РЕШЕНИЕ
№199
С., 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 930 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на
делбата.
С влязло в сила решение по делото
е допусната делба между А.Г.Ч. - Д., Д.В.Д., С.Х.Ч., Г.И.Ч., И.И.Ч., В.Д.Х. и М.Д.М.
на недвижим имот, находящ се в землището на с. З., Община С., а именно – празно
дворно място, представляващо поземлен имот № 7 по кадастралния план на
новообразуваните имоти на местността „Осеменителна станция“, целият с площ 555
кв. м., при съседи: от изток – поземлен имот № 8, от запад – поземлен имот № 6,
от север – обслужващ път и от юг – граница на местността, при следните дялове
на съделителите: 2040/13320 идеални части за А.Ч. - Д.; 1290/13320 идеални
части общо за А.Ч. - Д. и Д.Д. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО);
1540/13320 идеални части за С.Ч.; по 895/13320 идеални части за И.Ч. и за Г.Ч.
и по 3330/13320 идеални части за В.Х. и за М.М..
В първото по делото заседание във
фазата по извършване на делбата, проведено на 21.09.2020 г., са приети и
поставени за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК искове на съделителката М.Д.М.
срещу всички останали съделители, между които е допусната делба на имота, за
заплащане на суми в общ размер 11190 лв., представляващ сбор от съответни на
дяловете им в съсобствеността части от разноски, извършени в общ размер 14920
лв. от съделителката М.М. със средства и труд на семейството й за подобрения в
делбения имот в периода от м. март 2016 г. до 2017 г. със съгласието на
съделителката В.Х. и без противопоставяне от останалите съделители, които
подобрения са конкретно посочени по вид и стойност на разходите за извършването
им в молбата, с която са предявени исковете.
Съделителите-ответници по тези
искове и ищци в делбеното производство А.Ч. - Д., Д.Д., С.Ч., Г.Ч., И.Ч. и В.Х.,
оспорват исковете чрез пълномощника им адв. Х.Т.. В хода на устните състезания
другият пълномощник на тези съделители адв. С.Н.-К. заявява, че допуснатият до
делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан, а исковете,
предявени срещу тях по реда на чл. 346 от ГПК следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съделителката М.М. - ответник в
производството и ищца по исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК, се
представлява от пълномощника си адв. Д.Д., която в хода на устните състезания
заявява, че делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а
предявените искове по сметки следва да бъдат изцяло уважени като основателни.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По способа за извършване на
делбата:
Установява се от приетото
заключение на в. л. инж. К.Д. по първоначалната съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот без
изследване на налични в него подобрения (вж. устните разяснения на вещото лице Д.
при обсъждане на заключението му в с. з. на 21.09.2020 г.) е 9708 лв. и че от
него не могат да бъдат обособени реални дялове като самостоятелни обекти на
право на собственост. Поради това съдът намира, че имотът е неподеляем и
единственият възможен способ за извършване на делбата му е изнасянето му на
публична продан на основание чл. 348 от ГПК.
По исковете, предявени по реда на
чл. 346 от ГПК:
В молбата на съделителката М.М.,
с която тези искове са предявени, надлежно са изложени твърдения за основанието
и размера на паричните вземания, претендирани от нея спрямо всеки
съделител-ответник по исковете и произтичащи от извършване на твърдяни
подобрения в съсобствения имот.
Поради това исковете са допустими
за разглеждане в настоящата фаза на делбеното производство, а разгледани по
същество са основателни.
Установява се от показанията на
свидетеля А.М. (съпруг на съделителката-ищец по исковете М.М.), че поради
кражба на елементите от съществуващата ограда на имота, през 2016 г. той и
съпругата му изградили нова ограда, която по три от границите му се състояла от
колове и бодлива тел, а по лицевата му страна – от колове и оградна мрежа, като
в тази част те поставили и метална дворна врата. В периода 2016 – 2017 г. със
средства и труд на съпрузите М. до имота бил прокаран път за достъп и
водопровод. Дотогава до имота се достъпвало през тресавище и затова през гората,
по одобрено от Община С. трасе, М. организирали заравняване и полагане на
каменна настилка с дрениране за път до имота. Водопроводът бил прокаран от
местен водоизточник с изграждане на дрениран каптаж. Освен това, в същия период
и също със собствени средства и труд на св. А.М. и на съпругата му М.М. имотът
бил заравнен и в него бил изграден навес на колони върху стоманобетонна плоча,
чийто покрив бил от хидрофорен шперплат с винилово покритие, а на покрива била
монтирана соларна инсталация. В този период съделителката А.Ч. - Д. и брат й И.
Г. Ч. (починал в първата фаза на делбата и заместен от конституираните негови
наследници С.Ч., Г.Ч. и И. И. Ч.), както и членовете на семействата им, не
посещавали имота и според свидетеля М.– не се интересували от извършваните в
имота дейности, въпреки че знаели за тях, тъй като живеели с М. в една къща на
различни етажи и виждали как М. подготвяли строителни материали и багаж за
пътуване до имота всеки петък в летните месеци от този период. Съделителката Х.
също знаела какви дейности се извършват в имота, защото няколко пъти в началото
на посочения период посещавала имота заедно със съпруга си, но след това те
преустановили помощта си за тези дейности.
Съпружеската връзка между свидетеля
М.и съделителката М. в конкретния случай не е основание за дискредитиране на
показанията му поради възможна тяхна заинтересуваност в полза на тази
съделителка или във вреда на останалите съделители.
В частта им относно вида,
естеството и периода на извършване на процесните дейности в имота тези
показания са логични, подробни и безпротиворечиви, подкрепят се от показанията
на свидетелката П.Т. и от заключението на в. л. инж. К.М. по
съдебно-техническата експертиза, прието в с. з. на 08.02.2021 г. (по-нататък –
допълнителната СТЕ) и не се опровергават от други доказателства. Според
посоченото заключение тези дейности са извършени в имота, а по делото не са
събрани никакви доказателства за това друг освен А. и М. М. да са участвали в
организацията на видовете работи и в заплащането на материалите и труда за
извършването им.
Относно знанието в същия период у
останалите съсобственици на имота за действията на М. в него показанията на св.
М. също са логични, последователни и неопровергани от други доказателства, в
частност – не са опровергани от показанията на св. И.Т., които са неконкретни и
от тях не се установява останалите съсобственици на имота изрично да са се
противопоставили на извършването на такива действия от М.. Лошите отношения
между съсобствениците на имота, за които свидетелства Т., а в тази насока са и
показанията на св. М., са били породени от други техни имотни спорове и сами по
себе си не са равнозначни на противопоставяне срещу извършване на действия на М.
в делбения имот в процесния период, нито дори могат да се възприемат като
индиция за такова противопоставяне. Съществено в тази връзка е обстоятелството,
че според св. Т. непосредствените му възприятия за имота са отнесени към
период, значително предхождащ процесния – за последен път той посетил делбения
имот с покойния И.Ч. „много отдавна“. Наред с това, възприятията на този
свидетел за отношенията между съсобствениците именно по отношение на този имот,
освен че са бегли и производни, датират приблизително от същото неопределено
минало време. Това е житейски разбираемо, тъй като св. Т. се е интересувал
предимно дали може съвместно с И.Ч. двамата да осъществяват чрез посещения в
имота общото си хоби (занимания с моторни лодки) и след като е разбрал, че
имотът е съсобствен и това хоби не може да се осъществява чрез този имот, Т. е
престанал да проявява по-сериозен интерес за действителните отношения между
съсобствениците му.
От друга страна, според показанията
на св. М., той и съпругата му живеели в процесния период в една къща в гр. С.
със семействата на А.Ч. - Д. и на И. Г. Ч., а това косвено се потвърждава от
постоянните адреси на последните, вписани в удостоверението за наследници на Г.
Ч., издадено през 2016 г. (л. 6 от делото). Затова от соченото от св. М. обстоятелство,
че членовете на тези семейства са виждали как той и съпругата му всеки петък в
летните месеци от процесния период пред къщата се подготвяли за пътуване към
гр. С. със строителни материали, следва житейски обоснованият извод, че А.Ч. - Д.
и И. Г. Ч. като съсобственици на имота са знаели какво е било предназначението
на тази подготовка, а липсват доказателства те да са се противопоставили на М. за
извършване на процесните действия в имота.
Знанието у съделителката В.Х. за тези
действия също по логичен и недвусмислен начин се установява от показанията на
св. М., който сочи, че тя и съпругът й (негов баджанак) посещавали няколко пъти
имота в началото на тези дейности. Именно обаче защото след това те
преустановили посещенията си в имота (пак според показанията на св. М.), не
може да се направи категоричен извод те да са били съгласни с извършването им.
Заявеното пред съда от св. М. съгласие между него и съпругата му – от една
страна и сестра й В.Х. и съпруга й – от друга, да строят заедно в имота, е било
предварително и декларативно, а не за конкретните последващи действия в този
имот, от които очевидно съделителката Х. и съпругът й много скоро след началото
им са се дезинтересирали.
Ето защо съдът приема, че процесните дейности
в имота са извършени без съгласие на съделителите - ищци в производството А.Ч. -
Д., Д.Д. и В.Х. и на наследодателя на останалите съделители - ищци И. Г. Ч., но
и без противопоставянето им срещу тези действия. Поради това при уреждане на
облигационните отношения между съсобствениците във връзка с извършването на
тези дейности следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 61, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗЗД, установяващи правна норма за уреждане на отношения при водене на
чужда работа без пълномощие (в т. см. ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС). Така
съделителите - ищци в производството и ответници по исковете следва да
отговарят за по-малката сума измежду стойността на разходите за извършването на
тези дейности и увеличената вследствие на извършването им стойност на имота
съобразно дяловете им в съсобствеността, установени с решението по допускане на
делбата.
В конкретния случай обаче се
установява от приетото и неоспорено в тази му част заключение по допълнителната
СТЕ и от устните разяснения на в. л. инж. М. пред съда при защитата на
заключението й, че тези величини са равни. Затова дали процесните дейности в
имота са извършени със или без съгласието на останалите съсобственици или при
изричното им противопоставяне, е без конкретно правно значение по делото, тъй
като тези обстоятелства биха били релевантни за основанието и размера на
вземанията, които извършването на определени дейности поражда в хипотезите на
чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл. 61, ал. 2 от ЗЗД или чл. 59 от ЗЗД при разлика между
стойността на разходите за извършването им и увеличението на стойността му
вследствие на тях (а конкретният случай не сочи на такава разлика). Също така
се установява от заключението по допълнителната СТЕ, че всички дейности, посочени
в молбата на съделителката М.М., с която исковете са предявени по реда на чл.
346 от ГПК, са извършени, а именно – изграждане на водопровод до имота, на
стоманобетонна площадка с навес и на ограда с метална врата, както и ремонт на
пътя до имота чрез изграждане на насип от баластра с дължина 100 м., широчина 3
м. и дебелина 20 см., като в заключението е посочена стойността на разходите за
отделните видове работи, необходими за тези дейности. Съдът кредитира
заключението по допълнителната СТЕ като добросъвестно и обосновано с
конкретните обстоятелства по делото относно естеството и характера на видовете
строителни и ремонтни дейности в имота.
Всички дейности, на които са
основани исковете и които конкретно са установени от заключението по СТЕ, са
довели до увеличаване на неговата стойност, като това се отнася и за повторното
изграждане на оградата му в процесния период след кражба на елементите от
предходна ограда, защото преценката дали определен разход води до увеличаване стойността
на имота се осъществява чрез съпоставка между състоянието на имота
непосредствено преди извършването на този разход (когато имотът е бил на
практика неограден) и след извършването му (в резултат на което е поставена
ограда на имота от всички страни и дворна врата съгласно заключението по
допълнителната СТЕ и показанията на свидетелите Т. и М.). Затова разходите за
извършването на всички тези дейности са полезни разноски и представляват
разходи за подобрения в имота. Общата стойност на тези разходи е 17338 лв.,
като същата сума представлява и увеличение на стойността на имота вследствие на
тези разходи. С това увеличение действителната пазарна цена на имота е 27046
лв., представляваща аритметичен сбор от сумата 9708 лв. – пазарна цена на имота
без подобренията съгласно заключението на в. л. инж. Д. по първоначалната СТЕ и
17338 лв., представляваща тяхната стойност съгласно заключението на в. л. инж. М.
по допълнителната СТЕ и разясненията, дадени от нея при обсъждане на
заключението й.
Същевременно обаче исковете на
съделителката М.М. са предявени в по-малък размер от посочения в заключението
по допълнителната СТЕ – както по отношение на общата стойност на разходите за
подобрения (14920 лв. съгласно молбата спрямо 17338 лв. според заключението),
така и по отношение на разходите за всяко отделно подобрение („перо“) по
молбата. Исковете не са увеличени по размер в хода на производството, поради
което съдът следва да се съобрази с диспозитивното начало в гражданския процес
и да не ги уважава в размери над предявените.
