Р
Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Кюстендил, 01.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 64/2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е касационна жалба на началник на група в ОДМВР – Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, против решение № 18/16.01.2023 г., постановено по
а.н.д. № 679/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
отменено негово наказателно постановление № 21-1139-000631 от 15.04.2022 г. за
налагане на Е.Х.К. ***, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на административно наказание „глоба“ в
размер на 700 лв. (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от НПК. Счита, че не е
налице соченото съществено процесуално нарушение, тъй като разписаният в
нормата на чл. 34 ЗАНН тримесечен срок
за съставяне на АУАН не е изтекъл - не е бил известен нарушителя до попълване
на декларацията по чл. 188 от ЗДВП. Прави се искане
за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
- Е.Х.К., чрез процесуалния си представител адв. Д.А., в писмен отговор и в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заключението
на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Кюстендил, в настоящия си състав, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
За
да отмени оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че от
фактическа страна на спора, че на 15.10.2021 г. в 14:06 ч. в с. Багренци, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил, в посока гр. Кюстендил на ВП II-62, км. 4+730, с техническо средство „SYTRAFFIC LYNX ERS400“
C № 10752D9D010800BB е заснето
движение на МПС товарен автомобил „Ф.Т.К.“ с ДКН СВ****КР, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ползвател „Топаз Мел“ ООД, гр.
София, като същият се е движил с установена скорост от 105 км/ч при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената
скорост за управление на МПС в населено място със 55 км/ч в повече.
При
извършената служебна проверка съдът е приел, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и налагащо
отмяната му. Приел е, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
преклузивен 3-месечен срок. Приел е, че в случая се касае за констатирано
нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост над разрешената за
движение в населено място, установено чрез запис на техническо средство за
контрол на скоростта и процедурата за установяване на извършителя на
нарушението (водача на МПС)
започва
със справка за собственика на превозното средство. Т. е. това е моментът, в
който за актосъставителя е изяснено обстоятелството, че товарен автомобил „Ф.Т.К.“,
се е движил на 15.10.2021 г. в 14.06 ч. в с. Багренци, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил, на ВП II-62, км. 4+730, със
скорост от 105 км/ч. Според съда по делото няма данни за това дали е дадена
възможност на собственика на превозното средство да посочи кой е управлявал
автомобила на посочената дата. Поради това съдът е приел, че АНО е имал
възможност да установи извършителя, уведомявайки собственика на МПС, за
нарушението извършено с него, непосредствено след сваляне на записите от
техническото средство. Посочил е, че към датата на съставяне на АУАН,
тримесечният давностен срок по чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН вече е бил изтекъл, поради което към момента на съставяне на АУАН е
съществувала абсолютна процесуална пречка за образуване на
административнонаказателно производство и същото е изначално опорочено.
Решението
е неправилно.
Районен
съд - Кюстендил, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради е ненужно да се повтаря.
Настоящият
касационен състав счита, че въз основа на правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи досежно приложението на
чл. 34 от ЗАНН.
Производството
по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
са давностни и като институт на материалното право за давността,
съдът следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени
предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения),
не следва да се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява. Началото на тримесечната давност
е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
е този на откриването на нарушителя.
Нарушението
се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и
за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение.
В
случая нарушението е извършено на 15.10.2021 г. и е установено чрез техническо
средство „SYTRAFFIC LYNX ERS400“
C № 10752D9D010800BB. Към момента на
установяване на нарушението административнонаказващият орган е могъл да
констатира единствено марката и регистрационния номер на превозното средство,
движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и нарушителя
(лицето, което го е управлявало). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне
на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
е този на откриването на нарушителя.
Касационната
инстанция не споделя изложените от ответника по касационната жалба доводи.
Съгласно чл. 189, ал. 2
от Закона за движението по пътищата, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за да бъде
оборена констатацията в АУАН за конкретното нарушение, е необходимо ангажиране
на относими и допустими доказателствени средства. Такива, компрометиращи
установеното от полицейските служители с техническо средство управление на
автомобила със скорост 105 км/ч, не са събрани в хода на съдебното дирене.
Липсват и доказателства, които да поставят под въпрос установеното от
субективна страна, а именно, че нарушителят е Е.К., която сама е декларирала, че на процесната дата, час и
място е управлявала автомобила, с който е извършено нарушение за скорост. В
наказателното постановление нарушението е идентифицирано както от субективна,
така и от обективна страна ясно и коректно, доказано е по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.
Напълно
основателно е възражението на касатора, че нарушителят е установен от датата на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП, от който
момент АНО е разполагал с информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
е приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението
е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при
установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството
на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до
изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния
нарушител. В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП
предвижда за превишаване над 50 km/h - глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., поради което в случая
глобата е в размер на 700 лв. за превишението с 55 км и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, следователно не може да бъде
съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на
собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен именно нарушителят.
Откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото лице, извършило административното нарушение. В този смисъл следва
да се приеме, че нарушителят е открит в деня, когато е попълнена декларацията
по чл. 188, ал. 1 ЗДвП
от водача на автомобила – 25.03.2022 г., с която същата признава действието –
управление на МПС на 15.10.2021 г. и от този момент контролните органи са били
наясно със самоличността на водача. Попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП, е способът,
чрез който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин
се осигурява защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците на МПС,
а не се пристъпва към директното им санкциониране само на основание
притежаваното от тях право на собственост. АУАН е съставен на същата дата 25.03.2022
г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
(три месеца от откриване на нарушителя и една година
от извършване на нарушението) за образуване
на административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално
нарушение. Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
С
оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на Районен
съд – Кюстендил следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
При този изход на спора право на разноски има касаторът
на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, като следва да му
бъдат
присъдени поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за всяка инстанция или общо в
размер на 160 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 18/16.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 679/2022 г.
по описа на Районен съд - Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 21-1139-000631 от 15.04.2022 г., с което на Е.Х.К. ***, на
основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700 лв. (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.Х.К.
*** да заплати на Областна
дирекция на МВР – Кюстендил разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: