Р Е Ш Е Н И Е № 250
гр. Сливен, 29.11.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина Желева и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 89 по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по
жалба на Д.И.Б. срещу Раздел II пункт 2 и пункт 3 от Уведомително писмо № 526/подмярка 4.1, с изх. № 01-6500/1637 от 02.03.2022 г. нa Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ във връзка
с подадено от Д.И.Б. проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0091
в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство“ по подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В
обжалваната част от писмото оспорващата е уведомена, че са приети като
недопустими разходи за мобилно хале 18.00/24.00 метра в размер на
124 300.00 лв. и разходи за мобилно хале 15.00/24.00 метра в размер на
136 400.00 лв. В жалбата се твърди, че писмото е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта
на закона. Посочва, че и двете инвестиции представлявали мобилни халета, тип
двойна поцинкована конструкция, която следва да се сглоби върху земята, а
именно ПИ с идентификатор *******. Това хале не можело да се характеризира като
сграда и/или постройка, поради което не намирала приложение разпоредбата на т.
19.1 от Раздел 13.2 на Условия за кандидатстване с проектни предложения за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Оспорващата счита, че разрешение
за строеж в настоящият случай не е необходимо да се издава. Прави искане съдът
да отмени уведомителното писмо в оспорената му част и да присъди разноските по
делото.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. М.П., която подържа жалбата. Моли съда да отмени УП в
обжалваната част и изпрати преписката на адм.орган за продължаване на
производството. Претендира за присъждане на направените разноски.
Ответната страна,
чрез процесуалния си представител - гл. юрисконсулт Д.М. оспорва изцяло жалбата.
Заявява, че съгласно условия за кандидатстване Раздел 13.2 т.19, проектните
предложения се изпълнявали само върху собствен имот на кандидата. В случай,
когато имотът не е собственост на кандидата, към проектното предложение
трябвало да се приложат документи, доказващи учредено право на строеж върху
имота. Административният орган бил изискал тези документи от жалбоподателя, но
същият е представил разрешение за строеж, издадено полза на юридическото лице
„РЕК-АРТ” ЕООД да изгради съответните конструкции. Необходимо било и не е
представено, учредено право на строеж в полза на кандидата Д.Б., за срок не
по-малко от 6 години, от датата на подаването на проектното предложение.
Единствено Д.Б. можела да претендира ползването на тези постройки, което не
попадало в изпълнението на изискванията по мярката, за която се кандидатства.
Моли съда да потвърди законосъобразността на издаденото уведомително писмо,
като издадено от материално-компетентен административен орган. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Земеделският
производител Д.И.Б. УРН ****е подала Проектно предложение за „Закупуване на машини,
съоръжения, оборудване и специализирани земеделски транспортни средства“ с цел
„Внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните
производствени материални и/или нематериални активи относно животновъден
обект *******в *******, с обща стойност
на предвидените разходи – 971659,00 лв. без ДДС. (л.51-63) Същото е заведено с
идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0091 в ИСУН Процедура чрез подбор № BG06
RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ от подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г.
Към предложението е
приложен договор за наем от 11.11.2016 г. сключен
между „Рек-Арт"
ЕООД, със седалище и адрес на управление *******, с ЕИК *******, като
наемодател и Д.И.Б., като наемател,
относно реално определена част от поземлен имот е идентификатор № *******,
находящ се в град Сливен, с номер по предходен план
000552, със стар идентификатор № *******, с площ от 5035 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска земя и с начин на трайно ползване -
разсадник, като реално определената част
от поземления имот е с площ от 3688 кв.м., разположена в северозападната част
от имота и оцветена в син цвят на
приложената скица - проект изработена от и. Х. Х., представляваща неразделна
част от договора. Договорът за наем е за срок от 10 години. (л.44-48)
Към проектното предложение е приложен и предварителен договор за доставка на производствено оборудване от 16.09.2020 г., между ЗП Д.И.Б., като
възложител и „ФЮЧЪР ИНВЕСТМЪНТ " ЕООД, гр. София, за доставка на
Комплексно оборудване и техника мобилно животновъдно стопанство за месодайни
животни по Приложение 1, включващо Мобилно хале 15,00/24,00 м. с 6 бр.врати и
винил с дебелина 650гр/м2 на стойност 124300 лв. и Мобилно хале 18,00/24,00 м, с 2 бр.врати и
винил с дебелина б50гр/м2 на стойност
136400 лв. ( л.104-110) Представено е и конструктивно становище от п. и.В.В., описващо характеристиките и последователността при
монтажа на производствените халета, като е посочено, че Монтажът на
поцинкованата тръбна рамкова конструкция на мобилните халета може да бъде
изпълнен върху равна земна повърхност и не е необходим бетонов фундамент. За
монтирането на мобилната система на терена се позиционират основни плочи, през
разстоянието дадено в спецификацията на производителя и се фиксират към земната
основа посредством колчета. (л.78-80)
В тази връзка кандидатът е получил писмо в
ИСУН с peг. № BG06 RDN001-4-008-0091-М001/05.10.2021
г., в което относно процесните халета в т.4 и т.11 са дадени указания да
представи: разрешение за поставяне, издадено в съответствие със ЗУТ, подробна обосновка
относно капацитета на мобилните халета за отглеждане на животни и съхранение за
фураж и модулната система за производство на зелен фураж във връзка с
изискването на т. 15, т. 16 и т.17 от раздел 13.2: Условия за допустимост на
дейностите от УК. Да се представи схема на разположението на оборудването което
ще се монтира в мобилните халета за отглеждане на животни и съхранение за фураж
заверена от правоспособно лице. В обосновката за капацитета на мобилното хале
за съхранение за фураж и модулната система за производство на зелен фураж да
бъде включена информация за предвиденото количество фураж за съхранение и
количеството произведен зелен фураж в съответствие с необходимото дневно
количество фураж за изхранването на животните. (л.132-135, л.350-353)
На 18.10.2021 г. от
кандидата е представен отговор (л.135-137), към който е приложено и Разрешение за строеж № 43 от 03.02.2021 г. издадено от
Главния архитект на Община Сливен, с което се разрешава се на „РЕК - APT"
ЕООД, ЕИК *******, гр.Сливен, за нуждите на: Д.И.Б. - наемател „Монтиране на
съоръжения за съхранение на фуражи и за временно пребиваване на животни“ в ПИ с
идентификатор ******* пo КК с НТП „За животновъден
комплекс", м. „П. Т.“ в землището на кв.Р. на гр.С., на основание чл.148
ал.1,2 и 4 и чл.140 ал.2 и ал.3, при условията на чл.147 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗУТ
и на чл.37 ал.1 от ЗУТ - действащ ПУП със Зап. № РД 15-155/04.02,2016г, - две
фабрично изготвени метални конструкции с леко покритие, една с размери 15.00/24.00м
за съхранение на фуражи, ситуирана на северната
имотна граница, и една с размери 18.00/24.00 м за временно пребиваване на
животни, свободно стояща в западната част на имота, съгласно указан на 11.01.2021
от Гл.архитект на Община Сливен начин на монтиране върху скица №15-983551/21.10.2020г.,
издадена от СГКК-Сливен, за обект шеста категория според чл.137 ал.1 от ЗУТ и
Наредба №1/2003г. на МРРБ, представено и одобрено на 26.01.2021 г. Становище по
част „СК". (л.166)
С писмо в ИСУН с peг. № BG06 RDN001-4-008-0091-М002/09.12.2021 г.
(л.175-176, л.350-353) кандидата е уведомен че при извършване на проверки по
отношение на представените към формуляра за кандидатстване документи, заявени
данни и посочени факти са установени липса/и на документ/и или друга
нередовност, а именно: Представеното разрешение за строеж № 43 от 03.02.2021г.
не било на името на кандидата, а е издадено на „РЕК-АРТ“ ЕООД. Не ставало ясно
защо представеното разрешение за строеж № 43 от 03.02.2021г. е издадено на база
заявление с вх.№ 9400-1572 от 26.01.2021г., предвид факта, че при подаване на
проектното предложение е представил вх.№ 9400-15412 от 16.09.2020 г. до община
Сливен. На основание чл. 34, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е предоставена възможност в
7-дневен срок от изпращане на съобщението за писмото в ИСУН да представи
документи, необходими за отстраняване на констатираните липси или нередовности: Одобрен инвестиционен проект, изработен във
фаза „Технически проект" или „Работен проект (работни чертежи и
детайли)", в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 2001 г.
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.). Влязло
в сила разрешение за строеж на името на кандидата. Учредено право на строеж
върху имота за срок не по-малко от 6 години считано от датата на подаване на
проектното предложение. Обяснителна записка за констатираната неяснота и
документи, доказващи твърденията.
В отговор от
оспорващата е изпратено писмо от 15.12.2022 г. (л.176), в което е посочено, че
разрешението за строеж е издадено на „РЕК-АРТ“ ЕООД, за нуждите на Д.И.Б.,
като за обекти шеста категория строежи, какъвто е предвидения, нямало изискване да се представя и одобрява
от Общината инвестиционен проект, фаза: Технически или Работен, въз основа на
който да бъде издадено съответното разрешение за строеж.
С процесното уведомително
писмо Зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" във връзка с
подаденото проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0091 в
ИСУН са приети за недопустими за финансиране разходи по т.2 за Мобилно хале
15.00/24.00м в заявен за финансиране размер от 124 300,00 лева, от които
недопустими за финансиране са разходи в размер на 124 300,00 лева и по т.3
разходи за Мобилно хале 18.00/24,00м в заявен за финансиране размер от 136 400,00
лева, от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 136 400,00
лева. Разходите за мобилните халета са редуцирани на основание чл. 19, ал. 7,
т. 4 от Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г.. тъй
като не отговарят на изискването на т. 19 и т. 21 букви, "д" и
"г" от раздел 13.2: Условия за допустимост на дейностите, предвид
факта, че не са представени разрешение за строеж и документ за собственост или
учредено право на строеж на името на кандидата.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение, става
ясно че поземленият имот, в който се предвижда да се разположат двете мобилни
халета представлява имот с идентификатор по КК ******* в местността „П. Т.“ землището
на кв. „Р.“ гр. С.. Според действащ ПУП за поземления имот, одобрен със заповед
№ РД15-155/04.02.2015 г. на кмета на община Сливен, имота е отреден за
отглеждане на животни, добиване на животинска продукция, обслужващи дейности,
трафопост и ФЕЦ.
С Уведомление от Д.Б.
***/16.09.2020 г. (л.302), представляващо уведомление за инвестиционно
намерение за закупуване и сглобяване на два броя мобилни халета, оспорващата е
поискала гл. архитект да даде становище относно необходимостта от издаване на
разрешение за строеж или друг документ съобразно характера на инвестицията. Към
уведомлението е приложено и конструктивно становище. С писмо-отговор от гл.
архитект на община Сливен с изх.№9400-15412/1/28.09.2020 г., са дадени указания
какво следва да се представи, за да се процедира преписката. (л.303) Въз основа
на ново Заявление вх.№9400-207/05.01.2021 г. за издаване на скица с виза за
проектиране, върху представена от оспорващата скица №15-983551-21.10.2020 г. на
процесния имот, на 11.01.2021 г. гл. архитект на община Сливен е нанесъл виза
за проектиране на основание чл.140 ал.2 и ал.3 вр.
чл.37 ал. 1 и при условията на чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ. Разрешава се разполагане
на указаното на скицата място на съоръжения към основното застрояване на имота -
две фабрични изготвени метални конструкции с определени от производителя
параметри и леко покритие за нуждите на склад за сено и навес за животни, при
спазване на действащите нормативи.
След издаването на
визата, със Заявление вх.№ 9400-1672/26.01.2021 г. до гл. архитект на община
Сливен, оспорващата е поискала да бъде издадено разрешение за строеж без
одобряване на инвестиционни проекти по реда на чл.147 от ЗУТ за обект Мобилни
халета в ПИ *******. (л.295). Към заявлението е приложено Конструктивно
становище (л.296-299), ситуация за разполагането на мобилните халета в
поземления имот (л.293) и копие от одобрения със заповед № РД15- 155/04.02.2015
г. на кмета на община Сливен ПУП за имота.
На основание
представените документи е издадено Разрешение за строеж № 43 от 03.02.2021 г.
от гл. архитект на община Сливен за „Монтиране на съоръжения за съхранение на
фуражи и за временно пребиваване на животни" в ПИ с идентификатор *******
по КК с НТП „За животновъден комплекс", м. „П. Т.“ в землището на кв.Р. на
гр. С.. Разрешението за строеж е изпратено до РДНСК във връзка с разпоредбата
на чл.149 ал.5 от ЗУТ с писмо № 2400-252/04.02.2021 г. и е влязло в сила на
23.02.2021 г.
Съгласно одобреното
от гл. архитект Конструктивно становище, мобилните халета, които са описаните в
разрешението за строеж са както следва: За временен склад за бали сено и
селскостопанска техника, ЗП=360 м2 с размери в план 15,00/24,00 м и покритие с
винил; За временно подслоняване и извършване на ветеринарно-медицински
процедури на животни 3П=432 м2 с размери в план 19,00/24,00 м и покритие с
винил. Конструкцията на халетата е сглобяема, съставена от отделни стоманени
рамки с тръбен профил, оформящи ферми, свързани пространствено с гредички. Отделните конструктивни елементи се сглобяват на болтова връзка по спецификация на производителя.
Стоманените профили, които представляват елементи от конструкцията, са
поцинковани. Така оформеният стоманен скелет ще се покрие с винил. Съгласно
Конструктивното становище за захващане на описаната рамкова конструкция не е
необходим бетонов фундамент. Монтирането на терена ще се осъществи върху
предварително позиционирани върху земята основни плочи, фиксирани към земната
основа посредством колчета. Съгласно приложена количествена сметка височината
на халетата при билото ще е 5,20 м, а при колоните 3,0 м. покритието ще е с
един слой винил с дебелина 650 гр/м2.
Според вещото лице,
съгласно издадената виза заявените за финансиране обекти представляват
съоръжения по смисъла на чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ. За тези обекти е необходимо
издаване на разрешение за строеж, но не се изисква одобряване на инвестиционен
проект. Съгласно конструктивното становище закрепването на конструкцията върху
терена ще стане върху предварително позиционирани в земната основа „основни
плочи", за които няма данни в конструктивното становище. Тези основни
плочи изпълняват функциите на основи, върху които ще се монтират елементите на
връхната конструкция. Липсват данни как точно ще се захванат рамките на
халетата, които изграждат пространствения скелет на халетата към основните
плочи.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. УП е изпратено на
оспорващата на 07.03.2022 г. (л.181), а жалбата е подадена на 21.03.2022 г.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в относимата
редакция) безвъзмездната финансова помощ се предоставя чрез подбор на проектни
предложения и директно предоставяне на конкретен бенефициент. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗУСЕФСУ при процедура чрез
подбор (каквато е била процесната процедура) се извършва: 1. оценяване на всяко
проектно предложение, което включва оценка на административното съответствие и
допустимостта и техническа и финансова оценка; 2. класиране на одобрените
проектни предложения в низходящ ред; 3. определяне на проектни предложения, за
които се предоставя финансиране.
Оценяването на
проектните предложения в процедурата чрез подбор се извършва от комисия,
назначена от ръководителя на управляващия орган по реда и при условията на чл. 33 ЗУСЕФСУ по критерии и методика,
определени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Комисията оценява и
класира проектните предложения, след което изготвя оценителен доклад по чл. 35 ЗУСЕФСУ.
Съществуващата
правна регламентация обосновава извод, че комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ е помощен орган на
ръководителя на управляващия орган, а оценителният доклад на комисията и
резултатите от оценката съставляват мотиви на акта на ръководителя на
управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Съответно, на
съдебен контрол подлежи спазването на правилата за формиране на оценителната
комисия, спазването на правилата за извършване на оценъчната дейност и на
правилата за документиране и отчет на дейността на комисията, разписани в ПМС
№ 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
В настоящият случай
от приложените по делото писмени доказателства се установява, че законовите
изисквания за структуриране на оценителната комисия са спазени. Със заповед №
03-РД/2604 от 13.08.2021 г. (л.184-188), изменена неколкократно
със заповеди (л.189 -193), всички на изп. директор на
ДФЗ, поименно са определени членовете на оценителната комисия за разглеждане,
извършване на оценка, класиране на подадените проектни предложения и изготвяне
на административни договори за БФП / откази за предоставяне на БФП по процедура
№ BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за
земеделски стопани в сектор Животновъдство“
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г. Представен е оценителен доклад по чл.20 от ПМС
№ 162 от 05.07.2016 г., в който проектното предложение на
оспорващата е предложено за одобрение със 60 точки и одобрен размер на БФП на
етап ОАСД 273083,48 лв. (л.194-251) Този доклад е одобрен от ИД на ДФЗ на
21.02.2022 г., като въз основа на него е издадено оспореното уведомително писмо.
В случая оспорения акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, съгласно Заповед №
03-РД/327/07.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие",
но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
За да постанови
акта си в частта му на раздел ІІ, т. 2 и т. 3 административният орган излага
идентични мотиви, в които посочва че редукцията е направена на основание чл.
19, ал. 7, т. 4 от Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на
детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите,
финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода
2014-2020 г., тъй като не отговарят на изискването на т. 19 и т. 21 букви,
"д" и "г" от раздел 13.2: Условия за допустимост на
дейностите, предвид факта, че не са представени разрешение за строеж и документ
за собственост или учредено право на строеж на името на кандидата.
Съгласно чл. 19, ал. 7, т. 4 от Постановление № 162 на МС от
5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., оценителната
комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай
че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5,
ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложени процентни
съотношения/прагове на разходите.
Административният
орган явно е имал предвид първата хипотеза на т. 4-неспазване на заложените в
документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила, доколкото се позовава на Условия за
кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по Процедура чрез подбор № BG06 RDNP001-4.008 "Целеви прием за
земеделски стопани в сектор Животновъдство" по подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" на Програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г..
В Раздел 13.2:
Условия за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване по
процесната процедура (л.316-340) в т.19 е посочено, че проектните предложения
се изпълняват върху имот - собственост на кандидата, а когато имотът не е
собственост на кандидата, към проектните предложения се прилагат документи за:
19.1 учредено право
на строеж върху имота за срок не по-малко от 6 години считано от датата на
подаване на проектното предложение, когато е учредено срочно право на строеж -
в случай на кандидатстване за разходи за строително-монтажни работи за
изграждане на нов строеж, надстрояване и/или пристрояване на съществуващ
строеж, за които се изисква разрешение за строеж, съгласно Закона за устройство
на територията;
19.2. документ за
ползване на имота за срок не по-малко от 6 години считано от датата на подаване
на проектното предложение - в случай на кандидатстване за разходи за: а) закупуване и/или инсталиране на нови
машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството
и/или обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква издаване на
разрешение за строеж, съгласно ЗУТ; б) строително-монтажни работи извън
случаите по т. 19.1.
Според т.21 б. „г“
и „д“ от Раздел 13.2 на посочените Условия за кандидатстване, към проектните
предложения, включващи разходи за строително-монтажни работи, се прилагат: г.)
разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно Закона за
устройство на територията; д.) становище на главния архитект, че строежът не се
нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква
съгласно Закона за устройство на територията.
С оглед тази правна
регламентация, за да се прецени законосъобразността на оспорения
административен акт, следва да се установи дали монтирането на процесните
халета, представлява строително-монтажни работи за изграждане на нов строеж,
надстрояване и/или пристрояване на съществуващ строеж, за които се изисква
разрешение за строеж, съгласно ЗУТ и в тази връзка е необходимо учредяване на
право на строеж в чужд имот. В случай, че не е необходимо учредяване на право
на строеж, достатъчно ли е представеното строително разрешение за реализация на
строежа.
Следва да се
посочи, че отговор на тези въпроси е следвало да бъде даден в производството по
издаването на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 35 АПК задължава административният
орган да издаде индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая, поради което и при неяснота досежно наличието на решаващи за крайния извод
предпоставки, е трябвало да бъдат дадени допълнителни указания или изискани
допълнителни пояснения и доказателства. В тази връзка на кандидата не са давани
указания, че следва да представи становище на главния архитект, че строежът не
се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се
изисква съгласно ЗУТ – т.21 б.„д“ от Раздел 13.2 на посочените Условия за
кандидатстване. В този смисъл административния орган не е изпълнил в пълнота задължението си по
чл.35 от АПК.
Правото на строеж е
най-общо уредено в разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за собствеността,
според който собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи
сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Съгласно
чл.182 ал.1 от ЗУТ строежи в чужд
урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е
учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена
сграда, както и строежи под повърхността на земята. В § 5 т.38 от ДР на ЗУТ е
дадена легална дефиниция на понятието „строежи“ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Основният
предмет на правото на строеж са сгради или части от тях, както и елементи на
техническата инфраструктура (чл.181 и чл.182 ал.2 от ЗУТ) Съгласно §1 т.1б от
ДР на ЗКИР "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж
на основното или на допълващото застрояване, трайно прикрепен към земята, с
отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално
предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.
При тази законова
регламентация, за да се приеме, че за процесните мобилни халета е необходимо
учредяване на право на строеж, то следва да се установи, че те представляват
сгради или елементи на техническата инфраструктура. Няма спор, че посочените
халета не представляват елементи на техническата инфраструктура, тъй като не
съответстват на това понятие, съгласно § 5 т.31 от ДР на ЗУТ. Няма и спор, че
не представляват строеж под повърхността на земята. Същите не представляват и
сграда, тъй като независимо, че имат отделени от външната среда организирани
вътрешни пространства и съответно функционално предназначение, не са трайно прикрепени
към земята. Именно това е обстоятелството, което не може да охарактеризира
процесните съоръжения, като сграда. По делото е установено, че за рамкова
конструкция на процесните халета не е необходим бетонов фундамент. Предвидено е
монтирането на терена да се осъществи върху предварително позиционирани върху
земята основни плочи, фиксирани към земната основа посредством колчета.
Несъмнено този начин на монтаж изключва трайно прикрепяне към земята и
характеризира посочените съоръжения по-скоро като преместваем
обект по смисъла на § 5 т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като предвижда временно
закрепване върху терена, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент,
който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В този смисъл за
монтажа на процесните халета не е необходимо учредяването на право на строеж, а
изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор
за наем на заетата от преместваемия обект площ –
чл.56 ал.5 от ЗУТ.
Административният
орган не е изяснил характера на процесните съоръжения, за които е кандидатствал
оспорващия, дали същите представляват сгради, преместваеми
обекти или временни съоръжения. Така описаните в конструктивното становище съоръжения
се доближават като конструкция и предназначение до парници по смисъла на § 5
т.84 от ДР на ЗУТ, а за този вид съоръжения съгласно чл.151 т.17 от ЗУТ не се
изисква и разрешение за строеж. Такова е
и първоначалното становище на помощния орган при разглеждане на проектното
предложение, като с писмо в ИСУН с peг. № BG06
RDN001-4-008-0091-М001/05.10.2021 г., са дадени указания за представяне на
разрешение за поставяне, издадено в съответствие със ЗУТ. Обстоятелството, че
за монтирането на процесните съоръжения е издадено строително разрешение от
гл.архитект на община Сливен, не може да промени характера на процесните
халета, доколкото описанието на тяхната конструкция и начин на монтаж, посочени
в одобреното от същия административен орган конструктивно становище,
съответстват на легалната дефиниция на премествам обект или съоръжение по
чл.151 т.17 от ЗУТ. Административния орган не е обосновал извода се, защо
счита, че за процесните съоръжения е необходимо учредяване на право на строеж и
разрешение за строеж и в този смисъл оспорения административен акт се явява
немотивиран. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като изясняването на този въпрос би могло да доведе до различен извод, от
направения от административния орган.
Административният
акт е необоснован. Съгласно т. 19.2. б.“б“ на Раздел 13.2: Условия за допустимост на
дейностите от Условията за кандидатстване по процесната процедура, в случай на
кандидатстване за разходи за строително-монтажни работи извън случаите по т.
19.1., кандидатът следва да представи документ за ползване на имота за срок не
по-малко от 6 години считано от датата на подаване на проектното предложение. Както бе посочено по-горе налице са данни, че
процесните халета не представляват изграждане на нов строеж, надстрояване и/или
пристрояване на съществуващ строеж. В този смисъл за същите е следвало да бъде
представен документ за ползване на имота
за срок не по-малко от 6 години, какъвто е представен с проектното предложение.
В тази връзка се
налага категоричния извод, че в рамките на задълженията си и дадените му
указания, кандидатът е установил безспорно, че инвестицията му отговаря на Условията
за кандидатстване. Поради това не е налице посочената от решаващия орган
предпоставка залегнала в Раздел 13. 2, т. 19 и т. 21 букви, „г“ и „д“ от
Условията за кандидатстване и липсва основанието на чл. 19, ал. 7, т. 4 от Постановление № 162 на МС от
5.07.2016 г. за извършване на корекции в бюджета на проектното
предложение.
Посоченото обуславя
незаконосъобразността на атакуваното уведомително писмо, което следва да бъде
отменено, като доколкото естеството на разглеждания въпрос не позволява да бъде
решен от съда по същество следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се изпрати
на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на
спора и направото искане ответната страна дължи да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 5310
лева, включващи държавна такса – 10 лв., депозит за изготвената експертиза –
200 лв. и адвокатско възнаграждение – 5100 лв. , като с оглед правния интерес и
сложността на делото липсва основание за редуциране на последното. Неоснователно
е възражението на ответника по оспорването за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Делото е с материален интерес 260 700 лв., поради което
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакция към сключването на договора
за правна помощ) е възлизало на 5137 лв.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Б. пункт 2 и пункт 3 от Раздел II на Уведомително писмо № 526/подмярка 4.1, с изх. № 01-6500/1637 от 02.03.2022 г. нa Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ във връзка с подадено от Д.И.Б. проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0091 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с които са приети като недопустими разходи за мобилно хале 18.00/24.00 метра в размер на 124 300.00 лв. и разходи за мобилно хале 15.00/24.00 метра в размер на 136 400.00 лв.
ИЗПРАЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на задължителни указания дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Д.И.Б., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 5310 (пет хиляди триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: