване с дислокация на трета метатарзална кост на дясно ходило.
Веднага е откарана в болницата в гр. Л., като й е направена снимка. Поради факта, че денят
е бил петък , след обяд й е препоръчано да дойде за прием в болницата в понеделник,
28.09.2020г., когато е приета за лечение в отделението по ортопедия и травматология с оток
и масивно кръвонасядане в засегнатата област на десния крайник. Оперирана е на
29.09.2020г. под гръбначно обезболяване като е извършено открито наместване на
фрактурата на ходилната кост с поставяне на метални фиксатори и последващо
обездвижване на крайника. Изписана е на 01.01.2020г. с препоръки за движение с две
патерици, като лечението й е продължило в къщи. Издаден й е болничен лист за 34 дни
временна нетрудоспособност. След около 50 дни, на 18.11.2020г. , отново постъпва в
Ортопедичното отделение по повод оперативно премахване на металните фиксиращи
елементи (К-игла), което е извършено същия ден. Изписана е на 21.11.2020г. с указания
относно двигателен режим. Издаден е болничен лист за 30 дни временна
нетрудоспособност. По време на болничните престои на ищцата са назначавани
антибиотични и обезболяващи медикаментозни терапии. За периода от 7 дни , от 12 до
19.04.2021г. е провела в болницата в гр. Л. рехабилитационно и физиолечение, като е
изписана с подобрение. Оздравителния процес от установеното травматично увреждане е
протекъл без усложнения . При прегледа на ищцата на 20.12.2021г. вещото лице по приетата
без оспорване СМЕ установява запазена походка- без патология и без ползване помощни
3
средства. Десният долен крайник е със запазени, неограничени по обем движения както в
тазобедрена така и в глезенна стави. По предна (вентрална) повърхност на дясно ходило, в
основата между 2-ри и 3-ти пръст има линеен, седефен белег от оперативна интервенция, на
нивото на околната незасегната кожа, с надлъжен на ходилото ход, с дължина 4,5см. Трети
пръст-запазени движения.Запазени активни и пасивни движение във всички посоки на дясно
ходило.
В заключението си експерта приема, че причинената травма на ходилото на десен
долен крайник , счупване с разместване на трета предноходилна кост на дясно стъпало, е
причинила трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по-малък от
2- 3 месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника, като общият
оздравителен период , до пълно възстановяване нормалното движение на крайника е около
една година . Лечебният процес е бил продължителен, последователен, поетапен, включващ
медицински интервенции, манипулации, физио и рехабилитационни процедури. През целия
този период пострадалата е имала различни по интензитет и продължителност болкови
усещания, като не е възможно да се определи тяхната амплитуда, тъй като прага на болка е
строго индивидуален и специфичен за всеки организъм. След приключване на болничния
престой ищцата е изписана с препоръки за поетапно натоварване и щадене от физическо
натоварване на долния крайник. Ползвала е помощни средства при ходене за определен
срок. Може да се твърди, че възстановителния период е приключил, но не е изключено
появата на болкови усещания с различен интензитет и продължителност при продължително
ходене пеша, стоене на крака, дори и с поява на сезонност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Р., син на ищцата, и Р.Г. ,
фактически съжител и водач на лекия автомобил, преценени при условията на чл. 172 от
ГПК, се установява, че ищцата е изпитвала силни болки в травмирания крайник. След
изписването й от болницата при първия болничен престой самостоятелното й движение е
било силно ограничено, ползвала две патерици, за да отиде до тоалетната, имала постоянно
нужда от чужда помощ за битово си обслужване . След премахване на фиксатора на костта
един месец се придвижвала с една патерица, след което движенията й са самостоятелни, без
помощни средства, но продължава да изпитва дискомфорт в засегнатия крайник и болки при
продължително ходене.
По молба на ищцата от 01.12.2020г. ответникът е определил и изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в
размер на 3500 лева .
За настъпване на процесното ПТП ответникът е уведомен от ищцата на 19.10.2020г..
Безспорно е по делото , че по отношение товарния автомобил „ХХХ", с ДК № *** е
налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата на
произшествието , сключена с ответното дружество.
От заключението на САТЕ безспорно е установено, че ударът в лекия автомобил е
бил челно страничен от дясната му страна, където е седяла ищцата . От заключението на
СМЕ се установява, че травматично увреждане на ищцата е в пряка и директна причинно-
4
следствена връзка с процесното ПТП и с голяма вероятност може да се твърди, че
счупването на 3-та предноходилната кост в дясно е получено вследствие на силен удар на
дясно стъпало от деформирани части на автомобила. В представената медицинска
документация и от огледа на лицето няма данни и за увреждания с характера на специфични
и характерни при поставени предпазни колани, но при механизма на ПТП, деформации на
купето в дясната част, то при липса на правилно поставен предпазен колан уврежданията по
тялото на пострадалата биха били по-тежки и с множествен характер: съчетани,
множествени травми с директни и индиректни тежки увреждания, възможно засягане на
жизнено важни органи и системи, дори и настъпване на фатален край.
Твърдяното в исковата молба прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
със заповед от 18.11.2020г. е по причина завършване на работата, за изпълнението на която е
била назначена, съответно няма връзка с процесното ПТП.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск за заплащане допълнително обезщетение за неимуществени вреди с
цена 26 000 лева, частичен от 40 000 лева е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, като предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
- осъществен деликт в причинна връзка с претърпените от ищцата увреждания и наличие
на застрахователно правоотношение не са спорни между страните , установени са от
събраните по делото доказателства, поради което и искът е доказан по основание .
Спорно между страните е дали изплатеното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди покрива в пълна степен търпените от ищцата такива .
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия ,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
5
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Ищцата е получила счупване на кост на дясно ходило, лекувана оперативно с
поставяне на фиксиращо средство, след 50 дни отново оперативно отстранено с общ
болничен престой 8 дни . За период от около 3 месеца движенията на долния крайник са
били ограничени с ползване на две помощни средства за 50 дни, впоследствие един месец с
ползване на една патерица , последвано от поетапно раздвижване като пълното
възстановяване е настъпило около година след инцидента. Движенията на крайника са
напълно възстановени, като възможно да изпитва болки при продължително натоварване на
крайника и промяна на времето. През периода на лечението ищцата е изпитвала
първоначално силни болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти , които с
времето са намалели. За период около 3 месеца е била временно неработоспособна, като за
50 дни е имала нужда от чужда помощ.
Преценявайки възрастта на ищцата , 41 години към датата на увреждането ,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмата, извършените оперативни интервенции , които са й причинили значителни по
интензитет и продължителност болки и страдания, постепенно са намалели, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и хигиенен характер, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и обществено
икономическите условия към 2020 г., съдът намира, че сумата от 35 000 лева , представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в закона принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в
резултат на непозволеното увреждане.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
непоставен предпазен колан не се установява от събраните по делото доказателства, поради
което и не са налице основания за намаляване на така опреденото обезщетение на основание
чл. 51,ал. 2 от ЗЗД.
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с
доброволно платеното такова от ответника в размер на 3500 лева , като предявеният
частичен иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева
съдът намира за основателен в пълния предявен размер .
Относно претенциите за заплащане обезщетението , ведно с лихви за забавено
изпълнение , считано от 19.1.2020г., датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, съдът приема следното:
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
6
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че на 19.10.2020г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие , поради което от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 19.10.2020г..
По разноските :
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски, присъждането на които е своевременно поискано с представен списък по чл. 80 от
ГПК. Установените по делото разноски са в размер на 1040 лева платена държавна такса ,
400 лева депозити за експертизи и 20 лева разноски за свидетел или общо 1460 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. , ж.к. В.
,ул.С. №*ет* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на А.К.., ЕГН **********, с адрес
гр. Л., ул.А. №* по посочената в исковата молба банкова сметка сумата 26 000 лева /
двадесет и шест хиляди лева/ допълнително обезщетение за неимуществени вреди от
травматично увреждане в резултат на ПТП, реализирано на 25.09.2020г. по вина на водача
на товарен автомобил „ХХХ .“ с ДК№ ХХХ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от 19.10.2020г. до
окончателното изплащане, КАКТО и да й заплати сумата 1460 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7