Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 56 26.04.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 47 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, чрез
главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 17 от 21.01.2021 г., постановено по
АНД № 20203330200725. по описа за 2020 г. на Районен съд Разград. С него съдът
е отменил НП № 20-1075-001447 от 21.09.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Разград, с което на М. П. М. от гр. Р. е
наложена глоба от 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят
твърди, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска обществена опасност от другите нарушения от същия
вид. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Жалбоподателят иска
от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – М. П. М., чрез
процесуалния си представител – адв. П. Х. от АК – Разград, в писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски пред
касационната инстанция в размер на 200 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на
районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си, районният съд е приел от
фактическа страна, че Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 20.08.2020
г., съставен срещу М. П. М. за това, че на
20.08.2020 г. в 12:17ч. на път І-2 до местност Стария кладенец в посока гр.
Разград, управлява л.а. Рено Трафик Д с рег. № ********, собственост на П. М. П., като не е
сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с
което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ“. Към преписката са приложени и
Заповед за прилагане на ПАМ, застрахователна полица за сключена застраховка ГО
от П. М. П. на 20.08.2020 г. в 11:48 ч., справка картон на
водача, заповеди за определяне на компетентни лица, длъжностна характеристика.
По делото е разпитан актосъставителят св. Ю., който по същество потвърждава изложеното в АУАН.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че НП е незаконосъобразно, тъй като административното нарушение,
извършено от наказаното лице е маловажен случай. Съдът приел за несъмнено установено, че
процесният лек автомобил се управлява от М. М., но е
собственост на П. М., който на същата дата 20.08.2020 г. в 11:48 ч. е
сключил застраховка Гражданска отговорност. Съгласно отбелязаното в договора,
същият е започнал да тече от 13:48 ч. на 20.08.2020 г., т.е. два часа след
сключването му. Следователно, от формална страна към момента на проверката на
20.08.2020 г. в 12:10 ч. водачът М. М. е бил без валидно сключена застраховка ГО и правилно
му е съставен АУАН. Според районния съд в случая обаче нарушението било толкова
незначително, предвид липсата на вредни последици и факта, че е била налице
сключена застраховка ГО, макар и срокът ѝ да е започвал два часа след
сключването ѝ, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на този вид нарушение и че и най-лекото
наказание се явява несъразмерно тежко.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за неправилно.
Съдът не споделя извода на районния съд, че случая е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице маловажен случай на
административно нарушение, конкретното деяние следва да е с много по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид, предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредните
последици от него, обстоятелствата, при които деянието е извършено и т.н. В настоящия
случай, извършеното от М. деяние не е
такова. Процесното нарушение е на формално извършване. За съставомерността му
не е необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Целта на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е именно да се компенсират
евентуални вреди при настъпване на ПТП. Тя за това е ѝ задължителна с
оглед защита интересите на всички участници в движението по пътищата. Наред с
това от справката за допуснатите от М.
нарушения на ЗДвП е видно, че през последните 5 години срещу него са издадени пет влезли в сила НП и шест фиша за извършени от
него нарушения на ЗДвП, което сочи на едно трайно противоправно поведение и
непостигане целите на наложените с тях наказания, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо извършеното от М. нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Като е приел противното и е
отменил обжалваното НП районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КСО лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В тази норма се съдържа както съставът на нарушението, така и
предвидената за него санкция.
В настоящия случай безспорно е установено, че на
20.08.2020 г. в 12:10 часа на посоченото в НП място М. М. е управлявал
МПС, на което не е собственик и за което няма действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Вярно е, че в административната преписка
е приложен договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” от 20.08.2020 год., но в него изрично е посочено, че договорът,
застрахователния период и застрахователното покритие действат от 13:48 часа на
20.08.2020 год., т.е. към часът на нарушението за процесния автомобил няма
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като по
този начин М. е осъществил състава на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Дори да се приеме твърдението на М. във въззивната жалба, че едва при проверката
установил,че договорът влиза в сила по-късно от сключването му, т.е. че
нарушението е извършено по непредпазливост поради небрежност, то това не
изключва отговорността му, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
какъвто настоящият не е.
Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното НП са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни
лица, в предвидените от закона срокове и форма. Както в АУАН, така и в НП
деянието е описано ясно от фактическа
страна. Посочено е текстово извършеното
от М. нарушение, както и конкретно нарушената правна норма от КЗ. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в т.ч. и правото на защита на оспорващия.
Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си на защита в пълен
обем. Наложеното от АНО наказание е
абсолютно определено по размер в закона и предвид забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (в
действащата редакция) то не може да бъде заменено с по-леко по вид наказание или намалено по
размер.
Неоснователно е твърдението на М., че тъй като той не е собственик на автомобила и не
той е сключвал застрахователния договор не бил наясно с детайлите от
съдържанието му. След като М. е решил да
управлява чуждо МПС е бил длъжен да провери и да се убеди към началния момент на управлението, че са налице всички
предпоставки за правомерно управление на МПС, в т.ч. и наличието на действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ненапразно с
разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗДвП са вменени конкретни
задължения на водачите на МПС, които следва да изпълнят при управление на МПС и
които са във връзка с наличието на действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
защита пред касационната инстанция, определено в по чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 17 от
21.01.2021 г., постановено по АНД № 20203330200725. по описа за 2020 г. на
Районен съд Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1075-001447 от 21.09.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция”
при Областна дирекция на МВР Разград
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** от гр. Р., ж.к. „****” **,
вх. „**”,
ап. ** да
заплати на Областна дирекция на МВР –
Разград сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/