РЕШЕНИЕ
№2367
гр.
Пловдив, 20 ноември, 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в
открито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2207 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Община Марица, чрез юрисконсулт Пенева, обжалва Решение № 981 от 23.05.2019
г., постановено по АНД № 7974/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 25
наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 67 от 12.11.2018 г. на Кмета на Община Марица, с което на С.Н.Х. с ЕГН **********
*** е наложена глоба от 200 лева за нарушение по чл.3, т.2 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество,
за организацията и безопасността на движението на територията на община Марица,
приета от Общински съвет Марица. Твърди се неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното съдебно решение, като в съдебното заседание жалбата се поддържа
от процесуалния представител на жалбоподателя юрисконсулт Пенева, която твърди
липса на процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба С.Н.Х., чрез пълномощника си адв.Х., е депозирал молба, с
която моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и да
се остави в сила решението на Районния съд като законосъобразно, правилно и
подкрепено от доказателствата по делото.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е
изпратил представител.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за основателност
на жалбата и моли същата да бъде уважена.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
като е приел, че въз основа на доказателствата по делото, които е кредитирал,
безспорно било установено, че ответникът по касационната жалба Х. е осъществил
нарушението, което му е вменено с наказателното постановление, като на
13.04.2018 г. в с.Войводиново е извършил непристойни действия и жестове спрямо
непълнолетно лице, изразили се в сваляне на панталоните и опипване на половия
му член пред детето на обществено място през деня. Дадена е от
първоинстанционния съд оценка на поведението на лицето Х. като несъвместимо с
обществените норми на поведение и е счетено, че то осъществява признаците на
нарушение по чл.3, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територията на община Марица.
Районният
съд, въз основа на правилно установена фактическа обстановка, е направил обаче
незаконосъобразен според настоящия съдебен състав извод за наличие на
съществени по характера им нарушения на процесуалните правила при издаването на
АУАН и наказателното постановление, които според съда са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и поради това се явяват основание за
отмяна на наказателното постановление. Като такива нарушения съдът, постановил
обжалваното решение, е посочил нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно наказателното постановление /НП/ и нарушение на изискванията на
чл.42, т.4 от ЗАНН касателно АУАН, като е посочил, че нарушението е било
описано в АУАН и НП бланкетно и от него не става ясно какво точно бил сторил
нарушителят. Счетено е, че правото на защита е било нарушено, тъй като
нарушителят бил препятстван да разбере съставомерните факти, срещу които да се
защитава и правилото за поведение, което се твърди да е нарушил.
Като
друго процесуално нарушение се посочва, че в АУАН е вписан само един свидетел
при съставянето му, което се твърди да е съществено нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В тази връзка е тълкувана и разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН в насока,
че в случая е следвало да се състави АУАН и затова същият следва да отговаря на
законовите изисквания.
Като
трето процесуално нарушение, отчетено от Районния съд като съществено, е
посочено отразяването в НП на разпоредбата на чл.3, т.4, изр. второ от цитираната
Наредба като основание за налагане на глобата, като се сочи, че такова
изречение не съществувало в разпоредбата, а тя имала и различно съдържание от
това на посоченото нарушение по чл.3, т.2 от Наредбата, което е прието, в
крайна сметка, да е довело до неяснота относно вмененото на Х. нарушение.
Касационната
съдебна инстанция намира, че не са налице сочените от Районния съд основания за
отмяна на НП, като в тази връзка счита, че липсва твърдяното процесуално
нарушение, относимо към съдържанието на наказателното постановление по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази насока е видно, че в текста на наказателното
постановление и то още в описателната му част, освен обстоятелството, че Х.
извършва непристойни действия и неморално поведение, което се изразява с
действия и жестове спрямо непълнолетната Катерина Арабаджийска, несъвместими с
обществените норми на поведение - непристойно поведение и явно неуважение към
обществото, изрично са описани и действията в тяхната конкретика – „показал е
половите си органи пред непълнолетното момиче, за да се възбуди и изпита
наслада“. Така направеното описание на конкретно осъществени от Х. действия,
впрочем, е изводимо от цялата съвкупност от доказателства, събрани по делото и
е установено като фактическо положение от Районния съд в решението му.
Следователно с така направеното конкретно описание на фактически действия,
осъществени от Х., е бил попълнен бланкетния състав на нарушението, като тези
действия действително се включват в състава на нарушението по чл.3, т.2 от
Наредбата, както е приел и Районния съд. Това съдържание на НП се явява
достатъчно пълно и съответства на изискването относно съдържанието на НП,
предвидено в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото е налице ясно и точно описание на
конкретно поведение, осъществяващо състав на административно нарушение, което е
подведено под конкретната и съответстваща материална норма. При това описание,
съдържащо се в наказателното постановление, не може да се счете, че за сочения
в НП нарушител е останало неясно по отношение на какви факти следва да се
защитава, още повече, че се установява, че наказателното постановление е
издадено след постановен отказ на прокурор по образувана по случая прокурорска
преписка да образува наказателно производство, в хода на която преписка
нарушителят е давал и обяснения по случая. Поради това и настоящият съдебен
състав не намира, че правото на защита на Х. е било нарушено и то в нито един
етап от производството, доколкото на същия е станало ясно за какво негово
поведение бива санкциониран и въз основа на кой именно нормативен акт.
В
тази връзка, съдът намира за нужно да посочи, че първоинстанционния съд не е
съобразил точния смисъл на приложимата разпоредба на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като
така е направил и незаконосъобразни последващи изводи. Разпоредбата на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, в нейната актуална редакция, гласи, че без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Очевидно е от приложената прокурорска преписка, че същата е приключила именно с
отказ от образуване на наказателно производство, постановен от прокурора, като
преписката е препратена на административния орган. В тази насока и съставянето
на АУАН изобщо не е било задължителна част от административното производство,
поради което и всички доводи във връзка с допуснати процесуални нарушения при
издаването на акта, се явяват несъотносими, доколкото при образувано
производство при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН акт изобщо не следва да се
съставя и отговорността на нарушителя се ангажира директно с издаването на
наказателното постановление. В случая, въпреки разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, е сторено повече от необходимото и акт все пак е бил издаден, като е
видно и че е бил предявен на нарушителя, който е вписал и че няма възражения.
Сиреч, още преди издаване на наказателното постановление за същия е било ясно,
че се ангажира административната му отговорност за случая от 13.04.2018 г. Както се посочи, издаването на АУАН не е било
дължимо, поради което и преценката дали същият е съответен на изискванията
относно съдържанието му е бие съществено значение. За пълнота обаче съдът намира
за нужно да посочи, че дори и да бе изискуемо приложеният по преписката АУАН
задължително да бъде издаден, за да сложи начало на
административно-наказателното производство, то липсата на посочен в него втори
свидетел при съставянето му изобщо не може да се счете за съществено по своя
характер нарушение, защото по никакъв начин не влияе негативно върху
съдържанието на правото на защита, а липсата на конкретизация на непристойните
действия, при условие, че е посочено изрично, че са осъществени именно такива
по своето съдържание и при наличното им описание в НП, разгледано в светлината
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, също не препятства по какъвто и да било начин
адекватното упражняване правото на защита.
На
последно място, не е налице несъответствие при посочване на основанието за
налагане на глоба. Видно от НП е, че в същото е посочено изрично, че се издава
във връзка с нормата на чл.45, ал.2, т.3 от Наредбата на Община Марица, която
разпоредба определя общо вида на наказанията, налагани въз основа на издадени
наказателни постановления, а разпоредбата на чл.3, т.4 от Наредбата, в
действителност има второ свое предложение, относимо към всички забрани по чл.3,
т.1 - 4, което гласи : „При нарушение се налага глоба в размер от 50 до 200 лева“.
Следователно и съвсем правилно и наказващият орган е посочил съответната и
конкретна санкционна норма при определяне на наказанието. Последното е
съобразено с вида и характера на нарушението, което е извършено спрямо дете,
поради което и се явява с по-сериозна степен на обществена опасност, като се
има предвид и че съобразно ЗЗД и КПД на децата се дължи особена и специална
закрила, поради което и е правилно определено в максималния размер.
Предвид
изложеното и като е постановил отмяна на наказателното постановление, районният
съд е издал незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени и съответно
наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 981 от 23.05.2019 г., постановено по АНД № 7947/2018 г. на Районен съд – Пловдив, 25 наказателен състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 67/12.11.2018 г. на Кмета на Община Марица, с което на С.Н.Х. с ЕГН ********** *** е наложена глоба от 200 лева за нарушение на чл.3, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на община Марица, приета от Общински съвет Марица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.