Решение по дело №771/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 175
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20191840100771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 07.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на седми август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова

 

 

               при участието на секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 771/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

          Постъпила е  молба от С.Т.Т. *** срещу В.С.Т. за защита от домашно насилие. В молбата се твърди, че на 19.07.2019 г. около 23,40 часа синът му упражнил спрямо него домашно насилие – бил го с юмруци и удрял главата му в стената. Моли съда да постанови съответни мерки за защита.

Ответникът по молбата В.Т. оспорва твърденията на молителя като отрича да е упражнявал спрямо него домашно насилие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от С.Т.Т., с която той декларира, че на 19.07.2019 г. след 23,30 часа синът му е упражнил спрямо него физическо насилие.

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ответникът е син на молителя.

От приложената по делото преписка рег. № 118р-6534/22.07.2019 г. на РУ на МВР-Костенец се установява, че в управлението двукратно е постъпвал сигнал за упражнено насилие от страна на В.Т. над баща му С.Т. *** е била посещавана от полицейски патрул около 23,40 часа на 19.07..2019 г. и около 2,20 часа на 20.07.2019 г., като втория път В.Т. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед № 139/20.07.2019 г.

От показанията на П.Т. се установява, че именно той е подал сигнала за извършено домашно насилие, след като баща му се е обадил, за да сподели с него, че брат му след скандал със съпругата си, е упражнил физическо насилие спрямо него. Обстоятелството, че Петър Т. е комуникирал с полицейските служители се установява и от показанията на св. Д.К..

От показанията на съпругата на ответника С.Т. се установява, че в действителност между нея и В.Т. на 19.07.2019 г. е възникнал скандал, но свидетелката е напуснала къщата в с. Г.В. и не е била там към момента на подаването на сигнала до полицията.

От показанията на св. З. А.се установява, че той е отишъл до с. Г. В., за да закара С.Т. до полицията, където той да оттегли жалбата си с цел освобождаването на В.Т.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, и най-вече от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която кореспондира с изложените от С.Т. в молбата му за защита обстоятелства относно упражнено спрямо него домашно насилие, съдът намира за установено по безспорен начин по делото извършеното от ответника В.Т. спрямо баща му домашно насилие.

Съдът приема за доказано твърдението на молителя, че на 19.07.2019 г. след 23,30 часа  ответникът му е причинил физическо насилие като го е удрял юмруци и е удрял главата му в стената.

    При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

    Молбата на С.Т. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

    Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая пострадалият е баща на ответника и следователно е сред лицата, които  могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

  Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В случая в подадената от С.Т. декларация има индивидуализация на времето, мястото и начина на извършеното домашно насилие. Обективно се установи, че в полицията двукратно е постъпвал сигнал за действията на В.Т., който след отправеното предупреждения е продължил да упражнява насилие над своя баща. Действията на ответника съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН, представляват акт на  физическо, а и на психическо насилие спрямо молителите.

Показанията на доведените от страна на ответника свидетели не са в състояние да опровергаят твърденията на молителя, доколкото те не са очевидци на случилото се. Сам по себе си фактът, че С.Т. не е имал видими следи от насилие не може да доведе до извода, че такова не е било упражнявано спрямо него.

Поради горното съдът намира, че молбата на С.Т. за защита срещу домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна на сина му, освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид близките  отношения между страните.

Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, следва да му наложи мярата, посочена в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като Т. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Съдът намира, че налагането на тази мярка би било достатъчно за постигане целта на закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв., с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно поведение.

            Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.

В полза на молителя следва да бъдат присъдени и сторените разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на В.С.Т. ЕГН **********, постоянен адрес *** мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на С.Т.Т. ЕГН ********** ***

ЗАДЪЛЖАВА В.С.Т. ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо баща си  С.Т.Т. ЕГН **********.

 

НАЛАГА на В.С.Т. ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

ОСЪЖДА В.С.Т. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

 

ОСЪЖДА В.С.Т. ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Т. ЕГН ********** *** сумата от 300,00 /триста лева/ разноски в производството.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – Костенец на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                             /Р. Йорданова /