МОТИВИ
към присъда№186 по НОХД №667/2012
г. на РС - В. Търново
Обвинението
е против
Н.С.К., ЕГН ********** е роден на *** г в гр. В.
Търново, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи в
това, че:
На 11.07.2011 г. на км 106,140 на ПП I-5, в участъка гр. Велико Търново - гр. Дебелец, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - като водач лек автомобил „Опел Фронтера”
сив металик с номер ***, след подаден сигнал за
преустановяване на движението и разясняване на
забраната за навлизане в гр. Дебелец поради изтекло отровно вещество,
пренебрежително заявил на полицейския служител Н.И.К.
„Гледай си работата” и скандал но потеглил в забранената посока; увеличавайки
скоростта на движение се насочил към другия патрулиращ полицай - Б.И.Д.; в грубо нарушение на чл. 103 ЗДвП пренебрегнал сигнала му за спиране, заобиколил го в
опасна близост, закачил сигнализиращата му дясна ръка и го завъртял по дясната
страна на МПС, причинявайки поредица от удари на тялото и главата му в корпуса
на автомобила, след което безцеремонно продължил движението си в посока гр.
Дебелец, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - престъпление
по чл. 325, ал. 2, пр. второ, алт. втора
вр. ал. 1 от
НК.
На 11.07.2011 г. на км 106,140 на ПП I-5, в участъка гр. Велико
Търново - гр. Дебелец причинил на полицейски орган - младши автоконтрольор
Б.Д.И., служител на Сектор „ПП - КАТ” при ОДМВР гр.
Велико Търново, при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето поради причиненото му мозъчно сътресение и
контузия на лявото коляно - престъпление по чл. 131, ал. 2, т.
3 вр. чл. 130, ал. 1 НК
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Дава становище за осъдителна присъда.
Частният обвинител поддържа
обвинението. Счита за безспорно доказано повдигнатото от прокуратурата
обвинение. Моли за осъдителна присъда.
В производството пред ВТРС
подсъдимият лично и чрез защитата – адв. М.М., от ВТАК, не се признават за виновни. Пледират за
оправдателна присъда, като излагат становище за недоказаност на обвинението и
несъставомерност на деянието.
Като прецени събраните доказателства,
съдът намери за установено следното.
На 11.07.2011 г. сутринта ст. полицай Н.И.К.
***/ и младши автоконтрольор Б.Д.И. ***/ били изпратени на пътя гр. Велико Търново - гр.
Дебелец при км 106+140 /’’Вятъра”/ поради обявена тревога по повод ПТП с ТИР,
при което били изтекли опасни материали. Поради опасността била обявена
евакуация на жителите на гр. Дебелец. Следвало да осъществяват пропускателен режим
като не допускат навлизане в града на ППС и хора, освен автомобили със
специален режим на движение. За целта в пътната лента към гр. Дебелец напречно
бил разположен служебния лек автомобил.
Около 8.00 ч. около поста имало събрани множество
граждани. По това време към полицаите приближил лек автомобил „Опел Фронтера” с номер per. ***, управляван от обв. Н.С.К.,***.
Същият бил спрян със стоп-палка по образец от полицая К., който стоял
преди патрулния автомобил. Воланът на джипа бил отдясно. Обвиняемият К. заявил
желанието си да влезе в гр. Дебелец с цел евакуация на близки. Полицаят К. му
разяснил категоричната забрана да пропуска автомобили към гр. Дебелец. Посочил,
че има обгазяване с химикал, хората от града са евакуирани и че не може да го
пусне да премине през поста. Обвиняемият му заявил „Гледай си работата” и
потеглил като насочил автомобила към свободната пътна лента, където патрулирал
пострадалия И.. Последният му подал знак с ръка да
спре и му разпоредил и вербално спиране на автомобила. К. само увеличил
скоростта и продължил заобикалянето на автомобила и полицая, пренебрегвайки
сигнала за спиране. Поради заобикалянето в опасна близост, закачил
сигнализиращата му дясна ръка и го завъртял по дясната страна на МПС, при което
били причинени поредица от удари на тялото и главата на полицая в корпуса на
автомобила. За пореден път демонстрирайки пълно незачитане на служебното и
лично качество на полицаите, К. продължил движението си за гр. Дебелец.
При огледа на доброволно предадения лек автомобил’’Опел Фронтера” с per. № ВТ 5151ВН по
дясната врата са установени слабовидими успоредни
ивици с отнемане на прахна 0.55 м от задния ръб и на
височина от лайсната 16 см.;
на задната дясна врата на височина 20 км. от лайсната на
разстояние 20/0.56
м. - дъгообразна ивица отнемане на прах, на разстояние от предния ръб на задна
дясна врата 50 см.
- две успоредни дъгообразни ивици с ширина 5 мм. и дължина 9 см. , от
горния край на задната броня на разстояние 10 см и на 5 см. от
заден десен стоп - петно, чисто от прах с неправилна форма и размери дължина 0.26 м и височина 0,14 м.
Съгласно назначената съдебно-медицинска
експертиза в резултат на деянието Б.И. е получил
мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, световъртеж,
контузия на лявото коляно. Вещото лице дава заключение, че травматичните
увреждания са в резултат на тъпа травма и може да са получени по начин, описан
в материалите по делото - блъскане от МПС. Същите са причинили на И.
разстройство на здравето, неопасно за живота. Като
срокът за възстановяване може да продължи около един - два месеца при нормално
протичане на оздравителните процеси. Приемайки заключението на вещото лице като
компетентно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства намирам, че
на Б.И. е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактическата обстановка се установява непротиворечиво от всички разпитани
свидетели, като техните показания в своята цялост и разгледани във взаимовръзка
изграждат стройна и непротиворечива последователност логически потвърждаваща
фактическата обстановка, приета за установена по внесения обвинителен акт и
описана по-горе.
Показанията на свидетелите безспорно доказват основните факти по предмета
на доказване на делото.
Свидетелят И. – пострадал от извършеното престъпление описва подробно
непротиворечиво с останалите доказателства фактическата обстановка, при която е
извършено деянието, подробности по отношение на предхождащите деянието събития,
самото деяние и
последствията от него. Същият описва по какъв начин е било
организирано движението на местопроизшествието, където е бил организиран от
органите на МВР пропускателен пункт и към момента на деянието е била издадена
заповед за недопускане на цивилни лица през пункта. Същият описва, че
обвиняемият е пристигнал на мястото на произшествието, като е паркирал своят
автомобил „Опел Фронтера” почти успоредно на
патрулния автомобил, чрез който е било осъществено осигуряването на
пропускателен режим, като след разясняване на забраната за навлизане в гр.
Дебелец и разменени реплики обвиняемият е потеглил рязко и е завил в посока гр.
Дебелец заобикаляйки патрулния автомобил, при което автомобилът е закачил
пострадалия И. с предната си дясна колонка, като го е завъртял, следствие на
което последният паднал и от усукването, и другите въздействия от удара, същият
получил описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт телесни увреждания.
Свидетелката Т., която е очевидец на произшествието и се е намирала от
другата страна на пътното платно на автобусна спирка в посока към гр. Велико
Търново, потвърждава като цяло показанията на И., като посочва, че полицейският
пост е спрял идващата от Велико Търново кола на обвиняемия и докато тя си е
говорила с други лица на спирката, шофьорът дал газ и с бърза скорост завил към
гр. Дебелец. Чула силно свистене на гуми и видяла как
полицаят в близост до колата залитнал. Описва местоположението на автомобилите
и полицейските служители по еднороден със свидетеля И. начин, като показанията
на свидетелката по отношение на контакта на свидетеля И. с автомобила се
различават от тези на самия И. единствено в частта си в която
последната твърди, че е видяла
полицая зад автомобила като виждала горната част на полиция от гърдите нагоре и
е останала с впечатлението, че същият залитнал, политнал назад, но не паднал,
като не може да каже дали се е подпирал. Спомня си, че на мястото друг човек,
който бил с тях казал, че полицаят е ударен. Разпознава пострадалия в лицето на
свидетеля Б.И..
Свидетелят Т.Г., очевидец на произшествието, дава
показания, които в своята цялост са непротиворечиви с другите описани по-горе и
фактическата обстановка описана по обвинителния акт като описва, че е възприел
обвиняемия как е пристигнал с джип и полицейският пост го е спрял, приказвали
нещо, но не чул какво, тъй като бил на три-четири метра от тях. Обвиняемият изфорсирал автомобила, закачил полицая за лакътя и видял
как полицаят се залюлял, но не е падал. Описва подробности относно деянието
като твърди, че автомобилът на подсъдимия бил спрян, той не се подчинил и
тръгнал в посока гр. Дебелец.
Свидетелката А., свидетел очевидец на местопроизшествието,
твърди, че на местопроизшествието
обвиняемият е бил спрян с джипа си от полицейските служители, а след като
последният е тръгнал към Дебелец, е закачил единият от полицаите и според нея е
минал през крака му. Видяла как пострадалият полицай куцал, след като джипът
потеглил към гр. Дебелец. Чула силен шум на гуми и като се обърнала видяла, че
джипът профучал към Дебелец.
Свидетелят Н.К. описва по
сходен начин местопроизшествието и събитията, които са протекли там, като дава
показания, че по време на деянието заедно с пострадалия И. заемали пост на
входа за гр. Дебелец на пътното платно с еднопосочно движение откъм гр. Велико
Търново, като са получили указания да преустановят движението на цивилни лица
към гр. Дебелец. Подсъдимият пристигнал на мястото със собствения си автомобил,
където е бил спрян и след като му е било обяснено, че е забранено влизането в
гр. Дебелец, подсъдимият отговорил - „Гледайте си работата.” - и потеглил в
посока гр. Дебелец с демонстративно превъртане на колелета като заобиколил
патрулката, която била спряна на пътното платно, при
което колегата му, пострадалият И. се завъртял около оста си, ударил се в задната
част на джипа, след което се изправил и отишъл да седне в полицейския
автомобил. Спомня си, че подсъдимият казал, че имал близки в гр. Дебелец, а
полицейският служител му обяснил разпорежданията, след което джипът тръгнал
много рязко напред. За инцидента били уведомени оперативният дежурен по ОД на
МВР, след което лицето било последвано и задържано. Чул по ефира на
радиостанцията, че последствие джипът е бил спрян и лицето е било задържано.
Спомня си, че колегата му, пострадалият И., бил закаран до болницата, след
което се върнал на мястото на произшествието.
Свидетелят Ц. по време на деянието осъществявал дейност по оповестяване и
извеждане на граждани от гр. Дебелец, когато той и колегите му били уведомени,
че джип с неизвестно лице не се е подчинил на забраната за навлизане в гр.
Дебелец и е навлязъл в забранената зона като е блъснал колега. Въпросният джип
минал покрай него и бил застигнат със служебния автомобил докато отбивал и
спирал на улица в гр. Дебелец. Задържали лицето – подсъдимият и то било
отведено извън града. Обяснил, че имал близки, които живеят там, където бил
спрял автомобила, след което близките на лицето били извозени от гр. Дебелец.
Свидетелят П.И. бил заедно със свидетеля Ц. и
осъществявали дейност по оповестяване и извеждане на жители на гр. Дебелец,
когато се получил сигнал, че автомобил джип се е отправил в посока центъра на
гр. Дебелец, като не е спазил разпореждане на полицай на входа на гр. Дебелец
откъм Велико Търново. Джипът бил спрян, лицето задържано и отведено в РУП
Велико Търново. Не си спомня други подробности.
Свидетелят К. дава показания относно станалите му известни факти и
обстоятелства в качеството на тогава заеманата от него длъжност „Началник
сектор Охранителна полиция”, като твърди, че на 11.07.2011 г. е станал инцидент
с тежкотоварен автомобил и цистерна с химическо вещество, сформиран бил
кризисен щаб, при което се предприели действия по неутрализиране на разлива и
впоследствие на евакуация на населението в гр. Дебелец. Наложило се забрана
допускането на лични автомобил в града, поради което била издадена заповед за
прекратяване движението в посока гр. Дебелец. Били установени 11 на брой КПП,
като през тях се е осъществявал пропускателен режим към и от гр. Дебелец. Било
организирано оповестяване и евакуиране на жителите на гр. Дебелец, включително
и от служители на МВР, гражданска отбрана с автобуси и служебни автомобили. По
време на самия инцидент свидетелят К. не е присъствал.
Описаните свидетелски показания потвърждават като цяло фактическата
обстановка описана в обвинителния акт и приета за установена при съдебното
следствие, тъй като са непротиворечиви като цяло и се различават единствено по
конкретни детайли, описвани от лицата, като се има предвид тяхното
местоположение спрямо мястото на деянието и субективните възприятия на лицата
по отношение на фактическата обстановка.
От друга страна, свидетелят К.К., таксиметров шофьор, дава показания относно това как е извел
близките на подсъдимия Н.К. *** като ги взел от
полицейски автомобил, който се намирал извън града, където били доведени след
задържането на подсъдимия К.. Същите последствие били отведени извън Дебелец.
Свидетелят А.П., жител ***00
– родственик на подсъдимия К., дава показания относно начинът, по който е била
изведена от гр. Дебелец, като твърди, че тя заедно с дъщеря си М.
С. и внучето А. С. забелязала, че хора бързат и заминават по
улицата. Помислила, че нещо се е случило и видяла, че подсъдимият в един момент
пристигнал, излязла и видяла, че зад него спряла полицейска кола, задържали
подсъдимия, след което полицейските служители ги подканили да седнал в
полицейската кола и били закарани извън гр. Дебелец – местността „Вятъра”,
откъдето били взети от свидетеля К.К. ***. Дава
показания за здравословното и семейно състояние на своето семейство. Разбрала
за обгазяването когато била изведена от гр. Дебелец от полицейските служители.
Предвид изложените от фактическа страна обстоятелства съдът счита, че е
безспорно доказано, че на посочената в обвинителния акт дата 11.07.2011 г. на
ПП І-5 км.106,140 по пътя гр. Велико
Търново-гр. Дебелец подсъдимият е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред, като след подаден сигнал за преустановяване на
движението и след разясняване на забраната от полицейски служител, потеглил в
забранената посока като изрекъл „Гледай си работата.” и заобиколил в опасна
близост, закачил ръката на полицейския служител.
От обективна страна тези действия изразяват незачитане на обществените
норми, грубо погазване и незачитане на правовия ред, още повече деянието е
осъществено пред погледите на множество странични наблюдатели, спрямо органи на
реда - полицейски служители изпълняващи към момента служебните си задължения и
то в момент когато е било налице кризисно положение по повод настъпило пътно
транспортно произшествие и обгазяване с химическо вещество. Поведението на
обвиняемия К. от обективна страна изразява грубо незачитане на обществените
порядки и несъобразяване с въведения ред за допускане на лица до гр. Дебелец,
което говори за явното неуважение към обществото. Деянието се отличава и с изключителна
дързост поради това, че е извършено по отношение на лица от състава на
полицията по време на кризисно положение и извършвана евакуация по повод на него.
От субективна страна К. е извършил деянието виновно при
форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че грубо нарушава
обществения ред, но макар да не е целял пряко нарушаване на обществените
отношение спрямо установените социални норми, то се е отнесъл пренебрежително
към възможността и е допуснал настъпването на вредоносния за обществото резултат.
По отношение на второто повдигнато обвинение съдът счита
за безспорно доказано, че подсъдимият К. е причинил
телесна повреда на пострадалия Б.И., която се изразява в причинено мозъчно
сътресение и контузия на лявото коляно, причинили разстройство на здравето,
което от медикобиологичните си признаци изпълва
състава на лека
телесна повреда. Същата е причинена от подсъдимия, чрез активно действие –
потегляне с МПС в посока към гр. Дебелец и осъществяване на въздествие
със станичната колонка на автомобила върху ръката на
пострадалия, завъртане, усукване, което е било причината за настъпване на
телесната увреда.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
евентуален умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици, но е допуснал
настъпването им преследвайки основната цел на своето деяние, а именно да влезе
в гр. Дебелец. Деецът не е целял да причини телесна увреда
на пострадалия, но целейки да потегли с автомобила си към гр. Дебелец е
допускал настъпването и.
Съдът не споделя становището на защитата, че деянието е несъставомерно по чл.325 от НК, тъй като липсва субективен
момент. Следва да се отбележи, че както беше посочено по-горе съдът приема, че
деянието е извършено при наличието на евентуален умисъл, което означава, че
макар деецът да не е преследвал пряко настъпването на обществено опасните
последици, а те при този род деяния се изразяват в нарушаване на обществения
ред, то преследвайки друга цел той е допускал настъпването на тези последици
като от субективна страна се е отнасял пренебрежително към тях. Следва да се
отбележи също, че от субективна страна умисълът на дееца е насочен към
осъществяване на деянието от обективна страна и в тази насока следва да се
изследва. Безспорно по делото е доказано, както беше описано по-горе, извършителството на деянието от обективна страна, както и
че от него са настъпили описаните обществено опасни последици. Съдът приема, че
действително деянието не е извършено при пряк умисъл, т.е., целейки
извършването на хулигански прояви, но това не изключва наличието на евентуален
умисъл, както беше описано по-горе.
Съдът не споделя и становището на защитата по отношение
на второто деяние. Твърди се, че обвиняемият не бил видял пострадалото лице и
не е причинил телесна повреда на същото. Безспорно по делото се установява
факта на деянието и начинът, по който то е било извършено от разпита на
свидетелите по делото. Несъстоятелни са твърденията, че обвиняемият не бил
видял пострадалото лице, след като малко преди това е бил спрян и от двамата
полицейски служители му е било обяснено същността на забраната. Нещо повече,
при потеглянето си подсъдимият е заобиколил полицейския автомобил, което
говори, че същият заедно със застаналия до него полицейски служител са били в
неговото полезрение. В противен случай той нямаше да осъществи заобикаляне и на
полицейския автомобил.
Съдът не споделя, също така, и становището на защитата,
че деянието е било осъществено при условията на крайна необходимост по чл.13 от НК. Защитата излага
становище, че лицето е действало за да спаси от непосредствена опасност своите
близки, намиращи се в гр. Дебелец. Следва да се отбележи, че в случая съдът
счита, че не е налице крайна необходимост, тъй като за да
е налице такава е необходимо да се действа при такава непосредствена опасност
за застрашените лица, която деецът да не е могъл да избегне по друг начин.
Следва да се отбележи, че към момента на деянието не е съществувала според съда
непосредствена опасност за близките на подсъдимия, тъй като по същото време е
била организирана евакуация и оповестяване на жителите на гр. Дебелец. Дори да
се приеме обаче, че е налице непосредствена опасност за тях, то тя е могла да
бъде избегната по друг начин, а не чрез извършване на обществено опасно деяние.
Така напр., безспорно е, че известяването на органите на МВР осъществяващи
евакуацията за местонахождението на близките на подсъдимия би било един от
начините за предотвратяване на евентуалната непосредствена опасност. Нещо
повече, видно от доказателствата по делото е, че в крайна сметка така е и
станало. Близките на подсъдимия са били изведени от гр. Дебелец чрез
извозването им с полицейски автомобил до местността „Вятъра”, от където са били
прибрани от свидетеля К.К..
Смекчаващи вината обстоятелства съдът констатира в
специфичната обстановка по време на деянието. Налице е било извънредно
положение, което е попречило на обвиняемия да се ориентира правилно и да вземе
вярно решение. Същият по всяка вероятност е изпаднал в силно притеснение за
своите близки, което е намалило психологическите му задръжки по отношение на
извършване на обществено опасно деяние и е довело до такова.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
При конкретизиране на наложеното наказание съдът обсъди
обществената опасност на деянието, която съдът счита за висока поради характера
и времето, при което то е извършено. Става въпрос за деяния извършено по време
на кризисно положение, пред много лица, спрямо органи на властта – служители на
полицията, което има потенциал да бъде с висока обществена опасност, тъй като в
подобни ситуации и на публични места е изключително важно запазването на
обществения ред с оглед предотвратяване на нежелани инциденти, масово
безпокойство и ограничаване на последиците от инцидента предизвикал
извънредното положение.
Обществената опасност на дееца съдът приема за невисока, тъй като
липсват данни за предишни деяния. Лицето е действало при евентуален умисъл,
като не е целяло пряко настъпването на обществено опасните последици.
Съдът счита, че наложените наказания при условията на
чл.55 ал.1 т.1 и т.2 от НК са достатъчни и справедливи. Същите са наложени с
оглед изпълнение на целите на генералната и частна превенция, и според съда са
достатъчни за това.
При този изход на делото съдът
е възложил разноските на подсъдимия.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: