МОТИВИ към присъда №46 по НОХД №321/13г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият М.А. ***
и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.10.2012г. в отдел 362 „е” в землището на с.
Новаково, обл. Пловдивска, с редовно позволително, но извън указаните в него
количество и дървета, е изсякъл от горския фонд каквито и да е дървета – 19 бр.
дървета бук и 1 бр. дърво габър с общ обем 24 пространствени кубични метра, на
обща стойност 1680.00лв.
Преди даване ход
на делото на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. М.А.М. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира че от
събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
предвид това, че производството се води по чл.371 от НПК което предвижда
задължително прилагане на чл.58 от НК, с оглед характеристичните данните за
личността на подсъдимия и и липсата на предишни осъждания, да се определят наказания
във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, които да бъдат „лишаване от свобода”
в първоначален размер от девет месеца и наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
На основание чл.58а, ал.1 от НК пледира размера наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде намален с една трета, или на подс. М. да се наложи наказание на
размер на шест месеца „Лишаване от свобода”. Счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението му
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Пледира спрямо подс.М.
да бъде приложен текста на чл.235, ал.7 от НК, като същия бъде осъден да
заплати в полза на държавата сумата от 1680лв. представляваща равностойността
на липсващите количества дървен материал предмет на обвинението, както и да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Сл. защитник на подсъдимия-адв.
А., счита делото за изяснено от
фактическа и правна страна, като не оспорва правната квалификация на повдигнатото
спрямо неговия подзащитен обвинение. Изтъквайки многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, той намира, че спрямо подс. М. следва да се определят наказания
при условията на чл.54 от НК, като едното да бъде глоба в размер на 1000лв., а
второто от тях, да бъде „ лишаването от свобода“, което след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК, да са фиксира в минимален предвиден от закона размер. Не възразява
спрямо подс. М. да се приложат
текстовете на чл.66 от НК и чл.235, ал.7 от НК, както и това същия да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Подс. М.А.М. се признава
за виновен, съжалява за случилото се. По същество моли за минимални наказания, като
изтърпяването на „лишаването от свобода“ да бъде отложено.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
направено от страна на подсъдимия,
направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното
производство, показанията на свидетелите Т.Х.В., Красимир А. Неделчев, Петър Георгиев Калоферов, Петьо Иванов Петков, Христо Николов Христозов,
Йордан Манолов Шопов, Марияна Петкова Н., като взе предвид и заключението на
Марияна И. Пачова по назначената по делото стоково-оценъчна експертиза и
писмените доказателства по делото –
писма от Директора на РДГ Пловдив, АУАН № 692/22.10.2012г., констативен
протокол от 18.10.2012г. и сортиментни ведомости, съставени от служители на РДГ Пловдив,
позволително за сеч №0060287, карнет опис за извършено маркиране в отдел 362,
подотдел „е“ в землището на с.Новаково, скица и технологичен план, протокол за
освидетелстване на сечище №0060063, договор №83/10.08.2012г. между „ ЕТ „Мериан
07-Мариана Павлова“ и ТП „ Държавно горско стопанство-Асеновград“, протокол за
предаване и приемане на обекта,
пълномощно от името на Мариана Георгиева Павлова от 23.04.2008г., трудов
договор№11 /31.08.2011г. и допълнително
споразумение към него от 28.09.2011г. между „ ЕТ „Мериан 07-Мариана Павлова“ и М.А.М.,
характеристична справка (от л.80 от ДП), справки за съдимост (лист 83 от ДП) и
останалите приложени по делото писмени доказателства и веществените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.А.М. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, с адрес по лична карта
гр. Пещера, ул.”Извън
регулация” № 107, ЕГН **********.
Подсъдимият М.А.М. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Съгласно утвърден годишен
план от Южно централно държавно предприятие – Смолян, през 2012г. следвало да
се извърши сеч на дърва в гора, находяща се в горска територия отдел 362, подотдел
„е”, намиращ се в землището на с. Новаково, обл. Пловдивска. Горските територии
в този район и намираща се в тях гора, са частна държавна собственост по
смисъла на чл.27, ал.4 от Закона за горите, като са част от горския фонд. Посочения
отдел се стопанисвал от Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ –
Асеновград /ТП ДГС – Асеновград/. На 23.07.2012г. от страна на ТП ДГС –
Асеновград се провел търг, за извършване на сечта в описания отдел. Търга бил спечелен
от ЕТ „Мериан 07 – Марияна Павлова” – гр. Първомай представляван от св. Христо
Николов Христозов. По този повод бил
сключен договор №83/10.08.2012г. / лист 59-63 от ДП/ между едноличния търговец
и ТП ДГС-Асеновград, за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен от Обект №1246 отдели 362 „е“-Държавна горска територия. На същата дата,
на ЕТ „Мериан 07 – Марияна Павлова” било издадено и позволително за сеч
№0060287/10.08.2012г. /лист 43 от ДП/ като в него се било отразено, че се
очаква добив от 650,0 плътни кубически метра лежаща маса по категории дърва,
както следва-бук, зимен дъб и габър. Сечта следва да се извърши в отдел 362 „е”
на дърва, които са маркирани с контролна горска марка №0527 и №0548, със синя
на цвят боя. Срокът за провеждането на сечта бил от 13.08.2012г. до
15.12.2012г. Маркирането на дърветата в посочения отдел е било извършено от
служители на ТП ДГС – Асеновград в периода 20.06.2012г. – 25.06.2012г. под
ръководството на св. Йордан Манолов Шопов.
През този период от време дърветата, предвидени за сеч били маркирани с
релефна контролна горска марка с № Л 0527 и с № 0548 със синя боя в основите на
стеблата и със синя точка, поставена върху стеблото, на височина 1.30 м от
земята. Съгласно даденото позволително, сечта започнала през месец Октомври
2012г. като за целта били използвани работници ангажирани от ЕТ „Мериан 07 –
Марияна Павлова”. Един от тези работници бил подс. М.А.М., който работел на
трудов договор, като резач на дървен материал. Работейки в отдел 362 „е” в землището на с. Новаково, на
18.10.2012г. подс. М. изсякъл и 19 дървета бук и едно дърво габър, на чийто
стъбла нито имало поставена синя точка, нито релефна контролна горска марка. По
обем те съставлявали общо 24 пространствени кубични метра, като стойността им
възлизала на 1680.00 лв. В деня на сечта, отрязаните от подс. М. дървета били
извозени. На същата дата свидетелите Красимир А. Неделчев и Петър Георгиев
Калоферов-работещи като горски инспектори при РДГ- Пловдив, извършили проверка
на сечището на ЕТ „Мериан 07 – Марияна Павлова”. По пресните пънове на
отрязаните стъбла, те установили, че отсечените от подс.М. общо 20 дървета, са
били без нанесена контролна горска марка и без синя точка. След проведения разговор
с работниците на сечището, се установило че липсващите дърветата са изсечени
от подс. М.. Самият той, също признал,
че е изсякъл липсващите дървета. Същия ден служителите на РДГ-Пловдив съставили
констативен протокол, а впоследствие и АУАН срещу подс. М.М.. Междувременно изсечените
немаркираните дърва били транспортирани на временен склад, в последствие и продадени
от ТП ДГС – Асеновград.
От заключението по назначената стоково-оценъчна експертиза на лист 33 от ДП се установява,че
стойността на отрязаните от подс. М. възлиза на сумата от 1680лв.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото, гласни и писмени
доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие
писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите по обвинителния акт, като то си кореспондира и с останалите
доказателства събрани по делото, с обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство, с показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани по
делото, както и със заключението на изготвените по делото съдебно-стоково
оценъчна експертиза, което съдът възприема като
обективно, пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени на основание
чл.283 от НПК, както и надлежно приобщените към доказателствения материал –
характеристичната справка, справките за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият М.А.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 235, ал.1
от НК, а
именно това, че на 18.10.2012г. в отдел 362 „е” в землището на с.
Новаково, обл. Пловдивска, с редовно позволително, но извън указаните в него
количество и дървета, е изсякъл от горския фонд каквито и да е дървета – 19 бр.
дървета бук и 1 бр. дърво габър с общ обем 24 пространствени кубични метра, на
обща стойност 1680.00лв.
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че отрязаните на 18.10.2012г. от подс. М., в отдел 362 „е” в землището на с.
Новаково, обл. Пловдивска, 19 бр. дървета бук и 1 бр. дърво габър с общ обем 24
пространствени кубични метра, представляват частна държавна собственост, като същите
са се намирали в гора, горска територия представляваща горския фонд. За сечта в отдел 362 „е” в землището на с. Новаково, обл.
Пловдивска,
е имало издадено позволително за сеч №0060287/10.08.2012г., но дърветата
изсечени от подс. М. се били без контролна релефна горска марка и без съответна
маркировка за отсичане. Извода е, че те са били изсечени от подс. М. извън
указаните в позволително количества и дървета. Тъй гората в която се намира отдел 362 „е“ от землището на с. Новаково,
не принадлежи на физически и
юридически лица, както и на съответната община, то като горска територия неин
собственик е държавата по смисъла на чл.27 от Закона за горите. Гората от която са били изсечени дърветата се
явявали част от Горската територия по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за горите,
като самата гората в която те се намират е била частна държавна собственост
съгласно чл.27, ал.4 от същия закон.
Общата стойност на изсечените
извън редовното позволително общо 20бр. дървета е сумата от 1680.00лв., установена посредством извършената
по делото стоково оценъчна експертиза.
Деянието е
извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като са
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено
опасни последици.
Мотивите на подсъдимият
за извършване на престъплението се коренят в желанието му да се
облагодетелствува по непозволен начин.
По наказанието:
Относно определяне на
наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след
съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определи наказаниията при
условията на чл.54, ал.1 от НК.
По
отношение на подс. М.А.М., съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност престъплението извършено от подсъдимия –висока, с оглед обществените
отношения, които засяга, разпространеността му и последиците от същото, и
степента на обществената опасност на извършителя – сравнително ниска, предвид
добрите му характеристични данни и липсата на предишни осъждания, както и като
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-лошото семейно и
материално положение, това, че има се грижи за три малолетни деца, едното от
които болно от диабет, това, че е признал вината си още в хода на досъдебното
производство с оглед документирането на престъпната му дейност, както и
направените признания на фактите по обвинителният акт, като отчете и
отегчаващите отговорността обстоятелства, каквото се явява значителното
количество на отрязаните дърва и тяхната стойност, счете, че на подсъдимия М.М.
следва да се определят наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК, т.е. при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да бъдат наказание: „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца, както
и наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000лв. Съобразно
разпоредбата на чл.373, ал.2, вр. чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така
определеното първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът приложи и текста на чл.58а, ал.1 от НК, като размера бе
редуциран с една трета и подс. М. бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на шест месеца. В случая безспорно, по отношение и на подс.М.
са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанията при
условията на чл.55, ал.1,т.1 и т.2,б.“б“ от НК, т.е. не слезе под минимално предвидения
размер на наказанието глоба, което в случая е от 1000 до 20 000лв. и не замени
предвиденото от закона наказание „лишаване от свобода“ за което няма минимум с
наказание „Пробация“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид
това, че по отношение на подс. М. може да се приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, а и за постигане
целите на наказанието не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното
му наказание. Предвид което съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от три години.
На основание чл.235, ал.7
от НК, поради това че предмета на престъплението липсва, съдът осъди подс. М.А.М.
да заплати в полза на Държавата, сумата от 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, явяваща се
равностойност на липсващите дървета – 19 бр. дървета бук и 1 бр. дърво габър с
общ обем 24 пространствени кубични метра.
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимият М.А.М. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на АРС сумата от 25лв,
представляващи разноски по
водене на делото.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: