№ 274
гр. П., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищцата Р. Н. Б., с поС.ен адрес в с. П., общ. П., ул. „М. в.“ № 15, ЕГН
**********, твърди, че с ответника са в граждански брак от 26.05.2017 г. и са родители
на малолетното дете Р. Б. Б., ЕГН **********. Поддържа, че от сключването на брака
им са живеели в К. Ш., но от месец юли на 2019 г. са разделени. Заявява, че по съдебен
път (с влязло в сила решение, издадено от швейцарски съд) е постановено, че след
раздялата им детето трябва да живее при нея, а на бащата е определен режим на лични
контакти с него. Изтъква, че през лятото на 2020 г., с цел гостуване, детето е
пристигнало в Р. Б., но тогава бащата е оттеглил съгласието си за пътуването на
същото в чужбина, което по-рано доброволно е бил дал. Смята, че е нужно волята му в
тази връзка да бъде заместена от съда, тъй като това ще бъде в интерес на детето, което
има необходимост да пътува многократно, за срок от 5 години, до К. Ш., до държавите
от Е. с., до Р. С. М., до Р. Т. и до Р. С.. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираният проблем да бъде разрешен. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Р. Д. Б., с поС.ен адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № 43, ЕГН
**********, намира ищцовата претенция за неоснователна, поради което настоява за
нейното отхвърляне и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разходи, които е
сторил. В подкрепа на процесуалната си позиция релевира съображения, че не са
изпълнени условията на закона за уважаването й, тъй като противното би злепоставило
1
интереса на детето.
Съдът приема следното:
1. От фактическа и правна страна:
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/16 г.,
ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина
на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. до
държави, чийто кръг е определяем.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните
специфики на производството по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:
- касае се за спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът прави
преценка за целесъобразност;
- основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява
конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени;
- разрешението може да бъде дадено за:
= определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем, или
= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави;
- поначало разрешението не трябва да води до промяна в местоживеенето
на детето от страната в чужбина, освен когато е предявен иск за изменение от такъв
порядък, респ. когато този въпрос вече е решен по съдебен път;
- то следва и да изключва възможността българската държава да бъде
лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, който ще
пътува с детето.
Изходната база за решаването на всички съдебни дела, засягащи ненавършило
пълнолетие дете, включително за пътуване в чужбина само с единия родител, което ще
е свързано и с местоживеенето на детето там, трябва да бъде „най-добрият интерес“ на
детето, съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. (вж. и Решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д.
№ 3368/17 г., ІV г.о. на ВКС). Според този нормативен текст, който дава легална
дефиниция на обсъжданото понятие, най-добрият интерес на детето е детерминиран от
комплекс от фактори, включващи: желанията и чувствата му; неговите физически,
психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото му и други
характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, и другите
относими факти.
Целта на съдебните процедури за спорна администрация на гражданските
2
отношения е определянето на механизъм, по който занапред да бъде упражнявано
дадено субективно материално право, поради което преценката на съда се концентрира
върху релевантните фактически данни, съществуващи към момента на решаването на
спора (вж. Определение № 478/28.07.2011 г. по ч. гр. д. № 271/11 г., ІV г.о. на ВКС ).
Проявлението на визираните принципни постановки в полето на разглеждания
казус предполага съобразяването им на фона на данните, изведени от формираната
доказателствена съвкупност. В нея се включват гласните доказателствени средства
(показанията на свидетелите В. Т., Х. Ш., С. Ф. и С. Т.), значителният обем от писмени
доказателства и социалните доклади, представени от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. П..
Така очертаният доказателствен материал, в който няма съществени
противоречия между съставящите го елементи относно значимите обстоятелства, дава
опора за изграждането на следните фактически констатации:
- Касае се за дете на 5 години, чийто родители са страните по делото, а те
са в граждански брак от 26.05.2017 г.
- Ищцата трайно живее в К. Ш. от 2004 г. до настоящия момент, като след
сключването на брака й с ответника, семейството им е продължило да живее там,
където се е родила и тяхната дъщеря Рая Б..
- През месец юли 2019 г. отношенията между двамата родители са се
влошили, поради което те са преустановили съвместното си живеене.
