№ 26257
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20251110101821 по описа за 2025 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 17.10.2025г. от
13:10 ч.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. Д. Д., ЕГН: ********** срещу
„Т............я“ ЕАД, ЕИК: **********, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 7,83 лева, платена от ищеца без
основание и начислена като задължение във фактура № 7209820/03.2007г., за което плащане
е издадена разписка № 0400015208408629/16.03.2022 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60400/2024 г. на СРС, 64 – ти състав.
В исковата молба се твърди, че претендираната сума била начислена като задължение
от ответното дружество по фактура № 7209820/03.2007 г., за което с влязло в сила решение
№ 172792 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 70184/2019 г. по описа СРС, 29-ти състав,
било установено със сила на пресъдено нещо, че не се дължи поради липса на облигационно
отношение между страните. Поради получено обаждане от служител на ответното
дружество, че Х. Д. Д. има просрочени задължения за потребена топлинна енергия в големи
размери същият извършил плащане на сумата в размер на 7,83 лева. От издадената разписка
с № 0400015208408629/16.03.2022 г. се установявало, че с тази сума било погасено именно
задължението по фактура № 7209820/03.2007 г., което вече било признато от съда като
недължимо. Така получената от ответника сума се явявала без правно основание и следвало
да бъде върната на ищеца. При тези твърдения моли съдът да уважи предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който е
направил възражение за недопустимост на производството по аргумент, че между същите
страни и със същия предмет е налице влязло в сила решение по гр. д. № 70184/2019 г. по
описа на СРС, 29 – ти състав с предмет отрицателен установителен иск за недължимост на
вземания, в които се включва и част и период на претендираното в настоящото производство
вземане. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че плащането на сумата в
размер на 7,83 лева, след като със съдебно решение със силата на присъдено нещо същата
била призната за недължима, представлявало злоупотреба с право от страна на ищеца.
1
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че между страните не съществувало
облигационно отношение, като твърди, че ищецът бил собственик на недвижимия имот, за
който била начислена сумата по процесната фактура.
По възражението за недопустимост на производството:
Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на предявения по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Не е налице
недопустимост на производството поради разрешаване на спор със сила на присъдено нещо
– арг. от чл.298, ал.1 ГПК, защото не е налице идентичност между предмета на настоящото
производство и предмета на гр. д. № 70184/2019 г. по описа на СРС, 29 – ти състав.
Разликата в предмета на настоящото дело и гр. д. № 70184/2019 г. по описа на СРС, 29 – ти
състав се изразява във вида на търсената защита, т. е. заявения петитум по исковете.
Искането за търсената съдебна защита при предявяване на отрицателния установителен иск
е ограничено до установяването със сила на присъдено нещо на несъществуване на право,
претендирано от ответника, а целената с настоящия иск съдебна защита се отнася до
връщане на сума, за която се твърди, че е платена без основание.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника сумата в
размер на 7,83 лева по повод издадена от ответника фактура № 7209820/03.2007 г. за
задължение, за което с влязло в сила решение № 172792 от 22.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 70184/2019 г. по описа СРС, 29-ти състав е установено със сила на присъдено нещо, че
тази сума не се дължи.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице хипотеза на злоупотреба с право.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 29 – ти състав заверен препис от решение № 172792 от
22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 70184/2019 г. по описа СРС, 29-ти състав с
отбелязване дали и кога същото е влязло в сила.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК ищецът да се яви лично в открито съдебно
заседание, за да отговори на въпроса, посочен в отговора на исковата молба (на страница 3)
в доказателственото искане на ответника по реда на чл. 176 ГПК, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не се яви, откаже да отговори без основателна причина или даде
неясни или уклончиви отговори, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които
са му искани обяснения.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 60400/2024 г. по описа на СРС, 64 –ти състав.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2