Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр.
София, 23.07.2021
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2944 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 265117/05.11.2019
г., на СРС, 59 с - в, по гр. д. № 30939/2018 г. са отхвърлени изцяло обективно и
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че А.С.А. с ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК ******, сумата в размер на 2
300, 09 лв.,
ведно със законна
лихва за периода от 14.09.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, сумата в размер на 482, 18 лв., мораторна лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 13.09.2017 г., сумата в размер на 38, 13 лв. главница за дялово разпределение и сумата в размер на 9,02 лв. и мораторна лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 13.09.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2017 г. по ч. гр. д. № 65021 по описа за
2017 г. на СРС.
Решението
се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за
неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при
противоречие с установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че
неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответницата не е потребител
на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Законът определя като потребител лицето, което е
собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, в който се
доставя ТЕ, като продажбата се осъществява от ищеца при публично известните ОУ
на дружество. Поддържа се още, че от представените пред СРС доказателства се
установява, че ответницата е потребител на топлоенергия в имота и претенцията е
изцяло доказана по основание и размер. Моли да се отмени решението и исковете
да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата
страна - ответницата А.С.А., не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.
263 ГПК. В съдебно заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна, като поддържа, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, а исковете са неоснователни. Основателно СРС е направил извод,
че ответницата не е потребител на ТЕ в периода, поради което е отхвърлил
исковете. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.
Третото лице
помагач „М.Е.“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпило възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.С.” ЕАД само от длъжника
А.С.А..
Длъжникът С.А.А., на когото заповедта
била връчена на 14.11.2017 г., в срока по чл. 414 от ГПК, не е подал възражение
срещу нея, поради което същата влязла в законна сила на 29.11.2017 г. срещу
него и е издаден изпълнителен лист.
При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта сумите за ТЕ
в периода, първо следва да се обсъди основното възражение относно качеството на
ответницата на потребител на ТЕ през процесния период.
По
общите правила за разпределение на доказателствената
тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията
на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска
за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между
страните за доставката на топлоенергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава
– че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и
главно доказване от ищеца на
обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице,
което изрично е поискало откриване на партида на свое име.
В подадения
по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата заявява, че не оспорва
качеството си на единствен законен наследник на своята майка, М.Г.Х.. Това
обстоятелство се доказва и от представеното удостоверение за наследници от
14.11.2017 г., според което последната е
починала на 11.09.2009 г.
Съгласно
нотариален акт № 194, том XXXIV, дело № 6553/91 г., на 29.05.1991 г. Г. и В. К.,
съпрузи, са прехвърлили на дъщеря
си М.Г.Х. описания в нотариалния акт недвижим имот, като са запазили за себе си
пожизнено правото на ползване върху помещенията, описани в акта.
В
заключение на изложеното, както е приел и СРС, в производството е доказан единствено факта, че ответницата е т.
нар. "гол собственик" на имота, за който, е налице учредено
безвъзмездно пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителите, за което
не се установява да е било погасено. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че
липсват категорични доказателства през процесния период - от м. 05.2013 г. до
м. 04.2015 г., прехвърлителите да са загубили правото си на ползване върху
имота.
Настоящият
състав споделя становището на СРС, че ищецът, чиято е била тежестта на
доказване в случая, не е провел пълно и главно доказване на основния
правопораждащ факт в процеса - че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот през исковия период. Възраженията на
ищеца в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в
производството не се установява между ищцовото дружество и ответницата да е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период и ищецът не е
доказал пасивната материалноправна легитимация на ответницата да отговаря по
исковете.
Ето защо както главният
иск, така и акцесорният -
за установяване
дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са
недоказани, а от там - неоснователни. При липса на първата
основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се
обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в
имота през процесния период.
Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при
съобразяване с материалния и процесуален закон.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода
от спора, право на разноски има ответната – въззиваема страна. Тя е представила
доказателства за направени разноски за адвокат в размер на 600 лв.
Като съобрази
интереса по спора, на основание чл. 7, ал. 2 НМРАВ, и извършените от адвоката
действия по процесуално представителство, съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за
адвокат, които следва да бъдат присъдени в полза на ответницата, както са
направени.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265117/05.11.2019 г.,
на СРС, 59 с - в, по гр. д. № 30939/2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на А.С.А. с ЕГН **********, с
адрес на представителя си : гр. София, бул. „*** офис 76, Сити Пойнт център, чрез адв. Б., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, разноски за
адвокат в размер на 600 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.