Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2405 11.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI граждански състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9277 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от *** *** Ц.К.П. и *** М.Т.П., чрез пълномощника си *** Р.К., е предявил против Д.С.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 4334/ 2017 г. на РС- Пазарджик, IX състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2651/ 27.10.2017 г., суми, както следва: сумата от 1 230 лева- редовно падежирала главница за периода 16.06.2014 г.- 16.09.2016 г., произтичаща от рамков договор № **** за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Vissa Classic от 17.09.2013 г., сумата от 785, 11 лева- мораторна лихва за периода 16.05.2014 г.- 23.10.2017 г. включително, сумата от 259, 06 лева- наказателна лихва за периода 16.06.2014 г.- 23.10.2017 г. включително, такса в размер на 40 лева за периода 16.06.2014 г.- 15.07.2014 г. и застрахователна премия от 0, 80 лева, начислена към 15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018 г., до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен рамков договор № **** за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Vissa Classic от 17.09.2013 г., с който на ответника била отпусната сумата от 1 230 лева, като кредитът бил напълно усвоен на 17.09.2013 г. Ставало въпрос за револвиращ кредит, който позволявал на длъжника в срока на договора да разполага с определена сума, като заплаща лихви и такси върху използваната част. Лимитът възстановявал размера си в процеса на погасяването му и така погасената част от главницата можела отново да се използва. Срокът на договора бил 3 години, като основното задължение на ответника било да погасява редовно месечните си вноски. В договора били уговорени редовна (възнаградителна) лихва и наказателна (за забава) лихва, в съответни размери. Изискуемостта на договора настъпвала с крайния му срок- 17.09.2016 г.. Кредитополучателят не бил заплатил погасителни вноски за периода 16.06.2014 г.- 16.09.2016 г., с което изпаднал в забава и дължал обезщетение за това и без покана, предвид определения падеж на задължението. С края на срока на договора настъпила и неговата изискуемост, но сумите по кредита останали непогасени. За събирането им се образувало заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа исковете.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
искът се оспорва. Твърди се, че не ставало ясно каква кредитна карта била
издадена и при какви условия били изчислени претендираните
суми. Оспорва се дължимостта на сумите, а наред с
това се оспорва и положения подпис в договора. Прави се и възражение за
давност, като се твърди, че сумите за главница, лихви, такса и застраховка били
погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. страната чрез представителя
си поддържа отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2651/
27.10.2017 г., постановена по частно гр.
дело № 4334/
2017
г. на РС-
Пазарджик, IX с-в,
ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 1 230 лева- редовно
падежирала главница за периода 16.06.2014 г.-
16.09.2016 г., произтичаща от рамков договор № **** за издаване и ползване
на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard
Gold/Billa-Vissa Classic от 17.09.2013 г., сумата от 785,
11 лева- мораторна лихва за периода 16.05.2014 г.-
23.10.2017 г. включително, сумата от 259, 06 лева- наказателна лихва за периода
16.06.2014 г.- 23.10.2017 г. включително, такса в размер на 40 лева за периода
16.06.2014 г.- 15.07.2014 г. и застрахователна премия от 0, 80 лева, начислена
към 15.07.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018 г., до изплащане на
вземането, както и разноските по заповедното
производство: 46, 30 лева- държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в тази връзка в законния едномесечен срок е предявен
и настоящият установителен лист.
С рамков договор № **** за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Vissa
Classic от
17.09.2013 г., на ответника като картодържател е
отпуснат кредит с лимит от 1 230 лева, за срок от три години, при
съответни условия, подробно описани в договора. Към договора са представена
Тарифа на банката за начисляваните такси по кредитната карта, както и справка
за извършените тегления на суми от картата и дължими лихви и такси. Прието е и
искането на клиента за издаване на кредитна карта.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната
документация на банката е установила, че кредитния лимит по картата е напълно
изтеглен от сметката на кредитополучателя, като плащания по кредита не са
извършвани, а размерът на дължимите суми
по кредита за главница, лихви и такси съвпада изцяло с претенциите по исковата
молба.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между
страните е възникнало действително правоотношение по сключен между тях договор
за кредит, отпуснат под формата на кредитен лимит по карта, по силата на който ответникът
е получил от банката съответна парична сума, която е следвало да върне в
определен срок, ведно с лихви и разноски по кредита. Със сключването на
договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв
и така се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните
последици от своето неизпълнение.
Основното задължение на
кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. В
случая срокът на договора е три години от сключването- или до 17.09.2016 г.
включително, като в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията
си. Доказателства за плащане обаче не само, че не се представят от потребителя,
но точно обратното- от ангажираните от ищеца такива (приети ССчЕ
и извлечение по сметка на клиент), несъмнено се установява, че липсва каквото и
да е погасяване по кредита. С други думи, след като е изтеглил изцяло отпусната
му от банката сума по своята сметка, ответникът не е извършил нито едно
плащане, като не е върнал пари нито на месечен падеж, нито пък до края на срока
на договора. При това положение, с изтичането на срока на договора, настъпва и
изискуемостта на цялото задължение. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение- 25.10.2017 г. кредитът вече е бил изискуем
на краен падеж, като възраженията в отговора за изтекла давност са
неоснователни, доколкото началният й момент е именно падежът на дълга, тъй като
само оттогава кредиторът е в правото си да търси изпълнение на вземането по
заема и така претенцията се явява предявена в срок, без да е настъпило
погасяване по давност.
Конкретният размер на исковете се установява от
заключението на вещото лице, прието без оспорването му от страните, което като
краен резултат установява дължимите от ответника суми в същите размери, в които
са претендирани с исковата молба и в които са били
търсени в заповедното производство. Експертът при проверката си в банката е
проследил движението по сметката по кредита и е установил дължимите суми.
Направена е разбивка на сумите за главница и лихви, които се явяват санкционна
последица от забавата при погасяване на месечните вноски.
По отношение на претенцията за
главница- както вече се посочи, претендират се вноски с настъпил падеж и
доколкото с договора за кредит на ответника е отпусната сумата от 1 230
лева, която се установява от експертизата, че е изцяло изтеглена и усвоена, но
е останала незаплатена, тя се дължи в пълния размер на заетата сума.
Предвид забавата в плащанията (в
случая пълна липса на такива плащания, а не просто забавено изпълнение),
кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като на него са били начислени
договорна лихва и такава за забава. От една страна, при всеки договор за банков
кредит възнаградителна лихва е дължима, като това
представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за
даден срок. Тази лихва е определена в чл. 33 от договора, кредитополучателят го
е подписал, запознат е с него, както и със задължението да заплати цената по
кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми
към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно
плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен. За
търсения период от време 16.05.2014 г.- 23.10.2017 г. тази редовна лихва според
заключението на вещото лице възлиза на претендираната
с исковата молба сума от 785, 11 лева, поради което това акцесорно
задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората
лихва, посочена като наказателна, същата намира своето основание в чл. 48 от
договора. Тази лихва има санкционен (наказателен) характер, защото тя се
начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в
забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на връщане на
парични средства се дължи лихва. С неизпълнението си длъжникът сам се е
поставил в положение, в което допълнително да търпи неблагоприятни последици за
себе си, чрез начисляването му на подобни наказателни добавки към принципно
дължимата законна лихва при забава, поради което в случая няма никаква
нищожност на тази клауза или на уговорения й размер, с който клиентът на
банката се е съгласил. За процесния период 16.06.2014
г.- 23.10.2017 г. вещото лице е изчислило тази лихва в претендирания
й размер, поради което искът следва да се уважи за размера на търсената сума от
258, 96 лева.
Наред с това са дължими още такса
по Тарифата на банката за издаване и ползване на картата за периода 16.06.2014
г.- 15.07.2014 г., начислена в размер на 40 лева, както и застрахователна
премия от 0, 80 лева, дължима според чл. 172 от договора, които допълнителни
разходи по кредита са били изначално определени и клиентът е запознат с тях,
като се е съгласил с размерите им, подписвайки договора.
Така претенциите се явяват изцяло
доказани по основание и размер и доколкото сумите напълно съвпадат с търсените
по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло, при положение, че до
момента тези суми не са погасени от ответника, а са били дължими от него по
силата на сключения между страните договор за банков кредит.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника. Такива надлежно се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 203, 70 лева (лист 10 от делото), заплатените депозити за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева (л. 61) и за особен представител на ответника в размер на 392, 26 лева (л. 46), както и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на страната, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и претендирано в размер на 450 лева. С оглед на фактическата и правна сложност на делото обаче, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2651/ 27.10.2017 г., издадена по частно гр. дело № 4334/ 2017 г. на РС- Пазарджик, IX с-в, Д.С.С., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от *** *** Ц.К.П. и **** М.Т.П., следните суми: сумата от 1 230 (хиляда двеста и тридесет) лева- редовно падежирала главница за периода 16.06.2014 г.- 16.09.2016 г., произтичаща от рамков договор № **** за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Vissa Classic от 17.09.2013 г., сумата от 785, 11 (седемстотин осемдесет и пет лева и единадесет стотинки) лева- мораторна лихва за периода 16.05.2014 г.- 23.10.2017 г. включително, сумата от 259, 06 (двеста петдесет и девет лева и шест стотинки) лева- наказателна лихва за периода 16.06.2014 г.- 23.10.2017 г. включително, такса в размер на 40 (четиридесет) лева за периода 16.06.2014 г.- 15.07.2014 г. и застрахователна премия от 0, 80 (осемдесет стотинки) лева, начислена към 15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на зявелението- 24.07.2018 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от *** *** Ц.К.П. и *** М.Т.П., направените разноски по заповедното производство, както следва: 46, 30 (четиридесет и шест лева и тридесет стотинки) лева за държавна такса и 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: държавна такса в размер на 203, 70 (двеста и три лева и седемдесет стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева, депозит за особен представител в размер на 392, 26 (триста деветдесет и две лева и двадесет и шест стотинки) и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД