№ 5021
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110133887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Н. К. А. е предявила против „Б.Д.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 480 лв., представляваща
недължимо платени възнаградителни лихви за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г. по
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба (23.06.2022 г.) до окончателното плащане, сумата в
размер на 2 500 лв., представляваща недължимо платени възнаградителни лихви за периода
01.08.2018 г. – 22.06.2022 г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г. и
Допълнително споразумение от 21.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (23.06.2022 г.) до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 20 лв., представляваща недължимо платена такса за управление на кредита за
периода 01.07.2017 г. – 22.06.2022 г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (23.06.2022 г.)
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 14.12.2007 г. сключила с ответника Договор за жилищен и
ипотечен кредит за сумата от 99 000 лв. с уговорена лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката плюс фиксирана надбавка, или лихва в размер от 10,99 %, при месечни
анюитетни вноски в размер на 1 021,19 лв. със срок за издължаване на кредита 240 месеца.
Излага, че на 21.06.2018 г. между страните било сключено допълнително споразумение към
договора за кредит, по силата на което възнаградигелната лихва по кредита била определена
като сбор от индекса 6-месечен Софибор и фиксирана надбавка в размер на 5,337 %, като
бил определен нов размер на месечната анюитетна вноска – 847,92 лв. Поддържа, че през
целия период на договора, вкл. след подписването на допълнителното споразумение
1
ответникът едностранно увеличавал лихвата по кредита, без да спазва разписаната в
договора за кредит методика за изчисляването й. Това довело до заплащане на месечни
анюитетни вноски, чийто размер значително надвишавал определения с договора размер.
Излага твърдения, че клаузите на чл. 7, чл. 11, чл. 12 и чл. 14 от договора са неравноправни,
респ. нищожни, като се позовава на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Ищцата
поддържа, че посочените разпоредби не са индивидуално договорени, същите са
неравноправни поради възможността банката едностранно да променя лихвата без
потребителят да има възможност да се откаже от договора. Навежда още, че въпреки
уговорките между страните, банката не спазвала установения в договора начин на
изчисляване на лихвата по кредита, респ. не изпълнявала договорните си задължения и
начислявала лихва в по-висок размер. Предвид това, за периода 01.07.2017 г. – 22.06.2022 г.
ищцата надплатила общо 3 000 лв. в повече в резултат на нищожните клаузи, респ. на
едностранно увеличения лихвен процент и неспазване на методиката, разписана в
допълнителното споразумение, като счита, че сумата е дадена при първоначална липса на
основание, поради което и претендира връщането й.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г. и допълнително споразумение от 21.06.2018 г.
със сочените от ищцата параметри. Излага твърдения, че с подписване на споразумението от
21.06.2018 г. ищцата е била наясно и се е съгласила с дължимите суми по кредита към тази
дата, а освен това между страните било подписано и допълнително споразумение от
07.05.2020 г., с което е уговорен лихвен процент по кредита в размер на 13,42 %. Оспорва
твърдението за наличие на неравноправни клаузи, при твърдения, че ищцата е приела
клаузите на договора при информиран избор, като е могла да влияе върху съдържанието на
съглашението. Счита, че всяка промяна на лихвата по кредита е извършвана коректно, в
договорените срокове и единствено на основание договореното между страните. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на всички задължения, чиито падеж е настъпил
преди 23.06.2017 г. В хода на производството навежда твърдения, че по-високият лихвен
процент се дължи на отпадане на преференциите, дадени на ищцата във връзка с ползване
на програма „ДСК Уют плюс“.
В открито съдебно заседание на 28.06.2023 г. е допуснато изменение на размера на
исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез тяхното увеличаване до сумата от 1 624,83 лв. –
надплатена възнаградителна лихва за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г. и до сумата от 15
525,54 лв. – надплатена възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г. – 22.06.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приет Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г., сключен
между „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и Н. К. А. като кредитополучател, по силата на който
ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 99 000 лв., със срок на издължаване
2
240 месеца, считано от датата на усвояване на сумата, на равни месечни погасителни вноски
в размер на 1 021,19 лв., с падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница
и/или лихва – 10-то число на месеца, като е предвидено, че кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка № 14927626 на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план. Кредитът е обезпечен с ипотека: върху апартамент № С 30 в секция „С“
на мансардния тавански етаж със ЗП от 71,65 кв. м. и тераса с площ 11,73 кв. м., заедно с
избено помещение № 30 с площ от 7,90 кв. м., заедно с 2,15 % ид. ч. от общите части на
сградата от секция „С“ и с 0,45 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ VIII-1220,1219 от
кв. 271 по плана на гр. С......................, с площ по скица 6040 кв. м., за което е представен и
Нотариален акт за уредяване на договоран ипотека № 128, том III, рег. № 17421, дело № 499
от 14.12.2007 г.
Съгласно чл. 7 от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 4,19
%, стандартната надбавка е в размер на 6,80 процентни пункта или лихвеният процент по
кредита е общо 10,99 %.
Съгласно чл. 11 от договора неразделна част от него са Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил
и приема с подписването на договора.
Съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, които Б.Д. прилага по извършвани услуги на клиента
(Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.
Съгласно чл. 14 от договора кредиторът има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка
промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно
място в салоните на банката.
Неразделна част от договора за кредит е и погасителен план, видно от който при
лихвен процент от 10,99 % и месечна вноска в размер на 1 021,19 лв. общо дължимата
договорна лихва е в размер на 146 087,64 лв., и общо задължение – 245 087,64 лв.
Не се спори, че между страните е подписано Допълнително споразумение към
договора за кредит от 21.06.2018 г., с което е променен начинът на формиране на
договорения лихвен процент от променлив лихвен процент с БЛП и надбавка/ променлив
краен лихвен процент, като остатъкът от кредита се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 5,5 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0,163 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална
индивидуална надбавка в размер на 5,337 %, в която са включени отстъпки/преференции при
изпълнение на условията по програма „ДСК Уют Плюс“ и индивидуална остъпка от 6,99
процентни пункта. Посочено е, че индивидуалната лихвена отстъпка не се прилага по други
кредити, ползвани от кредитополучателя и се отнема без право на възстановяване при
3
преминаване на кредита в предсрочна изискуемост. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията.
Предвидено е, че максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент, формиран от 6-
месечния Софибор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,327 %. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния Софибор при
предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на лихвения индекс, същата се приема за стойност 0 %, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка
или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на
изпълнение на условията.
Съгласно т. 2 от споразумението към датата на подписване на същото остатъкът от
дълга е в следните размери: 74 758,79 лв. – редовна главница; 286,25 лв. – текущо начислена
лихва; 730,63 лв. – заемни такси, като съгласно т. 3 размерът на месечната вноска
кредиторът ще определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписване на
споразумението, за което ще предостави на кредитополучателя нов погасителен план при
негово явяване в банката. По делото е приет и съставеният нов погасителен план, видно от
който размерът на месечната вноска е 847,92 лв., като общо дължимите суми са: 74 758,79
лв. – главница, 21 181,66 лв. – договорна лихва, 1 603 лв. – такси, или общо 97 543,45 лв.
По делото са приети и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити от 2007 г., в които в раздел III „Олихвяване“ т. 9.1. е предвидено, че кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен
процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин; съгласно т. 9.4. при
промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съгласно т. 9.5., ако кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита, даваща
право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от условията, при които
е предоставена отстъпката, кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от
датата на неизпълнението. В т. 25.3. от ОУ са предвидени условията, при които банката може
да променя базовия лихвен процент: а. при изменение от поне 1 % за месец на стойностите
на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс
евро/лев или евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на
потребителските цени за България; г. при въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/или върху Б.Д.; д. промени в нормативните
актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и
изискванията към банката; е. при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на
средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж. съществена промяна в
4
паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на
лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Съгласно т. 25.1.2. от ОУ, кредитополучателят дължи на кредитора такса за
управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в
договора, се събира от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя при Б.Д.
след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, като съгласно т. 25.2. кредиторът
прилага такси и комисиони, съгласно Тарифа на Б.Д. ЕАД за таксите и комисионите –
Приложение № 3 към договора. Съгласно същата, таксата за управление на предоставен
кредит: жилищни и ипотечни кредити е в размер на 95 лв. годишно, а за жилищни и
ипотечни кредити, без удостоверяване на дохода – 110 лв. годишно.
По делото са приети и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити от 2018 г., в които в раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита“ в т. 9.1. е посочено,
че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент за определен период от време и
променлив за останалия срок или с променлив лихвен процент за целия период на кредита, в
зависимост от уговореното в договора за кредит, като променливият лихвен процент е
зависим от стойността на 6-месечния Софибор за кредити в лева. Същият се променя от
кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли (т. 9.2.1.), като новият размер на
променливия лихвен индекс се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата
му. Съгласно т. 9.5., ако кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент по
кредита, в случай на неизпълнение на условията, при които е предоставен,
кредитополучателят губи право да ползва съответната преференция/отстъпка от първата
падежна дата, следваща датата на неизпълнението. Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран
план.
По делото е приета заявка от 21.06.2018 г. от ищцата за ползване на преференциален
лихвен процент по жилищен и ипотечен кредит при условията на програма „ДСК Уют
плюс“, като ищцата се е задължила да осигурява по разплащателната си сметка, открита в
Б.Д., месечни постъпления на работна заплата/кредитен оборот или пенсия в размер, не по-
малко от 722,57 лв., и е закупила платежен пакет „ДСК Pay+“.
Видно от Условия по програма „ДСК Уют плюс“ банката разрешава жилищен или
ипотечен кредит в лева и евро с преференциален лихвен процент, ако за времето на
издължаване на кредита кредитополучателят изпълнява следните условия: има сключен
договор за платежен пакет „ДСК Pay“ или „ДСК Pay+“; превежда (или поеме ангажимент да
превежда) трудовото си възнаграждение/кредитен оборот или пенсия по разплащателна
сметка в банката. В т. 6 и т. 7 е посочено, че при изпълнение на тези условия, със закупен
платежен пакет „ДСК Pay+“ клиентът има право на лихвена отстъпка в размер на 1,0
процентен пункт и му се предоставя индивидуална лихвена отстъпка в размер на 6,99
процентни пункта, която не се прилага по други кредити, ползвани от клиента. Съгласно т.
12 лихвените остъпки се отнемат изцяло, в това число и лихвеният процент по кредита се
увеличава с 1,0 процентни пункта, както и с индивидуалната лихвена отстъпка в размер на
5
6,99 процентни пункта във всеки един от случаите: когато клиентът не осигурява постъпване
на работна заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка в заявения
размер в продължение на два последователни месеца; при прекратяване на договора за
ползване на пакета; при преминаване на кредита в предсрочна изискуемост.
По делото е прието и подписано между страните Допълнително споразумение към
договора за кредит от 07.05.2020 г. относно съобразяване с въведеното на 13.03.2020 г.
извънредно положение в страната, свързано с пандемията от разпространение на вирус
COVID-19 и приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и постъпило при кредитора
искане за отсрочване на погасителни вноски по кредита, наложено поради
настоящи/очаквани затруднения при погасяване на задълженията по договора за кредит,
свързани с пандемията и приетия закон. С посоченото споразумение страните са постигнали
съгласие за отсрочване на главница и лихва за срок от 6 месеца – договорен гратисен период
за заплащане на лихва и главница от 10.04.2020 г. до 31.12.2020 г., срокът за погасяване на
кредита се удължава с шест месеца – до 15.06.2028 г.; начислената през гратисния период
лихва се заплаща от кредитополучателя, след изтичане на гратисния период, на равни
вноски до крайния срок за издължаване на кредита; посочено е, че остатъкът от дълга е в
следните размери: редовен остатък от главница без забава – 65 637,46 лв.; просрочена част
от месечната вноски, представляваща главница: 403,98 лв., редовна лихва без забава: 991,60
лв., надбавка за забава: 0,33 лв., просрочена лихва: 734,94 лв., годишна такса управление:
366,83 лв., нотариална такса за подновяване на ипотека: 477,87 лв. В т. 6 от споразумението
е предвидено, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 13,42 %, формиран при
условията на сключения договор за кредит. Съгласно т. 7, считано от 01.07.2018 г. е заменен
използваният лихвен индекс „6-месечен Софибор“ като референтен лихвен процент по
кредити на физически лица в лева с нов, въз основа на изисквания на европейското и
местното законодателство и в съответствие с Плана за действие относно използваните
бенчмарк индекси и Общите условия към договори за кредит на физически лица. Посочено
е, че новият референтен лихвен процент е формиран от индикатора „Среден лихвен процент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ и
изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент към датата на извършване на замяната
е непроменен.
Неразделна част от споразумението е и погасителен план, видно от който месечната
вноска е в размер на 1 186,28 лв., при общо дължима сума по кредита: 110 326,16 лв., от
които дължими лихви – 44 688,70 лв.
За установяване на релевантните по спора факти, по делото е прието заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което настоящият съдебен състав
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обосновано и компетентно изготвено. От същото се
установява, че през периода от сключване на договора за кредит – 14.12.2007 г. до датата на
подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. постъпилите парични суми за погасяване на
кредита са общо в размер на 188 314 лв., в т. ч. 42 904,45 лв. – главница, 142 612,17 лв. –
6
възнаградителна лихва, 25,64 лв. – санкционираща лихва, 999,81 лв. – разсрочена лихва,
671,93 лв. – застраховка и 1 100 лв. – годишна такса за управление, като плащанията по дати
и погасените задължения по компоненти са представени в Справка – Приложение № 1 към
експертизата. В Справка – Приложение № 2 е изготвен погасителен план съгласно
параметрите на договора от 14.12.2007 г., при възнаградителна лихва в размер на 10,99 % за
периода 14.12.2007 г. - 01.07.2018 г., а след 01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба – при възнаградителна лихва в размер на 6-месечен Софибор (последно обявена
стойност на 29.06.2018 г.) и надбавка 5,337 % - в този случай погасената главница би била в
размер на 27 405,77 лв., остатъчна главница към 10.06.2018 г. – 71 594,23 лв., стойността на
6-месечен Софибор към 29.06.2018 г. – 0,083 %; размерът на годишната лихва, формирана
като сбор от последната обявена от БНБ стойност на 6-месечен Софибор и надбавка 5,337 %
е общо в размер на 5,42 % (0,083 % + 5,337 %), при тези параметри месечната вноска е в
размер на 805,92 лв., дължимите суми по погасителен план са общо в размер на 169 973,65
лв., с включени такси за управление на кредита и заемни такси. За периода 10.01.2008 г. -
15.06.2022 г. платените суми са общо в размер на 188 314 лв., като надплатените суми са
общо 18 340,35 лв. (погасената главница е общо 53 093,62 лв., а дължимата главница е в
размер на 45 906,38 лв.). Дължимата лихва по първоначален погасителен план за периода
14.12.2007 г. - 31.07.2018 г. е общо в размер на 101 918,84 лв., реално платената лихва за
периода 14.12.2007 г. - 31.07.2018 г. е общо в размер на 116 905,57 лв., или надвзетите от
банката суми под формата на лихви е общо в размер на 14 986,73 лв. В това число, за
периода 01.07.2017 г. - 31.07.2018 г. дължимите лихви по първоначален погасителен план са
в размер на 8 774,09 лв., реално платените възнаградителни лихви са в размер на 10 398,02
лв., или платени в повече лихви – 1 624,83 лв.
Според вещото лице, на официалния сайт на банката има качена Методология на
„Б.Д.“ ЕАД за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредити
на физически лица (без данни кога е приета), съгласно която БЛП е функция от обективни
фактори, които влияят върху себестойността за банката на един кредит; банката следи за
съществена промяна на тези обективни фактори, въз основа на което взема решения относно
промяната на стойността на БЛП, като тези обективни фактори са: цена на капитала,
лихвени фактори, Н.хвени фактори – валутен курс, годишна инфлация, измерена въз основа
на индекса на потребителските цени за България, въвеждане на рестрикции от страна на
БНБ върху банковата система и/или на „Б.Д.“ ЕАД, промени в нормативните актове и в
регулациите на БНБ, засягащи функционирането на и изискванията към банките,
съществена промяна в паричната политика на БНБ като премахване на валутен борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Според вещото лице преценката
по отношение на нивата на БЛП и промяната им е в резултат от комплексна оценка на
влиянието на обективните фактори. След 2012 г. не е имало промяна в стойностите на БЛП.
В методологията на банката не се съдържа формула (алгоритъм) за изчисляване на БЛП. За
определяне на БЛП през различните периоди е бил необходим задълбочен анализ на всички
обективни фактори, които при вземане на отделните решения от КУАП са участвали с
различна тежест, не е възможно да бъде определена друга стойност на БЛП и следва да бъде
7
приет БЛП при сключване на договора за кредит. Индексът Софибор е фиксинг на
котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския
междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 часа (местно време) всеки
работен ден като средна величина от котировките „продава“, подадени от представителна
група банки; стойността на индекса 6-месечен Софибор за периода от сключване на
допълнителното споразумение от 21.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба са
били в размер на 0,085 %, 0,065 %, 0,073 %, 0,123 %, 0,110 %, 0,078 %, 0,083 %, като
последно обявената стойност е с дата 29.06.2018 г. – 0,083 %.
Според експерта, размерът на надплатената сума за лихва за периода от 01.07.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба, при съобразяване на параметрите по
допълнителното споразумение от 21.06.2018 г. (относно формирането на лихвата по кредита
– 6-месечен Софибор и надбавка в размер на 5,337 %, а за периода след 01.07.2018 г., от
която дата БНБ преустановява изчисляването и публикуването на индекса Софибор – при
дължима лихва като сбор от последно обявената стойност на Софибор – 0,083 % и надбавка
от 5,337 %) – или при лихва в размер на 5,42 % е в размер на 14 899,74 лв. (дължими лихви
10 806,90 лв., реално платени лихви – 25 706,64 лв.).
Съгласно клаузите на допълнителното споразумение от 07.05.2020 г. вноските с
падеж от 10.04.2020 г. до 10.09.2020 г. са били отсрочени за срок от 6 месеца, за което
банката е начислявала лихва 4 427,59 лв., която за оставащия срок от 93 месеца, включително
удължаването, месечно се определя за погасяване по 47,61 лв. Съгласно изготвения
погасителен план, за 6-те месеца се начислява лихва общо в размер на 1 656,24 лв., средно за
93 месеца – по 17,81 лв. месечно; за периода от м. 10.2020 г. до м. 06.2022 г. вкл. общо 21
месеца е платена разсрочена лихва в размер на 999,81 лв.; при годишна лихва в размер на
5,42 % платената отсрочена лихва би била в размер на 347,01 лв., или поради по-високия
лихвен процент се явява разлика в платените разсрочени лихви с 625,80 лв. В резултат на
повишението на ГЛП за периода 31.07.2018 г. - 15.06.2022 г. е погасена главница с 8 765,45
лв. по-малко, спрямо погасителния план към допълнителното споразумение от 2018 г.
Според експерта, таксите за управление са определени в Тарифата за таксите към
договора на годишна база като твърда сума, без съобразяване с размера на остатъчната
главница – по 110 лв. всяка година и са заплащани до 2017 г. вкл., общо в размер на 1 100 лв.
Към датата на исковата молба – 23.06.2022 г. дължимата главница е в размер на 25 583,28 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, в периода 01.07.2017 г. - 22.06.2022 г. банката
е прилагала годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) и
индивидуална надбавка. Измененията в годишната лихва се дължат както на промяна на
РЛП, така и на промяна на индивидуалната надбавка, която до 09.04.2019 г. е в договорения
размер от 5,337 %, а от 10.04.2019 г. е променена на 13,327 %. По договори за кредит и
кредитни карти в лева, сключени преди 01.07.2018 г. Б.Д. прилага РЛП, формиран от
индикатори „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ – със стойности 0,163 %, 0,123 %, 0,113 %,
0,093 %, 0,073 %, 0,053 %, 0,033 %, 0,003 % и изравнителен дисконт със стойност 0,057 %.
8
Стойностите на индикатора „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет
страницата на БНБ. За периода от 01.07.2017 г. до датата на исковата молба от промяната на
надбавката са заплатени допълнителни суми общо в размер на 8 579,13 лв. По сметката на
кредитополучателя ежемесечно е имало кредитен оборот, превишаващ сумата от 722,57 лв.,
но на вещото лице не е предоставена информация относно постъпления от работна заплата
или пенсия по разплащателната сметка на кредитополучателя. Плащанията са извършвани
ежемесечно, като не се установява задължение за две месечни вноски едновременно.
Изключение прави периода 10.04.2020 г. - 10.09.2020 г., в който не са правени вноски, но за
този период е подписано допълнително споразумение.
От заключението на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
дължимата възнаградителна лихва за периода от м. 07.2018 г. до 10.04.2019 г. при лихвен
процент 5,5 %, за периода 10.04.2019 г. - 07.05.2020 г. при лихвен процент 13,45 %, и за
периода от 07.05.2020 г. до исковата молба при лихвен процент от 13,42 % е в размер на 26
115,04 лв., в т. ч. 25 160,38 лв. – лихва от месечни вноски и 954,66 лв. – разсрочена лихва.
Заплатената възнаградителна лихва за този период е в размер на 26 706,43 лв., или е налице
разлика в размер на 591,39 лв., в т. ч. 546,24 лв. – разлика от сравнение на лихви от месечни
вноски и 45,15 лв. – разлика при сбора на платените разсрочени лихви. За периода
10.09.2017 г. - 10.09.2022 г. платените лихви са в размер на 37 464,91 лв., в т. ч. 36 322,27 лв.
– лихви от месечни вноски и 1 142,64 лв. – разсрочени лихви, за същия период по
първоначален погасителен план дължимите лихви са общо в размер на 33 629,88 лв., в т. ч.
32 726,04 лв. – лихви от месечни вноски и 903,84 лв. – разсрочени лихви, или платената в
повече сума спрямо първоначално уговорения лихвен процент е в размер на 3 835,03 лв., в т.
ч. 3 596,23 лв. – надплатени лихви от месечни вноски и 238,80 лв. – надплатено от
разсрочени лихви. Дължимите лихви за периода 10.09.2017 г. - 10.09.2022 г. по първоначален
погасителен план и при условията на допълнителното споразумение от 21.06.2018 г. и
отмяна на преференцията поради непостъпване на средства по разплащателната сметка са
общо в размер на 35 432,02 лв., в т. ч. 34 340,98 лв. – лихви от месечни вноски и 1 091,04 лв.
– разсрочени лихви, платената сума е в размер на 37 464,91 лв., или 2 032,89 лв. повече от
дължимото, в т. ч. 1 981,29 лв. – надплатени лихви от месечни вноски и 51,60 лв. –
надплатено от разсрочени лихви при увеличение на лихвения процент сравнено с
първоначалния по договора за кредит – 10,99 % и спрямо договорения с допълнителното
споразумение от 21.06.2018 г. размер.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че кредитен оборот е различно
от оборот по разплащателната сметка, по последната в един момент са престанали да
постъпват средства, поради запор на сметката, но по друг начин са внасяни суми и е
погасяван кредитът, по кредитната сметка са постъпвали суми като кредитен оборот.
Последната постъпила сума по разплащателната сметка е пенсия на 08.10.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
9
Предявените осъдителни искове са такива с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, тъй като изложените в исковата молба фактически твърдения са за начална липса на
основание за получаване от ответника на процесните суми. С предявените искове се цели
защита на ищцата срещу твърдяното от нея едностранно увеличение от ответника
на възнаградителната лихва по договор за кредит, срещу прилагането на неравноправни
клаузи в договора и срещу неправилно изчисление на дължимите възнаградителни лихви и
годишни такси за управление за исковия период, и възстановяване в патримониума й на
надвзети по този начин от ответника парични суми.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
които не са предявени в условията на евентуалност, а се твърди недължимост на
възнаградителна лихва на няколко основания - поради едностранно увеличаване на лихвения
процент от банката и поради неправилно изчисляване на лихвата.
За основателността на исковете, в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на
процесните суми, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за
получаване, съответно задържане на полученото, което предполага да установи: наличието
на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за ипотечен кредит
и допълнителни споразумения, включващи в съдържанието си валидни клаузи
за възнаградителна лихва и такса управление; че клаузите за възнаградителна лихва и такса
управление са индивидуално уговорени; че възнаградителната лихва и таксата управление
през периода 01.07.2017 г. - 22.06.2022 г. са изчислени правилно и в съответствие с
постигнатите уговорки.
С оглед становището на страните с проекта за доклад по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г. и Допълнително споразумение от
21.06.2018 г. със сочените от ищцата параметри, и включващи в съдържанието си уговорки
за възнаградителна лихва и за годишна такса за управление на кредита, като по делото не е
спорно и сключването на Допълнително споразумение от 07.05.2020 г., с което лихвеният
процент е определен в размер на 13,42 %.
Спорно е по делото дали платените от ищцата възнаградителни лихви и годишни
такси за управление на кредита за исковия период са били дължими в заплатените размери.
Сключеният между страните договор е такъв за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ.
Кредитодателят е банка, която извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск - чл. 2, ал. 1 ЗКИ. Като юридическо лице, което предоставя услуги и сключва
договори с потребители като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, ответната банка е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Другата страна по правоотношението –
кредитополучателят - физическо лице, като страна по договора действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП. Следователно в отношенията между страните приложение намира ЗЗП, в който
10
пряко са транспонирани правилата на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори - § 13а, т. 9 от ДР на ЗПП. С оглед
изложеното съдът е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора –
чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбите на ЗЗП, неравноправна е тази клауза в договора, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или
двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до
увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. От разпоредбите на чл. 143,
ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително неравновесие между страните е налице
тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца
или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови
разпоредби към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144
ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на закона,
освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия - чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на риска върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно дадените в задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС разрешения във връзка с
приложението Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, чл. 4, § 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения,
основани на добра информираност и благоразумие. При това положение националната
11
юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители
цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клаузата за финансовите им задължения (т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16). Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на понататъшното му изпълнение, тъй като дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора. За да установи дали клаузата води в разрез с
принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора, в ущърб на потребителя, националният съд трябва
да провери дали като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза
след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който смисъл е и решение
по C-415/11, т. 68 и 69).
Трайно е възприето в съдебната практика - решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т. д.
№ 663/2020 г. на ВКС, II т. о. и цитираната в него такава, че една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1. клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4.
да е сключена във вреда на потребителя. Основният критерий за приложимост на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
доколкото увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата
воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно
да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Уговорката в
договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и
когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143
ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и
12
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не
може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за
условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване
на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на
тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо. Посочването като част
от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо
и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била
дължимата от него месечна вноска.
Като споделя напълно така посочената съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира следното:
Страните по процесния договор са потребител и доставчик на финансови услуги по
смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, като в хода на производството ответникът „Б.Д.“
ЕАД (чиято е доказателствената тежест с оглед чл. 146, ал. 4 ЗЗП и това му е указано
изрично) не е представил доказателства, че включването на клаузите в договора, е в резултат
на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното
съдържание, а от друга страна е несъмнено, че като предварителни и едностранно
формулирани от кредитора, клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид
кредитен договор, относими за неопределен период от време и неопределен кръг правни
субекти, също не са индивидуално уговорени. С тези клаузи, промяната на базовия лихвен
процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му.
В този смисъл, клаузите на чл. 7 от договора за кредит в частта, предвиждаща, че
базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, на т. 9.1. от Общите
условия, в частта (изр. 2), предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия
лихвен процент (договорът за банков кредит е възмездна сделка, заплащането на лихва,
чийто размер се определя на базата на два компонента, е престация, представляваща
съществен и характерен елемент на този договор и която представлява дължимото на
13
търговеца възнаграждение за предоставените от него услуги, поради което уговорките за
заплащането й в чл. 7 от договора и в т. 9.1., изр. 1 от Общите условия, не водят изобщо до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя), на т. 9.4. и на т.
25.3. от Общите условия, са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. С тези клаузи,
промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без
да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна
причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са
приложими. Единствено в клаузата на т. 25.3. от Общите условия е налице изброяване на
обективни фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, но не са
предвидени каквито и да е било алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент
ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са
посочени като основание за промяната. Прилагането на тези обстоятелства е поставено
изцяло в зависимост от волята на кредитора. От анализа на изричния текст на т. 25.3. от
Общите условия е видно, че промяна на лихвата, съобразена с измененията на пазарните
индекси, може да стане само по волята на банката. Независимо от изменението на
индексите, единствено от банката зависи дали и с колко ще промени лихвата, като тя не е
длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния индекс, без да е ясно по какъв
начин се отразява на БЛП стойността на посочените индекси, т. е. решението за промяна на
БЛП е поставено в зависимост от волята на кредитора. Съгласно решение от 03.03.2020 г. по
дело С-125/18 г. на СЕС договорна клауза, с която се определя променлив лихвен процент
в договор за ипотечен кредит, трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа
гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина
на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и
понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за
финансовите му задължения. В случай не са ясни правилата, по които банката може да
изменя базовия лихвен процент. По изложените съображения следва да се приеме, че
клаузите на чл. 7 от договора за ипотечен кредит и на т. 9.1., т. 9.4. и т. 25.3. от Общите
условия в посочените части, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В останалата си част клаузата на чл. 7 от договора не е недействителна, поради което
и следва да се приеме, че приложимият лихвен процент в отношенията между страните по
процения договор е посоченият в чл. 7, изр. 1 от същия, а именно – 10,99 %, до сключване на
споразумението от 21.06.2018 г. Това е така, тъй като клауза в договор за банков кредит, с
която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по
възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на
ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но
14
само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при
промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване
на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. Установява се
от заключението на ССчЕ, че за периода 14.12.2007 г. – 31.07.2018 г. дължимата
възнаградителна лихва съгласно първоначално уговорения погасителен план – при лихвен
процент от 10,99 % е в размер на 101 918,84 лв., а ищцата е заплатила лихва в размер на 116
905,57 лв., от които за процесния период 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г. надплатената сума е в
размер на 1 624,83 лв. Предвид това, че за банката не е било налице основание за събиране
на възнаградителна лихва в размер над уговорения в договора за кредит (10,99 %), а по
делото се установи, че е събрана в повече сумата от 1 624,83 лв., то тя се явява събрана при
начална липса на основание, поради което подлежи на връщане на ищцата, съответно
предявеният иск за тази сума и период е основателен и следва да бъде уважен.
На следващо място, със споразумението от 21.06.2018 г. е уговорено, че лихвеният
процент следва да се формира като 6-месечен Софибор и фиксирана надбавка в размер на
5,337 %. Относно замяната на Софибор със „среден годишен лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, съдът намира, че
замяната на индекса Софибор като компонент на лихвата по кредита с друг индекс, който не
е предварително определен от страните по договора за кредит може да доведе до значително
неравновесие между тях, тъй като посочената уговорка дава право на банката да избере
индекс по своя преценка, който е възможно да се отличава в значителна степен по размер от
прилагания преди това индекс, което от своя страна да доведе до необосновано увеличение
на лихвения процент – така решение № 4098 от 8.07.2024 г. по в. гр. д. № 1055/2022 г. на
СГС, IV - В – въззивен състав. В настоящото производство ответникът не е ангажирал
никакви твърдения и доказателства относно последващо споразумение с потребителя във
връзка с новия индекс, нито че му е предоставил информация за същия, за размера му и
начина на изменение, нито нов погасителен план (за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2020
г.). Начинът, по който банката от 01.07.2018 г. заменя използвания лихвен индекс 6-месечен
Софибор с нов референтен лихвен процент, без съгласието и без уведомявяне на
потребителя (публикуването на сайта на банката на информация за замяна на индекса не е
достатъчно), не отговаря на изискването за добросъвестност по чл. 143 ЗЗП.
Независимо от това, от заключението на ССчЕ се установи, че за периода след
01.01.2019 г. банката е съобразила намалението на референтния лихвен процент и
годишната лихва би се намалила до 5,33 %, в случай, че не беше променена надбавката от
5,337 % на 13,42 % (увеличение с 8 % - 6,99 процентни пункта – отнета индивидуална
лихвена отстъпка и 1,0 процентен пункт – отнета лихвена отстъпка по програма „ДСК Уют
плюс“). От това следва извод, че промяната на референтния лихвен процент е съобразена от
банката, спазени са измененията в него, а годишният лихвен процент е увеличен единствено
поради увеличаване на надбавката. От твърденията на ответника се установява, че същото
увеличение е поради неспазване на условията на програма „ДСК Уют плюс“ от страна на
ищцата, съответно отпадане на преференциите.
15
Съдът приема възраженията на ответника, че за периода след 10.04.2019 г. следва да
се прилага лихвен процент в размер от 13,42 % поради отпадане предпоставките за
преференциални лихвени условия съгласно програмата „ДСК Уют плюс“ за неоснователни –
действително, по делото са представени доказателства, че ищцата е заявила ползване на
преференциални условия, което е отразено и в допълнителното споразумение от 21.06.2018
г. В отговора на исковата молба обаче, ответникът не е навел твърдения, че лихвата след
10.04.2019 г. е увеличена именно поради неизпълнение на условията за ползване на
индивидуалната остъпка и индивидуалната надбавка, това не се установява и от самото
споразумение от 07.05.2020 г. – напротив, в същото е посочено, че се сключва с цел да
облекчи кредитополучателя при заплащане на редовните му задължения, не е отразено, че
лихвеният процент се увеличава поради отпадане на преференциалните лихвени условия.
Установи се по делото, че спирането на постъпленията по разплащателната сметка, открита в
„Б.Д.“ ЕАД се дължи на обективни обстоятелства - наложен запор с постановление по
изпълнително дело № 22150001651/2015 г. на ТД на НАП от 18.09.2018 г. Същевременно,
макар по конкретната разплащателна сметка да не са постъпвали суми след 08.10.2018 г.,
вещото лице е категорично, че ищцата е изпълнявала точно и своевременно задълженията
си, като задължение за две месечни вноски едновременно е имало само в гратисния период
съгласно споразумението от 2020 г. При положение, че кредитът е обслужван редовно от
ищцата, т. е. не е налице предвиденото в самото споразумение от 21.06.2018 г. условие за
отпадане на индивидуалната лихвена отстъпка – преминаване на кредита в предсрочна
изискуемост, то съдът приема, че не са били налице основания за отнемане на прилагания
преференциален лихвен процент (индивидуална надбавка и отстъпка), още повече, че няма
данни ищцата да е била уведомена за отпадането му, както и да е подписан нов погасителен
план след м. април 2019 г. Целта на условието кредитополучателят да превежда (или да
поеме ангажимент да превежда) трудовото си възнаграждение/кредитен оборот или пенсия
по разплащателна сметка в банката е именно кредиторът да има ресурс, от който да може да
удовлетвори вземанията си, които в случая са били погасявани редовно.
Всичко това налага извод, че банката без основание и при липса на конкретни
договорености между страните, е отнела преференцията на 10.04.2019 г., като е увеличила
лихвения процент до 13,42 %, като в допълнителното споразумение от 07.05.2020 г. не е
посочено друго основание за увеличаване на лихвата, респективно същото да се дължи на
обективни фактори и ищцата да е могла да договаря размера на лихвения процент. При това
положение, настоящият съдебен състав приема, че за периода след 21.06.2018 г. между
страните следва да се прилага уговореният в споразумението от 21.06.2018 г. лихвен процент
– стойността на 6-месечния Софибор (последно обявена стойност) и надбавка в размер на
5,337 % или общо 5,42 %, като следва да се посочи, че при прилагане на референтен лихвен
процент и индивидуална надбавка (5,337 %) лихвеният размер би бил намален, но ищцата
изрично признава, че след 21.06.2018 г. лихвеният процент е 5,42 %, следователно съдът
съобразява изчислението на вещото лице при вариант с този лихвен процент (Таблица № 4).
Съдът съобразява и чл. 58, ал. 5 ЗКИ, според която разпоредба когато бенчмарк за лихвен
процент, ползван от банка за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени
16
съществено или вече не се изготвя, банката прилага план за действие, изготвен съгласно чл.
28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни
2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти
и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за
изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L
171/1 от 29 юни 2016 г.). Банката уведомява клиента по реда на ал. 3 и 4 за промените в
договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на
прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-
висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент (чл. 58, ал. 6 ЗКИ) – в
случая 5,42 %.
Надплатената от ищцата сума за възнаградителна лихва в резултат на извършените
промени на лихвения процент – увеличаването му до 13,42 %, до датата на исковата молба, в
т. ч. на база подписаното допълнително споразумение от 07.05.2020 г., изчислена като
разликата между размера на дълга по кредита при първоначално договорените условия
съгласно договора за кредит и допълнително споразумение от 21.06.2018 г. и платените към
датата на исковата молба суми, възлиза на 15 525,54 лв. (14 899,74 лв. + 625,80 лв. –
разсрочена лихва по време на гратисния период). Тази сума се явява надплатена от ищцата
поради едностранното увеличаване от банката на лихвения процент по кредита, при липса
на основание за това. Следователно, искът за връщане на недължимо платената сума от 15
525,54 лв. за периода 01.08.2018 г. – 22.06.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Нищожна поради неравноправност е и клаузата чл. 14 от договора, тъй като
предвижда, че извършването на промяна в общите условия не подлежи на договаряне, а се
извършва едностранно от банката, като промените стават задължителни за потребителя,
който единствено бива уведомен от банката чрез съобщение на видно място в салоните й.
Така на банката всъщност е предоставена неограничена възможност за едностранна промяна
в условията по договора. Такава възможност за потребителя не е предвидена. Следователно
клаузата следва да се прецени като уговорена в негова вреда и при съществено неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, както и в
нарушение на принципа за добросъвестност.
Що се касае до клаузата на чл. 11 от договора - съдът намира, че неравноправност не
беше установена в рамките на настоящото производство. Съдържанието на същата е
стандартно за този вид банкови сделки и съдът не намира да нарушава принципите на
потребителската защита.
По отношение на сумата от 20 лв. – такса за управление на кредита, съдът приема за
неравноправна клаузата на чл. 12 от договора за кредит, предвиждаща, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите,
които Б.Д. прилага по извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на
съответното плащане. Макар да не се установява надвнасяне на такса за управление,
съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
17
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. С
уговореното заплащане на такса за управление на кредита в размер на 110 лв. годишно е
допуснато нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, от друга страна клаузата на чл. 12 от договора
дава възможност на банката едностранно да променя Тарифата и да налага промените
едностранно на потребителя, като размерът на таксите се определя към датата на
събирането. При тълкуване на текста на посочената клауза е видно, че банката, при
сключването на договора, е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на
дискреция (право на автономна преценка) да изменя Тарифата, без ясни правила за това, т. е.
въз основа на непредвидено в договора основание – чл. 143, т. 10 ЗЗП. Това е така, тъй като
Тарифата би могла да бъде едностранно променена при неизвестни, респ. непрозрачни
основания и потребителят не би могъл да предвиди евентуалните промени, механизмът, по
който ще бъдат извършени и стойността на промяната в цената на услугата. Уговорената
клауза поставя потребителя в неравностойно положение, не е договорена индивидуално и
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП, което обосновава извод за неравноправност на
договорната клауза. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е в сила от
2014 г., а процесният договор за кредит е сключен между страните през 2007 г. По делото се
представиха писмени доказателства, установяващи извършвани промени по договора за
кредит в периода след неговото сключване до момента, включително след приемане на
посочената разпоредба, а исковият период – 01.07.2017 г. – 22.06.2022 г. е по време на
действие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което няма основание да не се приложи законова
разпоредба, която е в сила от 2014 г. и към момента също е действаща. Поради това искът по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и за сумата от 20 лв. – недължимо събрана
такса за управление на кредита.
Като законна последица от уважаването на исковете за главници следва да се присъди
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. до окончателното
плащане.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по наведеното от ответника
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Възражението е неоснователно.
Съгласно правилата, установени в ЗЗД, за вземането по чл. 55 ЗЗД е приложима
общата петгодишна погасителна давност, която тече от момента на извършване на
недължимото плащане (т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.,
Пленум на ВС).
Същевременно за връщане на даденото от потребител въз основа на неравноправна
клауза или недействителност на целия договор е налице практика на СЕС относно началния
момент, от който тече погасителната давност, обективирана в Решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, Решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-
18
698/18 и С699/18 на СЕС, Решение от 22 април 2021 г. по дело C-485/19 на СЕС и Решение
от 10 юни 2021 г. съединени дела C-776/19 - C-782/19 на СЕС и Решение на Съда от 25
януари 2024 г. по съединени дела C-810/21-C-813/21. Съгласно цитираните член 6, параграф
1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност
на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие, че
началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска
връщане. Така, що се отнася до началния момент на давностен срок, такъв срок може да
бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако потребителят е имал
възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне да тече или да изтече.
С още по-голяма тежест горното се отнася за давностен срок, който тече от момента на всяко
недължимо плащане (на завишената вследствие на приложение на неравноправната клауза
вноска, вкл. и когато вноската е завишена поради капитализиране на лихви, които от своя
страна са били формирани при приложение на неравноправна клауза).
От изложеното следва, че практиката на СЕС отчита, че потребителят няма как да
упражни своето право, за което не знае, поради което е разумно да се предвиди, че давност
спрямо него тече от момента, в който е узнал за неравноправния характер на клаузите от
сключения договор.
В случай процесният период, за който се претендират вземанята е 01.07.2017 г. –
22.06.2022 г., исковата молба е подадена на 23.06.2022 г., или погасени по давност биха били
вземания, чийто падеж е настъпил преди 23.06.2017 г., каквито не се претендират в
настоящото производство.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата, от която се претендират
както следва: 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 09.05.2022 г., 686,81 лв. – държавна такса и 350 лв. – депозит за вещо лице. От
страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за
основателно. Съобразявайки материалния интерес по делото, фактическата и правната му
сложност, проведените открити съдебни заседания, в които се е явил представител на
ищцата, както и актуалната практика на СЕС - Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.,
съдът приема, че в полза на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 2 600 лв., или общо разноски в размер на 3 636,81 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........................... да заплати на Н. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С..........................., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следните недължимо платени
19
суми по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.12.2007 г. и Допълнително
споразумение към договор за кредит от 21.06.2018 г., а именно: сумата от 1 624,83 лв. –
недължимо платени възнаградителни лихви за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2018 г., ведно със
законната лихва за периода от 23.06.2022 г. до окончателното плащане на вземането; сумата
от 15 525,54 лв. – недължимо платени възнаградителни лихви за периода 01.08.2018 г. -
22.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2022 г. до окончателното
плащане на вземането; сумата от 20 лв. – недължимо платени годишни такси за управление
на кредита за периода 01.07.2017 г. - 22.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
23.06.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........................... да заплати на Н. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С..........................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 636,81 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20