Р Е Ш Е Н
И Е
№
246
27.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №243 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
ВПД
директора на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 обжалва решението по а.н.д. №378/2021г. на РС - Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на процесуални
нарушения в процедурата по ЗАНН и доказано деяние. Моли за отмяна на решението
и потвърждаване на електронния фиш. Евентуално прави възражение за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение за ответника.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмена молба адв.Я.С. *** като пълномощник на санкционираното лице С. И. С.,
законен представител на „Вива-Метал“
ООД, ЕИК ********* с постоянен адрес *** оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по списък.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният
съд е постановил обосновано и правилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №4493854, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на С.
И. С. – законен представител на фирма „Вива-Метал“ ООД – гр.Радомир за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 15.11.2020г. в 15.35 часа
на автомагистрала „Струма“, км 53+950 в посока гр.София нарушителят С. е
управлявал посочения във фиша автомобил рег.№СВ 7778 РН със скорост на движение
от 150км/ч при разрешена скорост извън населено място от 110км/ч, въведена с ПЗ
В26. Движението на жалбоподателя е заснето и установено с АТСС – видеорадарна
система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения от посочената във фиша
марка. Съдът е установил, че техническото средство за измерване е от одобрен
тип и преминало последваща проверка за съответствие. Съгласно справка за
собственост на МПС, съдът е приел, че същото е притежание на фирмата, чиито
законен представител е наказания субект. От приложения към преписката снимков
материал съдът е установил верността на изнесените във фиша данни относно
наказуемата скорост на движение, регистрационния номер на автомобила, датата и
часа на заснемането.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на
реквизитите във фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП и правилно установена скорост на
движение на автомобила с годно техническо средство. Според съда обаче протоколът
за работа на техническото средство съдържа непълноти относно графите за първото
и последното статични изображения и несъответствие с часа на заснемането, който
е извън времевия интервал за работа на средството. Съдът е приел, че посочените
нарушения пречат да се установи по безспорен начин описаното във фиша
административно нарушение. Съдът е констатирал нарушение и в правната
квалификация на деянието по чл.21 от ЗДвП поради посочване на двете алинеи от
правната норма, които са взаимноизклюващи. По посочените правни доводи съдът е
отменил фиша. С оглед изхода от спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и
чл.143, ал.1 от АПК съдът е осъдил ОДМВР – Кюстендил да заплати на С. деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно представения
договор за правна защита.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Събраните
по делото на районния съд доказателства установяват по безспорен начин само
част от елементите от обективната страна на противоправното деяние. Приложеният
снимков материал от паметта на техническото средство, удостоверението за
одобрен тип и протокола от последваща периодична проверка установяват годността
на АТСС към датата на заснемането, данните за МПС и размера на превишаването на
максималната скорост за движение, въведена с ПЗ В26 за извън населено място.
Документите от ОПУ – Кюстендил установяват и обхвата на действие на ПЗ В26 в
зоната на измерване на МПС.
Приложеният
по делото Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./
обаче не е във вид, който може да установи останалите елементи от обективната
страна на противоправното деяние относно работата на техническото средство в
конкретния пътен участък по отношение заснемането на процесното МПС. Правилна е
констатацията на районния съд за отсъствие на попълнени графи в протокола за
номерата на първото и последното статично изображение, поради което не може да
се извърши съпоставка на представения клип от паметта на АТСС с данните за
неговата работа в Протокола. От друга страна, отразеният в протокола период на
работа на АТСС не включва времето на заснемане на МПС по фиша – заснетото
движение на МПС по фиша е в 15.35 часа, докато работата на АТСС по протокола
започва в 16.30часа. Приложения на л.7 от делото на районния съд протокол е
относимия такъв за работа на АТСС предвид идентичността на вида и номера на
техническото средство с посоченото такова във фиша и снимковия материал към
него, включително датата на неговото ползване – 15.11.2020г. Отделно от това,
вън от вниманието на съда е останало обстоятелство, че съгласно данните в протокола,
същият е придружен с дигитална снимка, т.к. се касае за временно монтирано на
пътя АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС, което се
потвърждава от Удостоверението за одобряване на типа на л.8 от делото на
районния съд, но такава снимка не е направена, съгласно писмото на началник ПК
РУ – Дупница на л.35 от делото на районния съд. Липсата на снимка нарушава
правилото по чл.10, ал.3 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредбата.
Посочените
нарушения във формата на протокола и несъответствия с останалия доказателствен
материал по делото на районния съд водят до извод за недоказано противоправно
деяние поради липса на безспорни доказателства за начина на работа на техническото
средство – време, място на позициониране и обхват на запаметените изображения. Приобщеният
като доказателство клип от паметта на средството за измерване не може да замести
визираните факти, тъй като не съдържа посочената информация. Дължима е отмяна
на фиша, както правилно е процедирал районния съд.
Решението
е правилно и в частта за деловодните разноски. Разноските се дължат на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на дееца. Същите са своевременно поискани
и доказани посредством представения договор за правна защита и съдействие.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На
основание чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН ответникът има право на деловодни разноски
пред касационната инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Разноските са своевременно поискани и доказани посредством договора за правна
защита и съдействие на л.13-гръб от делото, заплатени изцяло в брой, като
договорът в този вид има характер на разписка за извършено плащане. Разноските
са в минимален размер по правилото на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което не подлежат на намаляване по възражението на касатора за
прекомерност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260239/18.06.2021г.
по а.н.д. №378/2021г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на С. И. С., законен представител на „Вива-Метал“ ООД деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.