Съдът приема за установено от
събраните доказателства, че дейностите и тези разходи, извършени за тях, са
осъществени съвместно от съделителката М.М. и съпруга й А.М. по време на брака
им без съгласието на съделителите - ответници по исковете й. Поради това за М.М.,
в съответствие с принципите, установени в чл. 14 и чл. 17 от Семейния кодекс
(СК) за обща грижа на съпрузите за семейството и за общите им усилия, съобразно
индивидуалните им възможности (в т. ч. и труд), имущество и доходи за
осигуряване благополучието на семейството (което не следва да се свежда тясно
до поддръжката и подобряването само на имоти в режим на СИО), са възникнали,
съществуват и са изискуеми вземания, които имат своето правно основание в
разпоредбите на чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД. Така и в съответствие с
диспозитивното начало в гражданския процес съделителите - ищци в производството
и ответници по исковете, следва да заплатят на М.М. съответни на дяловете им в
съсобствеността части от сумата 14920 лв. Съделителите А.Ч. - Д. и Д.Д.
притежават идеална част от имота в СИО, поради което разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от СК следва да намери аналогично приложение и при извъндоговорните
задължения на съпрузите (каквото е процесното им задължение по чл. 61, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗЗД), тъй като извършването на полезни разноски в имота води до
увеличаване на стойността на общия им дял в СИО от делбения имот, а това е от
естество да подобри задоволяването на нуждите на семейството им. Затова отделно
от А.Ч. - Д., тя и съпругът й Д.Д. дължат солидарно на М.М. част от процесните
разноски, съответна на общия им дял в СИО в съсобствеността върху имота.
Така делът на съделителката А.Ч.
- Д. в тези разноски е 2285,05 лв. (2040/13320 от 14920 лв.); делът на А.Ч. - Д.
и Д.Д. в тях е 1444,95 лв. (1290/13320 от 14920 лв.) и те дължат тази сума
солидарно по горните съображения; делът на С.Ч. в тези разноски е 1724,98 лв.
(1540/13320 от 14920 лв.); дяловете в тях на Г.Ч. и на И. И. Ч. са по 1002,51
лв. (895/13320 от 14920 лв.), а делът на В.Х. е 3730,00 лв. (3330/13320 от
14920 лв.). Стойността на всеки от тези дялове от разноските е равна на сбора
от сумите, които се претендират от съответните съделители по отделните пера на
претенциите, а и не се установява за някое отделно подобрение да са извършени
разходи в по-малък размер от конкретно претендирания за него. Поради това
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
Всеки от съделителите следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на
дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Основа за определяне на
дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната
пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, която съгласно изложеното
по-горе е 27046 лв. Наред с това, съделителите-ищци в производството и
същевременно – ответници по исковете, уважени срещу тях на основание чл. 61,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД дължат и държавна такса в размер по 4 на сто върху
уважения размер, но не по-малко от 50 лв.
С оглед направеното от съделителката
М.М. искане за присъждане на разноски по исковете, предявени по реда на чл. 346
от ГПК и предвид разпоредбите на чл.
355, вр. чл. 78 от ГПК, останалите съделители следва да й заплатят разноски в
общ размер 1100 лв., от които 200 лв. представляват внесен от нея депозит за
възнаграждение на вещо лице по допълнителната СТЕ, а 900 лв. представляват
платено от нея адвокатско възнаграждение, отделно уговорено за процесуално
представителство по исковете по сметки съобразно представения договор за правна
защита и съдействие. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения отделно уговаряне на
такова възнаграждение е допустимо, доколкото тази разпоредба визира материалния
интерес на представляваната страна в делбеното производство според ал. 2 от
същата разпоредба като критерий за размера на минималното възнаграждение.
Предвид общия размер на предявените искове по сметки (11190 лв.) минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по тях съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата е 865,70 лв., поради
което уговореният и платен от съделителката М.М. размер на адвокатско
възнаграждение съгласно представения във втората фаза на делбата договор за
правна защита и съдействие не е прекомерен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в землището на с. З.,
Община С., а именно – празно дворно място, представляващо поземлен имот № 7 по
кадастралния план на новообразуваните имоти на местността „Осеменителна станция“,
целият с площ 555 кв. м., при съседи: от изток – поземлен имот № 8, от запад –
поземлен имот № 6, от север – обслужващ път и от юг – граница на местността, като получената при извършване на
публичната продан сума бъде разпределена между съсобствениците А.Г.Ч. - Д.,
ЕГН **********, Д.В.Д., ЕГН **********, С.Х.Ч., ЕГН **********, Г.И.Ч., ЕГН **********,
И.И.Ч., ЕГН **********, В.Д.Х., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН ********** СЪОБРАЗНО
ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ИМОТА, както следва: 2040/13320 идеални
части за А.Г.Ч. - Д.; 1290/13320 идеални части за А.Г.Ч. - Д. и Д.В.Д. общо в
режим на съпружеска имуществена общност; 1540/13320 идеални части за С.Х.Ч.; 895/13320
идеални части за Г.И.Ч.; 895/13320 идеални части за И.И.Ч.; 3330/13320 идеални
части за В.Д.Х. и 3330/13320 идеални части за М.Д.М..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, А.Г.Ч. - Д., ЕГН **********, Д.В.Д.,
ЕГН **********, С.Х.Ч., ЕГН **********, Г.И.Ч., ЕГН **********, И.И.Ч., ЕГН **********
и В.Д.Х., ЕГН **********, всички с адрес *** – адв. Х.Т., да заплатят на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за
връчване на съобщения и книжа гр. С., ул. „Л.“ № 32, ет. 5, офис 5 – адв. Д.Д.,
следните суми: А.Г.Ч. - Д. да
заплати на М.Д.М. сумата 2285,05 лв.; А.Г.Ч. - Д. и Д.В.Д. солидарно
да заплатят на М.Д.М. сумата 1444,95 лв.; С.Х.Ч. да заплати на М.Д.М.
сумата 1724,98 лв.; Г.И.Ч. и И.И.Ч. поотделно да заплатят на М.Д.М.
сумите от по 1002,51 лв. всеки от тях и В.Д.Х. да заплати на М.Д.М.
сумата 3730,00 лв., които суми представляват части, съразмерни на
дяловете им в съсобствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с.
З., Община С., а именно – празно дворно място, представляващо поземлен имот № 7
по кадастралния план на новообразуваните имоти на местността „Осеменителна
станция“, целият с площ 555 кв. м., при съседи: от изток – поземлен имот № 8,
от запад – поземлен имот № 6, от север – обслужващ път и от юг – граница на
местността, от полезни разноски, извършени в периода 2016 г. –
ОСЪЖДА А.Г.Ч.
- Д., ЕГН ********** да заплати по
сметка на С.ския районен съд сумата 257,09
лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от
която 165,69 лв. е държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността,
а 91,40 лв. е държавна такса върху уважения срещу нея иск по чл. 61, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Г.Ч.
- Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** солидарно да заплатят по сметка на С.ския районен съд сумата 162,57 лв., представляваща дължимата
държавна такса за производството по делото, от която 104,77 лв. е държавна
такса върху стойността на общия им дял в режим на съпружеска имуществена
общност в съсобствеността, а 57,80 лв. е държавна такса върху уважения срещу
тях иск по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Х.Ч.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на С.ския районен съд сумата 194,08
лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от
която 125,08 лв. е държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността,
а 69,00 лв. е държавна такса върху уважения срещу нея иск по чл. 61, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.И.Ч.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на С.ския районен съд сумата 122,69
лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от
която 72,69 лв. е държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността,
а 50,00 лв. е държавна такса върху уважения срещу нея иск по чл. 61, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.И.Ч.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на С.ския районен съд сумата 122,69
лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от
която 72,69 лв. е държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността,
а 50,00 лв. е държавна такса върху уважения срещу него иск по чл. 61, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.Х.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на С.ския районен съд сумата 419,66
лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от
която 270,46 лв. е държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността,
а 149,20 лв. е държавна такса върху
уважения срещу нея иск по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.М.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на
С.ския районен съд сумата 270,46 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху
стойността на дела й в съсобствеността.
ОСЪЖДА А.Г.Ч. - Д., ЕГН **********, Д.В.Д., ЕГН **********,
С.Х.Ч., ЕГН **********, Г.И.Ч., ЕГН **********, И.И.Ч., ЕГН ********** и В.Д.Х.,
ЕГН **********, всички с адрес *** – адв. Х.Т., да заплатят на М.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** и с адрес за връчване на съобщения и книжа гр. С., ул. „Л.“ № 32,
ет. 5, офис 5 – адв. Д.Д., сумата 1100,00 лв. за разноски по делото.
След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на С.ския районен
съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат
внесени доброволно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: