РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501390 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постановено е Решение № 959/22.03.2022 г. по г.д. № 15751/2021 г. по описа на
РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес
*** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис
40-46, иск за прогласяване на недействителността на сключения между М. П. Ц. и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № *** г. на основание чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и е обявен за
нищожен договор за предоставяне на поръчителство № *** г., сключен между М. П.
Ц., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, на
основание чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото е сключен с цел
заобикаляне на закона, както и са присъдени разноски.
Депозирана е въззивна жалба вх. № 28670/11.04.2022 г. от М. П. Ц., ЕГН
**********, чрез адвокат Д.М., против решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М. П. Ц. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, иск за
прогласяване на недействителността на договор за паричен заем № *** г., сключен
между М. П. Ц., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 22,
вр. с чл.11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като са
изложени подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Сочи, се че е неправилна преценката на първостепенния съд, че договорът за паричен
заем от 30.05.2020 г. отговаря на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК, като се
поддържа, че същият е нищожен и в противоречие с чл. 22 от ЗПК, доколкото: 1/ не
съдържа по разбираем начин годишния процент на разходите по кредита и общата
1
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин, тъй като не става ясно какво се включва
в общите разходи за потребителя, с оглед предвидената дължимост и на
възнаграждение за поръчителство, което ответната страна твърди, че не е включено в
ГПР, но по този начин остава неизяснена разликата в процентите на ГПР и ГЛП; 2/
сумата, която се претендира чрез договора за гарант/поръчител в размер на 2 298,40
лева не е включена в ГПР, въпреки, че представлява реално разход по обслужване на
кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се
нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с МПС № 426/2014
г. Сочи се съдебна практика. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в
атакуваната му част и вместо това уважаване и на този предявен иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, чрез юрисконсулт Д.Н., с който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли
то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предявеният пред първоинстанционния съд главен иск, предмет на разглеждане
и в настоящото производство е отрицателен установителен, с правна квалификация чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предявен от М. П. Ц. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за паричен заем № *** г. е недействителен на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между М. П. Ц. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № *** г. за сумата от 2500,00 лева. В
изпълнение на задължението по чл. 4 от договора за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение измежду две физически лица – поръчители; банкова гаранция в размер на
дължимата по договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, ищецът
сключил с „Файненшъл България“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №
***, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. По този начин общото
задължение по договора за заем и договора за поръчителство възлизало на 5278,00
лева, дължима на 26 двуседмични вноски, всяка от по 203,00 лева. Претендира се
нищожност на договора за заем доколкото: в него е посочена само абсолютна стойност
на ГПР, като в противоречие с изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК липсва ясно
разписана методика за неговото формиране и не е ясно как посочената годишна лихва
се съдържа и е изчислена по отношение на общия ГПР; посоченият в договора ГПР не
е реално приложеният; липсва подписан погасителен план към договора; със
сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като договореното по последния възнаграждение представлява
всъщност допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
предявеният иск се оспорва, като неоснователен.
За да постанови обжалваното сега решение в частта, с която претенцията по този
2
иск е отхвърлена, районен съд е приел, че са спазени изискванията към съдържанието
на договора за потребителски кредит, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като обстоятелството дали така посоченият ГПР
отговаря на действителния размер, какво включва същият и дали предвидената в
договора неустойка следва да бъде включена в ГПР, са относими към действителността
на отделни клаузи, а не на договора за кредит като цяло; ясно са посочени размерът на
отпуснатия заем, възнаградителната лихва и каква неустойка, за какво и в какъв размер
е дължима, като други вземания по този договор няма, както и че сама по себе си
клаузата за ГПР не води до създаване на някакви задължения на потребителя.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради
това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата
правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени
нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен
да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Безспорно е между страните сключването на процесния договор за паричен заем
№ *** г., по който "Изи Асет Мениджмънт" АД, е предоставило на М. П. Ц. паричен
заем в размер на 2500,00 лева, при срок на заема 52 седмици, двуседмична погасителна
вноска в размер на 114,60 лева, фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, обща сума
за връщане – 2979,60 лева и годишен процент на разходите – 40, 90 %. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора
изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7,
със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора или 3. одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, заемателят е сключил с "Файненшъл България"
ЕООД на същата дата договор за предоставяне на поръчителство № *** г. по силата на
който дружеството, като поръчител се задължава да сключи договор за поръчителство
с "Изи Асет Миниджмънт" АД и да отговаря солидарно със заемателя пред
заемодателя за изпълнението на всички задължения на заемателя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство заемателят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 2298,40 лева, платимо на вноски от по 88,
40 лева, последните дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мендижмънт" АД. В ал. 2 е
предвидено задължение заемателят да заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем, като съгласно ал. 3 "Изи Асет Мениджмънт"
АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
заемателя за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство, както и всички
други вземания на поръчителя по него. Безспорно е, че ищецът е усвоил заетата сума.
Спорен по делото е въпросът, дали са нарушени посочените в чл. 22 от ЗПК
императивни изисквания, при сключването на потребителския договор, при което
последният следва да бъде обявен за недействителен, като в тази посока доводите в
исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, са за несъответствие на
отразените в договора за заем стойности на ГПР с действителните такива.
Доколкото страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
3
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, процесният договор по своята правна
характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата
валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни
размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди
обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен
резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 5278,00 лева
неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква
от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко
свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на
заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за заем. То представлява допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва), което е
уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД. Поради това независимо, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя,
доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да
бъдат включени при изчисляване на ГПР. В резултат последният не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите
разходи по кредита. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване
за сметка на длъжника, като му осигури скрито възнаграждение, забранено от
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за потребителски
4
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и на основание чл. 22 от ЗПК същият следва да се прогласи за
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
подадената въззивна жалба се явява основателна, а решението, в атакуваната с нея
част, следва да бъде отменено, вместо което предявеният иск за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем № *** г., уважен.
Предвид крайния изход от спора на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатно процесуално представителство - в размер на
по 405,00 лева за първоинстанционното и въззивното производство.
Също така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
дължи в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Пловдив, сумата от
общо 150,00 лева, от които 100,00 лева – държавна такса в производството пред РС
Пловдив и 50,00 лева – държавна такса за производството пред ОС Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 959/22.03.2022 г., постановено по г. д. № 15751/2021 г. по
описа на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, иск за прогласяване на недействителността на сключения
между М. П. Ц. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № *** г. на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 1
от ЗЗП, както и в частта, с която М. П. Ц. е осъден да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД сумата от 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторени
разноски за първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
като заемодател, и М. П. Ц., ЕГН **********, като заемател, договор за паричен заем
№ *** г. за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър център", ет. 2, офис
40-46, да заплати на адвокат Д.В. М., вписан в АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, сумата от 405,00 лева (четиристотин и пет лева) адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по г. д. № 15751/2021 г. по описа на РС Пловдив и
405,00 лева (четиристотин и пет лева) адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ по в.г.д.№ 1390/2022 г. по описа на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, "Силвър център", ет. 2, офис
40-46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 150,00 лева (сто и петдесет
лева), представляваща дължими държавни такси за първоинстанционното и въззивно
производство по делото.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6