РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със
седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 чрез юрк.В. Ц., срещу решение №1182 от
17.03.2023г., постановено по гр.д. №8522/2022г. по описа на Районен съд-пловдив,12 гр.с-
в, в частта, с което е отхвърлен иска за сумата 1364,87 евро, дължимата договорна лихва по
т.4, р-л II, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2019 г., за сумата 1408 евро,
дължима наказателна лихва по т.10,р-л II от договор за кредит, начислена за периода от
10.02.2013 г. до 18.02.2019 г. и с което е осъдено да заплати разноски по съразмерност в
размер на 452,14 лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази част иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете
да се уважат. Излагат се съображения, че с подписване на договора за кредит
кредитополучателят е потвърдил съгласието си със съдържанието и условията по кредита,
декларирал е, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема същите при
уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора. Договорът е
сключен в писмена форма съгласно чл.10 ЗПК /редакция от 20.11.2012 г./, отговаря на
изискванията на чл. 11 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв
е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, за което потребителят се е
запознал с характеристиките на своята престация. Неправилно РС е приел, че не е ясно
върху каква база е начислен лихвения процент и каква е методиката на фирмиране на ГПР,
защото в чл.4.1. от ОУ е посочено, че лихвеният процент се начислява върху остатъчната
1
главница; че погасителния план посочва погасителните вноски, включващи главницата и
договорната лихва; по отношение на ГПР – в договора за кредит е приложен чл.11,ал.1,т.1
ЗПК, Приложение №1 към него и чл.19,ал.1 от ЗПК, където е посочена методиката на
формиране на ГПР; счита, че съгласно съдебната практика – непосочването на начина на
изчисляване на ГПР не засяга правата на потребителя.Претендира за разноски.
Въззиваемият Б. И. Я. с ЕГН:********** от гр.Пловдив чрез адв. В. Д. счита
въззивната жалба за неоснователна. Счита, че решението на РС е правилно в частта, с която
договорът е определен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Претендира за разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Първа Инвестиционна Банка АД ,ЕИК ********* е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.2833/19 г. на ПРС,12гр.с. срещу длъжника
Б. И. Я. с предмет вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит №*** г.,
които са уважени за 1950 евро – главница, 1264,87 евро –договорна лихва за исковия
период,сумата 1408 евро- просрочена наказателна лихва за исковия период, сумата, ведно
със законната лихва от 19.02.2019 г. /подаване на заявлението/ до окончателното плащане,
както и разноските по делото в размер на 180,84 лв.
Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск
по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заповедното производство.
С обжалваното решение ПРС се е произнесъл по реда на чл.422 ГПК като е признал за
установено по отношение на длъжника дължимостта на сумата 1950 евро – главница по
договора за банков кредит ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.02.2019 г. и е отхвърлил иска за сумата 1264,87 евро-дължима договорна лихва, за
сумата 1408 евро – дължима наказателна лихва за исковия период.
От представените доказателства е видно, че Първа Инвестиционна Банка АД е
цедирала вземанията си по договор за кредит „Фронтекс интернешънъл“ЕАД с договор за
цесия от 08.06.2021г., с което цесионера е активно материалноправно легитимиран да
предяви настоящия иск.
От представения по делото Договор за банков кредит от 11.01.2013 г. е видно, че
банката е предоставила на кредитополучателя Б. И. Я. сумата от 1950 евро, който е следвало
да бъде върната в срок до 10.01.2019 г. при следние условия: базов лихвен процент от 7,99
% + надбавка от 10,01пункта, т.е. рли ГЛП – 18%, ГПР – 21,16%, в който е включена
еднократна такса за разглеждане на документи -12,78 евро., комисионна за управление на
кредита – 2% в размер на 39 евро, а съгл.т.10 –при неплащане на дължимите вноски, същите
се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент +наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа, т.е. наказателната
лихва е начислена върху просрочените плащания по главницата в размер на законната
лихва,съобразно чл.33,ал.2 ЗПК /л.78 от д.РС/.В договора е записано, че кредитополучателят
2
е запознат с ОУ на банката и ги приема. Договорът е надлежно подписан от
кредитополучателя.
За да отхвърли иска по отношение на договорната лихва и наказателната лихва
Районият съд е приел, че банката не е спазила чл.10 и чл.11 ЗПК/ -че не е ясно върху каква
база е начислен лихвения процент и каква е методиката на фирмиране на ГПР, поради което
приел, че договора е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК и потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита.
По направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:
Срокът на погасяване на кредита е 10.01.2019 г., а заявлението по чл.417 ГПК е
подадено от банката на 19.02.2019 г./когато кредита е падежиран/, т.е. вземането не е
погасено по давност. В т.см. е и съд.практика /р.№38/26.3.2019 г. по т.д.1157/2018 г.,2ТО,
където е казано, че ПД започва да тече с изтичане на крайния срок на договора, ТР
№5/21.1.2019 г. на ОСГТК.
Договорът за кредит е сключен на 11.01.2013 г., т.е. при действието на ЗПК в
редакцията му –ДВ изм. и доп.бр.91/20.11.2012 г. в сила от 1.1.2013 г. Съгласно чл.10, ал.1
от ЗПК договорът се сключва в писмена форма, а съгласно чл.11,ал.1,т.7,9 и 10 от ЗПК
договорът за ПК се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа елементите на общата
стойност на кредита и условията на усвояването му, лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му; ГПР и общата сума дължима от потребителя и погасителен
план, в който се съсдържа размера,броя периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени тези изискванията,
договорът за ПК е недействителен. По делото няма конкретни твърдения, нито данни, че са
налице елементи на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването
на ГПР по кредита; Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно
съществените условия по кредита. Страната е имала възможност да се запознае със същите,
спазено е изискването на чл. 5 от Директива 93/13, според който предлаганото в писмен вид
договорно съдържание се съставя на ясен и разбираем език, а потребителят е имал
възможност да проучи всички клаузи, ако не се е възползвал от това не може да се приеме,
че е налице неравнопоставеност.
ПОС намира, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят се е
съгласил със съдържанието и условията по кредита, декларирал е, че са му предоставени и е
запознат с Общите условия и приема същите при уреждане на отношенията във връзка със
сключване и изпълнение на договора, което е обективирано в изявлението му, част от текста
на договора, поради което съдът намира, че ответникът е уведомен за всички условия по ПК
преди сключването на договора; договорът е сключен в писмена форма, отговаря на
изискванията на чл. 11 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв
е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, поради което съдът
намира, че ДК е действителен.
Исковете са основателни и доказани и следва да се уважат в размерите, посочени от
вещото лице Л. К. от ССЕ в приетото по делото заключение от 03.02.2023 г., от което се
3
установява, че дължимата просрочена главница по договора за кредит е 1950 евро, а
дължимата просрочена и непогасена договорна лихва за периода 10.02.2013 – 10.01.2019 г. е
в размер на 1264,87 евро; размерът на просроченото и непогасено задължение за
наказателната лихва за периода 10.02.2013-18.02.2019 г. е в размер на 1408 евро.
Като е достигнал до други изводи, РС е постановил неправилно решение, което ще
следва да бъде отменено в частта досежно сумата 1264,87 евро - дължима договорна лихва,
начислена за периода от 10.02.2013 – 10.01.2019 г., за сумата 1408 евро, дължима
наказателна лихва по договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013-18.02.2019 г., и
вместо него следва да се постанови друго, с което да се признае за установено, че
въззиваемият дължи на въззивника посочените по-горе суми, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 19.02.2019 г. до
окончателното плащане; следва да се отмени решението досежно присъдените разноски и
вместо него -да се присъдят направените разноски на въззивника в заповедното и исковото
производство пред ПРС и ПОС в общ размер 986,21 лв., съгласно представения и неоспорен
списък на разноските по чл.80 ГПК пред ПРС и ПОС, както следва: в заповедното
производство -180,84 лв.ДТ и 50 лв. юрк.възнаграждение; пред РС – 170 лв.- ВЛ,180,82 лв-
ДТ, 150 лв. юрк.в.; пред ПОС- 104,55лв.-ДТ,150лв.- юрк.в.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1182 от 17.03.2023г., постановено по гр.д. №8522/2022г. по описа на
Районен съд-пловдив,12 гр.с-в, в частта, с което са отхвърлени предявените от „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 против Б. И. Я. с
ЕГН:********** от гр.Пловдив установителни искове за сумата 1364,87 евро, дължима
договорна лихва по т.4, р-л II, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2019 г., за
сумата 1408 евро, дължима наказателна лихва по т.10,р-л II от договор за кредит, начислена
за периода от 10.02.2013 г. до 18.02.2019 г., както и в частта за разноските и вместо него в
тези части ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. Я. с ЕГН:********** от гр.*** дължи на
„Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15
сумата 1264,87 евро, дължима договорна лихва по т.4, р-л II, начислена за периода от
10.02.2013 г. до 10.01.2019 г., за сумата 1408 евро, дължима наказателна лихва по т.10,р-л II
от договор за кредит, начислена за периода от 10.02.2013 г. до 18.02.2019 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
19.02.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б. И. Я. с ЕГН:********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД
със седалище и АУ-гр.София,ул.“Хенрих Ибсен“№15 сумата 986,21 лв.- разноски за цялото
производство.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
4
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5