Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 26.02.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 1153 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД.
Ищцата Д.Д.И. е предявила иск против ******, с
твърдения, че е уговорила с управителя на ответника доставка на мека мебел от
естествена кожа, внос от ***, със срок до края на ***Твърди, че на ***е превела
по банковата сметка на дружеството сумата от *** във връзка с доставката. Сочи,
че ѝ била поискана и допълнителна сума от ***която тя отказала да даде,
посочила, че ще ги заплати при доставката на мебелите, т.к. изпитвала недоверие
към продавача. След няколко разговора за изчакване, ищцата твърди, че заявила,
че се отказва от договора и иска връщане на парите. Сочи, че управителят
ѝ обещал да върне сумата, но това не се случило. Моли съда да осъди
ответника да ѝ заплати сумата от ***, получена на неосъществено
основание.
Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че
между страните не е имало договорка за доставка на мека мебел от ***, че
посочената цена за мека мебел и транспорт до *** е нереално ниска, че
представеното доказателство за превод е всъщност с основание захранване на
сметка. Заявява, че са били налице близки семейни отношения между семейството
на ищцата и на управителя на дружеството, че през *** решили до отидат на
почивка, като сумата била заплатена от дружеството за разходите на ищцата, с
уговорка по-късно тя да върне *** Твърди, че внесената сума на ***от ищцата
всъщност била връщане на взетия заем. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена вносна
бележка за внасяне по сметка на ответника ***с вносител Д.Д.И., на сумата от ***
на ***Съгласно дадените по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК обяснения от ищцата,
към този момент тя е била в отлични отношения с управителя на дружеството – Д.Д.и
съпругата му М.Д., и тогава сключили този договор за доставка на мебели. През ***
тя и приятелят й – св. Й., били сключили предварителен договор за закупуване на
недвижим имот, а докато заедно били на почивка с Д., те им показали как ще си
обзаведат тяхно жилище с мебели и уреди, които ще си внесат от ***. Управителят
на ответното дружество й показвал различни *** сайтове и меки мебели от естествена
кожа, тя му показала като ориентир какво иска, били наясно, че това ще стане
по-късно, когато се нанасят в жилището си. Тя посочи, че искала мебел втора
употреба, цвета трябвало да бъде уточнен по-късно, защото не знаела какъв ще е
цвета на всекидневната. За доставката *** й казал да не се притеснява, че
нещата щели да пристигнат в контейнер и мебелите ще излязат на ниска
себестойност. Св. Й. посочи, че семейството на управителя на ответното
дружество било приятелско на неговата приятелка - ищцата Д.И., и оттам се
познавал с тях, те си купили жилище в *** по същото време като ищцата и той, и
управителя сам предложил да им намери хубави мебели от ***на достъпна цена.
Посочи, че Д. и *** си разменили пари, Д. му дала пари затова сега са в съда.
Посочи, че и двамата са му показвали изображения, но не ги помни добре, било по
време на почивка, били по хотели. Посочи, че с обзавеждането на жилището се
занимавала неговата приятелка, а *** й казвал, че ще намерят точно каквото тя
иска, че водния транспорт бил най-евтиния и че много пъти са доставяли на други
и да не се притесняват. Посочи, че строителя се забавил и те взели жилището чак
през ***, дотогава си чакали мебелите. Не сочи за каква стая са били мебелите, посочи,
че ищцата си потърсила парите, но не помни кога. Заяви, че с фирмата не са
имали други отношения, но като физически лица са си разменяли подаръци, не се
сеща да са си давали пари.
