Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
Гр. София, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 17328
по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 522745 от 01.11.2018 г. по гр. дело №
38319/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав съдът е отхвърлил предявения
от В.И.Б.-Т. ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.К.С. ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.Ч. ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр.дело № 8067/1997г.
по описа на СРС, 60 състав, касаеща следния недвижим
имот: тавански етаж, находящ се в сградата на ул.
„********в гр. София, построена върху 166 кв.м. и дворно място до нея от 143
кв.м., представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други
помещения, с обща площ 166 кв.м. С
решението ищцата В.И.Б.-Т. е осъдена на основание78, ал.3
ГПК да заплати на Н.К.С.
ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, разноски по
делото пред СРС в общ размер от 4 800 за
депозит за експертиза и адвокатски възнаграждения.
Недоволен от решението е останала ищцата В.И.Б.-Т., която чрез пълномощника си адв.П.Т., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърденията,
че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като ищцата не е участвала в производството по допускане
и извършване на съдебната делба по гр.дело № 8067/1997
г. по описа на СРС, 60 състав, с което е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН,
която предвижда, че когато делбата
е извършена без участието на някой
от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Поддържа се и че
неправилно СРС не уважава и второто основание за нищожност на делбата,
направено с молба-уточнение на ИМ от 17.09.2016
г., където се въвежда допълнително основание за нищожност на делбата на
основание разпоредбите на чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР. В жалбата се посочва и че
неправилно съдът е кредитирал тричленната Съдебно графологична
експертиза, тъй като същата не е ползвала сравнителен материал от 1998 г.,
когато е подписано първото пълномощно, а твърди, че ищцата си е променяла
подписите през годините, поради което се поддържа, че най-убедително и
компетентно е заключението на в. л. Г.. Поддържа се и че адв.
Б.е упълномощена едва пред ВКС. През 2002 г. едва адв.
Стоянов упълномощава адв. Т., което пълномощно се
твърди, че е нищожно. Въззивницата, чрез пълномощника
си сочи и че тези доказателства не са обсъждани по делото, като обсъждането им
би обосновало извода, че при посочените нарушения ищцата е била лишена от
правото на защита по посоченото по-горе делбено дело.
Както в уточнителна молба от 17.09.2016 г. на ИМ,
така и във въззивната жалба се поддържа като
основание за нищожност на извършената съдебна делба нарушение на чл. 54, ал. 4
и ал. 5 от ЗКИР. Поддържа се, че в Постановление
№ 9 от 1976 г. на Върховния съд след влизане в сила на решението за делба,
техническите органи са длъжни и одобряват окончателен архитектурен проект за
разделяне, въз основа на него се издава строително разрешение и се извършва
преустройство. С въззивната жалба въззивницата-ищца въвежда и допълнително основанието за
нищожност на делбата - невъзможен предмет. Иска се съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което да обяви за нищожна съдебната
делба, допусната и извършена по цитираното решение на СРС, 60 състав.
Въззиваемите страни - Н.К.С. и Д.Г.Ч., чрез пълномощника си адв.Н.,
оспорват въззивната жалба по съображения изложени в
депозирания от него по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират
разноски във въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите
констатации и правилността на правните
изводи само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение, той е обвързан
от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна
материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
Предявения пред СРС иск е установителен за прогласяване на нищожност на съдебна делба,
извършена по гр.дело № 8067/1997 г. по
описа на СРС, 60 състав, касаеща следния недвижим
имот: тавански етаж, находящ се в сградата на ул. „********в
гр. София, построена върху 166 кв.м. и дворно място до нея от 143 кв.м.,
представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други помещения,
с обща площ 166 кв.м. на две основания. На първо място ищцата
твърди, че по гр.дело № 8067/1997г. по описа на СРС, 60-ти състав, е допусната
и извършена съдебна делба на горепосочения недвижим имот. Делбата е извършена
чрез разделянето на имота на две части, съгласно проект за разпределение. Твърди
се, че ищцата не е участвала в производството, което представлява основание за
нищожност по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗН, която
предвижда, че когато делбата
е извършена без участието на някой
от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Въведено е и второ основание за
нищожност – доколкото дяловете на съделителите не са
получили кадастрални идентификатори, което е в нарушение на чл.54, ал.4 и 5 ЗКИР, извършената по гр.дело № 8067/1997 г. по описа на СРС,
60 състав съдебна делба се явява нищожна.
Решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка – по
делото установено, че с решение по гр.дело № 8067/1997 г. по описа на СРС, 60 състав, влязло в сила на
06.02.2014г. е извършена съдебна делба, като е разпределен в общ дял на Н.К.С.
и Д.Г.Ч. апартамент А /вдясно или западния/ с площ от 95,18 кв.м, ведно с
167% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото,
на стойност 139 314,80 лева, който дял графично е описан в проект за
разпределение в реални дялове на съсобствения
тавански етаж, който като инвестиционен проект е изготвен от арх. М.и е одобрен
от СО, район Красно село на 21.10.2009г. и който проект представлява неразделна
част от решението, разпределен е в общ дял на Т.Д. П., С.И.Б.и В.И.Б. -
апартамент Б /левия или източен/ с площ от 46,38 кв.м, ведно с 8,3% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото на стойност
68145,20 лева, който дял е графично описан в проект за разпределение в реални
дялове на съсобствения тавански етаж, който като
инвестиционен проект е изготвен от арх. М.и е одобрен от СО, район Красно село
на 21.10.2009г. и който проект представлява неразделна част от решението, като
с решението респективно са присъдени суми за уравнение на дяловете. В производството пред СРС са приети заключения
по три почеркови експертизи, по
които вещи лица са изяснявали въпросите дали подписът, положен за упълномощител изхожда действително от ищцата В.И.Б.-Т..
Според заключението по първата единична експертиза
съответните подписи – подписът за „Упълномощител“
в пълномощно от 03.11.2006 г. по гр.д.№ 283/2006 г. на ВКС и втория подпис за
„Клиент“ в пълномощно от 18.02.1998 г. по гр.д.№ 8067/1997 г. на СРС, 60 състав
са положени от В.И.Б.-Т.. Съгласно заключението по втората
единична експертиза, на въпросите е даден противоположен
отговор - че подписите и в двете пълномощни от името на ищцата по настоящото
дело, не са положени от нея. Предвид
противоречивите заключения на основната и допълнителна експрертиза,
СРС е допуснал нова тричленнна експертиза, при
която са назначени три вещи лица и са поставени същите въпроси. В заключението си
трите вещи лица заявяват, че двата подписа за „Упълномощител“ в пълномощно от 03.11.2006 г. по гр.д.№
283/2006 г. на ВКС и втория подпис за „Клиент“ в пълномощно от 18.02.1998 г. по
гр.д.№ 8067/1997 г. на СРС, 60 състав са положени от В.И.Б.-Т..
Съгласно установената съдебна
практика в случай на извършена съдебна делба
без участието на някого от
съсобствениците, нищожността по смисъла на
чл. 75, ал. 2 от ЗН се свежда до незачитане на правните последици от делбеното
производство, обективирани в съответните съдебни
актове. Решението по такава делба няма конститутивно действие и не прекратява съсобствеността, то
не обвързва неучаствалия в делбеното производство
съсобственик и не формира сила на
присъдено нещо по отношение на него и
поради това няма пречка, той да предяви иск
за делба
срещу останалите съсобственици, в който смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 7/1973 г., поради което липсва правен интерес от предявяване на самостоятелен иск
за прогласяване на нищожността на съдебната
делба. Този извод не се опровергава от
приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2013 г., ОСГК, от което не може да се направи различен извод,
тъй като т. 1 от същото касае само допустимостта на
искове за установяване
нищожност на
договор за доброволна делба.
Настоящият въззивен
състав намира, че като е приел за разглеждане иск за
прогласяване на нищожност на съдебна делба, с релевирано
основание за нищожност нарушение на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, която предвижда, че когато делбата е извършена
без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна, СРС е постановил в тази част нищожен
съдебен акт, поради което и в тази част обжалваното решение следва да бъде
обезсилено.
В тази част обжалваното решение
не е в съответствие с установената практика на
ВКС (виж Определение № 602 от 25.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4402/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят В.Р., Определение № 241 от 23.06.2014 г. по ч.гр.д.№
487/14 г. по описа на СОС, ГО, ІІ въззивен състав),
според която решението по нищожна делба
не прекратява съсобствеността, не обвързва неучаствалия в делбеното
производство съсобственик и няма пречка да предяви иск за делба срещу останалите съсобственици, поради
което за него не е налице правен интерес да установява нищожността на същата в отделно исково производство. В
случая липсва абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес от търсената
с установителния иск
защита. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба.
Второто заявено основание за нищожност на извършената
делба е, че
дяловете на съделителите по гр.дело № 8067/1997 г. по описа на СРС, 60 състав, не са получили кадастрални идентификатори.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.4 ЗКИР (ДВ, бр. 30 от
2006 г.), която е действала към момента на разглеждане на въпроса за
обособяване на дяловете и възлагането им на съделителите,
при съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили
идентификатори в кадастъра по реда на този закон, като съгласно чл.54, ал.5 ЗКИР, действала към същия момент, недействителна е доброволна делба, ако
дяловете на съделителите не са получили
идентификатори в кадастъра. Настоящата въззивна
инстанция споделя становището на първоинстанционния
съд, че в случая по делото липсват доказателства, че към релевантния момент по
отношение на процесния имот е имало одобрена
кадастрална карта. Законосъобразен е извода на СРС и че от друга страна, при тълкуване
на горните текстове на чл.54, ал.4 от ЗКИР и чл.54, ал.5 от ЗКИР следва, че съдебната делба е действителна дори и при
разделяне на делбения имот и обособяването му в
самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор
– в този смисъл Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г.,
II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид изложените
съображения в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
СГС не следва да разглежда
въведените с въззивната жалба и в о.с.з. на
17.10.2019 г. от пълномощника на ищцата адв.Т.
основания за нищожност на извършената по гр.дело № 8067/1997 г. по описа на СРС, 60 състав делба - нищожност на делбата -
невъзможен предмет, доколкото по този начин се релевира
ново основание и разглеждането му за пръв път от въззивната
инстанция, се явява недопустимо.
С оглед изхода на
делото пред настоящата съдебна инстанция въззивницата
следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемите
разноски
във въззивното производство в размер на 1 000 лв., представляващи платено възнаграждение за един
адвокат.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №
522745 от 01.11.2018 г. по гр. дело № 38319/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67
състав В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от В.И.Б.-Т. ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.К.С. ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.Ч. ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр.дело № 8067/1997г.
по описа на СРС, 60 състав, касаеща следния недвижим
имот: тавански етаж, находящ се в сградата на ул.
„********в гр. София, построена върху 166 кв.м. и дворно място до нея от 143
кв.м., представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други
помещения, с обща площ 166 кв.м. с релевирано
основание за нищожност нарушение на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, която предвижда, че когато делбата е извършена без участието на
някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 522745 от 01.11.2018 г. по гр. дело №
38319/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
предявения от В.И.Б.-Т. ЕГН **********, с
адрес *** срещу Н.К.С. ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.Ч. ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр.дело № 8067/1997г.
по описа на СРС, 60 състав, касаеща следния недвижим
имот: тавански етаж, находящ се в сградата на ул.
„********в гр. София, построена върху 166 кв.м. и дворно място до нея от 143
кв.м., представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други
помещения, с обща площ 166 кв.м. с релевирано
основание за нищожност нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл.54, ал.4 и ал.5 от ЗКИР (ДВ, бр. 30 от 2006 г.).
ОСЪЖДА В.И.Б.-Т.
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на Н.К.С. ЕГН **********, с адрес *** и
Д.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес *** разноски
във въззивното производство в размер на 1 000
лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.