Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 672
28.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 627
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Отдел „Митническо разузнаване и разследване – Южна морска“ към
Агенция Митници, подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №79/15.06.2020г., постановено по АНД №160 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2020г.
Касационния жалбоподател
счита оспорено съдебно решение за незаконосъобразно. Същото било неправилно и
необосновано. Сочи, че съдът намалил наложеното на С.К.А. наказание от 1000 на
300 лева, като приел, че е налице смекчаващо отговорността обстоятелство –
първо по ред нарушение и липса на други налагани от този вид. Твърди се, че
съдът не отчел, че извършеното от А. деяние се отличавало с изключителна
дързост. Освен това нарушение, при преминаването през границата той осъществил
съставите и на още четири нарушения на Закона за митниците, което обстоятелство
било описани в съставения му АУАН и издадено НП, като никое от тях не
представлявало маловажен случай. Поради това, в случая била завишена
обществената опасност, и на дееца, и на деянието. На следващо място се сочи, че
съдът приел за смекчаващо обстоятелство и „сравнително младата възраст“ на А..
Според касатора обаче, към дата на извършване на нарушението той бил на 46
години, която възраст не можела да се характеризира с младежка импулсивност и
лекомислие. Друго прието от съда смекчаващо вината обстоятелство било това, че А.
получавал минимална работна заплата и имал ненавършило пълнолетие дете, за
което следвало да полага грижи. По отношение на това обстоятелство, се счита,
че не са налице основания изпълнението на морално и законово задължение от
страна на нарушителя да е от толкова голямо значение при преценката на
личността му, съответно на обществената му опасност. Навеждат се доводи за
завишена обществена опасност на деянието, като в тази връзка се посочва, че в
тайник били укрити и недекларирани стоки в изключително голямо количество – 514
кутии цигари. Следвало да се обърне внимание и на механизма на извършване на
деянието. Същото било извършено през нощта, било добре обмислено, планирано и
организирано. Докрай било искано и целено настъпването на обществено опасните
последици, за което можело да се съди от установеното от писмените
доказателства по делото, от свидетелските показания, а именно – изключително голямото
количество контрабандни стоки, отказ на нарушителя да ги декларира при
отправената му устна покана, както и отказ за съдействие и своеволно напускане
на място на извършване на проверката, въпреки, че бил уведомен за предстоящо
съставяне на акт. Въз основа на изложеното се прави извод, че в конкретния
случай не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, предвид
тежестта на нарушението, характеризиращо личността на дееца. За целите на
индивидуализацията на наказанието и постигането на целите на специалната и
генерална превенция, било необходимо по-интензивно въздействие върху нарушителя.
Счита се, че определеното от административно-наказващия орган наказание е
справедливо, съответно на тежестта на нарушението и било от естество да окаже
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху нарушителя,
така и върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения
се иска наказателното постановление, с което била наложена глоба от 1000 лева
да бъде потвърдено. Изложеното в жалбата се преповтаря в писмени бележки.
Ответникът – С.К.А., не
се явява и не се представлява по делото. Не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр.Хасково счита, че жалбата е основателна, а решението на
районния съд, като неправилно следва да се отмени.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното Решение №79/15.06.2020г., постановено по АНД №160/2020г. Районен
съд – Свиленград изменил Наказателно
постановление №3079/2019г. от 21.01.2020г. на и.д. началник отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) – Южна
морска“ към Агенция Митници в Главна дирекция „МРР“, с което на основание чл. 238в,
ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на С.К.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.238в, ал.1 от ЗМ,
като намалил глобата от 1000 на 300
лева.
За да стигне до този краен извод, районният съд приел, че
не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. При съставянето на АУАН били спазени изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на НП тези на чл. 57 от ЗАНН. Наказателното
постановление било законосъобразно и от материалноправна страна. За
установено и доказано приел, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ било извършено от
посочения в АУАН и НП нарушител – С.К.А.. Не били налице основания за
определяне на случа като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По отношение
размера на наказанието, съдът приел, че при определянето му АНО не отчел всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя.
Индивидуализацията му била неправилна, според критериите на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Според съда, в случая смекчаващо отговорността обстоятелство било, това
че нарушението било първо по ред, освен това нямало данни на нарушителя да били
налагани други наказания за този вид нарушения, нямало и данни лицето да
нарушавало друг път законите на Република България. Лицето било и на сравнително
млада възраст, не било осъждано, нямало данни да имало противообществени и
криминални прояви, получавало минимална работна заплата и имало ненавършило
пълнолетие дете, за което следвало да полага грижи. Въз основа посочените
смекчаващи обстоятелства, съдът стигнал до извода, че обществената опасност на
дееца не е завишена. Обществената опасност на деянието също не била завишена в
сравнение с други подобни случаи. Предвид изложеното и посочвайки
обстоятелството, че фактическият състав на нарушението разкривал
белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или
наличието на вредоносни последици била ирелевантна за правната му квалификация,
а имала значение едва при определяне на наказанието, съдът формирал крайния си
извод за намаляване на наложеното на нарушител наказание от 1000 на 300 лева.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд – Свиленград е правилно и законосъобразно
постановено.
Не могат да бъдат споделени възраженията изложени в касационната жалба.
Настоящият състав на съда не констатира противоречие с материалния закон.
Според инкриминирания състав на чл.
238в, ал. 1 от ЗМ, който при преминаване през държавната граница
използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на
тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. Определението за тайник е дадено
в § 1, т. ЗЗ
от ДР на ЗМ, съгласно което това е специално изработена или пригодена кухина в
превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от
оригиналната конструкция на производителя. Видно от описанието на нарушението и
самия тайник в АУАН и НП, те притежават изложените белези по чл.
238в, ал. 1 от ЗМ и § 1, т. ЗЗ
от ДР на ЗМ. Освен това при издаването на акта и НП не са констатирани
съществени процесуални нарушения. Действително мотивите на първоинстанционния
съд обосноваващи смекчаващи вината обстоятелства не се споделят в пълна степен
от настоящия съд. Не би могло да се приеме възраст на извършителя от 46г. като
„сравнително млада възраст“, както сочи в мотивите си районният съдия.
Обсъждането на вината едва в съдебното производство по делото, в случая не
играе съществена роля, като се има предвид липсата на мотиви в тази част,
изложени от наказващия орган при определяне размера на наказанието в максимално
предвидения законов размер на чл.238в, ал.1 от ЗМ.
В наказателното постановление липсват каквито и да е мотиви в насока,
обосноваване на така наложеното наказание от 1 000 лева. Ето защо наложената
глоба по този текст в максимален размер се явява незаконосъобразна и
наказателното постановление следва да се измени в тази си част,
Настоящият касационен състав намира изводите на Районен съд - Свиленград за
безспорно установеност на нарушението, за съставомерност на деянието и за липса
на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство за правилни и съответстващи на
доказателствата по делото. В тази връзка препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Въз основа на всичко гореизложено настоящата инстанция счита, че подадената
касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението
на районния съд следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №79/15.06.2020г.,
постановено по АНД №160 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.