Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118
гр. Севлиево, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1091/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *****фис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу Б.С.С., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 10.12.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания" ООД, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на
който вземането на „Микро Кредит" АД срещу Б.С.С., произтичащо от договор
за паричен заем № 5332-00014234, било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството —
кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Договора
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. „Агенция за
събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо за станалата продажба
на вземания, съдържащо уведомително писмо с изх №
УПЦ-П-МКР/5332-00014234/13.12.2018 г. от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне. Писмото не било получено от длъжника. На 27.09.2019 г. ищцовото
дружество изпратило второ писмо до длъжника с изх. №
УПЦ-СМКР/5332-00014234/27.09.2019 г., съдържащо уведомлението за извършената
цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение чрез куриер, което отново
останало неполучено от ответника. В случая следвало да се има предвид, че
Агенция за събиране на вземания АД в качеството си на цесионер, е упълномощен
от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия по силата на
изрично пълномощно от законния представител на „Микро Кредит" АД. На
05.04.2018 г. „Микро Кредит" АД сключило с Б.С.С., договор за заем CrediGo
№ 5332-00014234, с който договор дружеството му предоставило кредит в размер на
1500,00 лева. Условията на Договора за кредит се съдържали в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "искане за
кредит" и "договор за заем", като "Общите условия",
при които се отпускал кредитът, били неразделна част както от "искане за
кредит", така и от "договор за заем". С подписването на искането
за кредит заемополучателят декларирал, че подробно се е запознал, както и че
приема Общите условия към договора. Подписвайки Договора за кредит,
заемополучателят се задължил да върне получената в кредит сума по начина и в
срока, описани в договора за кредит. Заемополучателят посочил банкова сметка, ***
сума, предмет на договора за кредит. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които бил сключен договора за кредит, с подписването му
заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на
договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно
договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да
бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно
Общите условията, при които е подписан договора за кредит CrediGo №
5332-00014234, заемополучателят се задължил да върне кредита заедно с
договорната лихва, в размер на 256,80 лева. Така страните договорили общ размер
на плащанията по кредита 1756,80 лева, която сума заемополучателят се задължил
да върне на 15 равни месечни погасителни вноски, в размер на 117,12 лева всяка,
считано от датата на първата погасителна вноска 5.05.2018 г.. С подписване на
искането за заем, заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена
застраховка „Защита" по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като
определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит" АД за обезщетение
равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на
застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за кредит,
заемополучателят с полагане на подписа си удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора била определена в размер на 1485,00 лева,
която заемополучателят се задължил да заплати на 15 броя равни части, всяка в
размер на 99,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем
заемополучателят приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 5.09.2018 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 51,63 лева, който
бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 965,00 лв.. Представя копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с изх. № УПЦ-П-МКР/5332-00014234/27.09.2019 г., за връчване на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че същият оспори факта
на уведомяването му. Предвид изложеното
ищеца предявил вземането си по съдебен ред, с оглед на което подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжникът в Районен съд - Севлиево. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч. гр. д. № 832/2019 г., по описа на Районен съд - Севлиево, била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по
делото, което от своя страна обуславило правния интерес от подаването на
исковата молба. Ищеца иска постановяване на решение за признаване за установено
по отношение на ответника, че му дължи следните суми: главница по договор за
заем - 1066,23 лева; договорна лихва по договор за заем за периода от
05.09.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска) - 121,57 лева; застрахователна премия за
периода от 05.09.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
05.07.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска) - 1089,00 лева; лихва за
забава по договор за заем за периода от 05.09.2018 г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда - 51,63 лева; законна лихва от подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител, като претендира неоснователност на
исковете. В отговора се сочи, че няма представени доказателства за получаване
на сумата от 1405 лв. Цитираните от ищеца сключени договори между кредитодателя
и кредитополучателя не доказват предаването и получаването на кредитната сума
от 1405 лв.. Счита исковете за неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява, че от доказателствата се е установила основателността на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за заем № 5332-00014234/05.04.2018
г., искане за заем от 05.04.2018 г., погасителен план от 05.04.2018 г., общи
условия към договор за заем от 01.01.2017 г., застрахователна полица за
застраховка "Защита" от 05.04.2018 г. на „УНИКА Живот" АД и
уведомление от „УНИКА Живот" АД, че
„Микро Кредит" АД е предоставило на ответника и кредитополучател Б.С.С.,
кредит в размер на 1500,00 лв., като последният се е задължил да върне кредита,
заедно с лихвите. От сумата 1500,00 лв. „Микро Кредит" АД е приспаднало
еднократна такса 95,00 лв., след което страните се договорили да бъде преведена по банкова сметка *** Б.С.С. сумата
1 405,00 лв., като последния се е задължил да заплати на кредитора 15 месечни
погасителни вноски в размер на 117,12 лв., за период от 05.05.2018 г. до 05.07.2019
г., като падежа на всяка вноска е 5 – то число на съответния месец, уговорен е
годишен процент на разходите 41,50 % и лихвен процент 24,52 %, а общата сума за
погасяване е 1 756,08 лв.. Уговорена е и допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка, като ответника е декларил, че е запознат, че сключването на
договор за застраховка и ползването на допълнителна услуга не са предпоставка
за предоставяне на заем.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.,
анекси към договора, приложение № 1 към него
от 10.12.2018 г. и писмено потвърждение за сключена цесия от 10.12.2018 г., че между „Микро Кредит" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за заем
№ 5332-00014234/05.04.2018 г., по отношение на Б.С.С. е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от пълномощно от „Микро Кредит" АД за „Агенция
за събиране на вземания" АД, два броя уведомителни писма от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка за товарителница и известие за
доставяне, че ищеца е упълномощен от „Микро Кредит" АД да уведоми
длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника,
е изпратено на посочения в договора за кредит адрес, който е и постоянен и
настоящ адрес на длъжника, но не е получено.
От приложеното ч. гр. д. № 832/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Б.С.С., заповед № 478/01.08.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1066,23 лв.,
преставляваща главница; 121,57 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 05.09.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2019 г.
(дата на последна погасителна вноска); 1089,00 лв., представляваща застрахователна
премия за периода от 05.09.2018 г. (падеж на първа погасителна вноска) до 05.07.2019
г. (падеж на последна погасителна вноска); 51,63 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 05.09.2018 г. до 31.07.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 46,57 лв. - разноски за заплатена държавна такса и
сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито
на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес,
включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание
следното: на 05.04.2018 г. заемодателя е превел по сметка на заемателя след
удържане на еднократната такса от 95,00 лв. сумата 1405,00 лв.; за погасяване
на задължението по договора заемателят е заплатил на заемодателят сумата 965,00
лв.; от 05.10.2018 г. кредита е станал изискуем; към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК задължението е в размер на сумата 2328,43 лв.,
формирано от: главница 1066,23 лв., договорна лихва 121,57 лв., застраховка 1089,00
лв. и лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 51,63
лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения
предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на ответника за
главница, застрахователна премия и лихва начислена до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава;
наличие на договор за цесия между него и праводателя му – заемодателя на
ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е
съобщена на ответника; както и всички други твърдяни положителни факти, на
които основава доводите си. В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за заем №
5332-00014234/05.04.2018 г., искане за заем от 05.04.2018 г., погасителен план
от 05.04.2018 г., общи условия към договор за заем от 01.01.2017 г.,
застрахователна полица за застраховка "Защита" от 05.04.2018 г. на
„УНИКА Живот" АД и уведомление от „УНИКА Живот" АД, че между праводателя на ищеца и ответника се е
породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си
основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По силата на договора за кредит „Микро
Кредит" АД е предоставило на ответника Б.С.С., сума в размер на 1 995,00
лв., която е получена от С.,
съобразно установеното от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза, като неоснователни са възраженията на особения представител на
ответника за неполучаване посочената сума, предвид, че извод в насока реално
получаване на парична сума по договора от ответника следва и от неоспорените от
страните и установени от вещото лица частични плащания извършени от ответника,
с характер на признание на дължимостта на тези суми. Ответника и
кредитополучател Б.С.С. се е задължил с договора да върне предоставената сума,
заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и
праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този
договор – заплащане на ответника на сумата 1500,00 лв. по кредита. Установи се
от посочените по – горе документи и съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответника Б.С.С. да върне заетата сума на 15 месечни
погасителни вноски в размер на 117,12 лв., за период от 05.05.2018 г. до
05.07.2019 г., като падежа на всяка вноска е 5 – то число на съответния месец,
уговорен е годишен процент на разходите 41,50 % и лихвен процент 24,52 %, а
общата сума за погасяване е 1 756,08 лв.. Установи се по делото и договаряне
между праводателя на ищеца и ответника за предоставяне на последния на допълнителна
услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор
за застраховка, като ответника е декларил, че е запознат, че сключването на
договор за застраховка и ползването на допълнителна услуга не са предпоставка
за предоставяне на заем. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания, доколкото за всички претендирани вноски е настъпил
уговореният в договора падеж.
Установи се от рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., приложение № 1 към него от 10.12.2018
г., писменото потвърждение за сключена цесия от 10.12.2018 г., пълномощното от
„Микро Кредит" АД за „Агенция за събиране на вземания" АД и
уведомителните писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и наличие
на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника,
в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на
процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и съдебната
практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г.
по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е допустимо по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички книжа по делото на
назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника,
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на
задълженията на ответника, установи се основателност на предявените искове,
поради което същите следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното
искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на
исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от
718,43 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за
особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо
лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че не
следва да се изменя размера на дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 832/2019 г. по описа на РС –
Севлиево, като следва да се присъди общата сума 121,57 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, *****фис 4, представлявано от Д.Б.Б., съществува парично
вземане за: сумата от 1066,23 лева, представляваща главница, дължима по договор
за заем № 5332-00014234/05.04.2018 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и
приложение № 1 към него от 10.12.2018 г.; сумата от
121,57 лева, представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 05.09.2018 г. до
05.07.2019 г.; сумата от 1089,00 лева, представляваща застрахователна премия за
периода от 05.09.2018 г. до 05.07.2019 г.; сумата от 51,63 лева, представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 05.09.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника Б.С.С., с ЕГН **********,***; за които вземания е
издадена заповед № 478/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 832/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Б.С.С.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, *****фис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направени по гр. д. № 1091/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 718,43 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Б.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *****фис 4, представлявано от Д.Б.Б., направени по ч. гр. д. № 832/2019 г.
по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 121,57 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: