Решение по дело №4961/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260002
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110204961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

           

№ 260002/5.1.2021г.                                    2021 година                                         гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                       ДВАДАСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ

На пети януари                                                                                               2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

СЕКРЕТАР:СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

            като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 4961 по описа за 2020 година

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА Д.Т.Ж. – родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

 

На 14.03.2020г. в гр. Варна при управление на МПС л.а. „Опел Астра“ с peг. № В 8627 BP, нарушила правилата за движение по ЗДвП - чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДВП: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“ и по непредпазливост причинила на С.Х.Р. - водач на автомобил МПС л.а. „Опел Астра“ с peг. № Н 4517 ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на лява пубисна кост, което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1-1,5 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 вр.чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

           

Веществените доказателства по делото - 1 брой СД диск със записи от телефон 112 и 2 броя ДВД дискове, съдържащи записи от охранителни камери след влизане на решението в сила да остават към материалите по делото.

 

ОСЪЖДА обвиняемата Ж. да заплати сумата от 240.12 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна проверка пред Окръжен съд - Варна в петнадесет дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


П Р О Т О К О Л

 

 

            Година 2021                                                                                                Град Варна

            Варненският районен съд                                                Двадесет и седми състав

            На пети януари                                             Година две хиляди двадесет и първа

 

                        В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

            Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

            Разгледа докладваното от Председателя НАХД № 4961/2020г. по описа на ВРС.

 

            Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, вида и размера на наложеното наказание, намира че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение по отношение на обвиняемата Д.Т.Ж. - „ПОДПИСКА”.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

 

        към решение по НАХД № 4961 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.

 

По отношение на обвиняемата Д.Т.Ж. - родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН: **********, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същата деяние по престъпление по чл. чл.343, ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, за това, че  на 14.03.2020 г. в гр. Варна при управление на МПС л.а. „Опел Астра " с per. № В 8627 BP, нарушила правилата за движение по ЗДвП -чл.37, ал.7, т.1 от ППЗДВП: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека" и по непредпазливост причинила на С.Х.Р. - водач на автомобил МПС л.а. „Опел Астра" с per. Н 4517 ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на лява пубисна кост , което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1-1,5 месеца.

       Предлага се Ж. да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да й бъде наложено административно наказание.

       В съдебното заседание представител на ВРП не се явява.

       Пострадалата С.Х.Р. се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че желае наказателното производство спрямо обвиняемата да продължи.

       В съдебно заседание обв.Ж. се явява лично и се представлява от упълномощен защитник - адв.Р.Н. от ВАК.

       Защитникът на обвиняемата, в хода на съдебните прения, мотивира становище, че са налице предпоставките на чл.78А от НК, като моли предвид семейното и имуществено положение на обвиняемата спрямо нея да се наложи минимално административно наказание глоба.  

   Обвиняемата Ж. изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

  

   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

       Обв. Д.Т.Ж. е правоспособен водач на МПС, категория „В" от 2016г. Тя управлявала лек автомобил марка „Опел Астра" с peг. № В8627ВР, собственост на семейството й.

      Обв. Д.Ж. работела като крупие в „Торъс“ ООД по трудов договор от 16.10.2019г. На 13 и 14.03.2020 г. тя била на работа за времето от 20:00 часа на 13.03.2020г. до 08,00 часа на 14.03.2020 г.

       На 14.03.2020 г. обв.Ж. приключила по-рано работния процес и  около 07:45 часа тръгнала да се прибира към дома си. Качила се да управлява семейният лек автомобил марка „Опел Астраpeг. № В8627ВР. Със стартиране на двигателя се включили и късите светлини на автомобила. Обвиняемата предприела движение по бул. „Вл. Варненчик" в гр. Варна, от Катедралния храм „Св. Успение Богородично към изхода на града. Времето било слънчево, ясно, с добра видимост, асфалтът бил сух, а по булеварда почти нямало движение. Движението по бул. „Вл. Варненчик" било двупосочно, с по три пътни ленти в двете посоки, като по средата платното за движение било разделено с разделителен остров, на който бил поставен железен парапет. Обв. Ж. се движела в средната пътна лента на бул. „Вл. Варненчик". Тъй като излязла от нощна смяна, а вечерта на персонала било съобщено, че ще има промяна в смените поради обявеното в страната  на 13.03.2020 г. извънредното положение относно заболяването Covid 19, докато шофирала, обв. Ж. размишлявала как ще се справи със ситуацията. Тя имала две малки деца - синът й бил във втори клас, а дъщеря й ходела в детска градина и нямало кой да ги гледа, което предизвикало тревога у нея. Когато наближила кръстовището с ул. „Г. Бенковски", обв. Ж. не видяла, че за движещите се автомобили в нейната посока свети червен забраняващ преминаването сигнал на светофарната уредба, не спряла автомобила и навлязла в кръстовището.

    В този момент, от ул. „Г. Бенковски в посока към „Колхозен пазар" гр. Варна се движел л.а. "Опел астра" с peг. № Н4517ВН, управляван от св. С.Х.Р., която отивала на работа. Зад нея, с друг лек автомобил  се движел приятелят й - св. М.М.. Достигайки до кръстовището с бул. „Вл. Варненчик", което било регулирано със светофарна уредба, на около 7-8 м. преди кръстовището, за св.Р. светнал зелен сигнал. Тя включила на втора предавка и навлязла в кръстовището. Точно в този момент настъпил удар между предната челна част на управлявания от обв. Ж. автомобил и предния ляв калник на автомобила управляван от св. Р.. Ударът бил силен и бил чут от намиращата се в този момент в подлеза на кръстовището св. М.П.. Св. М. от своя страна възприел случилото се, тъй като се движел зад св. Р.. И двамата веднага отишли при катастрофиралите автомобили и предприели действия по уведомяване на компетентните органи. Св.М. установил, че св.Р. е в безсъзнание, като краката й били насочени към дясната седалка, а тялото й било върху лявата.

    На място пристигнал екип на спешна помощ, който отвел пострадалата Р. в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Същия ден тя била приета в Неврохирургия на МБАЛ“Св.Анна“-Варна, където било констатирано, че има мозъчно сътресение и счупване на горното рамо на лява пубисна кост на левия долен крайник.

     Видно от заключението на изготвената в хода на ДП  съдебно-медицинска експертиза в следствие на удара пострадалата Р. е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, счупване на горното рамо на лява пубисна кост. Видно от заключението на съдебния медик описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по делото, а именно при ПТП като водач на лек автомобил. Според вещото лице счупването на горното рамо на лява пубисна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 1-1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, а мозъчното сътресение самостоятелно определяло разстройство на здравето неопасно за живота.

      Според вещото лице от материалите по делото не се установявали категорични данни за загуба на съзнание от страна на пострадалата непосредствено след претърпяното ПТП. Липсата на спомен за случилото се можело да се дължи на преживяната болка, стрес, както и на степенно стеснение на съзнанието, което определяло временно разстройство на здравето неопасно за живота.

      От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза е видно следното:

      Взаимният анализ на данните от Протокола за оглед, видеофайла, фотоалбумите и показанията, определяли като най-вероятно място удара (МУ) в зоната на кръстовището на около 12,30 м. след ОР1 и от около 16,65 м. до около 14,95 м. в ляво от ОР1, мерено спрямо посоката на огледа.

     Съвместният анализ на данните от показанията, от видеофайла и данните от приложената „циклограма" водели до заключението, че водачката на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № Н4517ВН е навлязла на разрешителен (зелен) сигнал за нея в кръстовището от средна пътна лента на ул. "Г. Бенковски", а водачката на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. №В8627ВР е навлязла в кръстовището на забранителен (червен) сигнал на светофарната уредба за нея в кръстовището от средна пътна лента на лявото пътно платно на бул. „Вл. Варненчик".

      Според експертизата скорост на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. В8627ВР непосредствено преди удара е била 52,22 км/ч. (14,50 м/сек.) , а скоростта на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. Н4517ВН непосредствено преди удара е била 37,11 км/ч. (10,38 м/сек.).  Дължината на опасната зона на спиране за л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. №В8627ВР при движение със скорост 52,22 км/ч. е била 27,87 м., а дължина на опасната зона на спиране на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № Н4517ВН при движение със скорост 37,11 км/ч. е била 21,18 м.

    Според експертното заключение от техническа гледна точка водачката на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № В8627ВР е имала обективна възможност своевременно и от достатъчно разстояние да възприеме забранителния „червен" сигнал за нея на светофарната уредба преди да навлезе в кръстовището от разстояние по-голямо от дължината на опасната зона на спиране и да реагира адекватно с намаляване на скоростта и/или аварийно спиране преди мястото на удара при движение със скорост 52,22 км/ч. Според експертизата от техническа гледна точка водачката на л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № Н4517ВН не е имала обективна възможност в конкретната ситуация да спре или да предприеме каквато и да е адекватна реакция и действие, тъй като разстоянието от 14,07 м., на което се е намирала от мястото на удара (МУ), когато е настъпила опасността е било по-малко от дължината на опасната зона на спиране - 21,18 м. на управлявания от нея автомобил и освен това в този момент не е имала зона на пряка видимост към навлизащия в кръстовището л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № В8627ВР.