- С Решение от 21.09.2020 г. по дело № SF.2020.25 ns cg на Районен съд –
гр. А., К. Ш. е било постановено, че:
= съпрузите Р. и Р. Б.и имат право да прекратят съществуването на
съвместното си домакинство и от 06.07.2019 г. живеят разделени:
= от 01.04.2020 г. между тях се определя режим на имуществена
разделност;
= през времето на раздялата им детето Рая Б. трябва да живее „под
грижите на майката“;
= на бащата се формира режим на контакти с детето в следния
вариант, а именно:
* за времето, през което той няма поС.но местоживеене в К. Ш. –
ще има право да посещава детето 2 пъти годишно, с уговаряне на продължителността с
майката и предварително уведомяване от 1 месец;
* една ваканция от 4 седмици (вкл. за пътувания в чужбина), с
предварително уведомяване от 2 месеца;
* всяка неделя от 18:00 ч. – за контакт по телефон, Skype или
Whatsapp;
* допълнително право за посещения и ваканции – по
споразумение с майката;
3
= бащата се задължава да заплаща издръжка на детето и на ищцата.
- С изключение на частта, отнасяща се до издръжката, цитираният
чуждестранен съдебен акт е влязъл в сила на 27.11.2020 г., като при разглеждането на
делото от швейцарския съд ответникът Р. Б. е бил редовно уведомяван и надлежно
представляван от процесуален представител – адвокат, назначен му по негово искане
(по линия на правната помощ).
- През 2020 г. ответникът се е завърнал в страната, с намерение
местоживеенето му вече трайно да бъде тук, докато ищцата и детето са продължили да
живеят в К. Ш.. През месец юли на 2020 г. детето е пристигнало в Р. Б., придружавано
от своята баба по майчина линия, която активно участва в грижите за него още от
раждането му. Целта на посещението е била гостуване, а намерението на ищцата е
било още в началото на месец октомври същата година то отново да се завърне при нея
в К. Ш., заедно с майка й. Тогава обаче бащата е заявил пред органите на МВР, че
оттегля доброволното си съгласие, което по-рано е бил дал за пътуването на детето в
чужбина, без то да бъде придружавано и от него.
- Затова от средата на 2020 г. до настоящия момент детето пребивава в с.
П., общ. П., като непосредствените грижи за същото се полагат от бабата по майчина
линия и от бащата. Майката е продължила да пребивава в К. Ш., като ежедневно
общува с детето посредством средства за електронна комуникация и се прибира в
страната по няколко пъти годишно, за да вижда детето и лично. Тя има добра
емоционална връзка с него и поС.но изпраща финансови средства за отглеждането му.
- В Ш. к. ищцата разполага с поС.на работа, с наето жилище и се осигурява
за социални и за здравни рискове, като за последните осигурява и самото дете. Живее
заедно със своята сестра, която също е трудово ангажирана, и при положително
разрешаване на проблема, свързан с пътуването на детето, има намерение при тях да
отиде и нейната майка. Записала е детето в детско учебно заведение там.
- В с. П., общ. П. ответникът има самостоятелен жилищен етаж от къща, в
която живее със свои близки роднини – баща му и семейството на негов вуйчо, където
са създадени битови условия, позволяващи отглеждането на детето. Работи по трудово
правоотношение. Между него и детето съществува добре изградена емоционална
връзка. От месец октомври 2022 г. го е записал в детската градина в с. П., като
причината това да не стане по-рано е било противопоставянето на майката.
- Личните взаимоотношения между двамата родители са силно влошени,
което води до нарушаване и на комуникацията им по въпросите за детето.
- Ищцата е подала срещу ответника молба (по гр. д. № 14277/21 г. на
Софийския градски съд) за признаване и допускане на изпълнението на швейцарското
съдебно решение в Р. Б., а последният е предявил срещу първата (по гр. д. № 811/22 г.
на Районен съд – гр. П.) иск за развод, с който са съединени и претенции той да
упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при него, в
4
с. П., общ. П.. Към финализирането на съдебното дирене по сегашното дело нито едно
от тези две съдебни производства не е завършило с окончателен съдебен акт. По
първото от тях е постановено решение от 15.07.2022 г., с което молбата е уважена, но
то е предмет на въззивно обжалване, което все още не е приключило.
Установените фактически данни са основание за следната обобщена юридическа
преценка на разглежданата хипотеза:
- Към сегашния етап въпросите за упражняването на родителските права,
местоживеенето и личните контакти на детето са решени по съдебен ред – с
упоменатото чуждестранно съдебно решение. То подлежи на признаване, за целите на
настоящата съдебна процедура, на основание чл. 118, ал. 1 КМЧП във вр. с чл. 23, § 1
от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението
и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата, подписана на 19.10.1996 г. в гр. Х., К. н. (по-нататък за краткост само
Конвенцията). Не се констатира нито една от пречките за това, маркирани в чл. 23, § 2
от Конвенцията. Неприключилото съдебно производство пред Софийския градски съд,
което е с правно основание по чл. 118, ал. 2 КМЧП във вр. с чл. 24 от Конвенцията, не
е причина да се приеме обратното, макар да се отнася до признаването и допускането
на изпълнението на същото решение. То би имало значение, само ако по него с влязло
в сила съдебно решение се отказва признаване на чуждестранния съдебен акт, защото
едно такова решение на Софийския градски съд ще бъде задължително за настоящия
съдебен състав (чл. 297, предл. 2 ГПК).
- В контекста на казаното в предишния абзац даването на съдебно
разрешение детето да пътува в чужбина, без съгласието на бащата, е от значение за
изпълнението на решението на швейцарския съд. В противната ситуация би се
стигнало до осуетяване на неговия ефект, който, както стана ясно, валидно обвързва
страните, и то само заради едностранната воля на ответника.
- Същевременно и най-добрият интерес на детето изисква то да има
възможност да пътува извън страната, придружавано само от майката. По този повод е
нужно да се отчете, че:
= И двамата родители притежават необходимия родителски капацитет
и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъС.ието на детето. Всеки от тях
разполага с добър потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде
отглеждано и възпитавано.
= Майката обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща
от факта, че детето е момиче на сравнително ниска възраст. Тя може да разчита и на
солидна подкрепяща среда в лицето на своята майка, към която детето е силно
привързано, а също и на сестра си. Ищцата има трайно установено местоживеене в К.
Ш. от 18 години, където всъщност е било и местоживеенето на детето, а промяната в
тази връзка е настъпила само и единствено поради несъгласието на ответника то
5
отново да пътува дотам.
Гореизброените фактически и правни особеностите на случая, поставен за
решаване, мотивират крайното заключение, че искането на майката за съдебно
разрешение за задграничните пътувания на детето, без съгласието на бащата, е
основателно. А след като то е свързано с местоживеенето на детето в чужбина, резонно
е форматът му да бъде за неограничен брой пътувания до заявените държави, но за
срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението.
2. По предварителното изпълнение на решението:
Не са налице основания за допускане на предварително изпълнение на
настоящия съдебен акт. Ищцовата страна не е изложила нито конкретни доводи, нито е
ангажирала доказателства, от които да се направи извод, че такова е наложително. От
друга страна, доколкото пътуването на детето в чужбина ще доведе до трайното му
установяване извън пределите на страната, това не следва да се случва въз основа на
съдебен акт, който не е придобил съответния стабилитет.
3. По съдебните разноски:
Предвид изхода от спора, право на съдебни разноски има само ищцата (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Те възлизат на 655 лв. и са сбор от заплатените държавни такси (55 лв.),
включително за проведените въззивно частно производство и частно касационно
такова по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ГПК (в. ч. гр. д. № 832/21 г. на Окръжен съд – гр. Б.
и ч. гр. д. № 63/22 г. на Върховния касационен съд) и заплатеното възнаграждение за
един адвокат (600 лв.).
Допълнителните разходи за адвокат (400 лв.), отнасящи се до споменатите
частни производства, няма как да бъдат присъдени, защото доказателствата за тяхното
реално извършване не са депозирани по съответните дела до приключването им. Те са
ангажирани едва в края на първоинстанционното дело, а насрещната страна е
възразила относно реалното им осъществяване към релевантния момент.
Не е основателно и искането за присъждане на разходите за преводи на
документи (500 лв.), представени като писмени доказателства. Тези разноски не са от
такова естеството, че да са наложителни за движението на процеса, а имат отношение
към снабдяването с доказателства, поради което не попадат в предметната рамка на чл.
78 ГПК (вж. Определение № 379/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/18 г., III г. о. на ВКС ).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
6
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, детето Р. Б. Б., ЕГН
**********, да пътува до К. Ш., до държавите от Е. с., до Р. С. М., до Р. Т. и до Р. С.,
придружавано само от майката Р. Н. Б., ЕГН ********** и без съгласието на
бащата Р. Д. Б., ЕГН **********, за неограничен брой пътувания, като това
разрешение важи за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на настоящото
съдебно решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата Р. Н. Б. за допускане на предварително
изпълнение на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., с поС.ен адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № 43, ЕГН
**********, да заплати на Р. Н. Б., с поС.ен адрес в с. П., общ. П., ул. „М. в.“ № 15,
ЕГН **********, сумата от 655 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7