Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 6786 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД А.с вх. № 04865/03.05.2019
г., постъпила по изп. дело № 20199240400374 по описа
на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 на КЧСИ срещу постановено по него разпореждане от
23.04.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане
е незаконосъобразно, като по отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение от 3 137 лв. се поддържа, че са прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на
вземането. Сочи се, че правната защита се е изчерпала само с подаване на молба
за започване на изпълнителни действия. Отделно от това се сочи, че
дружеството-длъжник е с публично оповестени банкови сметки, поради което
изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват
правна сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно и на основание чл. 10, т. 1 Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, разноските за адвокатско възнаграждение, които длъжникът
следва да заплати възлизат на 200,00 лв. С оглед изложеното, моли, съда да
отмени разпореждането за разликата над 200,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и съответно да се редуцира размера на пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят - П.А.Р., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като поддържа, че разпореждането
от 24.04.2019 г. на ЧСИ Г.К.е законосъобразно, тъй като по изпълнителното дело
са осъществени различни правни действия по повод цялостното процесуално
представителство и защита на взискателя във връзка с
действията по принудително изпълнение..
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане, възраженията
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител,
намира за установено следното:
По
молба на взискателката
П.А.Р.чрез пълномощничката й адв. Р.М.и
въз основа на приложен към нея изпълнителен
лист, издаден
по гр.дело № 2368/2018 г. САС, 8 състав, е образувано изпълнително дело № 20199240400374
по описа
на ЧСИ с per. № 924, срещу длъжника ЗАД А.за събиране на парично задължение в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане, като и
законната лихва върху сумата от 200 000 лв./платена доброволно от
ответника/ за периода от 07.10.2014 г. до 17.09.2016 г.
В молбата от 27.03.2019 г. процесуалният представител на взискателя е поискал цялостно проучване на имуществото на длъжника,
налагане на запори върху вземанията му по всички сметки срещу търговски банки, изискване
от НАП на дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС с цел налагане
на запор на вземанията на длъжника срещу трети лица - негови контрахенти. С молбата е представено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 26.03.2019 г., в който е уговорено оказване на
безплатна адвокатско помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Изпълнителното
дело е образувано с разпореждане от 27.03.2019 г., като на длъжника е изпратена
покана
за доброволно изпълнение, получена от него на 28.03.2019 г. В поканата са обективирани като приети следните разноски: 3 137 лв. за
адвокатско възнаграждение ; 8 685,01 – такси по ТТРЗЧСИ. С възражение с вх. №
03727/02.04.2019
г. по описа на ЧСИ длъжникът ЗАД А.е оспорил размера
на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, като е поискал същото
да бъде редуцирано до 200.00 лева, като дължимата пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да бъде преизчислена. Междувременно, на 04.04.2019 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение,
длъжникът е превел на ЧСИ К.сумата от 100 000 лв. по изп.
дело № 20199240400374,
с която частично е погасено вземането. Остатъкът от дълга е платен извън срока
за доброволно изпълнение – на 24.04.2019 г. и след наложен запор на банковата
сметка на застрахователя в „Централна кооперативна банка“ АД.
Препис от възражението е изпратен на взискателя, който на 23.04.2019 г. е депозирал становище, с което изразява несъгласие с
направеното от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. С разпореждане от 23.04.2019 г. съдебният
изпълнител е отказал да намали приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение.
Препис от разпореждането е връчен на длъжника
на 24.04.2019
г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е процесуално допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Постановлението за разноски е
обективирано в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение, като в
срока по чл.436, ал.1 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу размера на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разясненията, дадени в
т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС под използваният в чл.435, ал.2 ГПК израз
„постановление за разноски“ следва да се тълкува всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. Произнасянето в поканата относно размера на разноските, може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване
обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение. По общите правила длъжникът в
изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на
заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето
на по-нисък размер на разноските в тази част- чл.78, ал.5 ГПК, т.е. в
изпълнителното производство на общо основание е приложима разпоредбата на
чл.248 ГПК. Искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се направи именно по реда на
чл.248 ГПК пред съдебния изпълнител. Съответно нормата на чл.435, ал.2 ГПК дава
възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за
разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе
по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е
районът на действие на съдебния изпълнител.
В конкретния случай длъжникът обжалва именно отказа на ЧСИ да
намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Видно от
данните по изпълнителното дело задължението не е погасено от длъжника в цялост
доброволно или най-късно в срока за доброволно изпълнение, а след наложен запор
на банковата сметка на длъжника в „Централна кооперативна банка“ по искане на
процесуалния представител на взискателя, обективирано в молба от 19.04.2016 г.
При това положение на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на
изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /200 лв./, а и за извършване
на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/.
Минималният размер на възнаграждението, определен по посочения в Наредбата начин
възлиза на сумата от 3 044,89 лв. Ето защо, определеното от ЧСИ К.по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 137
лв. с ДДС за процесуалния представител на взискателя
по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно,
поради което жалбата се явява неоснователна. При това положение начислената от
ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ също не следва да бъде редуцирана.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД “А.“, ЕИК *********, с вх. № 04865/03.05.2019 г. по изп. дело № 20199240400374 по описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924
на КЧСИ срещу разпореждането от 23.04.2019 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност до
сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.