       Според експертното заключение водачката на л. а. "ОПЕЛ АСТРА" с peг. № В8627ВР не е упражнила постоянен визуален контрол към сигналите на светофарната уредба и е навлязла на забранителен „червен" за нея сигнал, в следствие на което е настъпил удар между двата процесии автомобила.

      Видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №248/16.03.2020 г., не е установено наличие на алкохол в кръвта на обв. Ж. към момента на допускане на ПТП.

       В хода на ДП е била назначена и видеотехническа експертиза, проследила в хронологичен ред движението на двата автомобила в кръстовището. От заключението на експертизата е видно, че изследваният видеофайл е цифров презапис и по него не са установени следи от манипулации.

       Видно от изготвената справка за съдимост, обв. Ж.  не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

       От изисканата от съда справка от ВРП е видно, че за обв.Ж. липсват други образувани и висящи ДП.

      Видно от справката от Сектор ПП - ОД на МВР-Варна, обвиняемата е правоспособен водач, като до настоящия момент е била санкционирана само за едно нарушение на правилата на ЗДвП с влязло в сила на 03.06.2020г. НП- такова по чл.140 от ЗДвП, като деянието по това нарушение е извършено на същата дата на настъпване на ПТП по настоящото дело. Преди датата на процесното деяние Ж. не е санкционирана за нарушения по ЗДвП.

      Видно от представените по делото удостоверения за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, обв.Ж. е омъжена, като от брака си има две малолетни деца- момче на 9г. и момиче на 4г.

      Видно от представените  по делото удостоверение изх.№929_/04.01.2021г. и характеристика от ръководителя на „Торъс“ ООД обвиняемата работи като крупие в горепосоченото ЮЛ, има образцова трудова характеристика и получава трудово възнаграждение малко над 500 лв. месечно.

      Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С.Х.Р., М.Р.М., и М.С.П., тъй като същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа обстановка.

      Съдът изцяло приема заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска, автотехническа и видеотехническа  експертизи, като обективни и компетентни, като освен това кредитира и приобщените по делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.

     Гореописаната фактическа обстановка се доказва  от събраните по делото доказателства, а именно –  от показанията на свидетелите С.Х.Р., М.Р.М., и М.С.П. кредитирани от съда, протокол за оглед на местопроизшествие, скици на местопроизшествие, фотоалбуми, от заключенията на съдебномедицинска, автотехническа и видеотехническа експертизи, справка от общинско предприятие ТАСРУД ведно с циклограма и скица на фазите на светофарната уредба на кръстовището на бул.“Вл.Варненчик“ и ул.“Г.Бенковски“, видеозаписи от охранителни камери, звукозапис от тел.112, протокол за ПТП, справка за съдимост, справки от сектор ПП за нарушител/водач, справка от ВРП за липса на образувани и висящи други ДП срещу обв.Ж., както и от другите писмени материали, приобщени по делото.

 

         След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

 

       Обв. Д.Т.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, тъй като на 14.03.2020 г. в гр. Варна при управление на МПС л.а. „Опел Астра " с per. № В 8627 BP, нарушила правилата за движение по ЗДвП -чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДВП: „червена светлина - означава „Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека" и по непредпазливост причинила на С.Х.Р. - водач на автомобил МПС л.а. „Опел Астра" с per. Н 4517 ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на лява пубисна кост , което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1-1,5 месеца.. 

 

       Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.

 

        От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване  правилата за движение при управлението на МПС и причиняване на средна телесна повреда на пострадалата Р., като безспорно деянието е извършено при управление на МПС т.к. съгласно константната практика на ВКС „управление на МПС“ е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му, независимо от това дали МПС е в движение или в покой“ - Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82г. на  Пленума на ВС на РБ, което следва да се приеме за приложимо в настоящия казус. Безспорно се касае за  нарушение на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДВП, тъй като е преминала на червен сигнал на светофарната уредба, забраняваща преминаването на кръстовището в нейната посока за движение, поради което е причинила пътния инцидент, довел до травмата на пострадалата Р., която е съставомерна. Тук следва да се посочи, че неправилното изписване на цифровата квалификация на бланкетната норма от ППЗДВП в постановлението на прокурора и в постановлението за привличане на обвиняемата от ДП , а именно чл.37, ал.7, т.1 от ППЗДВП не се приема от настоящия съдебен състав за съществено процесуално нарушение. На първо място, чл.37 от ППЗДВП няма алинеи и точки. На второ място текстовото изписване на бланкетната норма не налага никакво съмнение, че се касае за нарушение на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДВП. От словесното изписване на обвинението в диспозитива, а също така и от обстоятелствената част на прокурорският акт- постановление по реда на чл.375 от НПК стават ясни признаците на състава на престъплението /фактическото обвинение/, което е предявено на обвиняемата и по което тя се е защитавала. Ето защо и съобразно константната съдебна практика, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

      Според заключението на АТЕ, ако обвиняемата не е навлязла в кръстовището на червен сигнал на светофара, пътният инцидент е могъл да бъде предотвратен. Вина за настъпилото ПТП носи изцяло тя. 

     Така установеното от комплексната съдебно- медицинска експертиза травматично увреждане, причинено на св.Р. -„ счупване на горно рамо на лява пубисна кост , което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1-1,5 месеца ” изпълва медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

       Спор по фактите по делото няма. Не се спори за вида и характера на  общественоопасния резултат/ причинената средна телесна повреда/, както и относно обстоятелството, че той се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което и осъщественото от обвиняемия деяние се явява съставомерно по  чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК.

     Поради това съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на визираното престъпление.

    В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на участниците в движението.

       От субективна страна - деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината – небрежност /несъзнавана непредпазливост/. Обвиняемата, с оглед обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС е била длъжна и е могъла да предвиди, че при навлизане на червен сигнал на светофарната уредба и то в кръстовище в центъра на града би могло да настъпи ПТП. Нещо повече, независимо от причините като водач на МПС същата е била и длъжна да бъде осторожна и внимателна към подадените сигнали на светофарната уредба и да се съобразява с тях. В този смисъл, тя виновно е нарушил разпоредбите на  чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДВП.

     При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Ж. за извършеното от нея престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, съдът  отчита като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало, оказаното съдействие на разследващите органи за установяване на обективната истина, изразеното съжаление за стореното още от хода на ДП, което е продължило и в с.з, липсата на други нарушения на ЗДвП преди деянието предмет на делото, добрите характеристични данни за обв.Ж. по месторабота и тези изводими от липсата на каквито и да било други прояви, обективирано в справката изготвена от ВРП.       

       Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.

       Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца и  като съобрази гореизложените обуславящи отговорността обстоятелства, намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемата Д.Ж. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемата е пълнолетно лице,  не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, същото е непредпазливо и за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Пробация”. Ето защо  следва обв.Ж. да бъде освободен от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание “ГЛОБА”. Като взе предвид характера на причинената телесна повреда, възрастта и семейното положение  на обвиняемата – омъжена с две малолетни деца, за които е длъжна да полага грижи, имущественото положение на същата, получаваща заплата дори под размера на минималната за страната,  съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева. Предвид възрастта на нарушителя, констатираните само смекчаващи вината обстоятелства и липсата на други престъпни прояви до момента, както и предвид липсата на други нарушения на правилата на ЗДвП преди деянието, които да са създали опасност за движението съдът намира, че се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, обявено за наказуемо от НК. Поради това и глоба в минимално предвидения от закона размер би била съответна както на извършеното, така и на личността на обвиняемата и би постигнала целите  на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемата да не върши други престъпления.

    В разпоредбата на чл.343г от НК се предвижда кумулативно определяне на наказание лишаване от права за престъпление като процесното. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК от своя страна предвижда преценката за налагане на това наказание,  в производство като настоящото, да се извърши от съда. В конкретния случай според съда не се налага обвиняемата Ж. да бъде лишена и от право да управлява МПС, като се има предвид характера на настъпилото ПТП, броя и тежестта на извършените нарушения по ЗДвП, а така също и данните относно поведението на обвиняемата като водач на МПС, изведени от приложената справка за нарушител/водач, от която е видно, че за първи път същата допуска  нарушения на правилата на ЗДвП, които да доведат до причиняване  на каквито и да било вреди другиму, в случая телесна повреда. Видно от справката за нарушител водач за деяние реализирано на датата на процесното, осъществило състава на административно нарушение по чл.140 от ЗДвП- управление на нерегистрирано МПС по време на процесното ПТП на обвиняемата са наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като НП с което са наложени не е било обжалвано от обвиняемата и е влязло в сила на 03.06.2020г. . Ето защо в конкретния случай съдът намира, че проведеното срещу обвиняемата ДП, както и съдебно такова, ведно с наложеното административно наказание, би било достатъчно за постигане на целите, предвидени както в НК, така и в ЗАНН, без налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

 

       На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи разноските, за които има доказателства, че са направени  по делото в тежест на обвиняемата. Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства по делото- един брой СД-диск, съдържащ записи от тел.112 и  два броя ДВД-дискове, съдържащи записи от охранителни камери като на основание чл.112, ал.4 от НПК постанови същите да останат по делото.

 

      По гореизложените съображения, съдът постанови решението  си.

 

 

 

                                                             СЪДИЯ при ВРС: