Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Д. „Инспекция по труда“ Монтана, против Решение № 118 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 168/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено издаденото от касатора НП № 12-2200193/28.09.2022 г.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Н. санкционираното лице е предоставена възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства. За АНО съществува задължение да се запознае с тях, но според закона няма изрично задължение, при условие, че не приема така депозираните пред него възражения, да посочи мотивите си за това. Достатъчно е в такъв случай е да издаде своя акт - НП, с който да санкционира отговорния субект. Преценката на възраженията по съставения АУАН не е реквизит на НП и не обсъждането им писмено в него, не е предпоставка за обявяване нередовността на НП. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП.

В с. з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирано писмено становище, в което не се възразява да се даде ход на делото в отсъствие на касатора и негов представител, а по съществото на спора изцяло поддържа и доразвива изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът – „Беркофарм“ ООД [населено място], в писмен отговор по жалбата и в с.з. чрез адв. Ц. С., оспорва същата като неоснователна, а решението на РС намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция, съобразно приложен по делото списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Според него визираното в НП нарушение е допуснато и правилно санкционирано от АНО. Пледира жалбата да бъде уважена.

Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Берковица е отменил Наказателно постановление № 12-2200193/28.09.2022 г., издадено от Директор на Д. „Инспекция по труда“ - Монтана, с което за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на „Беркофарм“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В случая административнонаказателната отговорност на дружеството – ответник по касация е ангажирана за това, че при извършена проверка на място на 13.07.2022 г. в 11:08 часа по спазване на трудовото законодателство от Д. „ИТ" - Монтана, в малинов масив, находящ се в [населено място], обект на „Беркофарм" ООД – Берковица, е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от И. И. Д. е допуснало в малиновия масив да работи лицето К. Г., което е предоставяло работна сила с работно време 06:00 часа - 15:00 часа, работно място — малиновия масив в [населено място] и уговорено трудово възнаграждение, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Издаден е АУАН, получен от дружеството на 09.09.2022 г., като в дадения му 7-дневен срок е подадено възражение по констатациите в акта, към което е представен еднодневен трудов договор от дата 13.07.2022 г., на лицето, за което при проверката такъв не е представен. Последвало издаване на оспореното пред Р. Н., с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

За да отмени санкционния акт, в хода на служебната проверка, районният съд е установил допуснато от АНО нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която преди да се произнесе по преписката наказващият орган е длъжен да обсъди и провери направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Изложените от жалбоподателя и настоящ ответник по касация възражения и представения от него еднодневен трудов договор не са отразени в наказателното постановление, същите изобщо не са обсъждани и не е извършвана проверка на спорните обстоятелства. Неизпълнението на вмененото на АНО задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е прието от въззивната инстанция за особено съществено, тъй като е попречило да се установи обективната истината по спора, респективно е попречило на жалбоподателя да се защити.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани и подробно обсъдени са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. От установената по делото фактология, съобразена с приложимите материалноправни норми РС е формирал правилен извод, че нарушаването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на АНО, в случая е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за установяване на обективната истина, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

По отношение на наведените в касационната жалба доводи, че преценката на възраженията по съставения АУАН не е реквизит на НП и не обсъждането им писмено в него, не може да е предпоставка за незаконосъобразност на НП, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното:

Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съобразно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лева, за всяко отделно нарушение.

Чл. 114а, ал. 1 от КТ предвижда, че трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж, а според чл. 114а, ал. 7 от КТ, условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори пред инспекцията по труда се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С наредбата се утвърждава и образец на трудов договор по ал. 1.

Н. следващо място, според чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

Съобразно, чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В контекста на цитирания национален нормативен ред, трябва да се отбележи, че районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателствата по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния закон.

По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното:

Цитираните текстове на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН императивно изискват извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, да бъдат еднозначно и безпротиворечиво обосновани от административно наказващия орган, като се посочат и удостоверят, необходимите за формиране на такъв извод, несъмнени факти и обстоятелства. Т. ясно, конкретно и еднозначно установяване на необходимите факти и обосноваване на трите съществени елемента, посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, с наличието на които, като правна последица се стига до осъществяване на административно наказателната отговорност на отделен правен субект, в случая не се установява да е налице, както правилно е констатирал районния съд.

Констатациите на контролните органи при извършената проверка на 13.07.2022 г. се свеждат, единствено до твърдението, че Г., облечена в бяла тениска и шапка с надписи и лого на фирма „Беркофарм“ ООД е брала узрели малини в малка кофичка. Нито по правилата на формалната, нито по тези на правната логика, само и единствено от факта на бране на малини в работно облекло, по никакъв начин не следва извода, че това лице се намира в някакви формални (трудови или гражданско правни) или пък в неформални (оказване на помощ) отношения, във връзка с извършването на конкретната трудова дейност.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Берковица е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна, извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно заявена е неоснователна.

Такива се дължат на ответника за адвокатско възнаграждение, които съдът съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в размер от 500 лева и отхвърля искането в останалата част до пълния претендиран размер, предвид фактическата и правна сложност на делото и своевременното възражение за прекомерност от страна на касатора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, А. съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 118 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 168/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено издаденото от Директор на Д. „Инспекция по труда“ - Монтана НП № 12-2200193/28.09.2022 г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] да заплати на „Беркофарм“ ООД с ЕИК: ********* сумата от 500,00 лева адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в частта му над 500,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.