Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през
две хиляди и деветнадесети година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3022/ 2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от М.Р. срещу “П.К.Б.” ЕООД, ***
иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните недължимостта на сумата от общо 2 707, 99 лв. по изпълнително дело №
20138480401175 по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие Софийски градски съд,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила арбитражно
решение № 1661/21.07.2010г. по арб.д. № 1661/2010г.
по описа на арбитър Б.Г., от която 2 290, 56 лв., ведно със законната
лихва от датата на постановяване на арбитражното решение – 21.07.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, 90 лв. разноски по арбитражното решение,
50 лв., заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 277, 43 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила решение №
1661/21.07.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 1661/2010г. по описа на арбитър
Б.Г., е издаден, на осн. чл. 404, т. 1 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 ЗМТА изпълнителен лист в полза на “П.К.Б.” ЕООД срещу М.Р. за заплащане
на 2 290,
56 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното
решение – 21.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането, 90 лв. разноски
по арбитражното решение, 50 лв., заплатена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и 277, 43 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По молба на взискателя
и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство по изп. дело № 20138480401175 по описа
на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, по което е извършено само едно
изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 03.12.2018г.
Сочи се още, че от 03.12.2018г., т.е. от
деня, в който е извършено последното изпълнително действие по делото – запор
върху трудово възнаграждение на длъжника до деня на подаване на исковата молба
– 25.02.2019г. са изтекли повече от 5 години. Следователно е настъпил е нов
факт – изтичане на предвидения в закона давностен срок, имащ за последица недължимост на вземането по изпълнителното производство,
поради което се настоява за уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК.
В срока
за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “П.К.Б.” ЕООД оспорва предявения иск, излагайки твърдения,
че в хода на образуваното изпълнително производство, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия прекъснали
давността, съответно на 27.08.2013г., когато е наложен запор върху вземания на
длъжника, на 04.11.2016г. и на 22.05.2018г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца.
Въз основа на изложеното се поддържа, че
петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което предявеният иск се явява
неоснователен, подлежащ на отхвърляне.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството т.д. № 2173/2013г. на
Софийски градски съд, на осн.
чл. 404, т. 1 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 ЗМТА, в полза на „П.К.Б.“
ЕООД е издаден на 16.05.2013г. изпълнителен лист, въз основа на влязло в
законна сила решение № 1661/21.07.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 1661/2010г.
по описа на арбитър Б.Г., с който М.Р. е осъдена да заплати на дружеството
сумата от 2 290, 56 лв., ведно със законната лихва от датата на
постановяване на арбитражното решение – 21.07.2010г. до окончателното изплащане
на вземането, 90 лв. разноски по арбитражното решение, 50 лв., заплатена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 277, 43 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на взискателя
„П.К.Б.“ ЕООД от 08.07.2013г. и на
издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20138480401175 по описа на ЧСИ Р.А. с район на
действие Софийски градски съд, заверено копие от което е представено по делото.
В молбата е обективирано искане за проучване
имущественото състояние на длъжника М.Р. и възлагане извършването на всички действия
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ /л. 66/.
Въз основа на изисканата информация е
установено, че до месец май 2013г. длъжникът е бил осигуряван при един
работодател „СОК КАМЧИЯ“, гр. Бургас.
Запорното съобщение от
27.08.2013г., изпратено до третото задължено лице не е получено от представител
на „СОК КАМЧИЯ“, гр. Бургас.
Това запорно
съобщение е изпратено едновременно с изпращане на покани за доброволно
изпълнение от 27.08.2013г. /л. 73/ и от 04.09.2013г. /л. 92/, последната от
която е получена лично от длъжника на 13.09.2013г. /л. 155/.
С молба от 24.09.2013г. /л. 91/, М.Р. е
поискала задължението ѝ по изпълнителното производство да бъде намалено
със сумите, които е платила на кредитора по договор за револвиращ
заем № **********/25.09.2007г., последната от която на 06.08.2012г.,
представяйки доказателства за извършени плащания в периода от 28.11.2007г. до 06.08.2012г.
/л.111 – л. 154 и л. 160 и л. 161/.
Съдебният изпълнител е изпратил до третите
задължени лица – търговски банки запорни съобщения.
Изпратените запорни съобщения са получени от „П.И.Б.“
АД, „Ю.Б.“ АД, „С.Б.“ АД, на 29.08.2013г. /л. 74 - л. 77/, а на 30.08.2013г. от
„Р.Б.АД.
С писмо от 04.09.2013г. /л. 79/, съдебният
изпълнител е уведомен от „У.Б.“ АД, че в срока по чл. 508 ГПК, че признава
вземането върху което е наложен запор за основателно, но липсата на авоари по
сметката е пречка за извършване на превод на суми.
Запорното съобщение е
получено от „У.Б.“ АД на 29.08.2013г., видно от поставения печат в годния десен
ъгъл на писмото от 04.09.2013г.
С молба от 04.11.2016г. представител на взискателя по изпълнението е поискал съдебният изпълнител
да извърши нови справки по отношение имуществото на длъжника и да предприеме
всички принудителни действия за събиране на присъдените суми /л. 165/.
В периода от 04.11.2016г. до 22.05.2018г. не
са извършвани никакви изпълнителни действия, нито по искане на визксателя, нито от частния съдебен изпълнител.
С нова молба от 22.05.2018г. взискателят е поискал налагане на запори на вземания на
длъжника и насрочване на опис на движими вещи /л. 166/.
Въз връзка с молбата съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „А.А.Б.“
ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по
изпълнението, което не е получено от трето задължено лице, видно от известието
за доставяне /л. 168 и сл./.
Молба с идентично съдържание, като тази от
22.05.2018г., е постъпила и на 12.11.2018г. от представител на взискателя.
На 06.12.2018г. законният представител на „А.А.Б.“ ООД е уведомил съдебният изпълнител, че трудовото
правоотношение между него и длъжника по изпълнението, е прекратено, считано от
01.10.2018г. /л. 175 – л. 179/.
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/.
При предприето
принудително изпълнение въз основа на съдебно решение, вземането на взискателя може да бъде оспорено само когато същото се
основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение на арбитражен съд, давността за
него е петгодишна.
В конкретния случай, не са ангажирани доказателства
установяващи момента на връчването му на страните, от който решението следва да
се счита влязло в сила, съгласно изричната разпоредба на чл. 41, ал. 3 ЗМТА.
Във всички случаи решението следва да се счита влязло в сила най-късно в деня,
предхождащ издаване на изпълнителния лист или на 15.05.2013г.
Доказателствата сочат, че преди снабдяване с
изпълнителния лист – 16.05.2013г. и след постановяване на решение №
1661/21.07.2010г., М.Р. е погасявала задълженията си, произтичащи от договора
за кредит със забава, с което следва да се счита, че давността е била
прекъсвана, на осн. чл. 116, б.“а“ ЗЗД, като от
последното плащане 06.08.2012г. е започната да тече нова давност, на осн. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В процесния случай, за времето от
06.08.2012г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 25.02.2019г., изпълнителното
действие, което е прекъснало давността, е наложеният запор върху вземане на
длъжника с получаване на запорното съобщение от „У.Б.“
АД на 29.08.2013г.
В периода от 29.08.2013г. до 29.08.2015г., взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство, следва да се счита прекратено,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на
закона, независимо от това дали съдебният изпълнител е постановил акт за това.
Новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие или от
29.08.2013г.
От тази дата – 29.08.2013г. до датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2019г. изпълнителни действия, прекъсващи
давността не са извършвани.
Молбите от 22.05.2018г. и 12.11.2018г., с
които взискателят е поискал налагане на запор на
вземания и насрочване на опис на движими вещи, не са прекъснали давността.
Макар и да е бил сезиран с искане за извършване на действия, такива реално не
са предприети, а доколкото запорното съобщение до „А.А.Б.“ ООД е получено след прекратяване на трудовото
правоотношение и след изтичане на давността, то следва да се счита, че запорът
не е наложен по смисъла на чл. 450, ал. 3 ГПК.
При горните данни по делото и точното
съобразяване на т. 10 от задължителните за съдилищата постановки на ТР №
2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г. следва да се приеме, че петгодишната погасителна давност е изтекла,
поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на спора с право на разноски разполага
ищцовата страна М.Р., чиито размер възлиза на 554, 16
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца М.Р. следва да бъде върната
недължимо заплатената държавна такса от 24 лв. по посочената в молба от
02.05.2019г. банкова сметка, ***. чл. 4 б от Закона за държавните такси.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от М.Д.Р., ЕГН **********,*** срещу “П.К.Б.” ЕООД, *** иск с правно осн.
чл. 439 ГПК, че М.Д.Р.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на “П.К.Б.” ЕООД, *** сумата от 2 707, 99 лв. /две хиляди седемстотин и седем лева и
деветдесет и девет ст./ по изпълнително дело № 20138480401175 по описа на ЧСИ Р.А.
с район на действие Софийски градски съд, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по влязло в сила арбитражно решение № 1661/21.07.2010г. по арб.д. № 1661/2010г. по описа на арбитър Б.Г., от която
2 290, 56 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на
арбитражното решение – 21.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането, 90
лв. разноски по арбитражното решение, 50 лв., заплатена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и 277, 43 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “П.К.Б.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Р., ЕГН **********,*** сумата от 554, 16 лв. /петстотин петдесет и четири
лева и шестнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ
ВЪРНЕ
на ищеца М.Д.Р., ЕГН **********,*** недължимо заплатената държавна такса от 24
лв. по посочената в молба от 02.05.2019г. банкова сметка, ***. чл. 4 б от
Закона за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: