Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията т. дело N
1631 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от синдиците на “К.т.б.” АД (в
несъстоятелност) срещу ответника П.Х.Б., с която са предявени
главен иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2
от ЗБН, евентуално съединен с иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит
от 18.05.2011 г. “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ е предоставила кредит на
ответника в размер на 360 000 евро, като с изявление за прихващане вх. №
10645/04.11.2014 г. ответникът уведомява
банката, че е придобил по договор за цесия от 31.10.2014 г., сключен с К.С.Д.вземане срещу банката в размер на
500 881.75 щ.д. по анекс № 97470/12.02.2013 г. към рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
03.03.2012 г. Във връзка с това ответникът отправя изявление за прихващане на
придобитото от него с договора за цесия вземане в размер на 500 881.75 щ.д. и
изтеклите лихви придобити от цесия в размер на 15832.82 щ.д. срещу своето
ликвидно задължение към банката, произтичащо от договора за кредит от
18.05.2011 г. Банката е уведомена за сключения договор за цесия от К.Д.с
уведомление с вх. № 10647/04.11.2014 г. Ищецът поддържа, че изявлението за
прихващане попада в приложното поле на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН, поради
което е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Поддържа, че
към датата на придобиване на вземанията от страна ответника, последният е знаел
да настъпилата неплатежоспособност на банката, поради което поддържа, че е
налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и изявлението за прихващане е
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Ето защо иска от съда да обяви за нищожно извършеното прихващане, обективирано
в изявление на ответника към б.та с вх. № 10645/04.11.2014 г., а при условията
на евентуалност иска от съда да обяви за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД /в несъстоятелност/
това прихващане. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът П.Х.Б. не оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения за наличието на договорни отношения по
договор за кредит от 18.05.2011 г. и договор за цесия от 31.10.2014 г., както и
изпратените да банката уведомления и
изявление за прихващане. Поддържа, че извършеното прихващане е породило валидно
правно действие по отношение на всички лица, съответно не са налице
предвидените в закона предпоставки за прогласяване на неговата нищожност,
евентуално относителна недействителност. Оспорва да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията срещу банката.
Сочи, че изявлението за прихващане е направено пред 06.11.2014 г. – датата, на
която е отнета лицензията на банката за извършване на банкова дейност, поради
което процесното изявление за прихващане не попада в приложното поле на чл. чл.
3, ал. 3 от ЗБН. Освен това тази разпоредба е неприложима по отношение на
процесното изявление, тъй като законовата забрана се отнася до сделки и
действия, чрез които банката би могла да намали или да застраши масата на
несъстоятелността, но не и до действия или сделки между трети лица и
едностранни действия срещу кредиторите на банката.
Излага и доводи за недопустимост на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, предвид
обстоятелството, че същият е предявен
извън рамките на предвидения в закона 2-годишен преклузивен срок, тъй като
исковата молба е изпратена чрез куриер /вместо поща/. Моли съда да прекрати
производството по иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б./БНБ/, „КТБ“
АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са
квестори в б.та и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът
за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.
С
решение № 138 от 6.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение
е вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.
С решение №
664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, Съдът е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД, като е определил начална дата на
неплатежоспособността 6.11.2014 г. Със същото решение Съдът е открил
производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /н/, обявил е банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на
органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от
правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН е обявено в
ТР-АВ на 22.04.2015 г. С решение № 1443 от 3.07.2015 г.
на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. 2218/2015 г. по описа
на САС, е отменено решението на СГС в частта относно определената дата на
неплатежоспособност, като вместо това е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.
Горните
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
служебно извършената от съда справка в ТР.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата
по наличието на посочените в исковата молба договори за кредит; анекс №
97470/12.02.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит от 03.03.2012 г.; договор за цесия
/ищецът има възражение единствено относно факта има ли достоверна дата този
договор по отношение на банката, но не оспорва неговото наличие/ както и
изпратените да банката уведомления и
изявление за прихващане.
По
предявения главен иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2
от ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗБН, от датата на решението за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните
институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и
действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни
разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат
да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или
обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични
задължения, независимо от начина на изпълнение. Извършените в нарушение на горепосочените
забрани действия и сделки са нищожни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността – арг. от чл. 3, ал. 3 на ЗБН.
В
случая атакуваното изявление за прихващане е отправено и достигнало до банката
на 04.11.2014 г., а решението на управителния съвет на БНБ, с което е отнет
лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е от датата 06.11.2014 г.
Ето защо не се установява хипотезата на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН,
предпоставяща, че атакуваното като
нищожно действие е извършено от датата на отнемане на лицензията. Освен това,
съгласно приетото с постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение №
239/15.05.2018 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 986/2017 г., прихващането, извършено
от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките,
визирани в чл. 3 ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал.
3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми.
С оглед гореизложеното, Съдът приема, че предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид извода на съда за неоснователност на главния
иск, следва да бъде разгледан и предявеният при условията на евентуалност иск.
По
предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за недопустимост на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН поради
непредявяване на иска в срока по чл. 62, ал. 1 от ЗБН /съгласно редакцията на
разпоредбата към момента на предявяване на иска този срок е 2 години/ от
откриването на производството по несъстоятелност за банката. Производството по
несъстоятелност е открито на 22.04.2015 г., а исковата молба е изпратена по
пощата на 24.04.2017 г. - видно от пощенско клеймо върху пощенския плик, като
предвид обстоятелството, че 22.02.2017 г. е съботен ден следва да се приеме, че
по арг. от чл. 60, ал. 6 ГПК исковата молба е подадена в рамките на установения
в закона преклузивен срок. Противно на изложените в писмената защита на
ответника твърдения, исковата молба е изпратена до съда чрез „Б.П.“ ЕАД. Това
дружество е пощенски оператор, лицензиран да извършва универсална
пощенска услуга по смисъла на Закона за пощенските услуги на цялата територия на Република България /видно от публичния
регистър на лицензираните пощенски оператори, воден от Комисията за регулиране
на съобщенията/, както и всички видове услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга, в това число и услугата по приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и
международни пощенски пратки.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗБН /ред. до изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014
г.), относим към настоящия спор, доколкото оспореното прихващане е извършено на
04.11.2014 г., кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към
банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни
и вземането му е било изискуемо. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, прихващането може да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако
кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на
вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност.
В случая вземането е придобито от
ответника, в качеството на извършващ прихващането кредитор- цесионер от момента
на сключване на договора за цесия. Ответникът извежда тези свои права от
договор за цесия от 31.10.2014 г. Ищецът оспорва достоверността на тази дата,
но предвид обстоятелството, че този договор е посочен в уведомлението по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и в изявлението за
прихващане, съобщени на банката на 04.11.2014 г., то следва да се приеме, че
към тази дата такъв договор е бил сключен. В този смисъл договорът за цесия има
достоверна дата по отношение на ищеца към 04.11.2014 г., която е преди датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност /22.04.2015 г./.
В хода на производството ищецът е
изложил доводи, че направеното от ответника изявление за прихващане не е
произвело своя погасителен ефект, тъй като придобитото от ответника вземане не
е било ликвидно и изискуемо към датата на изявлението. В подкрепа на
становището си сочи, че ответникът не би получил вземането си в размера на
извършеното прихващане, а ако вземането беше включено в списъка на приетите
вземания, то би могло да бъде удовлетворено само по реда на чл. 94, ал. 1 от
ЗБН.
Правото на прихващане се състои във възможността с едностранно
волеизявление да се погасят двете насрещни вземания до размера на по-малкото от
тях, но за да възникне правото на прихващане е необходимо вземането на
прихващащия да е изискуемо /арг. от чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД/. За да бъде извършено прихващането, следва да са налице следните
предпоставки: наличие на две задължения; идентичност на субектите по двете
правоотношения; еднородност и заместимост на двете насрещни задължения;
изискуемост на активното вземане; ликвидност; действителност на вземането.
Ищецът оспорва факта, че към 04.11.2014 г. са били налице основанията
да се извърши прихващане, тъй като твърди, че активното вземане /цедираното в полза на
ответника Б. от К.С.Д.вземане/ не е било
изискуемо.
В чл. 116 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ са посочени действия
на БНБ, представляващи специални мерки, които целят да осигурят време за банковата институция, поставена под
особен надзор да реорганизира дейността си, с оглед възможността да преодолее
затрудненията, които изпитва. Доколкото обаче тези мерки засягат правата на
трети лица, установяващите възможността за прилагането им разпоредби не следва
да се тълкуват разширително. Изрично в ЗКИ е посочено, че за периода, за който
БНБ е упражнила правомощието си и е наложила мораториум върху изпълнение на
паричните задължения на банката към нейните кредитори /чл. 116, ал. 2, т. 2 от
ЗКИ/, банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието
изпълнение е спряно, като в този случай банката не носи имуществена отговорност
за неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния
надзор. През времето на специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки
относно паричните задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а
договорните лихви върху такива задължения се начисляват, но се заплащат след
вдигане на специалния надзор. Следователно банката, поставена под особен
надзор, по отношение на която са наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ,
е освободена от последиците на забавата за изпълнение на изискуемите й задължения, но самият факт на
налагане на забраната за плащане, не изключва изискуемостта на задълженията на
банката, съответно не изменя вече настъпилата изискуемост. Съгласно вече
цитираното решение на ВКС № 239/15.05.2018 г., „изпълнение на задължения“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗБН не следва да се приема като
събирателен израз, включващ и „прихващането“, което е способ за погасяване на
задължения. Ето защо Съдът намира, че в
чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗБН са установени
ограничения за самата банка, съответно на действащите от нейно име лица, за активно поведение, насочено към
изпълнение на нейни задължения, но не и ограничения, налагани на трети лица,
които не са изрично предписани от закона. Затова и в конкретната хипотеза, при
която прихващането е извършено от кредитор на банката, а не е инициирано от
банката, валидността на прихващането не
зависи от наложените на банката ограничения на чл. 116 от ЗКИ, тъй като при
наличието на останалите предпоставки по чл. 103-104 от ЗЗД не са налице пречки
и при наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т .2 от ЗКИ да се извърши прихващане от
кредитор на банката с вземане на банката.
Предвид изложеното, Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че
ефектът на прихващането е настъпил едва от датата на откриване на
производството по несъстоятелност, тъй като тогава е настъпила и изискуемостта
на вземането на ответника и същият би могъл да получи изпълнение на същото само
по реда на чл. 94, ал. 1 от ЗБН. Доколкото
придобиването на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на
договора за цесия, то същият придобива вземането именно в състоянието, в което
то е било към този момент, вкл. и настъпилата изискуемост.
Спорно между страните е обстоятелството дали към момента на придобиване на
вземането ответникът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
В случая вземането е придобито от ответника преди датата на вписване на решението
на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност
/вписването е станало на 07.11.2014 г./,
поради което е неприложима предвидената
в чл.59, ал.4 ЗБН необорима презумпция за знание на извършилия прихващането кредитор за настъпила неплатежоспособност на
банката. Затова в случая следва да бъде проведено пълно и главно доказване от
ищеца, че към момента на придобиване на вземанията кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или, че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. В случая към датата на придобиване на вземането от кредитора ответник
не е било поискано откриване на производство по несъстоятелност, съответно
ищецът следва да установи наличието на знание у ответника, че към 04.11.2014 г.
е настъпила неплатежоспособност на банката. Ищецът поддържа, че под знание за
„настъпила неплатежоспособност" законодателят е нямал предвид наличие на
специални познания на конкретния кредитор с оглед обоснован икономически
анализ, който да установява, че са налице предпоставките за неплатежоспособност
на банката, а знанието на редовия гражданин или търговец за това, че банката е
изпаднала в такова състояние. Затова счита, че такова знание е налице за всички
български граждани от момента на обявяването на Решение № 73 от 20.06.2014 г.
на УС на БНБ и Решение № 74 от 22.06.2014 г., съгласно които в резултат на
спиране на плащанията към клиенти, банката е поставена под специален надзор.
Сочи, че в медиите било отразено затварянето на банката за работа с клиенти в
периода от м. юни 2014 г., съответно от изнесената информация можело да се
направи извод за евентуалната неплатежоспособност на банката. Съдът намира, че така твърдените факти не обосновават
извод, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност към момента на
придобиване на вземането. По делото не са ангажирани никакви доказателства,
които да установяват наличието на такова знание. Не може да бъде възприето
становището на ищеца, че под знание за „настъпила неплатежоспособност” по смисъла
на закона не следва да се вземат предвид законово определените критерии за
такава. След като в чл. 59, ал. 3 от ЗБН изрично е посочено като относимо към
настъпване на фактическия състав на нормата знанието за настъпила
неплатежоспособност, а не за настъпването на евентуална неплатежоспособност или
опасност от такава, то следва да приеме, че дори и да е налице някакво знание
за опасност от неплатежоспособност, получено от кредитора от широко оповестена
информация за опасност от неплатежоспособност на банката, в това число и
актовете на БНБ за поставяне на банката
под особен надзор, то това знание не е знанието
за настъпила неплатежоспособност по смисъла на закона. Представените от ищеца в
съдебното заседание на 28.09.2018 г. извлечения от писма, доклади и
прессъобщения също не съставляват пълно и главно доказване, че към 04.11.2014
г. ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 160/04.07.2018 г. на ВКС, ІІ ТО, по
т. д. № 1164/2017 г., знанието за
настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активните вземания
не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по см. на чл.115
ЗКИ, при наличие на която /в регламентираните от законодателя хипотези и
условия/ БНБ може да постави банка под специален надзор.
Предвид изложеното, Съдът приема, че предявеният при условията на
евентуалност иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на производството, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените в настоящето производство
разноски, които възлизат на 2400 лева.
На основание
чл. 60, ал. 4 от ЗБН, дължимата държавна такса по делото в размер на 37117.05
лева следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на б.та.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д. и
К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу П.Х.Б., ЕГН **********,***, при
условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2
от ЗБН за прогласяване за нищожно на
прихващане, извършено от П.Х.Б. с изявление към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност
с вх. № 10645/04.11.2014 г., на вземане на
К.С.Д.към К.т.б.“ АД – в несъстоятелност
за получаване на сума в общ размер от 516714.57 щ.д., дължима по анекс №
97470/12.02.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит от 03.03.2012 г., което вземане е
прехвърлено на П.Х.Б. с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задълженията
на П.Х.Б. към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от
18.05.2011 г. и чл. 59, ал. 3 от ЗБН за
признаване на установено, че гореописаното прихващане, обективирано в изявление
на П.Х.Б. към К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с вх. № 10645/04.11.2014 г. е
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
“К.т.б.” АД /в несъстоятелност/, като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на П.Х.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски за настоящето производство в размер на 2400 лева.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 60, ал. 4 от ЗБН да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 37117.05
лева, представляваща дължимата държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
.