Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 13 април 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА-ХРИСТОВА
СПАС
СПАСОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 48
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от "КФ
Лоджистик" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез адв. Р.,
против решение № 538/08.11.2021 г., тълкувано с определение № 662/03.12.2021
г., постановени по а.н.д. № 1485/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 579316 - F 606243/26.05.2021
г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Варна. С
наказателното постановление, за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на
основание чл. 182, ал. 1 от същия закон, на дружеството е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4 225
лева.
В касационната жалба се поддържа твърдение
за незаконосъобразност на решението на въззивния съд поради допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението е извършено от
трето лице – счетоводната фирма, наета от дружеството, твърди се некомпетентност
на органа-издател на НП, не е ясно какви обстоятелства са станали достояние на
свидетеля, който е подписал АУАН, не е посочено въз основа на какви
доказателства се установява нарушението, не е ясно защо са дописани текстове
„на ръка“, не е обозначено мястото на извършване на нарушението. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и да реши спора по
същество като отмени издаденото наказателно постановление. Претендират се
разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност досежно
претендираните от ответника разноски.
Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП
- Варна, чрез юрк. Танкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Установено е било от фактическа страна, че дружеството
е регистриран по ДДС субект. По отношение на същото през 2020 г. било възложено
извършването на данъчна ревизия, която приключила със съставянето на ревизионен
доклад № Р-03001820006524-020-001/30.10.2020 г. В хода на ревизионното
производство било установено, че именно в качеството си на регистрирано по ЗДДС
лице, настоящият касатор е осъществил облагаема доставка - продажба на
собствено превозно средство, надлежно удостоверена нотариално пред нотариус в
гр. Русе на 05.06.2020 г. По същата доставка не била издадена фактура до
10.06.2020 г. - т.е. 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие -
сделката. Така от направените справки било категорично установено, че
продажбата не била отразена чрез данъчен документ - фактура нито в подадените
дневници към справки-декларации по ЗДДС към купувача, нито в периода, който
следвал данъчния и когато също по закон е била налице възможност да бъде
издадена и отразена фактура - месец юли 2020 г. Прието било от страна на
проверяващите, че така е осъществен съставът на нарушението по чл. 86 ал. 1, т.
1 от ЗДДС, за което бил съставен АУАН № F606243/18.03.2021 г. Актът бил предявен
на управител, подписан без възражения и лично връчен. Въз основа на него
впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното
административно наказание-имуществена санкция в размер на 4225 лева.
За да потвърди наказателното постановление
въззивният съд е изложил от правна страна, че не са налице основанията за
неговата отмяна или преквалифициране на нарушението като маловажен случай.
Решението е правилно.
Не се споделя тезата на касационния
жалбоподател, че наказанието следва да се наложи на трето лице – счетоводител,
неосчетоводил сделката по реда на чл. 86, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Видно
от самата разпоредба на чл. 86 и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС задължението се вменява
само и единствено на регистрираното лице.
Точното място на нарушението е невъзможно да
бъде точно посочено, доколкото се касае за неизпълнение на задължение, а не за
активни действия на задължения субект. Без съмнение обаче нарушението се
извежда несъмнено от описаните в АУАН и НП обстоятелства. НП е в достатъчна
степен конкретизирано – описано е какво е нарушението, какъв е бил предметът на
покупко-продажбата с релевантните за нея обстоятелства – сума и договор,
отразено е, че тези обстоятелства са установени след направена служебна
проверка. Доводи в обратния смисъл нито се сочат от касатора, нито се оборват
от представени доказателства.
Противно на твърдяното в касационната жалба
са налице са налице достатъчно данни за компетентността на издалия НП орган –
видно от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Името и длъжността на издателя на акта са вписани в издаденото наказателно
постановление. Следва да се подчертае, че компетентността на органа на държавна
власт не е последица от конкретния акт за назначаване, каквито индиции се
съдържат в касационната жалба, а са последица от нормативно овластяване,
предвид липсата на intuitu personae корелации. Актът е издаден от титуляр
на правомощието, а не при условията на заместване.
Чл. 40 от ЗАНН изисква актът за установяване
на административното нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението без да визира изрично кои точни елементи от състава на нарушението
следва да станат тяхно достояние, поради което не е налице твърдяното нарушение
на процесуалните правила.
Споделят се съображенията на въззивната
инстанция, че нито едно от установените обстоятелства в хода на делото не сочи
на извод за наличие на хипотеза за маловажност, а напротив - налице е съществен
пропуск, доколкото неначисленият налог е в размер, надвишаващ 4000 лева. Не е
била налице и хипотеза за налагане на имуществена санкция в по-нисък размер –
по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, доколкото данъчната фактура не е отразена и в
месеца, следващ нарушението.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и въз основа на тях е приложил правилно материалния
закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция в размер
на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл.
221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 538/08.11.2021 г., тълкувано с определение № 662/03.12.2021 г., постановени
по а.н.д. № 1485/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „КФ Лоджистик“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 41, да заплати на ТД
на НАП - Варна сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: