Р Е
Ш Е Н И Е
№ 702
гр. Хасково, 22.10.2013год.
том VІІІ, стр. 4-5
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и тринадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията гр.д.№ 2317 по описа за 2012
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Е.Ф.А.,*** против „Евротранс-1”
ЕООД-Хасково, за сумата 2 100 евро с правно основание чл. 215 от КТ във
вр. с чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
В исковата молба ищецът твърди, че с трудов договор №
06/01.04.2010г. бил назначен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ на длъжност
„Шофьор, товарен автомобил /международни превози/” в ответното дружество, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 375 лева. В изпълнение на
трудовите си функции същият извършвал възложените му от работодателя
международни превози, като осъществил три курса в чужбина в периода
01.04.2010г. – 11.04.2011г., за което били издадени съответни командировъчни
заповеди. Според чл.31, ал.1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение №
3 към НСКСЧ. Ръководителите на предприятията могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от регламентираните в приложение № 3 към НСКСЧ,
в замивисимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове /чл.31, ал.6 от НСКСЧ/. Посочва се още,
че съгласно Вътрешните правила за работната заплата на шофьорите, извършващи
международни превози на товари и пътници в ответното дружество се изплаща
единна ставка в размер на 30 евро за единична езда. За времето на командироване
ответникът не бил изплатил на ищеца командировъчни пари за 70 календарни дни в
размер на 2 100 евро. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 100 евро,
представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 01.04.2010г. –
11.04.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 27.08.2012г до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за
прихващане на сумата от 3 696.65 лева, с вземането на ищеца до размера на
по-малкото от тях.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са били в
трудовоправни отношения, като видно от приложения Трудов договор № 6/01.04.2010г.
е, че ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 375 лева. Няма спор, че в изпълнение на
трудовите си задължения ищецът е бил командирован за осъществяване на три курса
в чужбина в периода 01.04.2010г. – 11.04.2011г., за което са били издадени
Заповед № 1/06.04.2010г., Заповед № 2/06.09.2010г. и Заповед № 3/11.01.2011г.
Няма
спор, че отношенията във връзка с командироването се уреждат съобразно чл.31 от
НСКСЧ, съгласно който на командирования се дължат командировъчни пари на ден до
27 евро. Според посочената наредба е предвидена възможност работодателят да
определя размери на командировъчни пари, различни от регламентираните в
Наредбата, съобразно своите вътрешните правила за работната заплата. В този
смисъл спорен остана въпроса за размера на дължимите пари за командировъчни на
ищеца през исковия период.
За правилното изясняване на делото
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.Р.. Видно от
заключението на вещото лице Р. и от допълнителните такива е, че ответникът не
дължи на ищеца пари за командировъчни разходи. След извършените проверки в
счетоводството на ответното дружество и съобразно действащите Вътрешни правила
за организация на работната заплата в „Евротранс-1” ЕООД, вещото лице е
установило, че платените в брой от ищеца пътни, магистрални такси, закупени
резервни части и сервизно обслужване на автомобила, общо за трите командировки,
възлиза на сумата 14 893.80 лева. За същия период от ответника са признати
на ищеца суми в размер на 15 292.86 лева. Или като извод се налага, че на
ищеца са признати в повече служебни разходи в размер на 399.06 лева от
представените оправдателни документи за извършените разходи.
По искане на ищеца съдът назначи повторна
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.Ц.. Видно от заключението на вещото
лице Ц. е, че за времето на първата командировка дължимата и начислена сума от
ответника на ищеца е в размер на 9 135 лева,а получената от него сума в
брой и по банков път е в размер на 9 436
лева, т.е. с 301 лева в повече. За втората командировка дължимата и начислена
сума от ответника на ищеца възлиза на сума 7 665 лева, а получената от
него сума в брой и по банков път е в размер на 7 729 лева, т.е., 64 лева в
повече. За времето на третата командировка вещото лице е изчислило, че
ответникът е начислил на ищеца сума в размер на 4 284.24 лева, а
получените от него в брой и по банков път суми са в размер на 5 107.89
лева, т.е. 823.65 лева в повече.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за изцяло
неоснователен. По несъмнен начин се установява от доказателствата по делото, че
ответникът не дължи на ищеца суми на посоченото основание. Нещо повече – от
всички изслушани заключения на съдебно-счетоводните експертизи съдът установи,
че на ищеца са били изплатени суми в по-голям размер от дължимите му.
С оглед така направените по-горе
изводи съдът не следва да излага мотиви за направеното от ответника възражение
за прихващане.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да
се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане нито с отговора на
исковата молба, нито в хода на устните състезания.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Ф.А., ЕГН **********,
съдебен адрес – гр.Хасково, ул.”Христо Ботев” № 1, ет.4, офис № 407 против
„Евротранс
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: