РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 14.02.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 3870 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „БЪЛГАРИЯ ЕР“ООД срещу Решение 20247442/ 09.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 43500/2019г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в,
с което е уважен, предявен от И. Й. иск по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004г.
за сумата от 250,00 евро обезщетение за закъснял полет.
Изложени са аргументи, че причината за закъснението
(спукано стъкло в пилотската кабина) е извънредна, не е присъща на дейността на
превозвача и съставлява освобождаващо обстоятелство по смисъла на чл. 5 от
Регламента и съображения 14 и 15 от него.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението. Посочва, че по делото не е подаван отговор
на исковата молба и всички възражения са преклудирани.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Пред СРС е
предявен иск от И. П.Й. против „Б.Е.“
АД по чл. 7. пар. 1. б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на
обезщетение в размер на 250.00 евро за закъснял полет, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и разноски.
Препис от
исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответното дружество на 13.05.2020г.
Срокът за отговор на исковата молба е
започнал да тече на 22.05.2020г. съгласно §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето / Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.,/ и е изтекъл на 22.06.2020г. Отговор на исковата молба не е постъпил.
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача
ищецът следва да докаже качество на пътник по валидна облигационна връзка по
договор за въздушен превоз, в рамките на която ответникът е изпълнил възложения
полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три
часа както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача, в т. ч.
разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.
Няма спор и се доказва от представения в заверен
превод и неоспорен електронен билет, че ищцата е закупила билет за полет FB319 от
летище София, Република България до летище Тегел, Берлин, Република Германия за
дата 05.01.2018 г.. Не се спори, че полетът е осъществен с повече от 3 часа
закъснение при крайната дестинация. Следователно трябва да се приеме, че ищцата
има право на обезщетение за претърпяното неудобство съгласно чл. 7, параграф 1,
б. „а" от Регламент ЕО №261/2004 г. при полет с дистанция межди 1500 км. и
3500 км., за което се позовава на задължителната практика на Съда на ЕС по дело
№С-402/07 и №С- 432/07.
Възможността на въздушния превозвач да се освободи от
отговорност следва да се заяви в срока за отговор на исковата молба, като се
посочат конкретни обстоятелства, които са причинили закъснението и да се
докаже, че те са е извънредни, не са присъщи на дейността на превозвача и
съставляват освобождаващо обстоятелство по смисъла на чл. 5 от Регламента и
съображения 14 и 15 от него
Възраженията за такива обстоятелства, които са били
известни на превозвача се преклудират ако не се заявят в срока по чл. 131 ГПК.
Това следва от разясненията в т.4 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството на което се позовава жалбоподателя няма как да не е било
известно нему преди изтичане на срока за отговор на исковата молба и след като
то не е заявено като правоизключващо възражение, то и правилно не е било
съобразено от СРС и СГС също няма право да го съобразява, а и няма
доказателства за това оплакване.
При липса на други оплаквания в жалбата тя е
неоснователна и решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемата, която претендира и доказва
заплатен адвокатски хонорар от 360,00 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20247442/ 09.11.2020г., постановено по гр. д.
№ 43500/2019г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Е.“АД, ЕИК ******** да заплати на И. П.Й., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360,00 лв. разноски за адвокат за въззивната
инстанция с ДДС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.