Решение по дело №1483/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1619
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040701483
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1619                         20 ноември  2020  година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              

                                                                              Съдия Златина Бъчварова

 

Секретар В. С.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа административно  дело  номер 1483  по описа за  2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.66, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на П.П.В., понастоящем в затворническо общежитие/ЗО/ „Дебелт“, против заповед БС №144 от 08.07.2020 г. на началника на затвора Бургас, с която, на основание чл.66, ал.2, вр.ал.1 ЗИНЗС, му отказано да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в следващия по-лек - от строг на общ. 

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени процесната заповед. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът по жалбата- началник на затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва сезиращата съда жалба. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на жалбоподателя В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години, с начало на наказанието 17.06.2019 г., при първоначален строг режим от 27.06.2019 г., за трети път в затвора/л.6, 20, 21 от делото/.

На 09.06.2020 г., същият е подал молба, рег.№2065, до началника на затвора Бургас с искане за промяна на режима на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от строг на общ/л.23 от делото/.

По подадената молба, на 18.06.2020 г. е изготвен текущ доклад от инспектор и началник, сектор, „Социална дейност и възпитателна работа“/СДВР/, затвор Бургас, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив от 03.07.2019 г. отчита средни параметри - 64 т., като са откроени като проблемни зоните свързани с отношение към правонарушението; злоупотреба с алкохол; междуличностни проблеми и умения за мислене. На 18.06.2020 г. е изготвена нова оценка на риска от рецидив, която остава с непроменени стойности по отношение на проблемните зони. Резултатите сочат, че за периода 03.07.2019 г.-18.06.2020 г., не е настъпила положителна промяна в мисленето, нагласите и поведението на лишения от свобода /л.20 от делото/.

В становище на гл.инспектор ЗНРНОД, затвор Бургас, от 23.06.2020 г. е отразено, че П.В., отговаря на формалните изисквания  за смяна на режима от строг на общ, но е изразено мнение да не се уважава молбата му/л.21 от делото/.

В становище от 30.06.2020 г., началникът на ЗО „Дебелт“ сочи, че от началото на изтърпяване на наказанието до момента, при лишения от свобода не се отчита промяна в мисленето, нагласите и поведението; не отчита грешките си; липсва мотивация за промяна в начина му на живот. В заключение се сочи, че молбата за промяна режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ не следва да се уважава/л.19 от делото/.

Във връзка с подадената молба, е изготвена експертна оценка за актуално психическо и емоционално състояние на лишения от свобода, рег.№99/30.06.2020 г., от инспектор -психолог, ЗО „Дебелт“, с препоръка да се прецизира промяната на режима с оглед поведението и ресурсите на лишения от свобода/л.22 от делото/.

На 08.07.2020 г., въз основа на цитираните становища, началникът на затвора Бургас, е издал заповед БС№144, с която на основание чл.66, ал.2, вр.ал.1 ЗИНЗС, е отказал на П.П.В. да замени режима на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в следващия по лек-от строг на общ. Отказът е мотивиран с липсата на промяна на мисленето, нагласите и поведението на лишения от свобода, неотчитане на грешките, нежелание за промяна в начина му на живот и предвид изпълнение целите на наложеното наказание.

Тази заповед е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед БС№144 от 08.07.2020 г. е издадена от компетентен орган-началника на затвора Бургас, съобразно правилото на чл.66, ал.2 ЗИНЗС.

На второ място, същата е издадена в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения, които да обосноват нейната отмяна.

На трето място, заповедта е съобразена с материалния закон, при следните съображения:

Според нормата на чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

Анализът на цитираната норма сочи на кумулативно наличие на две предпоставки, лишеният от свобода да е изтърпял една четвърт, но не по малко от шест месеца от наложеното му наказание и да има добро поведение и покаже, че се поправя.

В случая няма спор, че е осъществена първата предпоставка-изтърпяна една четвърт, но не по малко от шест месеца от наложеното наказание. Данните по делото не сочат обаче осъществяване на втората предпоставка-лишеният от свобода да има добро поведение и да покаже, че се поправя.

По правилата на разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

При това положение, като е взел предвид становищата на длъжностните лица, според изискванията на чл.66, ал.2 ЗИНЗС, началникът на затвора Бургас, е издал законосъобразен административен акт- мотивирана заповед, от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, а  жалбата на П.В. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.В., понастоящем в затворническо общежитие/ЗО/ „Дебелт“, против заповед БС №144 от 08.07.2020 г. на началника на затвора Бургас, с която, на основание чл.66, ал.2, вр.ал.1 ЗИНЗС, му отказано да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в следващия по-лек - от строг на общ. 

Решението е окончателно.

 

 

 

             СЪДИЯ :