С оглед доказване на твърденията на ответника,
по делото е представено извлечение от сметката на ***на ****** е изтеглена сума
от ***а от аналитичен регистър, с/ка ***, както и от дневен отчет по сметка
/стр. 34 и стр. 36/ е видно, че на ***е постъпила процесната сума от *** Представени
са доказателства за заплащане на суми от *** от ищцата на името на управителя
на ответника Д. ***, в която е посочено – първа вноска от разписка ******с
основание – плащане по разписка от ****** – плащане по разписка от ***като
датите на тези разписки са нечетливи, и *** с основание вноска по разписка от ***от
***Представено е изявление, неподписано от ищцата, в което е посочено, че на ***тя
е получила от Д.П.*** сумата от ***** която се задължава да върне за 10
календарни месеца, считано от ***по банков път по *** на месец. На въпросите по
реда на чл. 176 от ГПК, ищцата отрече да е изготвяла такава разписка, посочи,
че има сума от ***за която представи вносна бележка от *******, която е
заплатена по сметка на ответника /история на която е представена на л. 35/, но
на името на физическото лице Д.Д.с основание – захранване на сметка. Ищцата е
представила и виза за ***за периода ******* – ***с твърдението, че преводът от ****
е бил за нейни джобни суми като пристигне в ***. Представено е доказателство за
заплащане на ***на ***** на ******** от името на М.И.за пътник Д.И., за което
доказателство ищцата посочи, че не знае за какво става въпрос и не знае от
нейно име да е превеждана такава сума през ***
При установената въз основа на обсъдените
доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На
първо място съдът е квалифицирал иска като такъв на осн. чл. 55 ал.1
предложение последно от ЗЗД – връщане на сума на отпаднало основание, доколкото
в исковата молба са изложени твърдения, че между страните е бил налице договор,
който е развален от ищцата поради неизпълнение. Тази правна квалификация не е
възразена от страните и с приемането на доклада по делото е станала
окончателна. В настоящия случай, предметът на доказване на предявеният срещу
ответника иск, е наличието на неоснователно обогатяване от негова страна за
сметка на ищеца, като следва да се разгледат изрично въведените в исковата
молба фактически твърдения за сключване на договор и неговото прекратяване. В
случая съдът намира, че твърденията за сключен договор за закупуване на мека
мебел от естествена кожа, внос от ***, между ищцата и ответника, се явява
недоказан като основни елементи. По делото не се доказа нито дата на сключване
на такъв договор, нито срок за неговото изпълнение, не се доказа предмета на
договора, доколкото св. Й. посочи, че примерно са гледали в интернет мебели,
показвали са му изображения, но това обстоятелство не води до извод, че е бил
сключен договор за доставка на конкретна индивидуализирана мека мебел. Освен
липса на доказан предмет, по делото не се установи кои са страните по твърдяния
договор – дали е ответното дружество или неговият управител в качеството му на
физическо лице, доколкото както твърденията на ищцата при отговори на въпроси
по реда на чл. 176 от ГПК, така и показанията на свидетеля, са, че разглеждането
на меки мебели по изображения са били с физическото лице Д. ***, той е обсъждал
по време на тяхна обща почивка обзавеждането на негов апартамент и такъв на
ищцата и свидетеля. Недоказан остава въпросът ако такъв договор е сключен, на
коя дата и с какво действие от страна на ищцата той е бил развален.
Действително, договорът за доставка е неформален и писмената форма не е форма
за неговото сключване, но за доказването му би следвало да бъдат доказани факти
от действителността, които недвусмислено да сочат наличие на сключен такъв. В
случая представеното доказателство, за което се твърди, че е първоначално
плащане на ищцата по такъв договор, дори и разглеждано само по себе си, не
съдържа информация за наличие на договор. При превода на сумата от *** на *******,
ищцата е посочила единствено основание „захранване“, което не предполага, че
сумата е преведена по повод сключен договор. Обстоятелството, че между ищцата
от една страна и управителя на дружеството, съпругата му и самото дружество, е
имало и други финансови отношения – вносните бележки за внасяне на суми за
периода *** – ***, посочването на основание от самата ищца при последващи
преводи – вноска по разписка от ***отново захранване, допълнително разколебава
вероятен извод на съда за съществуване на договорни отношения между страните в
процеса за закупуване на мека мебел, и тяхното разваляне. Следва също така да
се посочи, че и свидетелските показания на св. Й., съжител на ищцата, дори и да
бяха конкретни и ясни относно датите на сключване и прекратяване и относно
предмета на договора, като дадени от заинтересовано от изхода на спора лице,
собственик на жилището за което е предназначена твърдяната вещ, не биха били
кредитирани от съда, освен поради близката връзка с ищцата, а и по следната
причина – този свидетел изрично посочи, че не знае някой на някого от страните
да е давал пари, а само са си разменяли подаръци, а приетите вносни бележки
след *** сочат наличие на разписка /явно различна от представената неподписана
такава/, по която системно е било заплащано от ищцата на представителя на
ответника. Именно поради горното, съдът не кредитира показанията на този свидетел.
При така изложените изводи на съда за недоказаност на
фактическите твърдения на ищеца за наличие на договор и неговото прекратяване, следва
да се приеме, че не се доказва безпротиворечиво по делото твърдяното неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, чрез получаване на сума по сключен
и развален договор за доставка, и претенцията с правно основание чл. 55 ал. 1
предл. трето от ЗЗД – на отпаднало основание, следва да се отхвърли като недоказана.
Следва да бъде посочено също така, че дори и претенцията да бъде разглеждана и
на основанието, посочено от ищеца първоначално в петитума на исковата молба –
като неоснователно обогатяване на ответника при неосъществено основание, и да
се приеме, че се е касаело за преддоговорни отношения, то приложеният документ
за превод на сумата от *** с основание „захранване“, също не може да бъде
съотнесен към такива преддоговорни уговорки между страните.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника направените
от него деловодни разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
възлизат на 400.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.И., ЕГН **********
***, против ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Д.П.***, иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, за връщане на
сумата от 1 800 лв. – платена на отпаднало основание – развален договор за доставка
на мека мебел от естествена кожа, внос от ***, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, Д.Д.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.П.***, сумата
от 400.00лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен
Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: