Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 210, ал. 3, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба с вх. № 475/ 06.02.2024 г. на В. А. В., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. П. Г., ВАК, срещу Решение по Протокол № 19/ 12.12.2023 г. на Комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията ЗУТ) към Община Балчик, в частта на определеното за поземлени имоти с [идентификатор] и 02508.507.258 по КК на гр. Балчик обезщетение общо в размер на 2367.68 лв.

Жалбоподателят не е съгласен с определения размер на обезщетението за безсрочния сервитут, учреден в имотите му. Счита, че изграждането на енергиен обект и учреденият сервитут ще наложат ограничения в ползването на собствеността му и ще ограничат възможността за пълноценната ѝ експлоатация. Излага становище, че няма информация и не е отчетено, че не са наложени кратки срокове за изпълнението изграждането на линията и съответно не е ясно за какъв срок ще бъдат ограничени възможностите за изпълнение на агротехнически и растителнозащитни дейности, съответно кога ще се извършват ремонтни дейности, колко често поддръжката ще налага навлизането на техника и хора в имотите му. При тези съображения иска отмяна на акта в оспорената му част и претендира разноски. По доказателствата прави искане за назначаване на съдебно – оценителна експертиза, която да даде справедлива пазарна оценка на дължимото обезщетение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и доказателствените искания с нея. Претендира разноски. В Писмени бележки с вх. № 792/ 19.03.2025 г. поддържа жалбата, представя съображения за основателност на същата и обоснованост на заключението на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза.

Ответникът, Община Балчик, чрез главен юрисконсулт Ж. М., при изпращане на жалбата, в придружителното писмо към административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява, че с учредяването на сервитутно право върху подчинения имот собственикът му не се лишава от правото на собственост, а единствено се ограничава това му право върху част от имота. Настоява, че целта на оценката е да се определи вследствие на учредяването на сервитутно право върху имота с колко се намалява неговата стойност, за да бъде възмезден именно с тази сума собственикът. Според ответника при евентуална продажба на земеделска земя с учреден енергиен сервитут продажната цена не се намалява. Изтъква, че ограниченията са определени в чл. 14 от Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и изрежда тези ограничения, като счита, че единственото ограничение в случая за процесните имоти като нива е забраната за засаждане на трайни дървесни видове. При тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, представлявана от адв. Д. Д., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че експертната оценка, изготвена в административното производство от експерта Н. Л., определя изцяло справедлива стойност на сервитутното право, засягащо процесните имоти, тъй като е съобразена със Закона за енергетиката, с Наредбата за сервитутите на енергийните обекти и със ЗУТ. Оспорва заключението на вещото лице, като иска нова единична експертиза с друго вещо лице и допълнителни задачи. След като съдът с оглед оспорването назначи тройна съдебно – оценителна експертиза, като предостави възможност на тази заинтересована страна да постави допълнителни задачи и да внесе депозит, с молба вх. № 3676/ 13.11.2024 г. процесуалният представител на „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД заяви, че не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания, в открито съдебно заседание на 14.11.2024 г. съдът отмени назначаването, на което процесуалният представител на „ЕСО“ ЕАД изрази становище, че не се противопоставя. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и необоснована. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна, „Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Л., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че размерът на еднократното обезщетение за възникналия сервитут в административното производство е определен правилно, при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон и при съобразяване на чл. 65, ал. 1 от Закона за енергетиката. Възразява срещу приемането на заключението по експертизата, но не излага конкретни доводи за това и не прави искания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор № 02508.507.12 по КККР на гр. Балчик, представляващ земеделска земя - нива, трета категория с площ от 28.802 дка по документ за собственост, а по скица – 28.803 дка в землището на гр. Балчик и на имот с [идентификатор] по КККР на гр. Балчик (образуван от имот с [идентификатор]), нива, трета категория, с площ от 33.529 дка(договор за доброволна делба № 7, том IX от 27.10.2022 г., л. 8).

По искане на заинтересованата страна, в качеството ѝ на възложител, с Решение № 757 по Протокол № 43/ 27.04.2023 г. на Общински съвет - Балчик е одобрен проект на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обект „Изграждане на нова въздушна линия 110 kV от п/ст 33/110 kV към ВяЕЦ „Стражица" до п/ст „Балчик", който засяга множество имоти в землището на гр. Балчик и с. Стражица, сред които и имотите на жалбоподателя. Решението е обявено в ДВ бр.48/ 03.07.2023 г.

На 31.07.2023 г. комисия при Община Балчик е установила липсата на постъпили писмени искания и възражения срещу Решение № 757/ 27.04.2023 г. и е приела, че същото е влязло в сила (л. 46 – 49).

На 05.12.2023 г. заинтересованата страна, „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, чрез своя представляващ, е подала Заявление до Кмета на Община Балчик за определяне размера и изплащане на обезщетенията на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните зони (л. 43). Дружеството е представило в общината възложената от него и изготвена от Н. Л. С. – оценител на земеделски земи и трайни насаждения Експертна оценка за размера на обезщетенията за собствениците на засегнатите имоти от сервитутни зони (л. 34). С Експертната оценка, възложена от заинтересованата страна, е определен размерът на обезщетенията за безсрочен сервитут, представляващ право на прокарване и изграждане, ремонт и експлоатация на въздушни кабелни линии-високо напрежение, преминаващи през частни имоти в землището на гр. Балчик.

Според одобрения проект за ПУП-Парцеларен план, частта от имота на жалбоподателя, [ПИ] с площ от 28.803 дка, засегната от сервитута, е 140 кв.м, засегнатата площ от [имот номер] (след ДДД за жалбоподателя е с № 02508.507.258), целият с площ от 79 503 дка, [рег. номер]. м, а площта, заета от стъпката на стълб № 9, е 24 кв. м. За засегнатите части от имотите оценителят Н. Л. е определил обезщетение за възникналия сервитут, съответно за № .1 от 2 267.58 лв. и за № .12 от 99.80 лв. Определянето на стойността на сервитута е извършено по формулата пазарна стойност на обезщетението за учреден сервитут = пазарната стойност на засегнатата площ, умножена с коефициент за срока на сервитута, умножено с коефициент за стойността на сервитута Кс-ст или Ксп. В случая оценителят е приел, че стойността на един декар земя в землището на гр.Балчик [рег. номер]. За имот с № .1 е приел коефициент, отчитащ тежестта на сервитута, от 0.10, а за имот № .12 – 0.14 предвид ограниченията, които се налагат, като е посочил, че след изграждането на въздушната линия площите, обхващащи сервитутните зони под електропроводите, ще могат да се обработват. Приел е коефициент, отчитащ безсрочния характер на сервитута, от единица. Така по гореописаната формула е определена стойността на обезщетението за възникналия сервитут. Видно от отразяването в оценката, оценителят не е съобразил, че към изготвянето на същата от имот с идентификатор № 02508.507.1 вече са образувани четири имота – 02508.507.259, 02508.507.258, 02508.507.257 и 02508.507.256, които са с различни собственици.

Със Заповед № 845/ 08.07.2022 г. Кметът на Община Балчик е определил състав на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, която е постоянно действащ орган на общинската администрация.

На 12.12.2023 г. Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Балчик е взела решение за определяне размера на обезщетенията на собствениците на поземлени имоти, засегнати от сервитута, като е одобрила изготвената Експертна оценка на независимия оценител, която оценка, с оглед изложеното по – горе, не съдържа обективни изходни данни.

Решението е обективирано в Протокол № 19/ 12.12.2023 г., съобщено е лично на В. В. с писмо с обратна разписка на 28.12.2023 г. (л. 26) и е оспорено от него на 10.01.2024 г. в частта, в която е определен размер на обезщетение.

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.

По основателността:

Съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на Кмета на Община Балчик, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, включително с позоваване на приетата експертна оценка, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

Съобразно текста на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

От данните по делото е видно, че еднократното обезщетение и пазарната оценка на засегнатия поземлен имот са изготвени от лицензиран оценител по едностранно възлагане с възлагателен договор за оценка от 20.11.2023 г. от заинтересованата страна „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, като не са съгласувани със собственика на имота, в който възниква сервитутът. При липса на взаимно съгласие между страните Комисията е била длъжна да възложи изготвянето на пазарна оценка от друг лицензиран оценител, а не да определя обезщетението на база оценката на наетия от дружеството – инвеститор експерт оценител. Като не е процедирала по този ред и на практика само е одобрила предложената от заинтересованата страна експертна оценка, Комисията е допуснала съществено нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, тъй като оценката на сервитутното право – предмет на обезщетението за учредяване на сервитут, не е определена от нея (в този смисъл е и Решение № 15430/ 13.11.2019 г. по адм. дело № 804/2019 г., II отделение на ВАС).

Вследствие на това съществено процесуално нарушение се е стигнало до нарушение на материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти, негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии.

Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени и нормативни забрани, ограничаващи ползването на имота. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т. 3 – 6 на същия текст е разписано, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в полза на които са учредени, и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

С текста на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 са детайлизирани правата на титуляря на сервитута (извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения) и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция.

С разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ е разписано, че сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Няма спор по делото, че са налице предпоставките на чл. 64 от ЗЕ, по силата на който е възникнал сервитут, засягащ имотите на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ определя, че изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени. Според текста на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

В случая в административното производство е направена оценка за дължимото обезщетение, чийто размер именно се оспорва от жалбоподателя. По искане на същия е назначена съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице М. Х., лицензиран оценител, определя пазарната стойност на земята (площта с наложен сервитут) със сервитут върху [имот номер] с площ на сервитута 140 кв. м в размер на 586.05 лв. (л. 122), а на имота № 02508.507.258 с площ на сервитута от 4203 дка – 18 827 лв., съответно пазарна стойност на стъпката за стълб № 9 в същия имот с площ на стъпката от 0.024 дка – 132.72 лв. За определяне пазарната стойност на земята, вещото лице е приложило Метод на сравнителните продажби и Метод на приходната стойност (вечна рента). При сравнителния метод вещото лице е ползвало данни по нотариални актове за покупко-продажба на три подобни имота в землището на гр. Балчик. Сделките са извършени в периода февруари 2023 – декември 2023 г., като продажбите са с цена от 5500, 5200,5600 на декар. Въз основа на този метод и отчитайки инфлацията с инфлационен коефициент, е определена стойност на [имот номер] с площ от 28 802 дка към 12.12.2023 г. в размер на 147 466 лв., а за [имот номер] – 195 910 лв. По метода на поземлената рента вещото лице е определило пазарна цена на [имот номер] от 150 231 лв., а за [имот номер] – 174 887 лв.

За определяне крайната стойност на имота е направено претегляне на получените стойности по двата метода - Метод на сравнителните продажби и Метод на приходната стойност (вечна рента), като са приети коефициенти 50 % на 50 %, при което за [имот номер] вещото лице е определило пазарна стойност съобразно двата метода към 12.12.2023 година от 148 850 лв. или 5 168 лв. на декар, а за втория имот – 185 400 лв. или 5 530 лв. на декар.

В резултат по формулата, при която пазарната стойност на сервитута (Ссерв.) е равна на пазарната стойност на земята (Сземя), умножена с коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право (Кс), който не може да бъде по-голям от 0.9 и с коефициент, отчитащ вида на сервитута (Ксп), който се определя от експерта в зависимост от ограниченията, които се налагат на собственика на земята, е получена стойността на дължимото обезщетение за възникналия сервитут в двата имота общо в размер на 19 546 лв.

При сравняване с изготвената експертна оценка, ползвана от административния орган, е видно, че вещото лице по съдебната експертиза е ползвало същата формула, по която и оценителят Н. Л. е изготвил възложената от заинтересованата страна оценка. По отношение на ползваната формула в заключението на експертизата е пояснено, че този начин на изчисление е възприет при работата от експертите оценители в резултат от липсата на единна методика за определяне цената на сервитутното право при изграждането и последващата експлоатация на енергийните обекти. За разлика обаче от оценката в административното производството вещото лице е определило коефициент, отчитащ вида на сервитута - Ксп от 0.9. Според вещото лице този Ксп следва да е в границите от 0.5 до 1.0, а коефициентът, отчитащ срока на сервитута - Кс не може да е по-голям от 0.9. Вещото лице обосновава определения от него коефициент, отчитащ вида на сервитута (Ксп) от 0.9, с вида на ограниченията, които принудително понася собственикът на земята, налагани по Закона за енергетиката. Определеният от вещото лице Ксп от 0.9 и 1.00 (при стъпката) се различава съществено от определения от оценителя Н. Л. К. (Кс-ст) в размер съответно на 0.10 за [имот номер] (образуван от бивш [имот номер]) и 0.14 за [имот номер]. Съдът не приема за обективни и справедливи тези по-ниски коригиращи коефициенти за вида/тежестта на сервитута, даден от независимия оценител в административното производство. С тях реално не се отчита принудителният характер на сервитута, съответно всички ограничения и тежести, които произтичат от него за имоти с характеристики и индивидуални белези като процесните.

На следващо място, независимият оценител определя еднаква за всички имоти в оценката цена на декар [рег. номер]., без да са съобразени конкретните характеристики на отделните имоти, като същевременно само единият аналог е в землището на оценяваните имоти, а другите два са в землище на с. Гурково.

С оглед горното, според настоящия състав следва да се кредитира оценката на сервитутното право, изготвена от вещото лице М. Х., тъй като в пълнота отговаря на изискванията на закона за определяне на пазарна цена на правото на прокарване на сервитут за енергиен обект. Предвид местоположението на имотите до асфалтов междуградски път, то ограничението, предвидено в чл. 64, ал. 3, т. 2, б.“а“ от ЗЕ в имота да не се извършва застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, е достатъчно неблагоприятно за собственика на земята, с оглед на което правилно е определен коефициент за тежест на сервитута от 0.9.

В хода на съдебното производство бе съобразено, че при постановяване на решението си Комисията не е отчела всички факти и обстоятелства, настъпили след изработване на ПУП – ПП, като във всички относими документи относно сервитута фигурира [имот номер] в землище на гр. Балчик, а в уведомителното писмо до жалбоподателя този имот е посочен като негов. Това обаче не отговаря на обективната действителност, тъй като, както вече беше записано по – горе, с договор за доброволна делба (ДДД) вх. рег. № 3889/ 27.10.2022 г., акт № 293, том IV, Акт № 7, том IX от 27.10.2022 г. на Службата по вписванията на гр. Балчик, са поделени недвижимите имоти, собственост на В. А. В. и П. А. В., като след смъртта на последния в ДДД са включени наследниците му И. Я. В., Т. П. В., А. П. В. и М. П. В.. В ДДД фигурира и [имот номер], който е поделен между В. А. В., Т. П. В., А. П. В. и М. П. В., както следва:

1.В. А. В. получава в дял и става собственик на поземлен имот – нива с площ от 33.529 дка, находяща се в местността „Шосето за Добрич в дясно“, представляваща имот с идентификатор № 02508.507.258 по КК на град Балчик.

2.Т. П. В. получава в дял и става собственик на поземлен имот – нива с площ от 20.767 дка, находяща се в местността „Шосето за Добрич в дясно“, представляваща имот с идентификатор № 02508.507.256 по КК на град Балчик.

3.А. П. В. получава в дял и става собственик на поземлен имот – нива с площ от 20.767 дка, находяща се в местността „Шосето за Добрич в дясно“, представляваща имот с идентификатор № 02508.507.257 по КК на град Балчик.

4.М. П. В. получава в дял и става собственик на поземлен имот – нива с площ от 4.440 дка, находяща се в местността „Шосето за Добрич в дясно“, представляваща имот с идентификатор № 02508.507.259 по КК на град Балчик.

С оглед горното е назначена допълнителна експертиза с вещо лице М. Х., която да даде отговор за дължимото обезщетение за сервитут именно в [имот номер], собственост на жалбоподателя. В заключението е посочено, че определеното в експертната оценка обезщетение се отнася до сервитут с площ 4.203 дка и стъпка на стълб с площ 0.024 дка. След като е съобразило наличието на ДДД и промяната в кадастралната карта, съответно, че учреденият сервитут за имот с [идентификатор] е с площ 3.268 дка и в същия имот попада стълб № 9, вещото лице е определило стойност на обезщетението за този имот в размер на 14 771 лв. (л. 216). С оглед на това обезщетението за двата имота се равнява на 15 357 лв. Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото, като възраженията на заинтересованите страни са същите като към основното заключение, при което по отношение тяхната неоснователност са изложени по – долу мотиви. Сервитутът засяга и имот с кадастрален № 02508.507.259, целият с площ от 4.400 дка, собственост на А. П. В., като тук учреденият сервитут е с площ от 0.954 дка, но жалба в тази част не е подадена.

Решението следва да бъде изменено, като бъде увеличено дължимото обезщетение, както следва, а именно на 15 357 лв.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на „Тесса Гриян Енерджи“ ЕООД, че при определянето стойността на земята следва да се прилага нормативният метод по Наредбата за определяне цени на земеделските земи. Вярно е, че в заключението, с оглед поставените задачи, е налице оценка и по тази Наредба. Използването обаче реда на оценяване по тази Наредба противоречи на приетото в нормите на чл. 210 от ЗУТ и чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, които изискват стойността на обезщетението за принудително възникналото сервитутно право да се определи по пазарни цени. Тъй като стойността на единица площ от засегнатия от сервитута имот е компонент от формулата за определяне стойността на сервитутното право, то нейният размер не може да се определя по нормативен метод в противоречие с условията на закона за извършване на справедлива пазарна стойност на дължимото обезщетение. Освен това независимият оценител също е извел размер на обезщетението от пазарна стойност на декар земеделска земя.

Не се споделя становището на ответника и заинтересованите страни, че собственикът на служещия имот следвало да доказва бъдещите си намерения да създаде трайни насаждения върху имота, да изгради обект или да поиска промяна предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди. За целта на производството по определянето размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти по чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, е достатъчно единствено да се установи, че собствениците на земята, настоящи и бъдещи, ще са принудени да търпят предвидените в закона ограничения при ползването на имота си. Затова всички възможни ограничения, касаещи ползването на конкретния имот, отчитайки и индивидуалните му характеристики като големина и разположение, следва да бъдат взети предвид при определяне цената на сервитутното право, съответно обезщетението за възникналия сервитут. Собственикът на земята не е длъжен да доказва евентуалните си бъдещи намерения относно ползването на собствеността си и защото ограниченията възникват по силата на закона. Между него и инвеститора, респ. титуляря на сервитутното право, както беше посочено по – горе, няма постигнато съгласие, споразумение при определяне на обезщетението съобразно изискването на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. При определянето на справедлива пазарна стойност на обезщетението няма значение дали намеренията за начина на ползване на земеделската земя съществуват или ще възникнат в бъдеще, тъй като същите не биха могли да се реализират изначално поради възникналия вече принудително сервитут.

Безспорно е, че имоти с характеристики като процесните, разположени в изключителна близост до урбанизирана територия, град Балчик, граничещи с асфалтов междуградски път, но обременени със сервитут, са по-непривлекателни и имат по-ниска стойност при евентуална бъдеща продажба от имоти със същите характеристики, но без вещни тежести. С оглед на това жалбоподателят следва да бъде справедливо компенсиран за намаляването стойността на имуществото му заради принудително възникналия сервитут, като според съда справедливото обезщетение е това по заключението на вещото лице, тъй като то е най-близко до общите стандарти и законовите правила на оценяване и дава най-достоверна и адекватна пазарна стойност на сервитута според целите, обхвата и съдържанието на оценяваното право.

Предвид изложеното Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в оспорената му част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде изменено, като бъде определен общ размер на обезщетение от 15 357 лв. Размерът на обезщетението за възникналия сервитут в имотите на жалбоподателя, макар и определено от Комисията въз основа на данните в оценителски доклад, изготвен от лицензиран оценител, е несправедливо занижен и не отговаря на изискването за определяне на пазарна цена на правото на прокарване, а и за имот .258 не отговаря като площ на сервитута. При определяне размера на обезщетението за конкретните имоти не е спазено изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ за определяне на справедлива пазарна оценка на сервитута. В този смисъл жалбата е основателна.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 3 518.70 лв., от които 10 лв. за платена държавна такса, 844.70 лв. платен депозит за вещо лице [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от заинтересованите лица, които нямат правен интерес от него, тъй като не те дължат заплащане на присъдените разноски. Освен това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид броя на съдебните заседания, шест на брой, и изслушаните заключения.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 845/ 08.07.2022 г. на Кмета на Община Балчик, обективирано в Протокол № 19/ 12.12.2023 г. В ЧАСТТА, в която е определено обезщетение в размер на 2 267.58 лв. за безсрочен сервитут, преминаващ през имота на В. А. В., представляващ нива с площ от 33.529 дка, с идентификатор № 02508.507.258 по КККР на гр. Балчик (образуван от [имот номер] с площ от 79 503 дка) със засегната сервитутна площ от 3.268 дка и стъпка за стълб от 0.024 дка и в която е определено обезщетение в размер на 99.80 лв. за безсрочен сервитут, преминаващ през имота на В. А. В., представляващ нива с площ от 28.802 дка, с идентификатор № 02508.507.12 по КККР на гр. Балчик със засегната сервитутна площ от 140 кв. м, като ОПРЕДЕЛЯ общо обезщетение, което следва да се изплати на В. А. В. в размер на 15 357 лв. (петнадесет хиляди триста петдесет и седем лева).

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на В. А. В., [ЕГН], от гр. Варна, сумата от 3518.70 лв. (три хиляди петстотин и осемнадесет лева и 70 стотинки), представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.