№ 1242
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500838 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 510/23 г. по описа на Пернишкия ОС.
С решение по делото № 13/15.01.24 г. съдът е уважил напълно иска с правно основание чл. 432 КЗ,
предявен от А. С. А. срещу ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД и е присъдил в полза на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. (при доказани като платени
извънсъдебно на същото правно основание от същия ответник 15 000 лв.) и на основание чл. 86
ЗЗД е присъдил законната лихва от 07.11.22 г.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението. Твърди се, че над сумата 20 000
лв. пълен размер, включващ извънсъдебно плащане, осъдителният диспозитив е необоснован
поради: - съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който ако би пътувал с
разрешена скорост, би предотвратил сблъсък, - завишаване на присъденото обезщетение на фона на
пълно възстановяване на пострадалия.
Въззиваемият оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
В производството пред САС не са ангажирани доказателства.
След служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се оспорва
валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението
с оглед твърденията за неправилност, наведени във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните, в рамките на определения обхват на проверка и
според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, САС прави следните
изводи:
Наличието на извънсъдебно плащане на обезщетение и изричното изявление на ответника,
че не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение спрямо мотоциклета,
чийто водач предизвикал катастрофата и вината на последния (доказана с приета като
доказателство влязла в сила присъда на наказателния съд) обосновава липсата на необходимост да
се обсъжда основателността на претенцията. Съдът следва да се концентрира около размера на
присъденото обезщетение между сумата 20 000 лв. (за присъдени 5 000 лв. над доброволно
1
платените 15 000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила) и общия размер на приетото като
справедливо обезщетение от 50 000 лв. от гледна точка на критерия за справедливост и механизма
на ПТП - в частност – наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Липсва валидно направено от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат (заявено с отговора на исковата молба – л. 86) и поради това първостепенният съд не се е
произнесъл на основание чл. 51 ЗЗД (съпричиняване от пострадалия е разисквано по повод
твърдението на ответника за предходни негови травми, удължили възстановителния период). В
приетата по делото автотехническа експертиза вещото лице не е изследвало предотвратимост на
катастрофата при движение на ищеца, осъществяващ маневрата изпреварване в най-лявата пътна
лента, с по–ниска скорост (същият е пътувал според експерта със скорост от 141 км.ч.). Изводите на
автоексперта са, че единствена причина за ПТП е внезапното навлизане в лентата за изпреварване
(след започната от ищеца маневра) от деликвента, без същият да се убеди в безопасността на
маневрата. При скорост на движение от 86 км.ч. неговото позициониране пред изпреварващия
мотоциклетист се явява внезапно препятствие и ударът е бил технически неизбежен чрез спиране
или заобикаляне от пострадалия.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита получените от ПТП травми/
счупване на лявата лопатка, счупване на гривнената става и върха на лявата лакътна кост
(оперативно свързани с остеосинтетичен материал), счупване на основната фаланга на палеца на
лявата ръка, с липсващ костен фрагмент, лекуван несполучливо с костна присадка, счупване на
крайната фаланга на третия пръст на лявата ръка, мозъчен оток (за него експертът медик отбелязва,
че е последица от увреждане, а не самостоятелна травма), голяма рана в областта на лявата
предмишница, чиято тъкан впоследствие некротизира и е осъществено оперативно лечение с кожна
присадка от бедрената област. При приемане на медицинската експертиза (л. 123 гръб) вещото
лице е коригирало възстановителния период, с твърдението, че поради проявените усложнения той
е продължил поне 8 - 9 м. При прегледа експертът е установил белег с триъгълна форма с размери
12/8/13 см. по външната страна на лявата предмишница, белег с размери 20/15 см. по предната
страна на лявото бедро (донорното място за кожна пластика), деформиран палец на лявата ръка,
останал в свито положение, непозволяващо захват, белег с дължина 7 см от оперативното лечение
на лявата лъчева кост.
Разпитаната по делото свидетелка О. А. (л. 124), сестра на ищеца, заявява, че
непосредствено след катастрофата ищецът поддържал висока температура и имал силни болки в
различни места по тялото. Той не бил в състояние сам да отиде до тоалетната, загубил телесно
тегло, не можел да се самообслужва. Кожната пластика не позволявала къпане в продължение на
няколко седмици, което причинявало допълнителен дискомфорт, наред с болките и тревогата
заради състоянието. Вземането на кожа от здраво място довело до нова зона на болка (като
процесът на възстановяване според вещото лице на това място бил около 45 дни). Ищецът наред с
болките от трите операции и същностните травматични увреждания е понесъл болки и от
оперативните интервенции за вземане на собствени тъкани за присаждане на места с костен/кожен
дефект. Катастрофата напълно променила живота на брат й. Той работел преди увреждането в
строителството. Осакатената лява ръка, без сила и възможност за нормален захват, не му позволява
да извършва предходната дейност и към момента на даване на показанията ищецът е безработен.
Белезите го притесняват. Той не ходел на фитнес и спрял да участва в обичайни за него преди
планински пешеходни- или велопоходи.
Вещото лице е утвърдило, че няма данни за предходни травмирания на ищеца, а в
настоящия случай той е провел и рехабилитация за възстановяването си.
Така доказаните травми са от физическо и психическо естество и те съответстват на
определения от ПОС размер за тяхното обезщетяване. С оглед на обстоятелството, че към момента
на катастрофата ищецът е бил на 21 г., САС приема, че притеснението му от увредения външен вид
не е проява на необоснована суета, а е нормална реакция за човек в съответния възрастов период.
При необратима увреда в хватателната функция на лявата ръка и няколко белега в различни
части на тялото, вкл. на места, неприкрити от дрехи (гривнена става), твърдението във въззивната
жалба за пълно възстановяване на ищеца е необосновано.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното решение, на
основание чл. 272 ГПК, се ползва от съдържащите се в първоинстанционното решение мотиви.
На основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38 ЗА застрахователното дружество следва да заплати на
2
повереника на ищеца възнаграждение в размер на 3 450 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част между сумата от 5 000 лв. и 35 000 лв. и
съразмерните лихви от 07.11.22 г. решение № 13/15.01.24 г., постановено по гр.д. 510/23Г. по описа
на Пернишкия ОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38 ЗА застрахователно дружество ДАЛЛ БОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да заплати на адв. Р. Х. САС адвокатски хонорар в размер на 3 450 (три
хиляди, четиристотин и петдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3