Р
Е Ш Е Н И Е № 260071
гр.
Пловдив, 22.03.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ
търговски състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело №
47 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К.П.Т. ***, с настоящ адрес: ****, със съдебен адрес ***-а –
чрез пълномощника му адв. В.А. против Решение №260012 от 25.09.2020г.,
постановено по т.д. №170/2019г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя К.П.Т. против З. „Б.и.“ АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ******** искове, както следва: в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца
болки и страдания от
смъртта на неговата съпруга А. Т., настъпила на 13.10.2015г. в резултат на ПТП от 02.10.2015г. с лек автомобил марка ***,
м.*** с рег.№ ** **** **, управляван от водача А. Т., който е блъснал А.
Т., докато последната е
пресичала уличното платно пред гробищен парк в гр. П. за разликата над 80 000 лева до
пълния претендиран размер от 190 000 лева, ведно със законна лихва
считано от 20.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за заплащане на обезщетение за забава изплащането на обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди в размер на 4 493.88 лева за периода от
деня на поканата - 22.03.2019г. до датата на предявяване на иска - 20.06.2019
година, изчислена върху претендираните обезщетения, в частта с която е отхвърлен предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
заплатени разходи за услугата „домашен социален патронаж“ в размер на 329.12
лева и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.10.2015г. –
20.06.2016 година.
По
съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде отменено в посочената
обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат
уважени в пълните им предявени размери като се твърди, че единствено
обезщетения в подобни размери биха обезщетили справедливо търпените вреди. Изразява
се несъгласие с мотивите относно определения от съда размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата. Направено е искане за определяне на
адвокатско възнаграждение на адв. А. на основание чл.38 ал.2 от закона за
адвокатурата за оказана безплатна правна защита на жалбоподателя.
Постъпила
е въззивна жалба от З. „Б.и.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********
чрез пълномощника на дружеството адв. М.Г. против Решение №260012 от 25.09.2020г.,
постановено по т.д. №170/2019г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която е осъдено З. „Б.и.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на ищеца К.П.Т. сума над 50 000
лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 80 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и страдания от смъртта на неговата
съпруга А. Т., настъпила на 13.10.2015г. в резултат на ПТП от 02.10.2015г. с лек автомобил марка ***,
м.*** с рег.№ ** **** **, управляван от водача А. Т., който е блъснал А. Т., докато последната е пресичала уличното
платно пред гробищен парк в гр. П., ведно със законна лихва
считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че обезщетение в размер на 50 000 би
представлявала справедлива репарация за вредите съобразно критериите за
справедливост. Намира за доказано и направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като счита, че съдът необосновано е занижил коефициента
на съпричиняване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 50 000 лева до присъдените такива в размер на 80 000 лева.
Постъпил
е отговор от К.Т. по въззивната жалба на З. „Б.и.“ АД, с който се изразява
становище за нейната неоснователност.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът
К.П.Т. ***, с настоящ адрес: ****, със съдебен адрес ***-а – чрез пълномощника
му адв. В.А. твърди, че на 02.10.2015г., в гр. П., е настъпило пътно –
транспортно произшествие, в резултат на което на 13.10.2015г. е починала съпругата
му А. К. Т.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от А. Т. при
управление на лек автомобил марка ***, м.*** с рег.№ ** **** **. Твърди, че ПТП
е причинено от водача Т., поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Твърди, че смъртта на съпругата му е пряка и непосредствена последица
от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с Присъда №5/17.02.2017г. по
НОХД 352/2016г. на ОС – П., влязла в сила на 07.01.2019г. А. С. Т. е признат за
виновен в това, че на 02.10.2015г. при управление на лек автомобил марка ***, м.***
с рег.№ ** **** ** е нарушил правилата за движение, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП /управлявал е автомобила със скорост 67.2 км/ч при разрешена за
населеното място скорост от 50 км/ч / и по непредпазливост е причинил
смъртта на А. К. Т. от гр. В.
/настъпила на 13.10.2015г./.
Твърди,
че вследствие на причинената смърт на съпругата му е понесъл и понася неимуществени
вреди – душевни страдания и болки, силна тъга, болка от загубата, отчаяние и
тежка депресия. Посочва, че след смъртта на съпругата си се налага да напусне
жилището си и да заживее в дом за възрастни хора, тъй като е полусляп и не може
да се обслужва сам, а за него се е грижила А..
Налага се да поръчва храна и да прави допълнителни разходи за издръжката
си. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на
вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.
„Б.и.” АД. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя на
05.05.2017г. като е била образувана ликвидационна преписка по щета № **********,
по която обаче не е получил отговор, нито е определяно и изплащано
застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че сумата от 190 000 лева е
справедлива репарация на претърпените от него неимуществени вреди. Навежда
наличие и на имуществени такива в размер на 329.12 лева, изразяващи се в
направени разходи за услугата „домашен социален патронаж“.
Моли
съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК ******** да му заплати сумата 190 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца
болки и страдания от
смъртта на неговата съпруга А. Т., настъпила на 13.10.2015г. в резултат на ПТП от 02.10.2015г. с лек автомобил марка ***,
м.*** с рег.№ ** **** **, управляван от водача А. Т., който е блъснал А. Т., докато последната е пресичала уличното
платно пред гробищен парк в гр. П., ведно със законна лихва считано от 02.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 329.12 лева – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от същия
фактически състав и изразяващи се в направени разходи за услугата „домашен
социален патронаж“, ведно със законна лихва считано от 02.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 4 493.88 лева - обезщетение за забава изплащането на обезщетенията за
неимуществени и за имуществени вреди за периода от деня на поканата -
22.03.2019г. до датата на предявяване на иска - 20.06.2019 година, изчислена
върху претендираните обезщетения, както и разноските по
делото.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК ******** оспорва предявените искове. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Твърди, че причина за вредоносния резултат е и поведението на
пострадалата, тъй като същата като пешеходец е предприела пресичане на пътното
платно на необозначено за това място по рисков начин, без да се отгледа, за да
се увери, че липсват приближаващи се МПС. Твърди, че по време на пресичане на
пътното платно, тя е спряла на платното за движение, с което ненужно е удължила
престоя си на пътя. Счита, че с това тя е нарушила разпоредбите на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Претенциите за присъждане на обезщетение в размер на 190 000
лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за
справедливост. Претенцията за заплащане на законна лихва от датата на ПТП счита за неоснователна, тъй като според него
такава би била дължима от датата на уведомяване на застрахователя. С
допълнителната искова молба прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихви за периода 02.10.2015г. – 04.08.2016г.
Видно
от представеното писмо вх. №ОИ-217270/05.05.2017г. до застрахователя ищецът е
отправил претенция до „Б. и.“ АД. Видно от отговора на ответника изх.
№НЩ-3351/25.05.2017г. същият е отказал изплащане на обезщетение, поради липса
на доказателства за виновността на застрахованото лице.
Видно
от представената Присъда №5/17.02.2017г. по НОХД 352/2016г. на ОС – П., влязла
в сила на 07.01.2019г., А. С. Т. е признат за виновен в това, че на
02.10.2015г. при управление на лек автомобил марка ***, м.*** с рег.№ ** ****
** е нарушил правилата за движение, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП /управлявал е
автомобила със скорост 67.2 км/ч при разрешена за населеното място скорост от
50 км/ч / и по непредпазливост е причинил смъртта на А. К. Т. от гр. В. /настъпила на 13.10.2015г./.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От
представената влязла сила присъда се
установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното
поведение на водача на лек автомобил марка ***, м.*** с рег.№ ** **** ** – А. Т..
С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради
обстоятелството, че като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място по рисков начин, без да се отгледа, за да се увери,
че липсват приближаващи се МПС, както и че по време на пресичане на пътното
платно, тя е спряла на платното за движение, с което ненужно е удължила престоя
си на пътя:
Видно
от заключението на вещото лице инж. В. И. М. по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза /стр.82-98 от делото на ОС/ скоростта на автомобила
непосредствено преди произшествието е била 73-75 км/ч, а на пешеходката около
10 км/ч. В зоната на произшествието на разстояние 15 метра преди линията на
пресичане на пешеходката има пешеходна пътека. Шофьорът е могъл да спре преди
линията на удара, ако към момента на навлизане на пешеходката на уличното
платно се е движел със скорост равна или по-ниска от 66 км/ч. Същият е имал
неограничена видимост на 100 метра напред. Пешеходката също е можела да
възприеме приближаващото се МПС от момента на взимане на решение да пресече
улицата. Същата е имала и техническа възможноскт /като начин и време/ да спре в
рамките на уширението на пътното платно преди да навлезе в лентата на движение
на автомобила и след като го пропусне, да предприеме, респ. да продължи
пресичането на улицата.
С оглед на това заключение, което съдът възприема
като обективно, компетентно и неоспорено от страните, има основание да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Тя е пресичала
пътното платно на неуказано и разрешено място и го е сторила, без да се огледа
и възприеме правилно приближаващото МПС. Същевременно обаче съпричиняването на
вредоносния резултат от нейна страна е много по-малко от приноса на водача на
лекия автомобил. Той се е движил със скорост по –висока от разрешената за
движение в населено място. Приближавал е маркирана пешеходна пътека. Ако
скоростта му е била под 66 км /ч е могъл да спре навреме и да избегне ПТП. Съгласно
чл.116 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Съгласно чл.119
ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а в случая същият е наближавал пешеходна пътека. Това обстоятелство
допълнително е следвало да мотивира водача да прояви повишено внимание. Ето
защо настоящият състав възприма като правилен определеният от
първоинстанционния съд коефициент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата в размер на 20 %.
Не
се спори относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на А. Т..
Обстоятелството,
че ищецът е съпруг на починалата в резултат на ПТП А. Т., се установява от
представеното удостоверение за наследници. Показанията на разпитаната свидетелка
М. Т. К. са обсъдени подробно от окръжния съд. Касае се за социалния работник
от дома за възрастни хора, в който е настанен ищеца. Тя описва емоционалното му
състояние като критично. Той много често
говорел, че иска да се самоубие, че не иска да живее. По тази причина са
запечатали контакта над леглото му. Скръбта по съпругата му и неговата слепота
го поставят в тежко емоционално състояние. Тя е била човекът, който се е грижил
за него. Винаги говорел с голяма любов за съпругата си. От тези показания може
да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока
привързаност между ищеца и починалата. Очевидно е, че той много я е обичал и
много тъгува за нея. Продължава да изживява мъката от загубата и до настоящия
момент. От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите много
близки отношения между ищеца и съпругата му А. Т., основани на обич и взаимна
привързаност.
От
полица № **************, сключена на 31.12.2014 г. с ответното дружество
се установява
наличието на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка ***, м.*** с рег.№ ** **** ** със срок на действие до 31.12.2015г.,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. А.
Т. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие.
Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение,
обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя
за причинените от застрахования
вреди на третото лице - ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от
Кодекса за застраховането /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За
вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания, че ищците са
претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на дъщеря им. Те
са били в състояние на стрес, изпълнени с тъга и скръб.
С
оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените искове за
заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците болки и страдания
за основателни. Същите са претърпяли значителни по степен емоционални и
психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като
съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се
касае за загуба на най-близък човек – съпруга, която към момента на смъртта е
била на 71 години, съдът счита, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди би била сумата от 150 000 лева. Като се отчете и 20 %
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, то на ищеца следва да се
присъди сумата 120 000 лева.
Ето
защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е осъдено З. „Б.и.“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на ищеца К.П.Т. сума над 50 000
лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 80 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
Решението
следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя К.П.Т. против З. „Б.и.“ АД
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата
над 120 000 лева до пълния претендиран размер от 190 000 лева.
Решението
обаче следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
К.П.Т. против З. „Б.и.“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 80 000 лева до размер от 120 000 лева. Вместо това следва да бъде
постановено друго, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на К.Т.
още 40 000 лева /над присъдения от ОС – П. размер от 80 000 лева/.
Възражението
за изтекла погасителна давност относно вземането за лихви върху размера за
обезщетението за периода 02.10.2015г. – 04.08.2016г. е основателно. За
разглежданите правоотношения са приложими разпоредбите на чл.226 и сл. От КЗ
/отм./. В съответствие с правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД ответното дружество е в
забава от датата на деликта, без да му се отправя покана, въпреки че в
настоящия случай такава е отправена на 05.05.2017г. Лихва се дължи от датата на
непозволеното увреждане. Съгласно чл.111 б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви се
погасява с тригодишна давност, считано от датата на ПТП /деликта/, от която дата
е изискуемо вземането за обезщетение за непозволено увреждане. В този смисъл е
и трайната съдебна практика – решение №97 от 06.07.2009г. по т.д. №745/2008г.
на ВКС, II т.о., решение №95 от 26.06.2014г. по
т.д. №3060/2013г. на I т.о., решение №133 от 23.12.2019г. по т.д.
№2399/2018г. на ВКС, II т.о. В случая исковата молба е
предявена на 20.06.2019г. Ето защо за периода 02.10.2015г. – 20.06.2016г.
вземането за лихви е погасено по давност. Претенцията за заплащане на законна
лихва за посочения период като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид на
това решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за периода 02.10.2015г. – 20.06.2016 година.
В частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за услугата „домашен социален патронаж“ в размер на 329.12 лева,
решението също следва да се потвърди. Не се установява наличие на пряка
причинна връзка между настъпилата смърт при ПТП, причинено от застрахованото
лице и разходите, сторени от ищеца.
По отношение на частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава изплащането на обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди в размер на 4 493.88 лева за периода
от деня на поканата - 22.03.2019г. до датата на предявяване на иска -
20.06.2019 година, изчислена върху претендираните обезщетения – настоящият
състав намира, че в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили.
След като е приел, че обезщетението за неимуществени вреди е дължимо с лихва,
считано от 20.06.2016г. до окончателното плащане и е осъдил ответника да я плати, едновременно с това е отхвърлил претенция, касаеща част от този период, каквато е тази за
заплащане на сумата 4 493.88 лева за периода от 22.03.2019г. до датата на
предявяване на иска - 20.06.2019г. Този отделен иск представлява претенция за
част същия исков период с посочен конкретен размер на лихвата. Но за общия период
от датата 20.06.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението искът е
уважен, а отправянето на покана на конкретна дата от този исков период не
обуславя правен интерес от предявяване но нов отделен иск за периода от датата
на поканата до датата на исковата молба. Съгласно чл.126 ал.1 от ГПК когато в
един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни,
на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба когато прекратяването се постановява от
въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция. Ето защо в тази част
решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили като
производството по тази претенция се прекрати.
На
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. В.А. са дължими 2630 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна защита и съдействие на
ищеца в производството пред въззивния съд – определено съразмерно на уважената
и отхвърлена част от жалбата.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва З. „Б.и.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ******** да бъде осъден да заплати сумата 1600 лева –
държавна такса по сметка на Апелативен съд – Пловдив, представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска от въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.269 и 272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№260012 от 25.09.2020г., постановено по т.д. №170/2019г. по описа на Окръжен
съд – П. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя К.П.Т. ***, с настоящ адрес: ****, със
съдебен адрес ***-а – чрез пълномощника му адв. В.А. против З. „Б.и.“ АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца
болки и страдания от
смъртта на неговата съпруга А. Т., настъпила на 13.10.2015г. в резултат на ПТП от 02.10.2015г. с лек автомобил марка ***,
м.*** с рег.№ ** **** **, управляван от водача А. Т., който е блъснал А. Т., докато последната е пресичала уличното
платно пред гробищен парк в гр. П. за
разликата над 80 000 лева до размер от 120 000 лева, ведно със законна лихва считано от 20.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на К.П.Т. ***,
с настоящ адрес: ****, със съдебен адрес ***-а – чрез пълномощника му адв. В.А.
още 40 000 лева /над присъдения от ОС – П. размер от 80 000 лева/ - обезщетение
за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от ищеца болки и страдания от смъртта на неговата
съпруга А. Т., настъпила на 13.10.2015г. в резултат на ПТП от 02.10.2015г. с лек автомобил марка ***,
м.*** с рег.№ ** **** **, управляван от водача А. Т., който е блъснал А. Т., докато последната е пресичала уличното
платно пред гробищен парк в гр. П., ведно със законна лихва считано от 20.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260012 от 25.09.2020г., постановено по т.д. №170/2019г. по описа на
Окръжен съд – П. в
частта, с която е осъдено З. „Б.и.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на ищеца К.П.Т. сума над
50 000 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 80 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за услугата „домашен социален патронаж“ в размер на 329.12 лева и в
частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за периода 02.10.2015г. – 20.06.2016 година.
ОБЕЗСИЛВА
Решение №260012 от 25.09.2020г., постановено по т.д. №170/2019г. по описа на
Окръжен съд – П. в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава изплащането на обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди в размер на 4 493.88 лева за периода
от деня на поканата - 22.03.2019г. до датата на предявяване на иска -
20.06.2019 година, изчислена върху претендираните обезщетения и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на адв. В.А. с
адрес: ***-а сумата 2630 лева – адвокатско възнаграждение за осъществената от
нея безплатна правна защита и съдействие на ищеца К.П.Т. в производството пред
въззивния съд – определено съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати по сметка на
Апелативен съд – Пловдив сумата 1600 лева – държавна такса върху уважения
размер на иска от въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: